Р Е
Ш Е Н
И Е
29.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 331 2019 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на тридесети октомври 2019 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Лидия Стоилова и с участието на
Прокурора: Марияна Сиракова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 278/2019 г. по описа на
КнАдмС за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във
вр. с чл.208 и сл. АПК.
„А.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя си А.А., оспорва с касационна жалба Решение № 256/18.07.2019 г. на РС - Кюстендил по НАХД № 674/2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 10-0000864/01.04.2019 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Кюстендил, с което на основание чл. 416 ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на „А.Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.С.А.за нарушение на чл. 7 във вр. с чл. 2 ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /ДВ, бр. 2/06.01.2017 г./. Изложени са доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК. Оспорват се изводите на въззивния съд, че не са допуснати съществени формални нарушения при посочване на фактическите характеристики на административното обвинение, които са довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Иска се отмяна на атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно и отмяна на наказателното постановление. Счита, че относим за случая е чл. 28 от ЗАНН – „маловажност“.
Ответната страна – Инспекция по труда Кюстендил, чрез
процесуалния си представител юк.Г., изразява становище за неоснователност на
същата и съответно счита решението на КнРС за правилно и законосъобразно.
Окръжна прокуратура -
Кюстендил дава заключение за основателност на жалбата, като счита, че са налице
касационните основания за отмяна на въззивното решение.
Кюстендилският
административен съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл. 218
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211 ал.1 от АПК
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 10-0000864/01.04.2019 г., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Кюстендил, с което на основание чл. 416
ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лв. на „А.Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя си А.А., за нарушение на чл. 7 във вр. с чл. 2 ал.
1 от Наредбата за условията и реда за командироването и изпращане на работници
и служители в рамките на предоставяне на услуги, за това,
че при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство на 29.01.2019 г. по
документи, е установено, че „А.Т.” ЕООД, с предмет на дейност
„международен товарен автомобилен транспорт“, в качеството си на работодател по
смисъла на §1 т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, е командировал лицето М.Л.П.,
ЕГН **********,***, наета по трудов договор № 006/28.08.2018 г., като „шофьор,
товарен автомобил /международни превози/“, за периода от 01.09.2018 г. до
30.09.2018 г., в Германия със задача „Международен транспорт“ със Заповед за
командировка № 16/30.08.2018 г. В случая е налице командироване в рамките на
предоставяне на услуги по чл. 121а ал. 1 т. 1 б. „а“ от КТ, като работодателят
е допуснал командироване в Германия в рамките на предоставяне на услуги на М.Л.П.за
горецитирания период и посочената задача, без сключено допълнително писмено
споразумение, с което страните да уговорят изменението на съществуващото между
тях трудово правоотношение ,за срока на командироването в рамките на
предоставяне на услуги, като по този начин работодателят е нарушил разпоредбата
на чл. 7 във вр с чл. 2 ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване
и и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
За деянието е съставен АУАН №10-0000864 от 14.02.2019 г.,
който е връчен на 14.02.2019 г. срещу подпис на управителя на дружеството, като
към момента на предявяване не са отразени възражения срещу акта. Такива не са
постъпили и в законоустановения срок 3 – дневен срок от връчването му.
В законовоустановени срок АНО е издал процесното НП.
В производството пред ДРС са разпитани длъжностните лица от
ДИТ, които потвърждават констатациите в
АУАН.
При изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава
наказателното постановление, като счита, че не са допуснати съществени формални
нарушения при посочване на фактическите характеристики на административното
обвинение, които да са довели до ограничаване правото на защита на привлеченото
към отговорност лице, приел е за доказано извършеното нарушение и е наложил
наказание в минималния предвиден от закона размер. Изложил е и мотиви за
неприложимост на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на конкретния случай.
Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 218 ал. 2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, не
сочат касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК и обосновават следните изводи:
Въззивното решение
е законосъобразно и правилно, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК следва да се остави в сила.
Въззивният съд е събрал и относимите за правилното решаване на спора
доказателствени средства. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на
съдопроизводствените правила.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на въззивния съд за спазване
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът приема, че нарушението е описано
ясно, точно и конкретно като време и място на извършването му, както и с
всичките му съставомерни признаци. Релевантният за отговорността на
работодателя момент на осъществяване на административното нарушение е ясен и от
приложените към преписката писмени доказателства
и конкретно - Заповед за командировка № 16/30.08.2018 г.; Трудов договор № 006/28.08.2018
г., както и приложените от АНО писмени доказателства в производството пред
КнАДмС – отговор на касационната жалба, с две становища на МТСП.
Търговското дружество е санкционирано на основание чл. 414 ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 7 във вр. с чл. 2
ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и и зпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /Наредбата/, а съвкупната и последователна преценка на
доказателствата обосновава правни изводи за осъществено административно
нарушение.
Общият състав по чл. 414 ал. 1 от КТ визира нарушение на разпоредби на
трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, а конкретната
нарушена разпоредба на трудовото законодателство е на чл. 7 във вр. с чл. 2 ал. 1 от Наредбата,
определяща забрана за допускането на командироване или изпращане на работник
или служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2 ал. 1.
Съгласно чл. 121а ал. 1 т. 1 б. “а“ от КТ, командироване на работници
или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български
работодател командирова работник или служител на територията на друга държава –
членка на ЕС, държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен
между работодателя и ползвателя на услугите.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от Наредбата, издадена на основание чл. 121а ал. 8
от КТ, при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а ал.1
т. 1 от КТ, работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително
писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово
правоотношение за срока на командироването. Споразумението следва да съдържа
данни за страните и оснаването за сключването му и да определя: 1. Характера и
мястото на работа; 2. Времетраенето на изменението на трудовото правоотношение,
чрез посочване на начална и крайна дата на командироването; 3. Размера на
основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; 4. Условията
за полагане на извънреден и на нощен труд и размер на заплащането им; 5. Продължителността
на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната
почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; 6. Размера
на платения годишен отпуск; 7. Финансови условия на командировката извън
посочените в т. 3 и 4; 8. Вида на транспортните средства и маршрута – ал. 2 от
същата разпоредба. С разпоредбата на чл. 7 от Наредбата изрично и ясно е
въведена забрана за допускането на командироване или изпращане на работник или
служител, когато не е сключено горецитираното споразумение по чл. 2 ал. 1.
От събраните по делото доказателства е безспорно, че касаторът има
качеството на работодател, а лицето М.П.– работник, който е бил командирован в
Германия да изпълнява временна работа от 01.09.2018 г., съгласно представена
командировъчна заповед. При командироването на въпросната работничка /шофьор/
на територията на друга държава – членка на ЕС – Германия, работодателят и
работникът не са уговорили с допълнително писмено споразумение, изменение на
съществуващото между тях трудомво правоотношение за срока на командироването,
въпреки изричното изискване по чл. 2 ал. 1 от Наредбата.
Предвид горното наказващият орган
обосновано и правилно е приел, че е извършено административно
нарушение по чл. 414 ал. 1 вр. с чл. 7 във вр. с чл. 2 ал. 1 от Наредбата от
дружеството - работодател. Изводите са за законосъобразност на наказателното постановление.
Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. от АПК, Кюстендилският
административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 256/18.07.2019
г. на КнРС по НАХД № 674/2019 г. по описа за 2019 г.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: