Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………….. …………..
2019 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, второ отделение, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 12.06.2019 г.при секретар Мая Вълева изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 1877/2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 АПК във връзка с чл. 27,
ал.2 от ЗПУКИ (отм. с ДВ брой
7/19.01.2018 г.)
Инициирано е по жалба от Г.Х.Б., ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощник адв.Д.С., против
Решение №РС-125-14-15/23.05.2018г., издадено от Комисията за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, с което на основание чл.27, ал.2 от ЗПУКИ (отм.) Комисията е установила конфликт на
интереси по отношение на Г.Б., заемал
тогава длъжност Директор на ОД
„Земеделие“ Варна за това, че качеството
му на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.3, т.25 от ЗПУКИ е подписал договор за аренда №РД-ДА-51-58 от 12.12.2013г. с „Нептун-2“ООД, в нарушени на
чл.8, изр. 2 от същия закон.
В жалбата
са изложени доводи за незаконосъобразност, изразаващи се в нарушение на
административнопроизводствените правила.
Твърди се, че не е
спазена установената форма, изискуема съгласно чл.59, ал.2, т.3 от АПК.
Твърди се и неспазване на визирания с
чл. 27, ал.1 от ЗПУКИ срок за произнасяне, тъй като решението е постановено 4 години по-късно, което според оспорващия
опорочава цялостно издадения административен акт.
Относно противоречие с материалноправните
разпоредби и противоречие с целта на закона оспорващият твърди, че не са налице
предпоставките, обосноваващи извод за наличие на конфликт на интереси основно
поради липсата на
фактическо съжителство между него и К.П., която
се явява управител на
„Нептун-2“ООД към процесния
период на сключване на договора и с която имат две деца.
Вторият факт не се
оспорва. Главният спор, очертан с жалбата се концентрира върху държаната от
оспорващия теза -липса на фактическо съжителство между двамата.
Въз основа на горното е формиран петитум с
искане за отмяна на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски по делото
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът счита жалбата за неоснователна и
недоказана, а постановеното решение намира за правилно и законосъобразно,
съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. Счита за
установено и доказано от всички събрани по делото доказателства, че през
процесния период – 2013 г., Г.Б. и К.К.П. са живели заедно на съпружески начала. Пледира на
основание изложеното за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на
КПКОНПИ.
Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните с
доказателствата по делото и с относимите правни норми прие следното.
Жалбата е депозирана от активно
легитимирана страна в рамките на законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая:
Административното
производство пред КПУКИ (сега
КПКОНПИ) е инициирано по подаден от идентифицирано лице сигнал №
С-2014-125/26.05.2014 г., образувано е срещу две лица - Г.Х.Б., заемал към този
момент длъжността Директор на ОДЗ „Варна“ и срещу Ц. Ц. – заемал длъжността
Управител на „Напоителни системи“ ЕАД Варна, клон Черно море.
Предмет на съдебна
проверка е производството, осъществено КПКОНПИ по реда на ЗПУКИ (отм.),
завършило с решение №РС-125-14-15/23.05.2018 г., само в частта, отнасяща се за Г.Х.Б..
Според изложението
на сигнала Г.Б. в
качеството на лице, заемащо публична длъжност – директор на ОД „Земеделие „
Варна при проведена през 2013 г. тръжна процедура за
отдаване по наем или аренда
на земеделски земи от ДПФ е
облагодетелствал търговско дружество, в което е бил съдружник – „Нептун
-2“ООД и което понастоящем се управлява
от свързано с него лице- съпругата му К.П.,
също съдружник, като отдава на
същото дружество около 750 дка държавна
земя за 50 г.
По повод тези
твърдения е предприета проверка, която установила хронологично следното:
Г.Х.Б. заемал
длъжността директор на ОД „Земеделие“ Варна по силата на ТД №
РД-15-716/26.07.2013 г. Към момента на сключване на трудовия договор Б. е подал
декларации по чл. 12, т.1 и т.2 от ЗПУКИ
(отм), като е декларирал, че в
последните 12 месеца преди назначаването му
на длъжността е участвал в две търговски дружества – „Нептун2“ООД и
„Матерна“ ООД, бил е управител на същите.
Видно от справката
в НБД Б. е разведен от 1995 г.,
съжителства с К.П. , от която има
две деца. Видно от докладна записка от служител на ОД на МВР Варна и снетото
писмено обяснение на домоуправителя на
етажната собственост, Г.Б., К.П.
и двете им деца са живели заедно през цялата 2013 г. на адреса на съжителстване – гр.Варна, ж.к.
Трошево, бл. 77, вх.Б, ет.4, ап.34.
На 30.05.2013 г. с
решение на ОС на „Нептун-2“ ООД Г.Х.Б. е освободен като управител и като
съдружник в дружеството, а притежаваните от него дялове са закупени от К.К.П. –
вече и управител на същото. Обстоятелството е вписано в ТР на 05.06.2013 г.
Със Заповед №
РД-46-107/06.03.2013 г. на Министъра на земеделието е открита процедура за провеждане на търг за отдаване
под наем или аренда на земи от ДПФ за стопанската 2013/2014 г. със Заповед №
РД-13-10-367/19.11.2013 г., издадена от
директора на ОД“Земеделие“ Варна - Г.Б.
е назначена тръжна комисия, която провеждайки търга, е допуснала до участие и класирала
„Нептун-2“ООД с управител К.К.П. за 7 от
общо 97-те имота. С Договор за аренда №
РД-ДА-51-58/12.12.2013 г., подписан за
арендодател от директора на ОД
„Земеделие“ Варна на основание чл. 47м,
ал.1 от ППЗСПЗЗ „Нептун 2“ООД е получило за временно и възмездно ползване земеделска земя от ДПФ с обща площ от 754.193
дка за срок от 50 г.
При това проверката
на КПУКИ констатира, че Г.Б. не е подал декларация по чл. 12, ал.4 от ЗПУКИ
(отм.)
С процесното
решение, след анализ на събраните
доказателства, особено тези относно
същественото за случая обстоятелство за фактическото съжителсто между Г.Б.,
заемащ публична длъжност и подписал
коментирания договор и К.К.П. – управител на търговското дружество,
арендатор, КПКОНПИ приема за установено наличие на конфликт на интереси по
отношение на същия, предвид нарушение на правилото на чл. 8, изречение второ от
ЗПУКИ (отм.)
За да достигне до
този правен резултат компетентният орган приел за устаовено, че се касае за
отношения между свързани лица по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПУКИ (отм.). Прието е, че Г. Б. в
качеството на директор на ОД“Земеделие“ Варна
упражнил властническите си правомощия
(сключването на процесния договор за аренда)
в частен интерес: за дружеството арендатор е реализирана нематериална
облага по смисъла на чл. 2 , ал.3 от
Закона – под формата на подкрепа, а възможните и очаквани материална такава – всички облаги (дивиденти) от ползването на предоставените
на същото дружество държавни имоти за
срок от 50 г. реално биха обогатили патримониума на К.К.П..
Съдът споделя
изцяло приетите от АО фактически
констатации и взетите въз основа на тях правни изводи.
На главния спорен между страните въпрос относно наличието на
фактическо съжителство между Г.Б. - лице
, заемащо публична длъжност и К.К.П. – управител на търговското
дружество-арендатор по подписания между двете лица в тези им качества Договор
за аренда, при преценката за наличие на свързани лица е даден верен,
аргументиран и кореспондиращ изцяло с доказателствата отговор.
Този факт съдът
счита за установен по безспорен начин,
останал неопроверган в хода на проведеното съдебно производство. Оспорващия,
въпреки предоставената му процесуална възможност не се справи с доказателствената
тежест в тази насока. Показанията на допуснатия и разпитан по негово искане
свидетел Л.Лазаров съдът намира за
непоследователни, колебливи,
неубедителни и непроизтичащи от лични впечатления. Свидетелят изрично
заявява, че живее в съседен вход, но
познава Г.Б., знае, че той живее К.
негова съпруга, но не е посещавал жилището им никога, както и те не са
посещавали неговия дом. Не изразява
лични впечатления, споделя и възпроизвежда чужди възприятия (слухове) за
отношенията между двете лица.
Съдът кредитира
изцяло показанията, дадени от домоуправителя на етажната собственост Д.П. пред
полицейски служител. Дадените от същата в качеството на свидетел показания в
открито съдебно заседание на 28.11.2018 г. съдът намира за непоследователни и
уклончиви, в преобладаващата част на отговорите по задаваните въпроси. Все пак
свидетелката заяви, че е наясно, т.е. разбира значението на положения от нея подпис под даденото обяснение
пред служител на ОД на МВР Варна, потвърждаващ дадените от нея отговори пред
полицейския служител.
При тази фактическа
установеност съдът прие от правна страна следното:
Легалното понятие за конфликт на
интереси се съдържа в чл. 2 ЗПУКИ,
като такъв възниква, когато лице, което заема публична длъжност има частен
интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на
правомощията или задълженията му по служба. Според разписаното в ал. 2 на цитираната разпоредба от ЗПУКИ
(отм.), частен е всеки интерес,
който води до облага от материален или нематериален характер за лице заемащо
публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето
задължение. Тълкуванието на чл. 2, ал. 1 ЗПУКИ води до извода, че лицето, заемащо публична длъжност
следва задължително да разполага със съответните властнически правомощия. Това,
което законодателят не възлага като доказателствено задължение е доказването на
факта дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са
повлияни от установения частен интерес.
В случая
властническите правомощия на Г.Б. са регламентирани в ППЗСПЗЗ (чл.47м), както и в Устройствения
правилник на МЗХГ.
В
разглеждания случай от съществено значение
за правилното решаване на спора е изследването на въпроса за свързаност
на двете лица – Г. Б. и К.П..
Съгласно дефиницията дадена
от законодателя в §1, т.1 от ЗПУКИ
(отм.)
„свързани лица" са съпрузите
или лицата, които се намират във
фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до
четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до втора степен
включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо
публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които
пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност.
Спорът се
свежда до еднозначен отговор на въпроса дали е било налице (установено
ли е) фактическо съжителство между оспорващия и К.П., от която същият има две
деца.
Както вече се каза този на въпрос правилно
Комисията е дала положителен отговор.
Наличието на фактическо съжителство между Г.Б.
и К.К.П. през цялата 2013 г. е доказано - включително времето на откриване на процедурата по
отдаване на земи от ДПФ под наем или
аренда -06.03.2013г., назначаването му на длъжността директор на ОД“Земеделие“
Варна, предприетото преди това разпореждане с дружествени дялове -30.05.2013 г.
и до сключване на договор за аренда №РД-ДА-51-58/12.12.2013 г.
Съгласно разпределената доказателствена
тежест оспорвашият се опита да докаже други обстоятелства относно
местопребиваванията си през относимия за
спора период от време. Не успя обаче да обори фактическите констатации на АО за
наличие на фактическо съжителство с К.К.П. през 2013 г. - както към момента на
прехвърляне на притежаваните от него дялове от търговското дружество, така и
към момента на провеждане на тръжната
процедура за отдаване под наем на
земеделски земи от ДПФ, и към датата на сключване на процесния договор.
Съдът в настоящия си състав споделя изцяло
извода на АО за наличие на свързаност между Г.Б. и К.К.П. не само и единствено
заради доказания факт на фактическото им съжителство, но и свързаност поради
наличието на общи деца.
Материалната облага от изпълнението на
сключения договор ще настъпи в полза на дружеството, но ще има ефект и в
материалната сфера на тези общи деца, като краен резултат.
С нормата на чл. 8, изр. 2 ЗПУКИ е въведена забрана за лица заемащи публични длъжности да сключват
договори в частен интерес.
Конфликт на интереси е налице, ако
съответният частен интерес на лицето заемащо публична длъжност или на
свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически
правомощия. За съставомерността на деянието по ЗПУКИ е достатъчно да е налице
формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по
който се осъществяват съответните публични длъжности. Целта е предотвратяването
на съмнения, че лицата заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си
на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените
критерии.
В конкретния случай законовите предпоставки по специалния
закон, а именно: овластено лице, частен интерес и действия по служба в
нарушение на забраната по чл. 8, изр. 2 от ЗПУКИ са безспорно
установени.
Налице е частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ, "който води до облага" съгласно
на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ, за свързано със заемащото публична
длъжност лице според дефиницията на
§1т.1 от ДР на същия закон.
Обстоятелството, дали съществуващият частен
интерес реално е повлиял при упражняването на правомощията на съответното лице
не следва да бъде доказано, поради което и съдът не дължи коментар в тази връзка.
Законодателят е преценил, че дори само възможността
съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно
изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено укоримо и
като такова не следва да бъде допускано. От друга страна в ЗПУКИ(отм.) не се поставя изискване облагата да е незаконна, или да е в резултат на неправомерно упражняване на
правомощия или задължения от страна на лицето заемащо публична длъжност.
Горното на фона на фактическите
констатации, приети от Комисията и споделени изцяло то настоящия съд води до
извод за нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ-отм., съгласно която разпоредба лице,
заемащо публична длъжност, подава декларация, когато
има частен интерес от упражняване на свое правомощие по служба.
При създадената ситуация във връзка с проведената тръжна
процедура законосъобразното
поведение на Г. Хр.Б., в качеството му на заемащо публична длъжност лице –
директор на ОД „Земеделие“
Варна - е да
подаде декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ за частен интерес по конкретен повод, още
при докладване на решенията на назначената от него тръжна комисия, преди подписване на договора за аренда, евентуално да се оттегли
от процедурата. Това обаче не е сторено.
При правилно установени фактически
обстоятелства, съдът обосновава извод за законосъобразност на обжалвания
административен акт. Основания за неговата отмяна съдът не констатира.
Относно възраженията на
оспорващия за несъобразяване със срока
по чл. 27 от ЗПУКИ съдът намира същите за неоснователни.
Срокът, който законодателят е предвидил в
цитираната разпоредба не е преклузивен, а инструктивен и по-скоро цели защита
интересите на лицата заемащи публична длъжност по смисъла на закона от
неоснователно забавяне на административно-производствените действия чрез
стимулиране административният орган бързо, адекватно и безпристрастно да се
произнесе по казуса.
Предвид приетия по спора краен
правен резултат и своевременно направеното
от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно и
следва да го уважи при правилото на чл. 78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 172,ал.2 предложение последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Х.Б., ЕГН **********,***, против Решение №РС-125-14-15/23.05.2018г.,
издадено от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество, с което на
основание чл.27, ал.2 от ЗПУКИ (отм.) ,
във връзка с чл. 8, изр.2 от ЗПУКИ (отм.) по отношение на Г. Хр.Б., в
качеството му на лице заемащо публична длъжност, е установен конфликт на интереси.
ОСЪЖДА Г.Х.Б. ЕГН ********** да заплати на КПКОНПИ сумата от
150 лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА