М О Т И В И
към Присъда № 41 от 07.02.2020
г., постановена по НОХД № 57/2020 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия П.И.Т.,
ЕГН: ********** за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
В хода на разпоредителното заседание прокурорът намери, че в хода на
досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия или пострадалите
лица. По време на съдебните прения, с оглед обстоятелството, че подсъдимият
възстанови вредите предмет на деяние поиска същият да бъде признат за виновен,
но да не бъде наказван, а освободен от наказателна отговорност.
Пострадалият И.П.Т. не беше намерени на посочения от него в досъдебното
производство адрес, поради което и ход на разпоредителното заседание беше даден
без неговото присъствие.
Защитникът ****. Н. по време на разпоредителното заседание заяви, че в хода
на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да ограничават правото на защита на пострадалия или подсъдимия.
Представи копие от вноска бележка за платена издръжка за процесния период. От
името на неговия клиент поиска производството по делото да протече незабавно по
реда на чл. 371, т. 2 НПК. По време на съдебните прения поиска П.Т. да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание глоба.
Подсъдимият П.Т. по време на разпоредителното заседание заяви, че е
съгласен с казаното от своя защитник. Същият призна фактите и обстоятелствата
описани в обвинителния акт, като се съгласи да не се събират други
доказателства. По време на съдебните прения се присъедини към казаното от
защитника си, като в последната си дума заяви, че иска минимално наказание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият П.И.Т. с ЕГН: **********, е роден на ***
***, ****, български гражданин, със средно образование, разведен, неработещ,
неосъждан, с адрес за призоваване: гр. П., ул. „Ч.“ № 39, ет.1, ап. 1.
Подсъдимият живеел с майка си – **** И. И. Т.,
която го издържала. Същият от дълги години бил безработен, след което през
2018г. претърпял инцидент, от който пострадал. Бил на лечение в УМБАЛ „Св. .“
ЕАД за периода от 08.05.2018г. до 20.05.2018г., когато бил изписан с Диагноза –
„********, закрито. *** ****“. В резултат на това бил освидетелстван с
Експертно П. с отразена преценка за работоспособност – ****трайно намалена
работоспособност за 1 година – до 01.09.2020г.
Подсъдимият П.И.Т. и **** С. К. Т., сключили
граждански брак на 08.10.1988г. От брака си имали дете – И.П.Т., роден на ***г.
с ЕГН: **********. Първоначално взаимоотношенията между двамата съпрузи били
нормални, в дух на разбирателство и единство, но в последствие през 2000год. се
стигнало до фактическата им раздяла.
Последвало и официално разтрогване на брака. Това
се случило с Решение № 247/13.11.2003г. по бр. дело № 827/2002 год., по описа
на П. районен съд, ІIІ бр. състав, влязло в законна сила на 02.06.2004г., в
частта за вината и издръжката.
По силата на това решение упражняването на
родителските права спрямо роденото от брака дете били предоставени на
майката - свидетелката С.Т., а спрямо
бащата - подсъдимият бил определен режим за лични отношения с детето. Със
същото решение, РС гр. П. П. осъдил П.Т. да заплаща ежемесечна издръжка на сина
си, чрез неговата майка и законен представител – свидетелката С.Т., в размер на
50 лева (петдесет лева) месечно.
През 2004г. свидетелката Т. заминала да работи и
живее в К., а синът й свидетелят И.Т. останал временно да живее при баба си
/майката на свидетелката Т./.
През 2006г., след като свидетелката Т. получила
разрешение от подсъдимия, синът им да напусне Р. Б., свидетелят И.Т. заминал и
той да живее с майка си в К.. Подсъдимият знаел къде живеят в К., адреса и
телефоните им за контакт. Отделно от това, свидетелката С.Т. си открила сметка
в Б. „**“ ЕАД, гр. П., която била предоставена на подсъдимия, понеже двамата се
разбрали, за да избегнат такси и допълнителни разходи, той да не превежда
дължимата издръжка в чужбина, а по сметката й в Р. Б.. Контактите между бащата
и сина ставали по – редки. Двамата се виждали само когато свидетелят И.Т. се
прибирал с майка си в Р. Б..
Подсъдимият Т. започнал редовно да заплаща
дължимата от него месечна издръжка в размер на 50 лева, по сметка на свидетелката
Т. в клон на Банка „***“ ЕАД, гр. П.. Това продължило няколко години до м.
април 2013г., след което спрял да плаща. Така, последната заплатена от П.Т.
месечна издръжка за сина му – свид. И.Т. била за м. април 2013г., заплатена
чрез законния представител на детето – свид. С.Т..
На 06.11.2015г. свидетелят И.Т. навършил 18
години. Въпреки, че продължил образованието си като студент, не била
претендирана, респ. не се дължала издръжка за времето, след като същият бил
навършил пълнолетие.
В периода от 2013г. до 2015г. подсъдимият се
виждал със сина си, единствено когато последния се прибирал в Р. Б., като
междувременно поддържали и връзка по телефона. От страна на свидетелката Т. като
законен представител на пострадалия не бил подаван иск за увеличение размера на
месечната издръжка.
По този начин подсъдимият Т. не изпълнявал
добросъвестно и регулярно своите задължения за изплащане на издръжка на
непълнолетното си дете. Последното му плащане било за месец април 2013г., тоест
за периода от месец май 2013г. до месец ноември 2015г. включително, когато свидетелят
И.Т. навършил пълнолетие, подсъдимият не изплащал издръжка.
На 14.08.2017г. свидетелят И.П.Т. ***. По случая
било образувано и настоящото наказателно производство. Така общо дължимите от
обвиняемия месечни вноски за издръжка били за 31 месеца /от м. май 2013г. до м.
ноември 2015г. включително/ по 50 лева /петдесет лева/ месечно, като всичко
възлизало на обща стойност 1550 лв.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично
установена от обясненията на подсъдимия Т., дадени в хода на досъдебното
производство и съдебното производство, които се кредитират от настоящия съдебен
състав, доколкото същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен
материал. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели И.Т., С.Т. и И. Т.. И четиримата депозират ясни и
логични обяснения, респективно показания, които напълно се припокриват и се
намират изцяло в синхрон с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите
са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата
обстановка и разкриване на обективната истина - справка съдимост,
характеристична справка, копия от съдебни решения, копия от вносни бележки.
От представената справка за съдимост се установява, че подсъдимият е
неосъждан – реабилитиран е.
От представената характеристична справка се установява, че подсъдимият е с
добри характеристични данни.
От копие от Решение № ***/13.11.2003г. по бр. дело №***/2002 год., по описа
на П. районен съд, ІIІ бр. състав, влязло в законна сила на 02.06.2004г. се
установява, че подсъдимият е бил осъден да заплаща на своя син – И.Т., чрез
законния му представител С.Т. месечна издръжка в размер от *** лева.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в
пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимия. В този смисъл
следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни
доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняем),
настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно
съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка
по делото не се оспорва по същество, тъй като производството по делото протече
по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават
основание да се приеме, че извършеното от подсъдимият П.Т. с ЕГН: **********
съставлява престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за това, че за времето от м.
май 2013г. до м. ноември 2015г. включително, в гр. Пловдив, след като е бил
осъден с влязло в сила на 02.06.2004г. Решение № 247/13.11.2003г., по брачно
дело № 827/2002 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ІII - ти бр. състав,
да издържа свой низходящ – сина си И.П.Т., ЕГН: **********, съзнателно не е
изпълнил задължението в размер на повече от две месечни вноски, а именно 31
месечни вноски, в размер на 50 лв. всяка, всичко на обща стойност 1550 лв.
/хиляда петстотин и петдесет лева/.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за
издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за
децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния
режим на задължението. За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е
необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да
не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото
подсъдимият Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването им.
Същият е бил наясно, че неизпълнявайки своите задължения по изплащане на
издръжката, нарушава Решение № 247/13.11.2003г. по бр. дело № 827/2002 год., по
описа на П. районен съд, ІIІ бр. състав, влязло в законна сила на 02.06.2004г.
В конкретния случай по делото, видно от копието от вноска бележка, се
установи, че подсъдимият Т. е заплатил на своя син, внасяйки по банковата
сметка на Съда дължимата издръжка за процесния период. От друга страна се
установи, че от неплащането на тази издръжка не са настъпили вредни последици
по отношение на сина му.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК
деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата
инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за
пострадалия, като тази разпоредба не се прилага повторно. Съдът намери, че в
случая са налице предпоставки за приложение на тази привилегирована хипотеза,
доколкото в проведените пред настоящия съдебен състав съдебни заседания,
подсъдимият представи доказателства, че дължимата от него издръжка в размер от 1
550 лева е била заплатена изцяло преди приключването на съдебното следствие, по
делото не са налице доказателства, сочещи на настъпили други вредни последици,
т.е. неизпълнението на задължението за издръжка не е поставило пострадалият в
особено затруднено материално положение, като подсъдимият не се е ползвал до
сега от привилегията на този законов институт. Изпълнена е целта на посочената
разпоредба - да се стимулира деецът да заплати възможно по-скоро дължимата
издръжка, поради което настоящата съдебна инстанция призна подсъдимият Т. за
виновен, но на основание чл. 183, ал. 3 НК постанови подсъдимият да не бъде
наказан. В същото време не е налице и отрицателната предпоставка на закона, а
именно наличието на други вредни последици и неплащането на издръжка не е
довело до такива.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.
