ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 149830.09.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивV състав
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Силвия Л. Алексова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексова Въззивно частно
гражданско дело № 20205300501983 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул.
„Кукуш“ № 1, с ЕИК *********, чрез адв. Ася Петрова, преупълномощена от
Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и Партньори“, регистрирано по
фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с
БУЛСТАТ № *********, със съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ №
4, етаж 3, срещу Разпореждане от 03.07.2020 г. по описа на Пловдивския
районен съд, Гражданско отделение, XIV граждански състав, постановено по
ч.гр.д. № 4600/2020 г., в частта, в която е отхвърлено депозираното
заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение срещу
Атанаска Желязкова Велева за сумата от 67.05 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор.
В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че съдът
неправилно е приел, че претендираната неустойка е в размер, равен на
дължимите месечни абонаментни такси до изтичане срока на договора.
Твърди се също, че размерът на предвидената неустойка в сключения между
страните договор, цели единствено да обезщети Дружеството за претърпените
от него вреди, породени от виновното неизпълнение от страна на длъжника.
Иска се отмяна на гореописаното Разпореждане от дата 03.07.2020 г. и
постановяване на Заповед за изпълнение на парично задължение и за
отхвърлената част. Претендират се и разноските пред първоинстанционния
съд, съобразно уважената част от заявлението.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
от жалбоподателя и представените по делото доказателства, прецени
служебно всички правно релевантни факти, намира за установено следното:
1
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
Заповедното производство е образувано на 22.04.2020 г. пред Районен
съд – гр. Пловдив, по заявление на заявителя/кредитор „А1 България“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу длъжника А. Ж. В., с ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 56, ет. 4, ап. 11. Претендираната от заявителя обща
сума е в размер, както следва: 67.05 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната; 184.10 лв. – неустойка,
представляваща част от отстъпка от пазарна цена за апарат L. К. G. M. 35 и
386.10 лв. – разноски в заповедното производство, от които 26.10 лв. –
държавна такса и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение. В т. 12 от
Заявлението – обстоятелства, от които произтича вземането, е посочено, че
същото се дължи поради неизпълнение на договорни задължения,
произтичащи от Рамков договор за електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане с номер *********, сключен между А. Ж. В. и „А1
България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД), изразяващи се
в начислени неустойки, както следва: при неплащане на дължимите суми по
фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се счита за
едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на
услугата, за която е забавено плащането. Посочено е, че общият размер на
неустойката от 251.15 лв. е изчислен при спазване на съдебна спогодба,
подписана от КЗП и Мобилтел ЕАД по гр.д. № 12268/2014 г. по описа на
Софийски градски съд. Твърди се, че съгласно спогодбата, ако абонаментът
по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната
преди изтичане на срока за ползване, определен за този абонамент, ако
абонатът е физическо лице – потребител по смисъла на ЗЗП, максималният
размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
Видно е, че съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 03.07.2020 г. по описа на Пловдивския районен съд,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, постановена по ч.гр.д. №
4600/2020 г., заповедният съд е приел, че са налице предпоставките за
уважаване на част от претендираните суми и на основание чл. 411, ал. 3 от
ГПК, е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 184.10
лв. – неустойка по договор за продажба на изплащане от 15.06.2017 г. към
рамков договор № *********, представляваща част от отстъпка от пазарна
цена за апарат L. К. D. G. M. 35, поради предсрочно прекратяване на
правоотношението, както и разноските по делото в размер на 18.33 лв. –
държавна такса и 263.89 лв. – адвокатско възнаграждение по съразмерност.
2
Съгласно изложените мотиви в обжалваното Разпореждане от
03.07.2020 г., съдът е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение
за сумата от 67.05 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор,
равна на 3 месечни абонаментни такси и за разноските за разликата над
уважения до претендирания размер, се явява неоснователно.
В атакувания съдебен акт са изложени съображения, че е налице
обоснована вероятност, размерът на уговорената по договора неустойка, да се
основава на неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП. Районният съд е
посочил, че неустойката всъщност е равна на цената на самата услуга за
оставащия период от договора, като по този начин позволява на доставчика да
получи цената независимо от това, че след прекратяването не предоставя
услугата.
Въззивният съд намира, че постановеният от първоинстанционния съд
съдебен акт, е неправилен. Претендираната в случая неустойка, е начислена
въз основа на постигната между оператора и абоната уговорка, съобразена с
изцяло с клаузите на цитираната по-горе съдебна спогодба, която има
обвързваща сила за страните по нея. Нормата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП не
изключва уговарянето на неустойка, освен ако размерът й е необосновано
висок. От съдържанието на Приложение № 1 към Договор № ********* от
15.06.2017 г. и по-конкретно от текста на чл. 6.3.1, е видно, че такава
неустойка е уговорена по ясен и разбираем начин. В случая, договорената
неустойка не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, в духа на разрешенията, дадени с ТР № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСТГ.
Прекратената правна връзка поради причина, за която длъжникът
отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде
възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1, изр. второ от ЗЗД. При
положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би
реализирал печалба от месечни абонаментни такси, клаузата за заплащане на
неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния
размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена,
като неравноправна или вероятно неравноправна. Така определен, размерът
на неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено
обезщетение за вреди. На длъжника е предоставена законовата възможност да
защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в
исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява
точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по
тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира
обжалваният съдебен акт за неправилен и като такъв следва да бъде отменен,
а делото върнато на първоинстанционния съд с указания за издаване на
заповед за изпълнение за процесното вземане, съобразно подаденото
заявление.
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 03.07.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, постановено по ч.гр.д. №
4600/2020 г., В ЧАСТТА, с която отхвърля подаденото заявление за издаване
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, с ЕИК *********, срещу длъжника А. Ж. В., с
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 56, ет. 4, ап. 11, по отношение на
претендираната сума от 67.05 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор, равна на три месечни абонаментни такси и в частта за разноските
ВРЪЩА делото на заповедния съд – Районен съд – гр. Пловдив, XIV -ти
граждански състав, за издаване заповед за изпълнение относно сумата от
67.05 лв. и относно претендираните със заявлението разноски, съобразно
уважената част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4