Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …                   2020 – та година        град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ***           ХІІ  наказателен състав

На тридесети декември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        АСЕН ДАСКАЛОВ

 

при участието на съдебния секретар Иглика Василева, като разгледа докладваното  от  съдията ДАСКАЛОВ АНД №2259  по описа  за 2020- та година

и на основание доказателствата по делото и Закона

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА обвиняемия А.Б.Ц. – роден на *** ***, настоящ адрес:***, ***гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.08.2019 г., в гр. ***, ж.к. „***“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:

-         чл. 15 ал. 1 ЗДвП „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.“;

-         чл. 21 ал. 1 ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: кат. „В“ - населено място - 50 км/ч“

и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.Т.П.ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на шест поредни ребра вляво /от трето до осмо включително/, довело до трайно затрудняване на движение на снагата - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “б“ вр. чл. 342 ал. 1 НК вр. чл. 15 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 343 ал. 1 б. “б“ вр. чл. 342 ал. 1 НК вр. чл. 15 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП вр.чл.78а ал.1 и ал.4 НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административни наказания ГЛОБА в размер на 2000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, както и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, като го ОПРАВДАВА за извършено нарушение по чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП.

На основание чл.189 ал.3  НПК ОСЪЖДА А.Б.Ц. ЕГН: ********** да заплати направените по делото разноски, както следва: 742,80лв. /седемстотин четиридесет и два лева и осемдесет стотинки/ - по сметка на ОДМВР – ***.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд - ***.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

МОТИВИ към Решение №260247/30.12.2020г. по АНД №2259/2020г.

 

 

Р.П.– П. е внесла мотивирано постановление с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание А.Б.Ц. ЕГН: ********** - за това, че на 05.08.2019 г., в гр. ***, ж.к. „***“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:

-         чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди...“;

-         чл. 15 ал. 1 ЗДвП „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.“;

-         чл. 21 ал. 1 ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: кат. „В“ - населено място - 50 км/ч“

и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.Т.П.ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на шест поредни ребра вляво /от трето до осмо включително/, довело до трайно затрудняване на движение на снагата - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “б“ вр. чл. 342 ал. 1 НК вр. чл.5 ал.1 т.1, чл. 15 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП.

В хода на съдебното производство, Р.П.– П. редовно призована, не изпраща представител.

Обвиняемият А.Ц., редовно призован, се явява лично. Формално заявява, че се признава за виновен и дава кратки обяснения, в които посочва, че признава вината си за превишената скорост, но от друга страна – пострадалият, при включването си в движението, не бил подал сигнал, като същевременно е пресякъл и забранителна пътна маркировка – двойна непрекъсната линия, с което е изненадал обвиняемия. Изразява съжаление за случилото се и пледира да му бъде наложена минимална по размер глоба, без лишаване от право да управлява МПС, тъй като последното би му причинило затруднения при ходенето на работа.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:

А.Б.Ц. e роден на *** ***, настоящ адрес:***, ***гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.

Към 05.08.2019г. обвиняемият Ц. бил правоспособен да управлява МПС от категории В, АМ съгласно Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

На посочената дата около 16:30 часа, обвиняемият управлявал лек автомобил ***“, модел „***“ с рег. № *** в гр.***, ул.“БЪЛГАРИЯ“, по посока изток - към кръстовището на същата улица с ул.“22-ри септември“. Времето било слънчево, сухо, горещо, пътната настилка в района била без особености. Управляваният от страна на Ц. лек автомобил се движел със скорост от 93,9 км/ч.

В близост до споменатото кръстовище, платното за движение на ул.“БЪЛГАРИЯ“ е четирилентово, с по две ленти за движение във всяка посока, разделени от двойна непрекъсната линия – пътна маркировка М2. Пътният участък е прав и хоризонтален, без ограничения във видимостта.

По същото време, свидетелят Г.Т.П.управлявал л.а. „НИСАН“ с рег.№**. Първоначално, този автомобил се намирал паркиран извън платното за движение, на южния тротоар на ул. „БЪЛГАРИЯ“. Свидетелят ** предприел маневра, за да се включи в движението като потеглил назад, т.е. посока север, дъгообразно се придвижил назад и наляво, със скорост от 19,98 км/ч, с цел да се позиционира и да се включи в движението по ул. „22-РИ СЕПТЕМВРИ“. При тази маневра обаче, от една страна, св.* не забелязал приближаването на л.а.  ***“, модел „***“ с рег. № ***, управляван от обвиняемия Ц. в лява пътна лента по посока на движението си, а от друга – л.а. „НИСАН“ пресякъл двойната непрекъсната линия, разделяща двете пътни платна на ул. „БЪЛГАРИЯ“, като навлязъл именно в лявата лента, по посока на движението на л.а. „***“. На свой ред, обвиняемият Ц., движейки се с посочената по-горе забранена скорост и в лява пътна лента по посока на движението си, не бил в състояние да предотврати сблъсъка с другото превозно средство; траекториите на движение на споменатите два автомобила се пресекли и между тях настъпил удар, като за л.а. „НИСАН“ той бил в областта на лява странична част, а за л.а. „***“ – в челната част, която проникнала мавно в л.а. „НИСАН“, причинявайки му тежки деформации. Същевременно, в резултат на така описания удар и деформации, на свидетеля ** било причинено счупване на шест ребра – от трето до осмо, вляво.

На място пристигнали медицински екип за оказване помощ на пострадалия, както и разследващ екип на ОД на МВР – ***. С първо действие по разследването – оглед на местопроизшествие, извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК, започнало досъдебно производство №Д-1218/2019г. по описа на РП – ***, в хода на което, към наказателна отговорност за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “б“ вр. чл. 342 ал. 1 НК вр. чл.5 ал.1 т.1, чл. 15 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП бил привлечен А.Б.Ц. ЕГН: **********.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в това число:

-       обяснения на обвиняемия А.Б.Ц., дадени в хода на съдебното следствие;

-       показания на свидетеля **, дадени в досъдебното производство /л.41 – 42 от ДП/;

-       протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.12 – 37 от ДП/;

-       заключение по съдебномедицинска експертиза /л.46 – 47 от ДП/, от което се установява, че на Г.Т.П.е причинено счупване на шест ребра – от трето до осмо, вляво; увреждането е травматично и отговаря да е получено при ПТП; довело е до трайно /за повече от 2 – 3 месеца/ затруднено движение на снагата. Съдът преценява експертното заключение като обективно, обосновано и небудещо съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра;

-       заключение по съдебна автотехническа експертиза /л.49 – 67 от ДП/, ведно с компакт-диск от охранителна камера от района на местопроизшествието /79 – 81 от ДП/, от което се установява механизма на процесното ПТП, който е изложен по-горе, включително – скоростта и посоката на движение на участниците в същото. Експертът посочва, че при отчитане обстоятелствата на случая и дължината на опасната зона на двете превозни средства, пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо от страна на всеки един от водачите: от една страна, водачът на л.а. „НИСАН“ е можел да отдели повече време, за да прецени пътната обстановка, да възприеме приближаването на л.а. „***“ и да го пропусне, а от друга – водачът на л.а. „***“ е можел да избегне удар с л.а. „НИСАН“ при положение, че се беше движел с разрешената за пътния участък максимална скорост от 50 км/ч, тъй като при тази скорост, опасната зона е 36,26м и му е позволявала да реализира спиране до мястото на удара. При избраната скорост на движение от 93,9 км/ч обаче, той не е имал такава възможност, защото опасната зона е била 91,39м, т.е. с по-висока стойност от 62,4 м /разстоянието, на което се е намирал същия л.а. към момента, в който е възникнала опасност за движението – навлизане на л.а. „НИСАН“ на платното за движение/, още повече, че водачът се е забавил със задействане на спирачната система на л.а. „***“. Съдът преценява експертното заключение като обективно, обосновано и небудещо съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра;

-       справка за нарушител от региона /л.70 - 76 от ДП/;

-       медицински документи по лечението на **, издадени от УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ“ ЕАД – *** и „ДКЦ – ІІІ ***“ ЕООД /л.87 – 93 от ДП/

-       справка за съдимост на обвиняемото лице /л.8 от делото/.

Съдът преценява, че от посочените доказателствени материали следват по безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и изложени по – горе. В доказателствената съвкупност липсват противоречия, налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.

На тази основа Съдът намира, че от обективна страна, обвиняемият А.Б.Ц. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “б“ вр. чл. 342 ал. 1 НК вр. чл. 15 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП - на 05.08.2019 г., в гр. ***, ж.к. „***“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:

-        чл. 15 ал. 1 ЗДвП „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.“;

-        чл. 21 ал. 1 ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: кат. „В“ - населено място - 50 км/ч“

и причинил средна телесна повреда на Г.Т.П.ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на шест поредни ребра вляво /от трето до осмо включително/, довело до трайно затрудняване на движение на снагата.

Престъплението по чл. 343 ал. 1 б. “б“ вр. чл. 342 ал. 1 НК е резултатно увреждащо престъпление. Изпълнителното му деяние се изразява в нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, в резултат на което нарушаване /при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина/,  започва причинно-следствен процес, водещ до престъпния резултат - тежка или средна телесна повреда, по смисъла на чл. 128, респ. чл. 129 НК. Именно такова е било поведението на обвиняемия А.Б.Ц., който при описаните по-горе време, място и обстановка, при управление на л.а. „***“, модел „***“ с рег. № *** е нарушил правила за движението по пътищата, регламентирани в ЗДвП, предизвикал е сблъсък на управляваното МПС с л.а. „НИСАН“ с рег.№**, управляван от пострадалия Г.Т.П.и в резултат от същия сблъсък - е последвало механично въздействие върху телесната цялост на последния, при което са настъпили и инкриминираните телесни увреждания - счупване на шест поредни ребра вляво /от трето до осмо включително/, довело до трайно затрудняване на движението на снагата.

Изпълнителното деяние и неговия автор се доказват пряко от обясненията на обвиняемия Ц., показанията на свидетеля **, заключение по съдебна автотехническа експертиза. Косвено се доказват от Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум.

Причинно-следствената връзка между изпълнителното деяние и престъпния резултат, както и самият престъпен резултат, се доказват пряко от показанията на свидетеля **, заключение по съдебна автотехническа експертиза, заключение по съдебномедицинска експертиза, медицински документи по лечението на **, издадени от УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ“ ЕАД – *** и „ДКЦ – ІІІ ***“ ЕООД; косвено се доказват от Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 129 ал. 2 НК и Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, затрудняването на движението на снагата е трайно, когато е продължило не по-малко от тридесет дни; наред с това, „Налице е трайно затруднение на движението на снагата при счупване на три или повече ребра без разместване на фрагментите.“. Видно е, че в настоящия случай, споменатите увреждания на здравето на Г.Т.П.следва да бъдат квалифицирани именно като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 НК /т.10 от от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС/.

Особено важен момент от обективната страна на процесното деяние е този за конкретните правила за движението по пътищата, които се явяват нарушени. В тази връзка, Съдът съобрази, че трайната съдебна практика по транспортните престъпления, отдава значение не на простото нарушаване на определени правни разпоредби от ЗДвП, а доколко същото нарушаване е  в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен резултат, в случая – обсъдената по-горе средна телесна повреда на **.

Съдът намира, че от приетите от страна на Прокуратурата като нарушени правила за движението по пътищата, в пряка причинно-следствена връзка с престъпния резултат са единствено разпоредбите на чл. 15 ал. 1 ЗДвП и чл. 21 ал. 1 ЗДвП.

Съобразно чл. 15 ал. 1 ЗДвП, „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.“. Както беше изложено по-горе А.Ц. е управлявал л.а. „***“, модел „***“ с рег. № *** в лявата, вместо – в дясната лента по посоката си на движение. Именно в лявата лента е настъпил и сблъсъка с управляваното от св.Г.Т.П.превозно средство, в резултат на който, пострадалият получил обсъдената по-горе телесна повреда, т.е. причинно-следствената връзка между нарушаването на правилото за поведение, инкорпорирано в чл. 15 ал. 1 ЗДвП и престъпния резултат, е неоспорима.

Съобразно чл. 21 ал. 1 ЗДвП, „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: кат. „В“ - населено място - 50 км/ч“. Както беше изложено по-горе А.Ц. е управлявал л.а. „***“, модел „***“ с рег. № *** със скорост от 93,9 км/ч – скорост, която почти двукратно превишава максимално разрешеното за пътния участък и при която скорост, сблъсъка с управляваното от св.Г.Т.П.превозно средство е бил неизбежен. Тази неизбежност обаче е резултат от поведението именно на обвиняемия, тъй като при движение с разрешената от ЗДвП максимална скорост от 50 км/ч, л.а. „***“ е щял да преустанови движението си до мястото на удара, т.е. произшествието е нямало да се случи; транспортното произшествие, според вещото лице е можело да бъде избегнато и при по-бърза реакция от страна на водача Ц. по задействане на спирачната система на управлявания лек автомобил.

Съобразно чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП, „Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди…“. Цитираната правна разпоредба инкорпорира в себе си правило за поведение, което е общо по своя характер, ето защо не може да намери приложение при наличието на нарушени специални разпоредби на ЗДвП, каквито в случая са разпоредбите на чл. 15 ал. 1 ЗДвП и чл. 21 ал. 1 ЗДвП.

На следващо място, следва да бъде отделено внимание на позицията на обвиняемия, застъпена в неговите обяснения, дадени в хода на съдебното следствие. Както беше отбелязано, А.Ц. заявява, че признава вината си за превишената скорост, но от друга страна намира за необходимо да изтъкне, че пострадалият, при включването си в движението, не бил подал сигнал, като същевременно е пресякъл и забранителна пътна маркировка – двойна непрекъсната линия, с което е изненадал обвиняемия. От фактическа страна, обясненията на А.Ц. са в унисон с изяснената по-горе фактическа обстановка, не внасят никакви нови или различни фактически положения, налагащи нейното преосмисляне и се приемат от Съда с доверие. Нюансът, който обвиняемият внася и който не може да бъде възприет обаче, касае подхода по интерпретация на случая. Действително, не се спори, че предприетата от страна на пострадалия маневра има отношение към настъпване на сблъсъка между двете превозни средства, тъй като на първо място и преди всичко – при тази маневра, управляваният от св.** л.а. „НИСАН“ е пресякъл забранителна пътна маркировка и е навлязъл в лента, която не е предназначена за собственото му движение. От друга страна обаче, прозира желанието на обвиняемия да омаловажи собственото си противоправно поведение за сметка на това на пострадалия - и именно тук, този интерпретационен подход, търпи изключително сериозна критика. Вярно е, че ако св.** не беше предприел въпросната маневра, свързана с навлизане в лява пътна лента на движение на обвиняемия, вкл. – с пресичане на забранителна пътна маркировка, процесното ПТП нямаше да се случи. Същевременно обаче, дори когато участник в движението не съблюдава надлежно задълженията си по ЗДвП, последното не освобождава от морална - и още по-малко, юридическа, отговорност, останалите участници в движението, които въпреки всичко, са длъжни да следят за своето законосъобразно поведение. Тук е именно момента да бъде напомнено, че ако обвиняемият Ц., на свой ред се беше управлявал собственото си МПС в дясната пътна лента по посока на движението си, пък макар и с неразрешената скорост от 93,9 км/ч, процесният инцидент нямаше да настъпи; също така, ако беше управлявал собственото си МПС в лявата пътна лента по посока на движението си, но с разрешената скорост от 50 км/ч – процесният инцидент също нямаше да настъпи. В този смисъл, макар да е налице поведение на участник в движението, създаващо определени предпоставки за настъпване на ПТП – гореописаната маневра на св.** - то до настъпване на такова произшествие никога нямаше да се стигне, ако обвиняемият беше надлежно изпълнил поне едно от относимите си в случая, задължения като водач на МПС. С други думи, въпреки че както беше отбелязано, поведението на св.** в случая търпи критика, именно поведението на обвиняемия, с нарушените от негова страна правила по ЗДвП, е основната причина за произшествието, а оттук – и за настъпилия престъпен резултат.

От субективна страна, обвиняемият е действал при условията на престъпна небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 НК - не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Обвиняемият не е възприел своевременно наличието на управлявания от страна на св.** л.а. „НИСАН“, управлявал е в лява, вместо – в дясна пътна лента по посока на движението си и с неразрешена за пътния участък скорост, като в крайна сметка, не е предвиждал настъпването на ПТП със средна телесна повреда за Г.Т.П.- но е бил длъжен и е бил в състояние /могъл е/ да предвиди настъпването на подобен престъпен резултат, като последица от ненадлежното изпълнение на задълженията по чл. 15 ал. 1 ЗДвП и чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Субективната страна на деянието се установява по убедителен начин посредством доказателствата и доказателствените средства, коментирани по – горе, от които се доказва и неговата обективна страна.

Въз основа на тези доводи Съдът прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “б“ вр. чл. 342 ал. 1 НК вр. чл. 15 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП и вината на обвиняемия в извършването му, се явява доказана по несъмнен начин.

Наред с това Съдът намира, че спрямо обвиняемия Ц. са налице предпоставките на чл.78а ал.1 НК, като същевременно не са налице пречки по смисъла на чл.78а ал.7 НК:

-       за престъплението по чл. 343 ал. 1 б. “б“ вр. чл. 342 ал. 1 НК, което е непредпазливо и е довело до причиняване на средна телесна повреда, се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация;

-       деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК;

-       с престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди /Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК/.

При решаване на въпросите за индивидуализацията на административното наказание, Съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на обвиняемия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Обществената опасност на деянието по чл. 343 ал. 1 б. “б“ вр. чл. 342 ал. 1 НК, следваща от предвидената в Закона и отбелязана по – горе наказуемост, е умерена. Следва обаче да бъде подчертано, че към настоящия исторически момент, престъпленията против транспорта се отличават като цяло със завишена и актуална обществена опасност, ставайки причина за разнообразни отрицателни последици върху обществените отношения, защитени от Правото. Българското общество е изключително чувствително по темата с пътнотранспортните произшествия, като Законодателят нееднократно, през последните години е внасял промени в уредбата на наказателната отговорност на престъпленията по Глава ХІ, Раздел ІІ от Особената част на НК – по посока на завишаване на нейните параметри. Ето защо, съвкупно преценено, обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние, се определя като относително висока.

Личната обществена опасност на дееца, следваща от данните в приобщената по делото справка за съдимост, следва да се определи като ниска. Както беше отбелязно, подсъдимият е неосъждан и спрямо него не е прилаган института на чл.78а НК. Видно от представената справка за нарушител от региона обаче, налице са многобройни предходни, влезли в сила административни наказания за различни нарушения на ЗДвП; налице е явна тенденция за продължаващо несъобразяване с правилата по ЗДвП, независимо от периодичното налагане на административни наказания за неговото нарушаване. Следователно, съвкупно преценено, личната обществена опасност на А.Ц., следва да бъде определена като относително ниска.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство Съдът взе предвид извършената от страна на пострадалия маневра в процесната обстановка, с което ** е създал предпоставки за настъпване на ПТП. Чистото съдебно минало на обвиняемия се явява абсолютна предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради което, на самостоятелно основание, не следва да бъде взето предвид.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство Съдът отчете споменатите вече многобройни административни наказания за нарушения на ЗДвП, които явно не са имали необходимия превъзпитателен и превантивен ефект върху личността на обвиняемия и които наред с това, очевидно налагат по-строг санкционен подход спрямо А.Б.Ц..

При така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира, че се касае за деец с относително ниска лична обществена опасност, деяние с относително висока степен на обществена опасност, при формален баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В този смисъл и за да бъде административното наказание съответно на извършеното престъпление, Съдът намира, че неговият размер следва да бъде между минимума и средата, предвиден в чл.78а ал.1 НК, като все пак клони към минимума – предвид относително ниската степен на лична обществена опасност; определянето на административното наказание в самия минимум обаче, не се явява нито справедливо, нито - целесъобразно, предвид относително високата и актуална степен на обществена опасност на деянието. Наред с това Съдът намира, че е наложително определяне и на административно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА – предвид обсъдената по-горе склонност на обвиняемия да нарушава правилата за движението по пътищата – една тенденция, която само по този начин може да бъде успешно прекъсната; неналагането на това административно наказание, от друга страна, със сигурност не би способствало за адекватното превъзпитателно и превантивно въздействие върху личността на А.Ц..

По така изложените съображения, Съдът призна А.Б.Ц. ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.08.2019 г., в гр. ***, ж.к. „***“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:

 - чл. 15 ал. 1 ЗДвП „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.“;

 - чл. 21 ал. 1 ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: кат. „В“ - населено място - 50 км/ч“

и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.Т.П.ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на шест поредни ребра вляво /от трето до осмо включително/, довело до трайно затрудняване на движение на снагата - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “б“ вр. чл. 342 ал. 1 НК вр. чл. 15 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 343 ал. 1 б. “б“ вр. чл. 342 ал. 1 НК вр. чл. 15 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП вр.чл.78а ал.1 и ал.4 НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административни наказания ГЛОБА в размер на 2000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, както и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, като го оправда за извършено нарушение по чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП.

Съдът счита, че така наложения размер на административните наказания се явява достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и превантивен ефект върху А.Б.Ц., както и възпитателен и предупредителен ефект - върху обществото като цяло.

Съобразно изхода на наказателното производство и на основание чл.189 ал.3  НПК А.Б.Ц. ЕГН: ********** беше осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: 742,80лв. /седемстотин четиридесет и два лева и осемдесет стотинки/ - по сметка на ОДМВР – ***, сторени във връзка с изготвените по делото заключения по съдебномедицинска и съдебна автотехническа експертизи.

 

По така изложените мотиви, Съдът постанови решението си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: