Мотиви по НОХД № 1774/2020г. по описа на РРС, четвърти наказателен
състав
Русенската Районна прокуратура е
обвинила подсъдимия Н.И.З. в
това,че на 16.06.2020г. в гр.
Русе, като непълнолетен, но след като е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си,
отнел чужди движима вещ – 1 бр.
мобилен телефон „HUAWEI”, модел „P10 lite“ с ИМЕЙ:864038030053123, комплект с
черен силиконов протектор и стъклен протектор, всичко на стойност 260,00 лв. от владението на С.Т.В.
***, с намерение противозаконно да я
присвои, като употребил за това сила и заплаха - престъпление по чл.198 ал. 1 вр. чл. 63 ал.1 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на
подсъдимия.
След разпита си на 26.08.2020г. в качеството на обвиняем
подсъдимият е напуснал страната и производството по делото е по общия ред при
хипотезата на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК.
По
делото е приет за съвместно разглеждане и граждански иск за сумата от
2 000лв., предявен от пострадалия С.В. със съгласието на майка му и
законен представител, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди. Пострадалият е конституиран и като частен обвинител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.И.З., роден на ***г***, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
З. живеел заедно с родителите си и сестра си в собствено жилище в с.Просена,
обл.Русенска, ул.“Хан Крум“ №15. Родителите му полагали грижи за отглеждането
им, но т.к. контролът върху поведението им бил слаб и неефективен, той започнал
да извършва противоправни деяния. Във връзка с извършена хулиганска проява от
07.12.2017г. подс. З. се водил на отчет в ДПС при Второ РУ при ОДМВР – Русе, а
по образувани в МКБППМН – Русе възпитателни дела му били наложени възпитателни
мерки „Предупреждение“ и „Поставяне под възпитателен надзор на обществен
възпитател“ (по ВД №28/2017г.) и възпитателна мярка „Предупреждение за
настаняване във възпитателно училище – интернат с изпитателен срок до 6 месеца“
(по ВД №52/2017г.). Въпреки наложените възпитателни мерки подс. З. не се
поправил и продължил с неправомерното си поведение. През месец юни 2020г. той решил да си набави
парични средства по престъпен начин.
На
16.06.2020г. следобяд св. С.В. (роден на *** г.) решил да отиде в двора на ОУ „Братя
Миладинови“ в гр.Русе, за да тренира на намираща се там открита спортна
площадка. Когато стигнал до парка на младежта той тръгнал по велоалеята, като
държал в ръцете си мобилен телефон марка
„HUAWEI”, модел „P10lite“, в комлект с
черен силиконов протектор и стъклен протектор и разглеждал публикации в
социалната мрежа „Фейсбук“.
По същото
време подс. З. и св. М.М.П. били на паркинга до велоалеята срещу
Механотехникума. Двамата били застанали до управлявания от св. П. автомобил – „Фолксваген Голф“ с
рег. № ====и изчаквали св. М.Г.И., който бил на изпит. Докато чакали подс. З.
забелязал св. В., който вървял спокойно по велоалеята и държал в ръката си
телефон. След като преценил, че физически превъзхождал св. В., не бил сам, а
със св. П., а също така в него момент в парка нямало други хора, той решил да
се възползва от ситуацията и да отнеме телефона му. В изпълнение на това
решение той му подсвирнал с уста, но т.к. св. В. не се обърнал, се провикнал
„Ей“. Когато св. В. се обърнал и спрял, подсъдимият
направил две крачки към него, но след това спрял и с жест на ръката го
привикал, но тъй като било кално св. В. отказал да се придвижи до него. Това не
отказало подсъдимия, който казвайки няма проблем се придвижил до него и
казвайки, че търсел едно момче, веднага попитал св. В. дали може да му даде
телефона си, за да се обади на някого. Въпреки, че подсъдимият все още не се
държал агресивно, а само демонстрирал надмощие, а св. П. стоял настрани, не
правел нищо, но все пак бил наблизо, св. В. усетил, че двамата искали да му
създадат проблем. Поради това се принудил да го излъже, че нямал минути,
отказал да си даде телефона и продължил по пътя си, за да го оставят. Подсъдимият
казал „добре“ и се върнал при св. П., но не се отказал. Когато св. И. приключил
изпита и се върнал при тях, тримата се качили в автомобила и тръгнали, като подсъдимият
започнал да се оглежда и търси св. В.. Св. П. ***, успоредна на парка в посока училище „Братя Миладинови“ и на
велоалеята, по която вървял пострадалия. След около 100 метра, когато видял св.
