Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.03.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря КИРИЛКА
ИЛИЕВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 6613 по описа за 2014г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във
връзка с чл.82 от ЗЗД.
Ищецът „П.Б./ Б.” ЕАД твърди в исковата молба, че с
ответника „К.5.“ ЕООД били сключили договор за наем на недвижим имот от
23.06.2008г., като същият е бил за срок от десет години, но в т.5 са уговорени хипотези на предсрочно
прекратяване. Твърди, че е отправил предизвестие за прекратяване на договора с
писмо изх.№ 240/21.12.2011г., което е получено от ответника на 21.12.2011г. и
след изтичане на тримесечния срок, считано от 21.03.2012г. договорните
правоотношения по наема са били прекратени. Ищецът е посочил, че независимо от
прекратяването на договора за наем, ответникът „К.5.” ЕООД неправомерно, след
като е подал заявление по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д.№ 2637/2013г. на СРС, 124 състав и въз основа на издадена по
същото дело заповед за незабавно изпълнение се е снабдил с изпълнителен лист от
28.01.2013г. и получил чрез запор и
превод от ЧСИ М. сумата от 181 834,22 лв. по описаното изп. дело №
201383304000107, която представлявала неплатена наемна цена за периода от месец
април 2012г. до месец декември 2012г. Твърди по подробно изложените
съображения, че няма задължения по договора за наем и ответникът не е имал
право на такова вземане. Предвид горното претендира осъждането на ответното
дружество да му заплати сумата от 27 895,79 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди от неправомерното получаване на горната сума за периода от
плащането й – 11.02.2013г. до 15.08.2014г. В уточнителната молба сочи, че
вредите му се изразяват в пропуснати ползи от нереализирана лихва върху
процесната сума, която би се следвала при нормалното й употребление на платената
по запора сума от 181 834,22 лв., предвид качеството си на кредитна
институция, като сумата е съизмерима с размера на лихвата, по която банката
отпуска кредити на трети лица. В хода на съдебното производство поддържа исковата
претенция по доводи, подробно изложени в уточнителни молби и чрез процесуалния
си представител – адв. Г., като претендира уважаване на иска и присъждане на
разноски по представения списък.
Ответникът
„К.5.“ ЕООД оспорва иска по съображения, подробно изложени в писмения отговор
от 05.01.2015г. и допълнителния писмен отговор от 09.04.2015г., както и в хода
на производството чрез процесуалния си представител - адв. В.. Поддържа, че според него исковата молба била
неуточнена по изложените доводи, тъй като не станало ясно по какъв начин ищецът
е определил размера на заявената имуществена вреда. Оспорва основателността на
иска, като твърди, че не е получавал неправомерно суми, тъй като получаването
на сумата е на основание издадена заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист, като дори ищецът е обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение, но
жалбата му е оставена без уважение. Оспорва иска и по размер като твърди, че
ищецът не е претърпял вреда в размер на исковата сума. Твърди, че има валиден
договор за наем по подробно описаните съображения, като счита, че сключеният
договор за наем от 23.06.2008г. не е прекратен по твърдяния от ищеца начин.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представен
договора за наем от 23.06.2008г., който е с нотариална заверка на подписите.
Представено е и предизвестие относно прекратяването му с изх.№240/21.12.2011г.,
върху което е отразено, че е получено на ръка.
Не се спори, че по заявление,
подадено от ответника по ч.гр.д.№ 2637/2013г. СРС, 124 състав е издал заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която е
разпоредено на „П.Б./ Б.“ АД да заплати на „К.5.“ ЕООД сумата от
159 689,61 лв., представляваща незаплатена наемна цена за месеците от
април до декември 2012г. по процесния договор за наем, както и законна лихва
върху сумата от 18.01.2013г. до окончателното изплащане, и описаните разноски –
8193,79 лв. За събиране на тези суми е образувано изп.дело № 201383304700107 на
ЧСИ М. съгласно представената покана за доброволно изпълнение от 06.02.2013г.
Съгласно представеното решение на
СГС, VІ-2 състав № 1152/22.07.2014г., което видно от отбелязването е влязло в
сила на 14.10.2016г., предявеният иск с
правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено на вземането на „К.5.“
ЕООД по гореописаната заповед по чл. 417 от ГПК е отхвърлен, като в решаващите
мотиви съдът е приел, че договорът за наем е прекратен на 21.03.2012г., поради
което наемна цена за последващ период не се дължи.
Съгласно представеното на стр. 56
и следващите от делото определение на СГС, АК, ІІІг състав от 22.04.2013г. по
ч.гр.д.№4611/2013г., съдът е оставил без уважение подадените от „П.Б./ Б.“ АД
частни жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение по гореописаната
заповед, с изключение на частта за адвокатско възнаграждение за сумата над
2046,90 лв. до сумата от 5000 лв., в която част е отменено, като е оставена без
уважение и жалбата срещу определение от 22.02.2013г., с което е оставена без
уважение молбата на банката за спиране на изпълнението на основание чл. 420,
ал.2 от ГПК.
Налице са данни по размените
писма и представени нотариални покани, че ответникът е канен да му се предаде
имота, като от данните по констативен протокол от 15.10.2012г. е видно, че са
предадени ключовете на имота на нотариусК., а ответникът „К.5.“ ЕООД е
възразявал, че договорът за наем не е прекратен, като е считал, че и към
момента на изявлението и към момента на огледа, имотът не бил в състоянието по
чл.4.1.8 от договора.
Не се спори по делото и се
установява от представения на стр. 132 от същото изпълнителен лист от
08.11.2016г., че по разпореждане на СГС от 01.11.2016г. е издаден обратен
изпълнителен лист, като ответникът „К.5.“ ЕООД е осъден да заплати на банката
сумата от 182 716,81 лв., събрана в рамките на производството по
изпълнително дело № 20138330400107 на ЧСИ М., представляваща сума по
изпълнителен лист от 28.01.2013г. по гр.д.№ 2637/2013г. на СРС.
Представено е удостоверение от
ЧСИ М. от 27.10.2016г., с която се установява, че по процесното изпълнително
дело сумата в общ размер на 182 716,81 лв. е постъпила на 25.02.2013г. и
част в размер на 882,59 лв. – на 26.04.2013г., като се сочи каква част е
изплатена на взискателя и каква разпределена на ЧСИ за такси, като на
взискателя „К.5.“ ЕООД от първото плащане са изплатени 173 809,81 лв., а
от второто – 843,63 лв.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Г.М., което се кредитира от съда като дадено
обективно, безпристрастно и компетентно.
В експертизата вещото лице сочи, че въз основа на извършените справки, Средният
годишен процент на разходите на отделните кредитни продукти на „П.Б.Б.“ЕАД за
2013г. и 2014г. е общо 7,95 %, в това число по години и отделни кредитни
продукти видни от следната таблица:
|
|
Вид кредитен продукт |
2013 г. в проценти |
2014г. в проценти |
Среден годишен процент |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|
1 |
Бизнес |
7,65 |
6,42 |
6,92 |
|
2 |
Бизнес овърдрафт |
8,81 |
7,80 |
8,31 |
|
3 |
Динамо |
9,15 |
- |
9,15 |
|
4 |
Жилищен |
8,47 |
7,36 |
7,85 |
|
5 |
Земеделски |
10,65 |
8,66 |
9,44 |
|
6 |
Кредитна линия |
8,13 |
7,11 |
7,41 |
|
7 |
Потребителски |
17,94 |
15,19 |
15,84 |
|
8 |
Потребителски овърдрафт |
19,00 |
17,89 |
18,38 |
|
9 |
Развитие |
6,86 |
- |
6,86 |
|
10 |
Спринт |
13,84 |
- |
13,84 |
|
Среден годишен процент |
8,68 |
7,46 |
7,95 |
|
Експертът сочи, че средният претеглен лихвен процент за
периода от 11.02.2013г. до 15.08.2014г. за отпуснатите кредити на юридически
лица е 6,87 %, в това число по години, суми и проценти, како следва:
|
№ по ред |
Отпуснати кредити на юридически лица |
2013 г. в суми и лихвен процент |
2014г. в суми и лихвен процент |
Средно за периода в суми и среден лихвен процент |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|
1 |
Отпуснати кредити |
223 638 734,10 |
155 551 534,10 |
379 190 268,20 |
|
2 |
Начислени лихви |
16 184 459,58 |
9 873 669,61 |
26 058 129,19 |
|
Среден лихвен процент |
7,24 % |
6,35 % |
6,87 % |
|
Вещото лице сочи при изслушването си в съдебно заседание,
че за изготвяне на заключението в офиса
на банката на
бул. „********била изготвена и му била предоставена справка, за изготвянето на която следвало да
се проверят и анализират всички заеми, които са отпуснати на различните лица, както и всички разходи, които се начисляват
във връзка с различните
видове заеми, за всеки един вид кредитен
продукт, а те са 10 вида кредитни
продукти. Сочи, че му била предоставена обобщена справка за общо отпуснатите
кредити и на начислените лихви върху
тези кредити и при съответното отношение едно
към друго се получава, че
средният лихвен % за 2013г. е 7, 24%
за 2014 г. е 6, 35 % и вече
средният лихвен % за този период
е 6, 87 %. За всеки един кредитен продукт му е представена справка по
договор. По отношение конкретно за погасяване на задължението на ответника към ищеца, вещото лице сочи, че се
е запознал с движението по
разплащателната сметка на дружеството в банката, от което са видни
постъпленията. Вещото лице сочи, че една част от разплащанията между страните
са станали чрез взаимни прихващания на вземания и задължения, както и с банкови
преводи, като общата сума на получените суми от банката е с размер на
182 716, 81 лв. Експертът е посочил, че с изпълнителен лист от
08.11.2016г. председателят на СГС, ТО, VI-2 състав, по т.дело №4034/2013г. осъжда ”К.5.”ЕООД да заплати в полза на „П.Б.Б.“ЕАД
сумата в размер на 182 716,81 лв., представляваща събрана в рамките на
изп.дело №20138330400107 по описа на ЧСИ – В.М. с рег.№833 и с район на
действие ОС-Русе парична сума по издадения изпълнителен лист от 28.01.2013г. по
гр.д.№2637/2013г. по описа на СРС. Сумата в размер на 182 716,81 лв. е
възстановена от ”К.5.”ЕООД по разплащателната сметка на „П.Б.Б.“ЕАД на
10.11.2016г. на основание издадения изпълнителен лист. При изслушването си в
съдебно заседание вещото лице сочи, че размерът на лихвата върху сумата от 181 834, 22 лв. за периода от
11.02.2013г. до 15.08.2014г. изчислен на основание определените осреднени лихви
в табличката към т. 3 е общо
в размер на 19 129, 01 лв.,
този отговор следва да го допълня и с какъв може да бъде размерът на
задължението изчислен съобразно
осреднените стойности на годишния % на разходите върху преведената сума за
горепосоченият период се получава дължимата сума на база ГПР е в размер
на 22 758, 27 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Ищецът извежда претенцията си от
твърденията, че е налице противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
това, че ответното дружество неправомерно било получило от банката суми, които
не са били дължими и поради това следва да го обезщети за претърпените вреди
под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани доходи от
отдаването под формата на кредит на процесната сума. Неколкократно ищецът
изрично е уточнил, че извежда основанието на претенцията си от неправомерно
поведение на ответника, т.е. касае се за претенция за непозволено увреждане,
което според твърденията му се изразява в получаването на сумата от общо
181 834,22 лв. по описаното изпълнително дело. Съдът намира, че
предпоставките за уважаване на иска, предявен от ищеца, са да се установи
виновно противоправно поведение на законните представители/служители на
ответното дружество, които са в пряка причинна връзка с претърпени от ищеца
вреди и техния размер. В конкретния случай липсва една от основните
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, а именно
противоправност на поведението му. Процесната сума ответникът е получил по
законоустановения ред, а именно въз основа на издаден му изпълнителен лист по
заповед по чл. 417 от ГПК, която е изпълнителен титул и подлежи на незабавно
изпълнение, от надлежен орган – ЧСИ. Няма нищо противоправно в използването на
института на заповедното производство и получаването на сума в резултат на
издадена заповед за незабавно изпълнение и по издаден изпълнителен лист. В
случая не е приложила уредбата на обезпечителното производство и конкретно чл.
403 от ГПК, макар в исковата молба ищецът неправилно да е посочил разпоредбата
на чл. 390 от ГПК, тъй като не се касае за вреди в резултат на допуснато
обезпечение на иска. Санкцията за издаването на заповед и изпълнителен лист въз
основа на нея при липса на валидно съществуващо вземане е предвидена в чл.422,
ал.3 от ГПК и се изразява в издаване на обратен изпълнителен лист, по силата на
който платилия несъществуващото вземане длъжник си връща сумите. По отношение
на това, че ответникът е предизвикал правния спор и е получил заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за признато впоследствие за несъществуващо
вземане, т.е. неоснователно е завел иск, санкцията, която е предвидил
законодателят е отговорността за разноски. Именно под формата на отговорност за
разноски ответникът може да бъде санкциониран за неоснователно повдигнатия
правен спор, но да се твърди, че използването на законоустановения процесуален
ред от страна на ответника за получаване на плащане и признаване на твърдяното
му вземане е противоправно поведение е неоснователно. Получаването на
процесната сума от 181 834,22 лв. не съставлява незаконосъобразно деяние,
а е резултат от издадените по ч.гр.д.№ 2637/2013г. на СРС, 124 състав заповед
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, като същите дори са били атакувани с
жалба по чл.419 от ГПК, но същата е приета за неоснователна. Следователно не е
налице призната незаконосъобразност на издадената заповед по чл. 417 от ГПК и
издадения въз основа на същата изпълнителен лист, а това, че вземането е
признато за несъществуващо с последващо съдебно решение, което е влязло в сила на
14.10.2016г., не променя извода, че към момента на получаване на сумите по
издадения в негова полза изпълнителен лист ответното дружество не е действало
незаконосъобразно. Друг е въпроса дали е получило сумите без правно основание,
т.е. налице ли е неоснователно обогатяване и дали се дължи лихва върху
получените без основание суми и от кой момент, тъй като ищецът не претендира
такова вземане в настоящото производство, защото изрично е уточнил, че
претенцията му не е за неоснователно обогатяване. Дори и да бе заявено, че се
търси такова вземане, претенцията пак се явява неоснователна, защото в този
случай лихва се дължи след покана съгласно чл. 84, ал.2 от ЗЗД, а ищецът не
установи преди датата на исковата молба, съответно сочената крайна дата на
претенцията за лихва – 15.08.2014г. да е отправил покана до ответника, като
дори няма и такива твърдения. Съдът намира, че подробно изложените от ответника
в отговора доводи, че договорът за наем не бил законосъобразно прекратен и му
се дължала наемна цена, са ирелевантни с оглед факта, че е налице сила на
пресъдено нещо по решението по т.д.№ 4034/2013г., на СГС, VІ-2 състав, с което
твърдяното вземане за наемна цена е отречено и е прието, че наемният договор е
прекратен, считано от 21.03.2012г. Горното, обаче, не обуславя основателност на
предявения иск, тъй като за да е налице неправомерно поведение следва да е
извършено нарушение на императивна правна норма от страна на ответника, а
претендирането по законоустановения съдебен ред – чрез заповедното
производство, на едно твърдяно право не е правонарушение. Санкцията от
неоснователното повдигане на един правен спор се изразява в отговорността за
разноски, но самият факт на получаване на сума, която е дължима по издаден
изпълнителен лист въз основа на подлежаща на незабавно изпълнение заповед по
чл. 417 от ГПК не е неправомерен, а само и единствено основание за издаване на
обратен изпълнителен лист и връщане на сумите, което е сторено в случая, като
са налице данни, че обратният изпълнителен лист е издаден на 08.11.2016г., а
сумата по него върната на ищеца на 10.11.2016г., т.е. в двудневен срок.
Предвид гореизложените доводи
съдът намира, че не се установи противоправност на получаването на процесната
сума от страна на ответника, тъй като същата му е преведена в резултат на
представен от него изпълнителен титул – изпълнителен лист, снабдяването с който
не е незаконосъобразно, независимо от това дали сумата съставлява дължимо
вземане или не. Предвид горното предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора разноски не се
следват на ищеца, а на ответника, който също е заявил искане за присъждане на
такива. Съдът намира, че разноските на ответника са следните: сумата от 100 лв.
– депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер 1500 лв., която
сума е отразена като договорено и платено в брой възнаграждение по представения
договор за правна помощ от 19.10.2017г. / стр.131 от делото/, или общо на ответната
страна се следва сумата от 1600 лв. – разноски.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „П.Б./ Б./, ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***, срещу „К.**“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл. 49 от ЗЗД за
присъждане на сумата от
27 895,79 лв. /
двадесет и седем хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща
претърпени имуществени вреди от неправомерното получаване на сумата от 181 834,22 лв. по
изп.дело № 20138330400107 по описа на ЧСИ Венцислав М. за периода от 11.02.2013г. до 15.08.2014г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „П.Б./ Б./, ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, и със съдебен адрес ***, да заплати на „К.**“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78 от ГПК сумата от
1600 лв. / хиляда и шестстотин лева/ - съдебно-деловодни разноски по
производството.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: