Решение по дело №16529/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

3771/7.8.2020 г., град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав в открито заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова

при участието на секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16529 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 от длъжника Е.С.М., ЕГН **********,*** по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9693/19 г. на ВРС за следните суми:

- сумата от 37,98 лв. /тридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща стойност на незаплатени месечни абонаментни такси и други предоставени услуги за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. за мобилен номер **********, дължими по договор за мобилни услуги № ********* от 30.07.2013 г., изменен с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 14.12.2015 г., за които са издадени фактура № **********/01.12.2016 г. и фактура № **********/01.01.2017 г.;

- сумата от 5,77 лв. /пет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща стойност на незаплатени месечни абонаментни такси и други предоставени услуги за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. за мобилен номер **********, дължими по договор за мобилни услуги № ********* от 04.09.2014 г., с приложено заявление за смяна на номер № ********* от 10.03.2015 г., изменен с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 09.06.2015 г., за които са издадени фактура № **********/01.12.2016 г. и фактура № **********/01.01.2017 г.;

- сумата от 25,18 лв. /двадесет и пет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща неизплатени лизингови вноски за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. за мобилно устройство LENOVO А6000 Black по договор за лизинг от 09.06.2015 г., за които са издадени фактура № **********/01.12.2016 г. и фактура № **********/01.01.2017 г.;

- сумата от 62,95 лв. /шестдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща стойност на предсрочно изискуеми пет броя лизингови вноски за мобилно устройство LENOVO А6000 Black, дължими съгласно чл. 12 от Общите условия на договора за лизинг, за която е издадена фактура № **********/01.02.2017г.;

- сумата от 81,98 лв. /осемдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща неизплатени лизингови вноски за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S6 64GB Black по договор за лизинг от 14.12.2015 г., за които са издадени фактура № **********/01.12.2016 г. и фактура № **********/01.01.2017 г.;

- сумата от 450,89 лв. /четиристотин и петдесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща стойност на предсрочно изискуеми единадесет броя лизингови вноски за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S6 64GB Black, дължими съгласно чл. 12 от Общите условия на договора за лизинг, за която сума е издадена фактура № **********/01.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2019 г., до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът моли ответникът да му заплати разноски за заповедното производство в размер на 385 лева от които 25 лв. за внесена държавна такса и 360 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Твърденията са, че вземането на ищеца произтича от задължения на абоната по сключени от страните договори, както следва: договор за мобилни услуги № ********* от 30.07.2013 г., договор за мобилни услуги № ********* от 04.09.2014 г., заявление за смяна на номер № ********* от 10.03.2015 г., заявление за смяна на номер № ********* от 10.03.2015 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 09.06.2015 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 14.12.2015 г. Поради неплащане на задълженията в срок ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, което е било уважено, но заповедта е била връчена на длъжника на осн.чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищецът е подал иск за установяване на вземането му по чгр.д.№ 9396/19 г. на ВРС.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

В съдебно заседание не оспорва предявения иск по основание и по размер, но заявява, че не може да заплаща по 300 лева на месец, каквото е искането на ищеца. Може да заплаща по 100 лв. на месец за да погаси задължението си. Заявява, че вече е осъден за същите суми като има висящо производство при ЧСИ Николай Георгиев по което е внесъл сумата от 150 лв. Представя вносна бележка в оригинал с посочено основание на превода „захранване на сметка“, „вносител“ Е.М., „в полза на Е.М.“. Представя в оригинал вносна бележка от „Инвестбанк“ ЕАД в размер на 150 лв. с основание „изпълнително дело № 20187160401002/ 10.07.2018 год.“.

В съдебно заседание ищецът поддържа молбата и моли да се уважи като й се заплатят разноски за производството.

Ответникът не оспорва предявения иск по основание и по размер и признава същия.

Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства, както и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, намира за установено следното от фактическа страна:

От твърденията в молбата и от представените със същата писмени доказателства съдът намира за доказани по безспорен начин задълженията на ответника по договор за мобилни услуги № ********* от 30.07.2013 г. и договор за мобилни услуги № ********* от 04.09.2014 г. Към договора са подписани заявление за смяна на номер от 10.03.2015 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 09.06.2015 г. и от 14.12.2015 г., договор за лизинг от 09.6.2015 г. и от 14.12.2015 г., запис на заповед от 14.12.2015 г., уведомления 3 бр.

От изискана справка от ЧСИ Николай Георгиев с район на действие района на ВОС по изпълнително дело № 20187160401002/10.07.2018 год. се установява, че взискател по същото дело е Община Варна, а ответникът Е.С.М. е длъжник по същото. Няма образувано изпълнително дело от взискател „Т.Б.“ ЕАД.

От така приетите за установени обстоятелства по делото и въз основа на Закона, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.79 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или обезщетение за неизпълнение. Длъжникът изпада в забава след изтичане на падежа за изпълнение, когато денят е определен, а ако такъв не е определен, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.

В настоящият случай ответникът не оспорва предявените искове за задължения по договор за мобилни услуги и по договор за лизинг по основание и по размер. Единственото възражение е, че може да заплати задължението на части. Изложеното води до извод за основателност на иска и постановяване на решение за уважаването му в претендирания размер.

Поради изпадане в забава на длъжника след падежа на задължението, ответникът дължи законна лихва върху дължимите суми в посочения размер, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането от което следва, че и предявеният акцесорен иск е основателен и същият следва да се уважи.

По въпроса за разноските:

При този изход на спора, на осн. чл.81 ГПК и искане по реда на чл.78 ГПК, съдът след като съобрази, че задължението е признато, но не е погасено до подаване на исковата молба за образуване на производство по установителните претенции на ищеца, приема, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото и същият дължи на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 385 лева и за исковото производство в размер на 385 лева, съгласно ТР 4/2013 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.С.М., ЕГН **********,***, адрес за призоваване гр.Варна, ул.Франга дере № 26, че съществува вземането на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк София, сграда 6 по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 9693/19 г. на ВРС за следните суми:

ОСЪЖДА Е.С.М., ЕГН **********,***, адрес за призоваване гр.Варна, ул.Франга дере № 26 да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк София, сграда 6 разноски за исковото производство в размер на 385 лева и за заповедното производство в размер на 385 лева, на осн.чл.78 ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Районен съдия:

Номер на акта:	3771
Дата:	7 август 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия:	Даниела Душкова Павлова

Дело:	20193110116529
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	14 октомври 2019 г.

Решение по дело №16529/2019 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта