РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Враца, 3.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 13.06.2023г.
/ тринадесети юни две хиляди двадесет и трета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
КАН дело № 216 по описа на АдмС – Враца за 2023г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца против
РЕШЕНИЕ №260001 от 08.02.2023г., постановено по АНД № 259/2020г. по описа на
Районен съд – Мездра, с което е отменено издаденото от касатора НП № 06-001379/09.06.2020г.
В касационната жалба се твърди че оспорното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон
и на процесуалните правила, в противоречие с доказателствата и действителната
фактическа и правна обстановка, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводстевните правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се потвърди наказ.постановление, за което се излагат
съображения.
В с.з. касаторът се
представлява от * М.К.. Моли за решение, с което да се
отмени решението на РС-Мездра, с което е отменено НП по АНД №259/2020г., като
незаконосъобразно и неправилно и да се потвърди наказ. постановление. Поддържат
се съображенията изложени в касационната жалба. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Ответникът в
представено по делото становище от * Ч.П. оспорва касационната жалба, като
неоснователна и недоказана, поради което следва да се остави без уважение и да
се потвърди решението, като правилно и законосъобразно. Излагат се доводи в
тази насока. Претендират се разноски по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Враца, прокурор Вътов дава заключение за допустимост и
основателност на касационната жалба. Решението е неправилно и следва да се
отмени, за което се навеждат доводи.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в
жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 от АПК и
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С
оспореното пред въззивната инстанция НП № 06-001379/09.06.2020г. е ангажирана
отговорността на дружеството - ответник за
това, че при извършена на 29.05.2020г. проверка от Д“ИТ“-Враца в сградата на ДИТ на представените документи
от дружеството е установено, че не е
изпълнено задължително предписание №5 на контролен орган дадено с протокол от
проверка на ДИТ-Враца № ПР 2009558 от 23.04.2020г. в указания срок
-26.05.2020г., а именно предписание № 5 „Работодателят „М.“ АД да заплати пълния размер на трудовото възнаграждение на
наетите по трудово правоотношение лица за месец февруари на 2020г. на кариерата
при *** на обща стойност 5357.22лв., съгласно изискванията на чл.128,т.2 от КТ.
Прието е, че нарушението е извършено на кариерата в *** на 27.05.2020г. – първия работен ден след
изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание. В санкционния акт е
прието, че дружеството е нарушило
чл.415,ал.1 от КТ, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лева.
С Решение № 260001/08.02.2023г.
на Районен съд -Мездра е отменено горепосоченото НП. В решението е прието, че събраните
по делото доказателства безспорно установяват, че юридическото лице не е
изпълнило изискванията на трудовото законодателство и е допуснало нарушения,
които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. Правилно органа
не е приложил чл.28 от ЗАНН, с оглед специалната норма на чл.415в КТ, която
изключва приложението на чл.28 ЗАНН.
Въпреки така прието от съда е направен извод, че адм.наказ.производство е
протекло в разрез със закона. С протокола от 23.04.2020г. е било дадено едно
предписание, макар и разбито в 5 отделни точки, неизпълнението на предписанието
съответно изцяло или частично, следва да се счита за едно нарушение, а не за
няколко отделни. Деянието е едно и то се изразява в неизпълнение на предписание
на контролен орган. С оглед на така приетото и наказ.постановление е отменено.
Настоящият
касационен състав споделя изводите на въззивния съд, че дружеството не е изпълнило
изискванията на трудовото законодателство и е допуснало нарушения, както и че
не е налице маловажност на случая, но не
споделя изводите на въззивиня съд за
отмяна на наказ.постановление.
Безспорно
в конкретния случай е доказано, както и въззивният съд е приел, че наказаното дружество
е осъществило състава на административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Видно от
доказателствата по делото, при извършената последваща проверка, документирана с
протокол от 29.05.2020 г., е установено, че даденото предписание № 5 с протокол
от проверката от 23.04.2020г. и срок за изпълнение 26.05.2020г. не е изпълнено. Дадените задължителни
предписания с протокола от 23.04.2020г. са във връзка с
изпълнение на задълженията по чл.128,т.2 от Кодекса на труда, като същите са
влезли в сила. Не са ангажирани доказателства
за изпълнението на процесното предписание в указания срок. Установява
се, че не е изпълнено задължително предписание на контролен орган за спазване
на трудовото законодателство, поради което и дружеството подлежи на наказание
по посочения текст. По делото е безспорно, че от ответника по касация не са
представени доказателства за изпълнение на даденото от ДИТ предписание №5,
както в хода на проверката, така и в провелото се пред въззивния съд съдебно
следствие.