В., подс. З. казал „ще му взема телефона“, наредил на св. П. „Спри малко по
напред“, като му посочил да завие и да спре след двора на училището по улицата,
а на св. И. казал „Ела с мен“. Стъписани от намеренията на подсъдимия, а именно
да отнеме телефона на св. В., св.П. и св. И. не успели да се възпротивят и
изпълнили казаното от него. След като слезли от автомобила подсъдимият и св. И.
се скрили зад високия блок до училището и изчакали появата на пострадалия.
Когато св. В. стигнал до входа на училищния двор, подс. З. внезапно се появил
пред него, целейки с присъствието на св.
И., изненадата и лошото си отношение да сломи съпротивата му и да отнеме
телефона. Подсъдимият бързо скъсил физическата дистанция между тях и директно
го нападнал с упрека, че св. В. бил писал съобщения на приятелката му в
социалните мрежи, макар добре да знаел, че нямал такава. Въпреки, че св. В.
отрекъл веднага, подсъдимият продължил с психическата атака, като включително
попитал св. И. дали не е той този, който е писал съобщенията. Притеснен от
създалата се ситуация св. И. отговорил „не зная, чакай ще проверя“ и използвайки
момента се отдръпнал настрани, на около 20 метра от тях. Скъсявайки още по вече
разстоянието, съзнавайки, че е по–висок и с по–широки рамене, подсъдимият
застанал заплашително близо до св. В., все едно щял да го нападне физически и
започнал да му говори разпалено и ядосано. Докато агресията в тона му се
увеличавала, подсъдимият казал на св. В. със заплашителен тон „Дай си
телефона“, а когато последният отказал,
продължил със заплахите „Искаш ли сега да те ударя?“. Изплашен от подсъдимия,
св. В. извадил телефона от джоба си, отключил го, влязъл в профила си и показал
екрана, за да докаже, че не бил този, който писал съобщения на измислената
приятелка. Възползвайки се от момента подс. З.
се пресегнал, издърпал със сила телефона от ръката на пострадалия и
тръгнал бързо по алеята. Когато изплашен и притеснен св. В. поискал телефона
си, подсъдимият се обърнал, тръгнал ядосано към него и със заплашителен тон му
казал „Искаш ли да те пребия“ и „Ти знаеш ли кой съм аз, сега ще ти викна
Емпаер секюрити“. Виждайки действията на подсъдимия, св. И. се отдалечил,
пресякъл улицата и започнал да се движи по тротоара пред блок „Марс“, а св. П.
привел автомобила в движение и си тръгнал. В това време св. В. продължил да
иска телефона си, но подсъдимият отказал категорично, тръгнал след св. И. и
заканително казал „Идвай зад блока“. След
като се отдалечил подсъдимият, заедно със св. И., се качил в такси и се
насочил към „Мол Русе“. В таксито, той се свързал със св. И.И.И., за когото
знаел, че се занимавал с покупко-продажба на мобилни телефони и се уговорил да
се срещнат на спирката пред „Мол Русе“. Там, подс.З. продал отнетия мобилен
телефон на св. И. за сумата от 25 лева.
Изплашен
от физическа саморазправа св. В. не посмял да продължи след подсъдимия,
потърсил помощ от преминаваща покрай него жена, но тя му отказала. Тогава се
обърнал към непознат мъж, с когото тръгнали да търсят подс. З. и св.И., но не
ги открили. Все още изплашен, св. В. помолил мъжа да го придружи до блока на леля му, откъдето се
свързал с баща си и съобщил за случилото се. Във връзка със сигнала им в
полицията било образувано настоящото досъдебно производство. В хода на
разследването полицейските служители в ОДМВР -Русе извършили незабавни
оперативно издирвателни мероприятия и установили самоличността на подсъдимия.
Св. М.Г.Х., началник група във Второ РУ при ОДМВР – Русе, снел писмени
обяснения от подс. З., в които той признал за случилото се.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно – икономическа
експертиза, съгласно заключението по която, стойността на отнетите вещи била
260.00 лева.
С
разписка от 10.08.2020г. на св. В. били възстановени 1 бр. мобилен телефон марка „HUAWEI”,
модел „P10lite“, с ИМЕЙ:
864038030053123, в комлект с черен силиконов протектор и стъклен протектор.
По делото
е изискано и приложено сведение - характеристика,
съгласно което подсъдимият З. живеел заедно с родителите си и сестра си в
собствено жилище в с.Просена, обл.Русенска, ул.“Хан Крум“ №15. Родителите му
полагали грижи за отглеждането на двете си деца, но контролът върху поведението
им бил слаб и неефективен. Психически и
физически бил нормално развит. По характер бил буен, невъздържан и лекомислен,
нямал изградени навици за труд и учене, бил безотговорен към постъпките и
действията си. През учебната 2019г./2020 г. подс. З. завършил девети клас в СУ
„Майор Атанас Узубов“ – гр.Русе, с профил „бокс“.
Фактическите
изводи, включени в предмета на обвинението, се подкрепят от събраните при
разследването доказателствени материали: гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите: С.Т.В., И.И.И., М.Г.Х., М.Г.И., М.М.П. и Т.В.Т.; обясненията на Н.И.З., протокол за
извършена СЦИЕ, писмени доказателства и доказателствени средства –
сведение-характеристика, справка за съдимост, справка за образувани и
неприключили наказателни производства, декларации и автобиографична справка.
Доказателствените материали по делото са напълно безспорни и
безпротиворечиви. От показанията на пострадалия се установява, че именно подс.З.
е осъществил по отношение на него заплашване, като форма на изпълнителното
деяние. Конкретните думи и изрази, които е употребил с оглед сломяване
съпротивата на пострадалия са били : „Искаш ли сега да те
ударя?“, “Искаш ли да те пребия“, „Ти знаеш ли кой съм аз, сега ще ти викна
Емпаер секюрити“, „Ела ….“, а също така заканително и заплашително му казал да
го последвал зад блок „Марс“ - „Идвай зад блока“, намеквайки за физическа
саморазправа. Именно тези думи и изрази на подс.З. са мотивирали св.В.
да се разпореди със собствените си вещи, предавайки ги на първия. Показанията
на пострадалия изцяло се потвърждават от показанията на св.М.И., който е бил
очевидец на престъплението. В своите показания този свидетел заявява : „ Оттам
виждах как спорът между тях продължава и
как Н. взема телефона от ръцете на потърпевшия“, „Н. взе телефона ….аз не чувах
какво говори на момчето, но по стойката на тялото изглеждаше така сякаш го
заплашва“, показанията му на л.61 от делото. Това напълно се
потвърждава и от показанията на св.М.П., който е възприел следните факти : „На
огледалото видях, че Н. отива при потърпевшия и взе да дърпа телефона от ръката
му………момчето искаше да си вземе телефона, но Н. не искаше да му го дава.“,
л.60, гърба. От приобщените на основание чл.281 ал.1 т.5 вр.ал.5 от НПК
показания на св.И.И. се установява, че именно той е закупил телефона от
подсъдимия за сумата от 25 лв., като впоследствие този свидетел го е предал на
органите на полицията за което бил съставен протокол за доброволно предаване. ОТ
показанията на разпитания по делото св.Т.Т., баща на пострадалия, се
установява, че след престъплението синът му е престанал да излиза от домът им,
страхувайки се от нова евентуална среща с подс.З. или когато това се случва
винаги е с придружител. От показанията на този свидетел се установява също ,че дори
и след деянието подс.З. му е звъннал по телефона, мислейки, че говори със сина
му и го е заплашвал, че ще го пребие, ще му отнеме моторите,вкл. викайки го да
се видят пред „Хали“, за да изпълни заканата си.
От правна страна, при така установените по делото фактически
обстоятелства, подс. Н.З. осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК тъй като на
16.06.2020 г. в гр.Русе, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужда
движима вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „HUAWEI”, модел „P10lite“, с ИМЕЙ: 864038030053123, в комлект
с черен силиконов протектор и стъклен протектор, всичко на обща стойност 260.00
лева, от владението на С.Т.В. ***, с намерение противозаконно да я присвои,
като употребил за това сила и заплаха.
От
обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез
действия - чрез отнемане на чужди движими вещи, което се изразило в
прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на собственика и
установяване на фактическа власт от подсъдимия. При осъществяване на деянието
си, за да улесни отнемането на целената вещ, подс. З. употребил сила и заплаха
– издърпал със сила мобилния телефон от ръката му и го заплашил с побой. По
този начин, подс. З. сломил проявеното желание и старание от св.В. да запази
собствеността си, и улеснил установяването на своя фактическа власт върху
чуждата вещ.
От
субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Към момента на деянието подсъдимият е
бил непълнолетно, но психически здраво лице, което е могло да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал тяхното
настъпване. Подсъдимият знаел, че вещите са чужди, че собственикът им не желаел
да се лиши от тях, не желаел да ги предостави в негова фактическата власт, но
чрез заплахи, целял да установи своя
фактическа власт върху тях, с намерението противозаконно да ги присвои.
Разпитан в качеството му на обвиняем, Н.З. се признал за виновен и
се възползвал от правото си да не дава обяснения, като изявил желание да сключи
споразумение.
Защитата прави единственото възражение, че в случая се
касае за кражба, а не за грабеж. Това възражение е неоснователно и като такова
следва да бъде оставено без уважение. Няма спор по делото, че телефонът е отнет
пряко волята на пострадалия, която е била сломена посредством заплахи по см. на
чл.198 ал.2 от НК. Това е така, защото св.В. е бил мотивиран да предаде вещите
си посредством застрашаване с непосредствено деяние, което е изложило на тежка
опасност здравето и изобщо телесният му интегритет.
Въз основа на изложеното подс.Н.З. следва да бъде признат
за виновен в извършването на престъплението и да му бъде наложено наказание. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита, като отегчаващи отговорността
обстоятелствата на първо място следва да се отчетата изключително лошите
характеристични данни за личността на дееца – същият няма изградени навици за
труд и учене, воденето на отчет в детска педагогическа стая за множество
извършени противообществени прояви – хулиганство,кражба, грабеж и обсебване.
Отделно от това два пъти са му налагани и възпитателни мерки по ЗБППМН. Не може
да не бъде отчетено обстоятелството във вреда на подсъдимия, че е употребил
множество заканителни думи с цел сломяване на волята на пострадалия, т.е.
налице е значително по-интензивна форма на принуда спрямо обичайните при това
престъпление. От показанията на св.И. се установява, че подс.З. многократно му
е продавал телефони втора употреба, като очевидно същите са придобити чрез
престъпления предвид липсата на доходи за придобиването им и данните в ДПС –
характеристиката относно регистрация за извършени множество престъпления против
собствеността. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде
отчетено и обаждането на подсъдимия до св.Т.Т. при което той е заплашвал с
побой пострадалия и то при положение, че вече е бил наясно, че е разкрит от
органите на полицията. Това е показателно, че изразеното на досъдебното
производство съжаление е напълно формално и неискрено. Всъщност от това се
налага извода, че подсъдимият въпреки младата си възраст е личност агресивна и
брутална и не зачита никакви задръжки в общуването си с другите индивиди и
установения правопорядък. Налага се извода очевидно, че съзнанието за притежаваните от него умения в
спортната дисциплина бокс е изградила у него самочувствието, че с това
превъзхожда останалите членове на обществото непритежаващи подобни умения и
подобно поведение е безнаказано. Съдът отчита като единствено смекчаващо
отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия липсата на минали
осъждания до този момент. Въз основа на тези обстоятелства и изложените по-горе
съображения съдът определи за подс.З. наказание при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства лишаване от свобода за срок от две години на
основание чл.198 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3
вр.чл.60 от НК. В случая съдът намира, че изпълнението на така отложеното
наказание не следва да се отлага на основание чл.69 ал.1 вр.чл.66 ал.1 от НК,
въпреки наличието на всички формални предпоставки за това и най-вече липсата на
минали осъждания на наказание лишаване от свобода за извършени престъпления от
общ характер. Както бе посочено подс.З. се отличава с бруталност и агресивност
при общуването си с останалите членове на обществото и е превърнал извършването на престъпления в
начин на издръжка, на фона на липса на трудови навици и изградена
безотговорност към действията и постъпките си. По тези причини съдът намира ,че
той следва да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода,
тъй като само по този начин е налице възможност да преосмисли поведението си,
да се превъзпита и подготви за полагането на общественополезен труд.
По отношение на предявения граждански иск - непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени от правната
норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са осъществени всички тези елементи от
фактическия състав, за да е налице непозволено увреждане. С оглед изложеното е
налице противоправно деяние от страна на подс.З. -
извършено престъпление по отношение на гр.ищец Станасилва В. по чл.198 ал.1 от НК и то виновно - при пряк умисъл. Налице е
и вреда - неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания,изразяващи се в
продължителен страх и безпокойство,
като този дискомфорт се намира в пряка и
причинно-следствена връзка от извършеното от подсъдимия
деяние. Гр.ищец дълго време след деянието не излизал от дома си ,а когато това рядко се е случвало е ставало винаги с придружите
от страх от нова среща с подсъдимия. Поради това, съдът намира, че гражданския
иск е доказан по своето основание.
Предвид гореизложеното, безспорно със своето виновно поведение
подсъдимия С.В. е причинил на гражданския ищец неимуществени
вреди, които следва да репарира. Предвид правилата на деликтната отговорност и
справедливостта и като взе предвид характера и
продължителността на причинените душевни страдания, а също
и липсата на всякакво провокативно поведение на пострадалия спрямо
подсъдимия, съдът оценява неимуществените вреди в
размер на 1500 лева, която сума подсъдимия З. следва да заплати на гр.ищец В..
При преценка на размера на основателната част от гр.иск
съдът не може да игнорира и обаждането на подсъдимия до гр.ищев при което го е
заплашвал.Поради
това, предявения граждански иск в останалата си част до пълния предявен размер
от 2 000 лева спрямо подс.З., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият следва да заплати направените по делото
разноски.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: