Решение по дело №2243/2023 на Административен съд - Бургас

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е Г. В. В., [ЕГН], лишен от свобода в затвор Ловеч. В производството ищецът участва лично.

Ответник е главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието [населено място]. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ответникът не взема участие в производството, редовно уведомен.

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът твърди, че на 12.03.2018г., в период, когато е бил лишен от свобода в затвор Ловеч, с оглед необходимостта от явяване пред съд в [населено място], е бил конвоиран от затвор Ловеч до затвор Бургас, от затвор Бургас до Съдебната палата в [населено място] и от Съдебната палата до затвор Бургас. Така посоченото конвоиране е било осъществено при подробно описани в молбата условия, чрез които, според посоченото, ищецът е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 2 000лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава върху тази главница от 12.03.2018г. до окончателното и изплащане. Представят се доказателства.

Прокурорът излага становище за неоснователност на иска. Не сочи нови доказателства.

Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Предявеният иск е допустим – предявен е от лице, търсещо защита на претендирано свое право на обезщетение, произтичащо от нарушение на правата му по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Ищецът В. изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна в затвор Ловеч. Това наказание е изтърпявано в същото място за лишаване от свобода и към процесната дата 12.03.2018г. В тази връзка по делото е приложена справка за съдимост, както и справка от ОП Бургас, че спрямо В. няма висящи наказателни производства.

Н. 12.03.2018г. В. бил конвоиран от затвор Ловеч до съдебната палата в [населено място] с оглед явяването му пред съда по г.д. № 102/2016г. на Окръжен съд Бургас. Представена е заповед № 178/09.03.2018г., издадена от директора на ОД Охрана Бургас, с която са назначени конвойни наряди за транспортиране на лишени от свобода от местата за лишаване от свобода в [населено място] по различни направления. Към заповедта е приложена таблица-списък на конвоираните въз основа на заповедта лица, на 12.03.2018г. на четвърта позиция в таблицата е ищецът В., като е посочено, че транспорта от затвора до съдебната палата е с оглед явяване по г.д. № 102.2018г. на БОС. Единствено за В. от посочените за конвоиране лица е посочено в графа „сведения за лицето“ ООБ, т.е. особено опасен за бягство.

Като доказателство по делото са приложени заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017г., издадена от министъра на правосъдието, с която са утвърдени Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГДО, както и самите правила.

В съдебно заседание на 11.03.2024г. като свидетел е разпитан Р. С., началник сектор „Охрана на сгради“ в РД Охрана Бургас, който към момента на процесния конвой е бил инспектор „Конвоиране“ в РД Охрана Бургас и е участвал в конвоирането на ищеца В. от затвор Бургас до съдебната палата в града и обратно. Името на св.С. е записано в цитираната по-горе заповед № 178/09.03.2018г., като старши на конвоен наряд. От показанията на св.С. се установява, че конвоирането на В. било осъществено при условията на усилено строг конвой. В отсека на конвоирания В. бил съм. Имало неподвижно закрепени места за сядане, от незапалим материал. Служебният преден отсек в автомобила бил отделен с решетка, позволяваща визуален контрол от служебните лица върху конвоирания. Конвоирания бил със специален колан на кръста с фиксирани към него белезници на ръцете и отделно белезници на краката. Коланът можел да се завърта наляво или надясно за да може конвоирания да се хване за намиращите се в помещението ръкохватки. Конвоираният не бил закрепен към автомобила. Свидетелят не е забелязал специфики във външния вид, поведението или здравословното състояние на В.. Конвоираният се държал възпитано. Не е правил оплаквания от здравословен или друг характер. Първи и последен автомобили в конвоя били служебни МПС на жандармерията. Придвижването на колоната от три автомобили по пътищата ставало с включен светлинен сигнал. Постоянно включен звуков сигнал имало на първия автомобил, а на този с В. включвали такъв сигнал само при преценка за необходимост.

Като свидетел по делото е разпитан Х. Х., лишен от свобода в затвор Враца, към 2018г. изтърпявал наказанието си в затвор Плевен. Х. и В. се запознали в затвора, когато били транспортирани за явяване по различни дела, а през 2018г. били заедно в затвор Ловеч. Дори за известно време били настанени в едно помещение. Свидетелят имал лични наблюдения върху В. след конвоиранията му му през 2018г., които били няколко и всички били еднакви, макар да не си спомня конкретно за конвоирането на 12.03.2018г. Х. бил инцидентно транспортиран с В. (но не на процесната дата и в други направления) и лично се убедил какви са условията на този транспорт – със специален автомобил, с пилотиращи коли отпред и отзад. При транспорта се движили с висока скорост, а поради коланите си и прикрепените към тях белезници не можели да се хванат за опора при клатенето на автомобила. Сирените виели и нищо друго не се чувало. В дните след процесния транспорт св.Х. се срещнал с ищеца В. в медицинския център на затвор Ловеч. В. дал на Х. вестник, в който била поместена информация за конвоирането му до [населено място] предните дни. Н. въпрос на свидетеля В. отговорил, че е добре, но му показал как ръцете и краката му са разранени от белезниците при пътуването на 12.03. При срещата в медицинския център на св.Х. направило впечатление, че В. е замаян и леко неадекватен. В. обяснил на Х., че са го направили при транспорта на „гармуш“ (свидетелят не обяснява значението на тази дума). В. пояснил, че са карали „като луди“, а той нямал къде да се хване. Същите оплаквания В. изложил и пред медицинския спец5иалист, извършил прегледа. След това Х. коригира показанията си, като сочи, че на единия крак на В., където са били белезниците, е имало наранена кожа и коричка от засъхнала кръв. Н. ръцете не сочи да е имало рани, но нараняванията ясно си личали. В. получил от медицинския специалист някакъв крем за мазане и някакви хапчета. Специалистът преценил, че нараняванията не налагат слагане на инжекция против тетанус. По-нататък св.Х. сочи наблюденията си, че В. винаги е бил образцов в поведението си, дори провеждал чуждоезиково обучение на други затворници. В. споделял на Х., че специалния начин на конвоирането му има политически причини. Х. сочи, че една седмица след процесния конвой оплакванията на В. продължили, но не сочи да се е виждал с него извън срещата в медицинския център. Свидетелят сочи, че В. е бил транспортиран без почивки по пътя, без възможност за тоалет, без почивка преди довеждането му до съда, но както бе посочено по-горе Х. няма лични наблюдения относно тези обстоятелства, осъществени на процесната дата 12.03.2018г.

По повод искане от съда е представено писмо-справка рег. № 484000-2882/22.05.2024г. от директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на МВР, от която се установява, че с постановление рег. № [рег. номер]-001-09/4-253/24.11.2017г. по описа на Върховна касационна прокуратура е възложено на ГДНП да оказва съдействие на ГДО на МП при конвоиране на лицата Г. В. и П. С.. Постановлението е с гриф „поверително“. С резолюция на директора на ГДНП постановлението е изпратено на директора на дирекция „Жандармерия“ за изпълнение. (Към настоящия момент ГДЖСОБТ е приемник на ГДНП относно функциите и структурите на ДЖ.) В изпълнение на цитираното постановление на ВКП конвоирането на Г. В. се осъществява при усилено строг конвой. Така за осъществяване на всяко конвоиране директорът на ГДО изпраща писмено искане до директора на ГДНП/ГДЖСОБТ за съдействие, изготвя се план за съвместните действия на двете държавни структури, след което се издава заповед за осъществяване на конвоя.

Към горната справка е приложено и копие от заповед № 484з-327/09.03.2018г., издадена от директора на дирекция „Жандармерия“ на ГДНП на МВР, с която е разпоредено жандармерийско управление Бургас да участва с осем служители и два автомобила, обособени в д0ва екипа в оказване съдействие на ГДО при МП, при конвоиране на лице на 12.03.2018г. Служителите следва да бъдат в заповяданата за сезона форма със зачисленото им късо оръжие автомати АК 7.62 (без водачите на автомобили), противокуршумни каски и жилетки. Да бъдат осигурени с радиосредства стоп-палки, чанта за долекарска помощ и допълнително снаряжение по решение на началника на ЗЖУ Бургас.