Съставът
на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се осъществява от
обективна страна с неизпълнение на задължително предписание на контролните
органи по спазване на трудовото законодателство. Неизпълнението на
предписанието, установено при последващата проверка, е правно-релевантният
факт, пораждащ отговорността по чл.415, ал.1 от КТ. Като адресат на
предписанието дружеството-ответник е и
субект на нарушението, поради което отговорността му е реализирана правилно
с издаденото НП. Следва да се посочи, че в случай, че работодателя не е
бил съгласен с дадените по реда на чл.
404, ал. 1, т. 1 от КТ предписания, пред него е стояла възможността да ги
оспори по реда на АПК пред съответния Административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването им, за което по делото няма данни да е сторено. Дадените
задължителни предписания имат белезите на индивидуален административен акт и
подлежат на самостоятелен контрол. След като дружеството не е атакувало
дадените му предписания, конкретно процесното под №5, то има задължителен за
него характер и подлежи на изпълнение в
дадения му срок. Тъй като това задължително предписание не е било изпълнено в
срок, което е констатирано към 29.05.2020 г. при извършената последваща
проверка от контролния орган, с това свое бездействие работодателя е осъществил
състава на административното нарушение по чл.415, ал. 1 от КТ. В тази насока следва да се посочи, че в
протокола от проверката от 23.04.2020г. са дадени отделни предписания за всеки
един месец, като е посочен изрично месеца, размера на възнаграждението и срок
на изпълнение. Неизпълнението на всяко едно предписание, макар няколко
предписания да са обективирани фактически в един административен акт,
осъществява самостоятелен състав на административно нарушение и основание за
ангажиране отговорността на нарушителя за неизпълнение на всяко нарушение,
съставляващо неизпълнение на всяко едно отделно предписание. Протоколът, в
който се съдържат предписанията е акт, който ги материализира, но
обстоятелството, че тези предписания са описани в един акт, не води до извода,
че става въпрос за едно единствено предписание и налагане на едно общо
наказание. В тази насока и изводите на районния съд са неправилни и не се
споделят от настоящата инстанция.
При
издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на НП на това основание. Същите съдържат задължителните
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съгласно
чл.415, ал. 1 от КТ, който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв. В случая е определена имуществена санкция от 2000 лв., като АНО не е
изложил мотиви защо приема, че наложената санкция следва да е в този размер, а
не в минималния размер предвиден от разпоредбата на закона. Съгласно чл.27,
ал.1 от ЗАНН административното наказание се определя в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. При определяне на наказанието
се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Съдът приема, че наложената санкция с наказ.постановление, следва
да бъде определена в минималния размер от
1500 лева, поради което и същото следва
да бъде изменено до минималния размер.
С
оглед на изложеното касационната жалба е основателна. Възраженията на ответника
са неоснователни и не се подкрепят от
доказателствата по делото.
Обжалваното
съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно и като такова следва да
бъде отменено, а издаденото наказателно постановление потвърдено.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на касатора, на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, а именно
възнаграждение за юрисконсулт в размер на по 100.00 лева, за всяка съдебна
инстанция или в общ размер на 200.00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№260001 от 08.02.2023г., постановено по АНД № 259/2020г. по описа на
Районен съд – Мездра, с което е отменено НП № 06-001379/09.06.2020г. на
Директора на Д“ИТ“-Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП № 06-001379/09.06.2020г. на Директора на
Д“ИТ“-Враца, с което на основание чл.415, ал.1 от КТ на „М.“ АД ***, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, като намалява наложената имуществена
санкция от 2 000/две хиляди/ лева на 1 500/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „М.“ АД ***, ЕИК *********
да заплати на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца разноски по делото в
размер на 200.00/двеста / лева и за двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.