Решение по дело №3/2020 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 43
Дата: 18 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева
Дело: 20205230200003
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. П., 18.03.2020 год.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – П., в публичното заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА

 

при секретаря Параскева Златанова, като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД № 3/2020 год. по описа на Районен съд- П., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „К.Т.“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявана от Д.Д. - управител против наказателно постановление № ** от *****г. на заместник -председателя на ДАМТН, с което на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите, на юридическото лице жалбоподател е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000 ( две хиляди) лева.

В жалбата се навеждат твърдения за процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че в НП и в АУАН са посочени различни законови разпоредби, което води до несъответствие на издадено НП с разпоредбите на ЗАНН. Сочи се освен това, че процесното НП е издадено извън сроковете по чл. 34 ЗАНН. Излагат се доводи, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради което следва да бъде отменено. В хода по същество процесуалният представител на жалбоподателя моли за отмяна на атакуваното НП, алтернативно за намаляване на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, чрез който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП, алтернативно за намаляване на наложената имуществена санкция.

Ответникът по жалбата - АНО, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. От същия е постъпило становище по същество на спора.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и устни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят „К.Т.“ ЕООД е санкциониран за това, че на *******г.  в град П. в качеството си на ползвател на газова инсталация за зареждане на автомобили вписана в регистъра на ДАМТН № ПдАГСС0025 е допуснало експлоатация на посочената газова уредба без да й е извършен технически преглед- външен оглед и функционална проверка по чл. 194 ал. 5 НУБЕНТНГСИВВГ.

Нарушението било извършено на *******г. в гр. П., ул. „М.“ № * и установено на същата дата в ДАМТН, при извършената проверка на фирмената документация на дружеството.

Извършеното съставлявало нарушение  на чл. 114, ал. 2, т. 2 НУБЕНТНГСИВВГ, за което на 02.11.2018 г. св. В.Ч.  съставил против жалбоподателя АУАН, който бил подписан и получен от надлежно упълномощено лице. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на представляващия жалбоподателя на 09.12.2019 г., а жалбата против НП била подадена от същото лице чрез наказващия орган по пощата на 16.12.2019 год.( л. 16 от делото) и следователно е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима. Съдът намира, че не са нарушени предвидените в чл. 34 ЗАНН преклузивни срокове, доколкото АУАН, от който е отпочнало настоящото производство е издаден на 02.11.2018г., за нарушение открито на 17.10.2018г., т.е. преди изтичане на тримесечния срок за издаване на АУАН по реда на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Освен това НП е издадено на *****г., преди изтичане на шест месеца от издаване на АУАН, който срок изтича на 02.05.2019 г., съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителят В.Ч., както и  А.Х. допуснат по искане на жалбоподателя.

От съвкупния анализ на събраните устни и писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На *******г. св. В.Ч. – главен инспектор в РО ИДТН Южна Централна България посетила обекта находящ се в гр. П., ул. „М.“ № *, който обект се ползвал от жалбоподателя. При проверката свидетел Ч. установила, че газовата инсталация за втечнени въглеродни газове, която бил монтирана се експлоатирала без да й е извършен технически преглед, като последния технически преглед е извършен през 2016 г., а такъв следва да се прави всяка година, което нарушение е установено от св. Ч. при извършване на проверка на документите на санкционираното юридическо лице, която е била налична, като на място на проверката присъствал А.Х. в качеството си на упълномощен представител на жалбоподателя, който оказал пълно съдействие при извършване на проверката. Констатациите от проверката са отразени в акт за извършена проверка от *******г. изготвен от св. Ч. (л. 26- л. 27 от делото). Свидетел Х. посочва при разпита си, че е присъствал по време на извършване на проверката в качеството си на лице упълномощено да представлява жалбоподателя. Свидетелят посочва, че още на следващия ден е извършен технически преглед на системата, като не е установена неизправност, както и предвид това, че експлоатирането на обекта представлява дейност с повишена опасност са взети мерки служител на дружеството с пиянообразуващо вещество всекидневно да извършва проверка на системата за течове, за което се води дневник в дружеството, копие от който е представен.

Спор по делото относно това, че на следващия ден е извършен технически преглед на системата – инсталация за продажба и съхранение  на втечнен въглероден газ (пропан-бутан), като не са констатирани неизправности няма.  