По повод изискана по делото справка, с писмо рег. № 3752/29.05.2024г. ръководителят на ГДО е дал информация на съда, че в структурата не са постъпвали докладни записки, съдържащи информация за поведението на ищеца В.. Във връзка с медийни публикации е извършена проверка, констатирана, че притежаваните от лишения от свобода вещи и предмети фигурират в списъка на разрешените.

С писма рег. № 3707 и 3708/27.05.2024г. директора на ГДО е информирал съда, че конвоирането на В. на 12.03.2018г. е осъществено с придадени сили от МВР, на основание с постановление рег. № [рег. номер]-001-09/4-253/24.11.2017г. по описа на Върховна касационна прокуратура, при условията на усилено строг конвой. Посочено е, че прокурорското постановление представлява класифицирана информация и следва да се изиска при необходимост от съда при предпоставките и условията на ЗЗКИ.

Съдът е преценил, че с оглед предмета на настоящото дело и с оглед правилното решаване на поставения спор не е необходимо събирането на това доказателство. По-конкретно мотивите на постановлението биха позволили преценка за правилността му, но тази правилност не може да бъде контролирана в настоящото производство. Достатъчно е установяването, че е било налице законно основание за извършване на усилено строг конвой спрямо ищеца на процесната дата.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3.

Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Установените по делото факти сочат, че оплакванията на ищеца са неоснователни.

Конвоирането на осъдените на наказание, свързано с лишаване от свобода, е част от времето на изтърпяване на наказанието, която обаче се реализира не под контрола на органите на ГДИН, а под контрола на органите на ГДО на МП. Това не се променя от факта, че при осъществяване на усилено строг конвой се ползва съдействието и на органи от друга държавна структура, тъй като основната организация и отговорност за прякото осъществяване на дейността е на ГДО на МП. Затова именно ГДО е надлежен ответник по настоящото дело.

Установи се по делото, че наистина на процесната дата 12.03.2018г. ищеца В. е бил транспортиран от органите на ГДО от затвор Ловеч за явяване в съдебната палата на [населено място], като този транспорт е било осъществен при условията на усилено строг конвой при наличието на законно основание за това, както и при спазване на правилата ,създадени с утвърдените планове и издадените заповеди. (В тази връзка следва да се има предвид, че ал.8 на чл.391 от ЗСВ е създадена едва през 2022г. и въз основа на нея е приета Инструкция № И-1 от 30 септември 2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“, даваща нормативна уредба на обсъжданата административна дейност.) По делото не се установи незаконна дейност на органите, осъществили процесното конвоиране, стояща в разрез с утвърдените планове и издадените заповеди.

Преди всичко обаче следва да се има предвид, че по делото не се установиха съществени негативни последици за ищеца. Получени са били леки наранявания по крайниците – зачервявания на кожата и незначителна раничка на местата, където са били поставени белезниците. Не се установи невъзможност за ползване на дръжка в охраняемия отсек на автомобила. Не се установи неспазване правилата за движение при транспорта и нерегламентирано използване на звукова сигнализация. За соченото замайване, извън субективната преценка на св.Х. липсват други доказателства.

Нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС би могло да се обоснове само при съществени отклонения от показателите, посочени в ал.2, а такива отклонения в случая не се установиха. Фактите по делото не могат да обосноват извод, че лишеният от свобода е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и в този смисъл оплакванията по исковата молба са несъстоятелни. Претърпени са определени негативни последици за ищеца, но те са били необходими с оглед наличните основания за транспортиране при усилено строг конвой и не са преминали прага на същественост, обосноваващ нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Искът е неоснователен.

Мотивиран от горното А. съд Бургас

Р Е Ш И:

О. И. на Г. В. В., [ЕГН], лишен от свобода в затвор Ловеч, против главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието [населено място], за заплащане на 2 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди при осъществен на 12.03.2018г. усилено строг конвой от затвор Ловеч за явяване в съдебната палата в [населено място], заедно със законната лихва за забава върху тази главница от 12.03.2018г. до окончателното и изплащане.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на А. съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.