РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Монтана, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20241600500208 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 87 от 26.02.2024 г., постановено по гр. дело № 522 по
описа за 2023 г. Районен съд-Монтана е осъдил Агенция „П. и.“а, Областно
Пътно Управление – *, да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата от
59,62 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2022 г. до
окончателното изплащане, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по щета 44011112033034/01.12.2020 г., 15,00 лева ликвидационни
разходи, както и направените в производството разноски в размер на 448,00
лева. С решението „ВДХ“ АД е осъдено да плати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно Пътно Управление – *, сумите от 59,62 лева,
ведно със законната лихва, считано от 23.12.2022 г. до окончателното
изплащане, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета
44011112033034/01.12.2020 г., 15,00 лева ликвидационни разходи, както и
направените в производството разноски в размер на 448,00 лева при условие,
че тези суми бъдат заплатени от АПИ – ОПУ-Монтана на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, както и сумата от 50,00 лева, представляваща заплатена
държавна такса по обратния иск.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Агенция „Пътна
Инфраструктура“, Областно Пътно Управление – *, чрез процесуален
представител юрк. Д. П., в която се излагат съображения за неправилност на
решението. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните доказателства е
приел, че пътният участък на мястото на инцидента не е бил сигнализиран.
Сочи, че приетата по делото експертиза не установява механизма, по който са
настъпили вредите. Твърди, че възражението за съпричиняване на вредите е
неоснователно отхвърлено, като изтъква, че водачът на автомобила се е
движил с по-висока от допустимата за пътния участък скорост и не е спазил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съобразно изложеното моли решението
да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да се
отхвърли исковата претенция. Алтернативно моли при потвърждаване на
решението в осъдителната му част да бъде уважен предявеният от Агенция
„Пътна инфраструктура“ обратен иск против „ВДХ“ АД. Претендират се и
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с който същата се оспорва като
неоснователна. Поддържа, че предпоставките на чл. 410 КЗ са установени,
поради което решението е законосъобразно. Твърди, че възражението за
съпричиняване на вредите е недоказано и неоснователно. Счита, че по делото
не е установено настъпилото произшествие да е станало в ремонтирания
участък. Предвид това моли съдът да потвърди първоинстанционното
решение като правилно и да му присъди сторените по делото разноски.
Решението е обжалвано и от „ВДХ“ АД в частта, с която е дружеството
е осъдено да плати на Агенция „Пътна Инфраструктура“ сумите по обратния
иск. Твърди, че искът е неоснователен, тъй като е основан единствено на
съществуваща облигационна връзка между страните. Счита, че
застрахователят не е следвало да заплаща обезщетение поради управлението
на водача с несъобразената скорост. Поддържа, че дружеството не е действало
неправомерно и е изпълнило задълженията си по договора. С тези доводи
обосновава искане за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане
на разноски.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
2
Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирани
лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт в
съответните части, като по същество са неоснователни. Съображенията за
това са следните:
За да постанови своето решение, районният съд е приел, че процесният
автомобил, движейки се по републикански път, малко преди село *попаднал в
необезопасено препятствие на пътя, вследствие на което се повредили двете
десни гуми на автомобила. Застрахователното дружество било уведомено за
застрахователното събитие и след извършена оценка на щетата, изплатило
обезщетение на собственика на автомобила. Съдът приел, че Агенция „Пътна
Инфраструктура“ не е изпълнила задълженията си по отстраняване на
препятствията по пътя и обозначаване наличието на такива. С оглед на това
съдът приел, че следва да се ангажира отговорността на АПИ. За да уважи
обратния иск, съдът приел, че застрахователното събитие е настъпило в хода
на извършван ремонт на пътя, възложен с договор на „ВДХ“ АД, като
дружеството не е изпълнило задължението си за поставяне на сигнализация в
съответния участък.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
На 05.06.2020 г. за лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № * е
сключена имуществена застраховка „Каско+“ с клауза „пълно каско“.
Застраховката е валидна до 04.06.2021 г.
От уведомлението за щета № 44011112033034, отправено до
застрахователя, се установява, че на 30.11.2020 г. Д. С., управлявайки лек
автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, се движил с посока от с. *към гр. *,
като на около 1 км преди с. *ударил в голяма дупка, намираща се на пътното
платно, при което увредил десните гуми на автомобила си. Дупката била с
диаметър около 1 метър и дълбочина около 15 см.
Застрахователното дружество образувало преписка - щета
44011112033034/01.12.2020 г. Изготвен е опис-заключение и е направена
калкулация по заявената претенция. Дружеството изготвило ликвидационен
акт за сумата от 59,62 лева, която сума е заплатена на собственика на
увредения автомобил.
На 14.01.2021 г. дружеството изпратило до Агенция „Пътна
3
Инфраструктура“ регресна покана за заплащане на сумата от 74,62 лева, от
която 59,62 лв. стойност на щетата и 15,00 лв. ликвидационни разходи.
На 20.01.2021 г. Агенция „Пътна Инфраструктура“ изпратила писмо до
застрахователното дружество, с което отказала изплащане на претендираното
обезщетение по щета 44011112033034.
От показанията св. Д.С. се установява, че пътувайки с автомобила си,
малко преди с. *, попаднал в голяма дупка с дясна предна и дясна задна гуми.
Същата вечер видял, че гумите са повредени. Посочва, че ремонтът по пътя
още не бил започнал, а от другата страна на движението имало трафик.
Споделя, че нямало сигнализация за ремонт на пътя. Дупката, в която
попаднал, била с широчина 1 метър и дълбочина около 10-20 см. Заявява, че
карал с нормална скорост от около 80-90 км/ч., но не можел да заобиколи
дупката, тъй като в насрещната пътна лента имало движение и трафикът бил
натоварен.
От съдебно-автотехническата експертиза се установява, че лек
автомобил „*“ с рег. № * при движение по път II-*, на 1 км. преди с.
*попаднал в необезопасена дупка. След удара водачът не спрял автомобила, а
продължил движението си. Водачът на лекия автомобил не предприел спиране
при виждане на дупката на пътното платно, тъй като пред него имало други
автомобили. Заключението на вещото лице установява, че между настъпилото
ПТП и настъпилите щети има причинно-следствена връзка. Вещото лице дава
заключение, че нанесените щети по гумите възлизат на 240,80 лева.
По делото е приложен Договор за възлагане на обществена поръчка за
строителство с предмет: Проект ROBG-375 „Основен ремонт на път II **-*-
*от км 86+289 до км 94+000, област *“, по който възложител е Агенция
„Пътна Инфраструктура“, а изпълнител е „ВДХ“ АД.
В чл. 33, т. 4 от договора е уговорено, че при изпълнение на своите
задължения изпълнителят взема необходимите мерки за опазване на пътищата,
ползвани от него по време на строителството и за сигурността на
съществуващия пътен трафик, за което носи пълната отговорност. В чл. 33,
т. 5 е записано, че изпълнителят организира и изпълнява всички появили
се по време на строителството въпроси, свързани с временната организация на
пътния трафик и съгласувания с другите заинтересовани страни.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от договора изпълнителят е длъжен преди
4
започване на изпълнението, на каквито и да било работи по строежа до
неговото приключване, за своя сметка да вземе необходими мерки за
осигуряване на безопасността на гражданите, като постави предупредителни
знаци, указания за отбиване на движението, подходящо осветление и други
подобни, съгласно изискванията на нормативните актове.
В чл. 68 от договора е уговорено, че изпълнителят носи отговорност и се
задължава да обезщети възложителя, за което и да е искане, претенция,
процедура или разноски, направени във връзка с вреди, причинени на други
участници в строителството и/или трети лица, вкл. телесни повреди или
смърт, при или по повод изпълнението на задълженията си по този договор.
Със Заповед РД-М-84/26.08.2020 г. директорът на ОПУ-*е наредил да се
въведе временна организация и безопасност на движението по РП II-*, в
участък от км 86+289 до км 94+000, област *с дължина 7,711 м. Определен е
временен режим на движение – без отбиване на движението – движение в
едната пътна лента и сигнализиране с преносима светофарна уредба. Срокът
на действие на временната организация е от 27.08.2020 г. до 17.07.2021 г.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
По делото безспорно се установява, че на 30.11.2020 г. свидетелят Д.С.
управлявал своя автомобил с посока на движение от с. *към гр. *, като на
около 1 км. преди с. *ударил в необезопасена дупка на пътя. Вследствие на
удара са увредени двете десни гуми на автомобила, като този факт се подкрепя
и от съдебно-автотехническата експертиза, която съдът кредитира в частта й
установяваща наличието на причинно-следствена връзка между инцидента и
настъпилите щети. Заключението на вещото лице не следва да бъде
кредитирано в частта, в която посочва, че допустимата скорост в процесния
участък е 50 км/ч, а водачът се движил с 40 км/ч, тъй като е необосновано. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че е приело допустима скорост от 40
км/ч, тъй като такава е разрешената в населено място, при наличие на дупки. В
тази връзка съдът намира за важно да отбележи, че процесният инцидент се е
случил извън населено място, където максималната разрешена скорост е 90
км/ч. Освен това свидетелят споделя, че шофирал със скорост от около 70-80
км/ч.
Не е спорно, че към датата, на която е осъществено застрахователното
събитие, процесният автомобил е бил застрахован при „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Сключеният застрахователен договор е с клауза
„пълно каско“, покриваща и риска от повреда на гуми. Застрахователното
дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие и след
извършена оценка на щетата е заплатило на собственика на автомобила
5
обезщетение от 59,62 лева. Видно от автотехническата експертиза нанесените
щети по автомобила са на по-висока от изплатената от застрахователя
стойност.
При така установеното, следва да се приеме, че на основание чл. 410, ал.
1 от КЗ застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне.
Процесният участък, на който е настъпило произшествието, е част от
републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата
републиканските пътища са изключителна държавна собственост.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП регламентира, че републиканските
пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП Агенцията осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В
разпоредбата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП е предвидено, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок.
Наличието на дупка по пътя представлява „препятствие на пътя“ по
смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП. Предвид горепосочените задължения на
Агенцията, същата е следвало да предприеме действия по обозначаване на
препятствието и да го отстрани. Изпълнението на тези задължения не бе
доказано от страна на Агенцията, която не ангажира доказателства в тази
насока. Сключеният на договор за възлагане на обществена поръчка за
строителство също не оневинява Агенцията, тъй като отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. От
доказателствения материал по делото не се установява дупката да е била
сигнализирана по някакъв начин. В случая е било необходимо поставянето на
пътен знак „Г11“ пред съответната дупка, който знак съгласно чл. 52, ал. 1 от
ППЗДвП се поставя пред препятствие на пътя. Така водачите ще могат да
заобиколят препятствието и безопасно да продължат движението си. Освен
това следва да се отбележи, че свидетелските показания опровергават
доводите, че за процесния участък е била въведена временна организация на
движението, тъй като движението към датата на застрахователното събитие се
е осъществявало и в двете пътни ленти.
6
Наличието на движещи се моторни превозни средства в другата пътна
лента не е позволило на водача Д.С. да заобиколи дупката. В тази връзка съдът
намира възражението за съпричиняване за неоснователно, тъй като няма
данни водачът да се е движил с несъобразена скорост. Твърденият принос на
пострадалия за настъпване на увреждането следва да бъде конкретен и
установен по делото. Изводът за наличие на съпричиняване не може да
почива на предположения, като в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“
е да го докаже при условие на пълно и главно доказване. Тези твърдения на
Агенцията останаха недоказани в хода на производството.
С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че фактическият състав на
регресната отговорност е осъществен, а решението на районния съд следва да
бъде потвърдено като правилно.
По обратния иск:
Уважаването на иска срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ обуславя
разглеждането на обратния иск. В случая не е спорно, че между АПИ и „ВДХ“
АД е сключен договор за възлагане на обществена поръчка. В него страните
изрично са уговорили, че изпълнителят /„ВДХ“ АД/ трябва да вземе
необходимите мерки за сигурността на пътния трафик и неговата организация
(чл. 33, т. 4 и т. 5). Още преди започване на строежа и до неговото
приключване изпълнителят е бил длъжен да вземе мерки за осигуряване
безопасността на гражданите, като постави предупредителни знаци и указания
за отбиване на движението. В случая несъмнено се установи, че тези
задължения не са спазени от изпълнителя. По делото също не бе установено
да е въведена организация на движението съгласно нареждането на директора
на ОПУ-*, обективирано в Заповед РД-М-84/26.08.2020 г. Свидетелските
показания установяват наличието на трафик и в двете ленти за движение, а
отделно от това няма доказателства за наличието на преносима светофарна
уредба в процесния участък.
При така установеното МОС намира, че обратният иск правилно е
уважен от първостепенния съд, тъй като изпълнителят в чл. 68 от договора се е
задължил да носи отговорност и да обезщети възложителя, за която и да е
претенция или разноски, направени във връзка с вреди, причинени на трети
лица, при или по повод изпълнението на задълженията си по този договор. В
допълнение към това следва да се посочи, че при отговорността по чл. 49 ЗЗД
7
възложителят има регресно вземане срещу делинквента.
Доводите, че застрахователят е следвало да откаже заплащане на
обезщетението на основание чл. 395, ал. 4 КЗ са неоснователни, тъй като в
хода на производството несъмнено се установи, че водачът на автомобила не е
извършил нарушения и е шофирал със съобразена скорост.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Агенция
„Пътна Инфраструктура“, ОПУ-*следва да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД направените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 168,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска. В представения списък по чл. 80 ГПК са
описани и други разноски, но същите не следва да бъдат присъдени, тъй като
не са направени във въззивното производство, а отделно от това районният
съд с постановеното от него решение ги е присъдил в полза на
застрахователното дружество.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87 от 26.02.2024 г. на Районен съд-
Монтана, постановено по гр. дело № 522/2023 г., по описа на същия съд като
правилно.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, Областно пътно
управление – *с адрес гр. *, ул. „*“ № *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. *, р-н „*“, бул. „*“ № *, сумата от 168,00 лева,
представляваща направени разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8