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят, в качеството си на ползвател на газовата инсталация за втечнени въглеродни газове е нарушил разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 на Наредба за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеродни газове,  която предвижда, че ползвателят, ръководителят на предприятието и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации, когато: не им е извършен технически преглед съгласно чл. 194, ал. 1, 4 и 5, съгласно която разпоредба органите за технически надзор извършват следните технически прегледи с изпитване на газовите уреди, на газопроводите, газовите съоръжения, газовите инсталации, горивните уредби и бутилковите инсталации: периодични - най-малко веднъж на една година за газовите уреди. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че последния технически преглед е бил извършен на 02.11.2016 г., като следващия такъв е следвало да бъде извършен до 02.11.2017 г., като към дата на проверката *******г. същият не е бил извършен. Т.е. действително санкционираното лице е извършило нарушението, за което е наказан, което деяние е формално и за неговото осъществяване не е необходимо настъпването на вредни последици.

            За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователен доводът на жалбоподателя, че НП е незаконосъобразно, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, а именно не е индивидуализирано надлежно санкционираното лице, доколкото в атакуваното наказателно постановление не е посочен управителят на санкционираното юридическо лице, действащ към момента на издаване на наказателното постановление.  Това е така, тъй като юридическите лица се индивидуализират със своята фирма (наименование), правна форма и ЕИК, като това са белезите, които го отличават от останалите правни субекти,  като управителят е органът, който разполага с право да волеизявлява от името на юридическото лице, но не представлява част от индивидуализацията на юридическото лице. Ето защо макар в издаденото наказателно постановление да е посочен предишният управител на санкционираното юридическо лице, това не води до нарушаване на разпоредбата на чл. чл. 53, ал. 2 ЗАНН и санкционираното юридическо лице е надлежно индивидуализирано, доколкото е посочено неговото наименование, правна форма и ЕИК.

  Съгласно разпоредбата на чл. 27 ЗАНН 

 

 

 

 Административното наказание се определя съобразно границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗТИП,  на основание която е санкциониран жалбоподателт, за юридически лица е предвидено наказание – имуществена санкция в размер на от 100 лв. до 2000 лв.  В конкретния случай е наложено наказание в максимално определения от законодателя размер, което наказание не съответства в пълна степен на тежестта на извършеното нарушение. От събраните по делото доказателства се установява, че още на следващия ден е извършен технически преглед на съоръжението, като не са констатирани неизправности. Следва да се отчете и поведението на упълномощения представил на санкционираното търговско дружество – св. Х., който е оказал пълно съдействие при извършване на проверката. Всичко това води до извода, че наложеното наказание не съответства на извършеното нарушение, което наказание се явява несъразмерно тежко, поради което наложената санкция следва да бъде намалена до размера от 300 лв. Тук е мястото да се посочи, че мерките предприети от жалбоподателя за ежедневна проверка на процесното съоръжение и вписване на констатациите в дневник, всъщност е изпълнение на задължението му посочено в разпоредбата на чл. 200 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеродни газове и не следва да се цени като поведение смекчаващо отговорността на жалбоподателя, поради което не следва да се налага наказание в минималния предвиден размер.

  Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН и случаят може да се приеме за маловажен. Това е така, тъй като оценката на обществена опасност на дадено деяние се дава от законодателя, а не от правоприлагащия орган, което на още по – силно основание се отнася за формалните нарушения, за каквото нарушение е санкциониран жалбоподателят. Законодателят  е преценил, че неспазването на задълженията относно поддържането на газовите уреди в състояние отговаряща на нормативните изисквания е от особено важно обществено значение, предвид размера на предвидените наказания и множеството нормативни актове уреждащи отношенията по тяхната експлоатация. Ето защо не следва да се приема за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН неспазването на изискванията на Наредба за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеродни газове по отношение извършване на периодични технически прегледи.

По горните съображения, Районен съд -П. в настоящия състав, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ** от *****г. на заместник -председателя на ДАМТН, с което на „К.Т.“ ЕООД, с ЕИК: *********  на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите и за нарушение на чл. 114, ал.2, т. 2 от НУБЕТНГСИВВГ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, като за извършеното нарушение налага имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пазарджик в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: