№ 3072
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря Д. В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20241110153962 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от ЗД „Б.И.“ АД срещу ЗК
„Л.И.“ АД сумата от 3399,78 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи по имуществена
застраховка „Каско“ за вредите, нанесени върху МПС. „Ауди А3“ с рег. № СВ****ТМ
вследствие на ПТП настъпило на 01.04.2023г. в гр. София на ул. „Т.К.“ пред № 1 по вина на
водача на МПС „Форд Транзит“ с рег. № РК****ВН, застрахован по „Гражданска
отговорност“ при ответника, щета № 230301****, ведно със законната лихва считано от
11.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 01.04.2023 г. в района гр. София, на ул. „Т.К.“ пред
№ 1 е реализирано ПТП с участието на МПС марка „Форд Транзит”, с peг. № РК****ВН,
собственост на „М.Г.Р.“ ЕООД, управлявано от Б. Т. и МПС марка „Ауди А3”, с peг. №
СВ****ТМ, собственост на Д. Д. М. и управлявано от същата. Сочи, че съгласно
представения Двустранен Констативен Протокол за ПТП от 01.04.2023 г., причина за
произшествието е противоправното поведение на водача на МПС марка „Форд Транзит”, с
peг. № РК***ДВН - Б. Т.. Поддържа се, че МПС марка „Ауди А3”, с peг. № СВ****ТМ е бил
застрахован по застраховка „Автокаско” при ищцовото дружество със застрахователна
полица № Е2260000****. Излага, че във връзка с настъпилото ПТП е заведена щета под №
230301****, като след направени опис и оценка, било изплатено застрахователно
обезщетение в размер 3374,78 лева. Претендира и ликвидационни разходи от 25 лева, или
общо 3399,78 лева. Твърди, че ответникът, в качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, не е заплатил на ищеца претендираното обезщетение, поради
което моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че по повод постъпила при
ответното дружество регресна претенция от ищеца е образувана щета под № 0000- 5102-23-
5-03984, която била отказана. Счита, че представеният с исковата молба двустранен
констативен протокол не е съставен в съответствие с нормативните изисквания на Закона за
движение по пътищата и Наредба 13-41 за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на
вътрешните работи, Комисия за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционен фонд. Сочи, че в случая не е налице съгласие на участниците относно вината
на водача на застрахованото при дружеството МПС. Твърди, че водачът на лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № СВ **** ТМ не е спазил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП, както и на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Излага, че при излизане от паркирало
положение, водачът не се е съобразил с останалите участници в движението и не е спрял, за
да изчака преминаващия покрай него товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с
peг. № РК **** ВН. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, като
счита, че приносът на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № СВ ****
ТМ е 50 %. Оспорва претенцията на ищеца като силно завишена. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи
факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при
ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите
и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към
увреденото лице.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже плащане на регресната претенция, както и наведените с отговора на исковата молба
възражения в частност, че процесното ПТП е настъпило в резултат на действия на водача на
лекия автомобил, застрахован при ищеца, изразяващи се в нарушение на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП, както и на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, респективно възражението си за
съпричиняване на вредите.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че към дата на ПТП л.а. „Ауди А3”, с peг. № СВ****ТМ е бил застрахован по
2
застраховка „Автокаско” при ищеца; че към дата на ПТП между ответника и собственика на
МПС марка „Форд Транзит”, с peг. № РК****ВН е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 374,78
лева.
Спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на процесното
ПТП, вината за настъпване на събитието, както и размера на вредите. По тези въпроси съдът
намира следното.
Механизмът на настъпване на ПТП се установява от двустранния констативен
протокол, от показанията на свидетеля Д. М., както и от приетото експертно заключение по
съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като пълно и компетентно
изготвена на основание чл. 202 ГПК.
От приетия двустранен констативен протокол, както и от приетото експертно
заключение по САТЕ се установява, че произшествието е настъпило при следния механизъм:
на 01.04.2023г. в гр. София, около 15,30ч, товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. №
РК****ВН се движи по неизвестна улица, където водачът предприема маневра завой наляво
по ул. „Т.К.“. В същото време на ул. „Т.К.“, пред № 1 водачът на лек автомобил „Ауди А3“ с
рег. СВ****ТМ предприема маневра за потегляне от паркирано състояние. Вследствие на
предприетите маневри от двамата водачи, траекториите на превозните средства се пресичат
и настъпва удар между тях. Според заключението от техническа гледна точка водачът на л.а.
„Ауди А3“ с рег. № СВ****ТМ е имал възможност да предотврати настъпване на
произшествието ако е изчакал преминаването на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. №
РК****ВН и след това да предприеме маневра за потегляне от паркирано състояние. В
проведеното на 11.02.2025г. открито съдебно заседание експертът е уточнил, че видно от
изготвената динамична схема на произшествието, водачът на товарен автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № РК****ВН не е имал възможност да предотврати произшествието, тъй
като навлизането и потеглянето на л.а. „Ауди А3“ в лентата за движение има внезапен
характер – лекият автомобил е излязъл непосредствено пред товарния автомобил. Водачът
на л.а. „Ауди А3“ е имал възможност да се запознае с пътната обстановка и като погледне
наляво, да възприеме другото превозно средство.
От показанията на св. Д. М. /водач на л.а. „Ауди А3“/ се установява, че същата си
спомня да е участвала в произшествие през 2023г., като не си спомня точната дата, но
помни, че времето било дъждовно. Свидетелката управлявала л.а. „Ауди А3“.
Произшествието се случило на ул. „Т.К.“, като свидетелката била спряла автомобила си в
лентата, в която имало спрени коли. Сочи, че погледнала два пъти дали идва кола. Нямало
кола и в момента, в който свидетелката се обърнала да си включи скоростта и да тръгне,
излязла в лентата и другият автомобил се забил в нея. Ударът бил в предната лява част и в
средата на автомобила на свидетелката. В момента на удара свидетелката не била изкарала
още целия автомобил от паркирано състояние, като задната му част още била в мястото за
паркиране. Другата улица била перпендикулярна на улицата, на която свидетелката била
спряла, и другият автомобил излязъл от перпендикулярната улица. Щетите върху
3
автомобила на свидетелката били фар, броня, носачи и гума, а по товарния автомобил ударът
бил челно отпред. Двамата водачи подписали двустранен констативен протокол, като
свидетелката М. приела вината, но счита, че не била изцяло виновна за произшествието.
Товарният автомобил не се бил опитал да спре и не бил подал звуков сигнал. Свидетелката
го видяла в момента на удара. Счита, че не е имала възможност да го види. Сочи, че се била
обърнала назад и била погледнала в огледалото и чак тогава се обърнала да включи на
скорост. Когато тръгнала, другият автомобил се ударил в нея. Свидетелката мисли, че
другият автомобил й бил попаднал в „мъртва точка“ или нещо друго, но ако го била видяла,
нямало да предприеме маневрата.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът приема, че причина
за настъпване на произшествието е поведението на свидетелката М. като водач на л.а. „Ауди
А3“, която е извела управляваното от нея МПС от паркирано състояние и го е включила в
активната лента на ул. „Т.К.“ без да се убеди, че маневрата й няма да предизвика опасност за
останалите участници в движението, респективно без да пропусне извършващия маневра
„завой наляво“ от неизвестната перпендикулярна улица по ул. „Т.К.“ товарен автомобил
„Форд Транзит“. Независимо от показанията на свидетелката, че била погледнала два пъти
дали идва друг автомобил преди да се обърне, за да включи предавката, този механизъм на
произшествието се налага по категоричен начин от сведенията й, че ударът бил настъпил в
момента, в който включила на скорост и извела автомобила от паркирано състояние, както и
че към момента на удара задната част на автомобила все още се намирала в реда за
паркиране. Тези показания на свидетелката се потвърждават напълно от схемата, съдържаща
се в двустранния констативен протокол, от съставената от вещото лице по САТЕ динамична
схема, както и от разясненията на вещото лице, дадени в откритото съдебно заседание. Те се
потвърждават и от нанесените върху двата автомобила увреждания, които върху автомобила
на свидетелката се концентрират в предната лява част, а върху товарния автомобил – отпред
вдясно.
Съвкупността от тези обстоятелства сочи, че ударът между двата автомобила е
настъпил в момента, в който свидетелката е потеглила от спряло състояние, като е извела
предната лява част на своя автомобил в активната лента на улицата. Както сочи и
свидетелката, ударът последвал незабавно, още в този момент и свидетелката не видяла
другия автомобил преди удара. Следователно към момента на удара товарният автомобил
„Форд Транзит“ вече е бил извършил маневрата „завой наляво“ от перпендикулярната улица
и се е намирал в активната лента на ул. „Т.К.“, поради което свидетелката М. е могла да го
възприеме, ако се е била огледала непосредствено преди началото на своята маневра. Ето
защо съдът намира, че виновен за процесното ПТП е водачът на застрахованото при ищеца
по имуществена застраховка „Каско“ МПС „Ауди А3“, който е допуснал нарушение на чл.
25, ал. 1 ЗДвП като е предприел маневра по излизане от реда на паркираните автомобили без
да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и без да се
съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Същевременно от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установява
4
водачът на товарния автомобил „Форд Транзит“ да е имал някаква съпричастност към
причината за произшествието. Както се изясни, към момента на удара той вече е бил
извършил своята маневра „завой наляво“ и се е движел по ул. „Т.К.“, респективно не е
очаквал управляваният от св. М. лек автомобил да се включи в движението пред него, за да
се опита да спре или да подаде звуков сигнал. Както е уточнило вещото лице, за водача на
товарния автомобил ударът е бил внезапен и непредотвратим. Други данни относно
поведението на водача на товарния автомобил липсват по делото, поради което липсва и
основание да се възприеме каквото и да било друго основание за негова съпричастност
процесните вреди.
С оглед гореизложеното и доколкото се установи, че причината за процесните вреди е
поведението на водача на застрахования при ищцовото дружество автомобил, останалите
предпоставки за основателност на регресния иск не следва да бъдат разглеждани. Искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева,
претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева
съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 350 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Депозитът за призоваване на свидетел му е възстановен с протоколно разпореждане от
11.02.2025г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д.Б.“ № 87, срещу ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „С.Ш.“ № 67А, осъдителен иск с правно основание
чл. 411 КЗ за сумата от 3399,78 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи по имуществена
застраховка „Каско“ за вредите, нанесени върху МПС „Ауди А3“ с рег. № СВ****ТМ,
вследствие на ПТП настъпило на 01.04.2023г. в гр. София на ул. „Т.К.“ пред № 1 по вина на
водача на МПС „Форд Транзит“ с рег. № РК****ВН, застрахован по „Гражданска
отговорност“ при ответника, щета № 230301****, ведно със законната лихва считано от
11.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д.Б.“ № 87, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „С.Ш.“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350
лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6