р
е ш е
н и е
№
гр.
Плевен, 18.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми наказателен състав,
в публичното заседание на тридесети януари
през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА
ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА и в присъствието на
Прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА НАХдело № 36
по описа за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 379502-F397044 от 20.11.2018 година на *** в ЦУ на НАП, с което
на основание чл. 185 ал.2 във вр. Ал. 1 ЗДДС на ***, представлявано от Д.М.К. ***
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв за извършено административно
нарушение по чл. 31 ал.І от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се представлява в съдебно заседание от
адвокат ***, ПлАК. В жалбата си, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН навежда
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление предвид наличието на противоречие между описанието на нарушението
и правната норма, под която същото е подведено. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени изцяло наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се
представлява в съдебно заседание от юрисконсулт *** с нарочно пълномощно. Счита,
че констатираното деяние, осъществява всички признаци на административно
нарушение по чл. 33 ал. 1 от наредбата на Министерство на финансите и е
реализирано посредством бездействие. Моли съда да кредитира показанията на
разпитаната в съдебно заседание свидетелкат Н.Ц. и да приеме, че изписването и в акта и в наказателното постановление като
нарушена нормата на чл. 31 ал. 1 от Наредбата представлява техническа грешка.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от приложената по делото в заверено ксерокс копие Заповед
№ ЗЦУ – ОПР - 17 от 17.05.2018 година на изпълнителния ***на НАП *** са
овластени да издават наказателни постановления за извършени административни
нарушения по чл. 185 ЗДДС.
На 27.07.2018 в село Брестовец, Плевенска
област, данъчни инспектори при ТД на НАП – Плевен извършили проверка на
търговски обект – „ ***“, стопанисван и експлоатиран от ***, представлявано от Д.К.,***
. На място в обекта установили две лица – управител на площадка и монтажист, и
двамата полагащи труд в дружеството въз основа на трудови договори. Пристъпили
към извършване на проверка. В хода на същата била установена разчетна касова
наличност по ФУ в размер на 00,00 лева, а фактическата касова наличност,
съгласно опис на паричните средства била 1844,50 лева. Същата сума обаче не
била въведена в наличното в обекта фискално устройство ПОСРЕДСТВОМ ОПЕРАЦИЯ „
Служебно въведени“.
За констатираните
обстоятелства бил изготвен съответен
протокол. На представляващият дружеството било указано да се яви в ТД на НАП
офис Плевен за довършване на проверката и съставяне на акт за установяване на
административно нарушение.
На 31.07.2018
година, в присъствието на Д.К. – представляващ *** бил съставен акт за
извършено административно нарушение по чл. 31 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Д.К. подписала
акт с отбелязването, че в тридневен срок ще депозира своите възражения.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което
санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства –
наказателно постановление № 379502-F397044 от 20.11.2018 година на *** в ЦУ на
НАП; известие за доставяне от 13.12.2018 година; акт за установяване на
административно нарушение № F397044 от 31.07.2018 година на инспектор по
приходите в НАП при ЦУ на НАП; протокол за извършена проверка № 0295335 от
27.07.2018 година на инспектор по приходите в ЦУ на НАП; дневен финансов отчет
№ 6 за 27.07.2018 година, 9:34 часа; дневен финансов отчет № 7 за 27.07.2018
година, 9:55 часа; опис на паричните средства в касата към момента на започване
на проверката към протокол за извършена проверка № 0295335 от 27.07.2018 година
на инспектор по приходите в ЦУ на НАП за фактическата наличност на паричните
средства в касата на ФУ с индивидуален № ED225243 с фискална памет № 44225243 с
нулева наличност; опис на паричните средства в касата към момента на започване
на проверката към протокол за извършена проверка № 0295335 от 27.07.2018 година
на инспектор по приходите в ЦУ на НАП за фактическата наличност на паричните
средства в касата на ФУ с индивидуален № ED225243 с фискална памет № 44225243 с
наличност 1 844,50 лева; дневен финансов отчет № 3 за 27.07.2018 година, 9:34
часа; дневен финансов отчет № 4 за 27.07.2018 година, 9:54 часа; декларация от
лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение ***; декларация от лице,
работещо по трудово/гражданско правоотношение ***; Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17 от
17.05.2018 година на изпълнителния ***на НАП.
В подкрепа на горната фактическа
обстановка са и събраните в хода на въззивното производство гласни такива
посредством разпита на свидетелката Н.Ц., разпитана непосредствено в съдебно
заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13 декември 2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. За фискалните устройства, които не притежават
операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.
Събраните по делото доказателства – гласни и писмени установяват по
несъмнен начин, че към датата на извършената проверка действително осигуреното
там фискално устройство е имало техническата възможност за въвеждане на
касовите наличности в началото на деня посредством операция „ Служебно въведени“.
Несъмнено установен е и факта, че тези
средства не са били регистрирани във фискалното устройство посредством
операциите „Служебно въведени“ или „ Служебно изведени“. Констатираното деяние,
осъществява всички признаци на нарушение по чл. 33 от Наредба № Н –
18/13.12.20106 година на МФ, което и такова на формално извършване.
Вид от представените и приети към доказателствата по делото обаче акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление е, че
същите съдържат като словесно описание признаците от състава на нарушение по
чл. 33 ал. 1 от Наредбата, но като негово цифрово изписване е посочена тази на
разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от същата наредба. Тази разпоредба обаче
регламентира реда за
извършване на сторно операция
при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление
на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, а именно чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД.
Несъмнено е налице несъответствие между словесното описание на нарушението и
правната му квалификация, което винаги води до съществено нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. При тази липса на идентитет, жалбоподателят е поставен
в невъзможност да узнае срещу кое точно следва да се защитава - фактите,
описани в наказателното постановление или посочената в него правна
квалификация. Това води до нарушаване разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.
6 ЗАНН. Съгласно същата задължителен реквизит от съдържанието на наказателното
постановление са „законните разпоредби, които са били нарушени виновно“ и това
е така, тъй като наказаното лице се защитава както по фактите, така и по
правото и затова следва изначално да му е предявено съответно обвинение в
неговата цялост – както от фактическа, така и от правна страна. Същевременно,
недопустимо би било за пръв път със съдебното решение да бъде променена
правната квалификация, дадена от административнонаказващия орган и
жалбоподателят да бъде санкциониран за нарушаването на състав, невменен му с акта
за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Ето защо съдът намира за ирелевантни в случая установяваните
посредством разпита на свидетелката Ц. факти за това, че горното несъответствие
се дължи на нейна техническа грешка при изписване съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение, впоследствие пренесено и в
наказателното постановление. Констатираното несъответствие съставлява и
неправилно приложение на закона, което налага отмяната на наказателното
постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 379502-F397044 от 20.11.2018
година на *** в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.2 във вр. Ал. 1 ЗДДС
на ***, представлявано от Д.М.К. *** наложена имуществена санкция в размер на
500 лв за извършено административно нарушение по чл. 31 ал.І от Наредба № Н-18
от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: