№ 4163
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110121772 по
описа за 2023 година
Предявен е като частичен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на „***“ АД
да заплати „*****“ АД сумата от 1998.47 лева, представляваща част от регресно
суброгационно вземане в общ размер на 3996.93 за заплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „****“ за вреди по лек автомобил „***“ с рег. № ВТ *** КТ
вследствие на ПТП от 01.06.2022г., настъпило на пътя *** ***- *** в резултат от виновното
и противоправно поведение на водача на лек автомобил „***“ с рег. № ВТ *** ВВ, чиято
деликтна отговорност в това му качество била застрахована по силата на сключен със ***
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 116.36 лева,
представляваща обезщетение за забава върху претендираното регресно вземане за периода
от 17.10.2022г. до 27.04.2023г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 01.06.2022г., на пътя *** ***- *** настъпил пътен инцидент
между застрахования при него по договор за застраховка „Каско“ лек автомобил с рег. № ВТ
*** КТ и лек автомобил с рег. № ВТ *** ВВ, чийто водач, извършвайки маневра завой
наляво, поради движението си с несъобразена с пътните условия скорост изгубил контрол
над управляваното от него МПС, поради което се завъртял перпендикулярно на платното за
движение, вследствие на което движещият се зад него лек автомобил с рег. № ВТ *** КТ,
чиято видимост била ограничена от завоя, се ударил в първия. В резултат по лек автомобил с
рег. № ВТ *** КТ настъпили увреждания на стойност 3996.93 лева, която сума била
изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице, а ответникът в качеството му на
застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач бил поканен да
възстанови на ищеца заплатеното обезщетение, което не сторил. Поради това в настоящия
процес ищецът претендира част от регресното си вземане, законна лихва, обезщетение за
забава, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
1
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че от
представените с исковата молба доказателства не се установява соченият от ищеца
механизъм на ПТП, поради което счита, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността на соченото за делинквент лице, а с това и на собствената му гаранционно-
обезпечителна отговорност. Оспорва в тази връзка доказателствената стойност на
представения с исковата молба протокол за ПТП. Наред с това, поддържа, че изключителна
вина за настъпване на процесния пътен инцидент има водачът на увредения лек автомобил,
който, движейки се зад лек автомобил с рег. № ВТ *** ВВ, не спазил достатъчно дистанция
от него, поради което не бил в състояние да спре, без да настъпи удар. В условията на
евентуалност това негово поведение се сочи като съпричиняващо вредоносния резултат.
Оспорва претенцията и по размер, поддържайки, че изплатеното от ищеца обезщетение е в
завишен размер с оглед средните пазарни цени и с оглед действително претърпените от ПТП
вреди, като поддържа освен това, че в случая са налице надписани ремонтно-
възстановителни дейности и авточасти. Подчертава в тази връзка, че към датата на ПТП
соченият за увреден лек автомобил не е бил в гаранция, поради което стойността на ремонта
следвало да се определи по средни пазарни цени на алтернативни авточасти. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача
на ППС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда
вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между
ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за
застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на
водача на лек автомобил „***“ с рег. № ВТ *** ВВ е била обезпечена по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка
„Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 3996.48 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези
обстоятелства с правно значение се установяват и въз основа на надлежно приобщените и
неоспорени от страните писмени доказателства: застрахователна полица за застраховка
„Каско“ № 00500100452074 и общи условия на ищеца към нея, извлечение от банкова сметка
на ищеца за извършено в полза на собственика на соченото за увредено МПС плащане на
сумата от 3996.93 лева за обезщетяване на вредите по лекия автомобил в резултат от
процесното произшествие.
Спорните по делото въпроси се свеждат до действителния механизъм на ПТП, в
частност до конкретно осъщественото от всеки от водачите поведение и степента, в която то
2
е допринесло за настъпване на пътния инцидент, както и до действителния размер на
обезщетението, дължимо за репариране на настъпилите в причинна връзка с ПТП
увреждания по лекия автомобил.
Съгласно съставения след ПТП от водачите на двете МПС, участвали в същото,
двустранен констативен протокол произшествието е настъпило на пътя между гр. *** *** и
село ***, на участък от пътя, който прави ляв завой, като двата автомобила са се движили
един зад друг в една и същата посока- първи е бил лек автомобил „***“, който при ПТП е
застанал напречно на пътното платно, респ. на движещия се зад него лек автомобил „***“.
Съгласно данните в декларацията до ищеца за настъпило застрахователно събитие,
подадена от водача на сочения за увреден лек автомобил, на 01.06.2022г., през нощта- в
00:45 часа, в дъждовно време и при мокра настилка на пътното платно лек автомобил „***“
с рег. № ВТ *** КТ, управляван от М. И. Радев, се движил по извънградски път *** ***- ***,
когато движещият се пред него лек автомобил при завой наляво поднесъл и се завъртял,
застанал напречно на пътя, като поради липса на видимост и мократа настилка водачът на
движещия се след него лек автомобил „***“, сочен като увреден, не успял да спре навреме и
се блъснал в намиращия се пред него лек автомобил.
В идентичен смисъл са и показанията на двамата свидетели, разпитани в хода на
настоящото производство- водачите на двата автомобила, участвали в ПТП- В. Й. С.,
управлявала лек автомобил „***“, и М. И. Р.- водач на движилия се зад него лек автомобил
„***“. Същите твърдят, че пътували по пътя от гр. *** *** към с. *** през тъмната част от
денонощието, като пътят бил мокър, когато на ляв завой, който самият път извършвал,
движещият се отпред лек автомобил „***“ поднесъл, завъртял се и застанал напречно на
пътното платно и спрямо посоката на движение, а лек автомобил „***“ не успял да спре
навреме и се блъснал в намиращото се пред него МПС „***“. И двамата свидетели
изясняват, че движещото се отзад превозно средство не било на достатъчна дистанция от
движещото се отпред МПС, като сам свидетелят М. Р. заявява, че „явно“ е бил „твърде
близо“, че нямал „достатъчна видимост“ и нямал „достатъчно време“ да спре.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените гласни
доказателства за достоверни и поради това- годни да послужат при формиране на
правосъдната воля на настоящия съдебен състав по релевантните за спора обстоятелства с
правно значение, доколкото същите са последователни, логични, вътрешно, а и взаимно
безпротиворечиви, а и намират опора в приобщените писмени доказателства. Нещо повече,
съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на
чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни
и обосновани отговори на възложените задачи, механизмът на ПТП, установен въз основа на
данните в приобщените по делото писмени доказателства, които, както бе изяснено, са
идентични с твърденията на свидетелите, се явява правдоподобен и от техническа гледна
точка.
Въз основа на така възприетата за установена фактическа обстановка настоящият
съдебен състав намира, че в случая и двамата водачи- участници в ПТП, не са съобразили
поведението си по управление на МПС с конкретната пътна обстановка- завой на пътя,
тъмната част от денонощието, мокра настилка на пътното платно, в резултат от което всеки
от тях е изгубил контрол над управлявания от него лек автомобил. С това всеки от водачите
е нарушил правилата за движение по пътищата, в частност разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и
ал. 2 ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, като са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
3
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, а водачът на лек автомобил
„***“ се е отклонил и от предписанието на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно
която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко, с което и двамата обективно и в еднаква степен
са допринесли за настъпване на пътния инцидент.
Ето защо, доколкото в случая се установи виновно и противоправно поведение на
двамата участници в ПТП, обективно допринесло за осъществяване на последното, следва да
се приеме от една страна, че е налице основание за ангажиране на деликтната отговорност
на водача на лек автомобил „***“, респ. на гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника като негов застраховател, а от друга- за редуциране на тази отговорност
наполовина съобразно нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възприетата степен на съпричиняване
на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил, застрахован от ищеца.
Съгласно неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- автотехническата
експертиза установените при огледа на процесния лек автомобил увреждания се намират в
пряка причинно- следствена връзка с пътния инцидент, поради което и при липсата на
приобщени по делото доказателства тези увреждания или част от тях да са съществували
отпреди пътния инцидент следва да с приеме за доказано, че същите са закономерна
последица от процесното произшествие.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице стойността,
необходима за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди инцидента,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, представляваща възстановителната
стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата
на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на сумата от 5368.36 лева.
При съобразяване на така установеното от фактическа и правна страна относно
размера на действително платеното от ищеца застрахователно обезщетение от 3996.93 лева,
чийто размер е по- малък от установената от вещото лице стойност на ремонта на лек
автомобил „***“ по средни пазарни цени към датата на ПТП, и на приетата от съда степен, в
която водачът на този автомобил е способствал с поведението си за настъпване на удара, се
налага извод, че общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на сумата от
1998.47 лева, поради което и предявеният като частичен иск с правно основание чл. 411 КЗ
за тази сума следва да бъде изцяло уважен, а като законна последица от това върху
установената като дължима сума следва да бъде присъдена законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, поставянето на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяващата се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен
ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода на забавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от
застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявил претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписката с доказателствата, с които разполага.
В случая ответникът не оспорва получаването на сочената от ищеца дата- 16.09.2022г.,
на регресната покана с изх. № от 15.09.2022г., адресирана до него от ищеца и приложена към
исковата молба, като това обстоятелство се установява и от придадения на тази регресна
покана входящ номер от 16.09.2022г. по описа на ответното дружество. След изтичане на
законоустановения 30- дневен срок за плащане, без в него да е извършено
4
плащане/погасяване на извънсъдебно предявената сума- изцяло или частично, ответникът е
изпаднал в забава, считано от 17.10.2022г., което е и началата дата на исковата претенция.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор, размерът
на обезщетението за забава за периода, за който такова се дължи- от 17.10.2022г.- началната
дата на забавата, до края на исковия период- 27.04.2023г., възлиза на претендираната сума от
116.36 лева, поради което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен
в неговата цялост.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно изричното му
искане в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, индивидуализиращо претенцията му
съобразно вида и размера на същите, следва да бъде присъдена сумата от общо 579.94 лева,
включваща заплатени държавна такса за разглеждане на исковете, депозити за
възнаграждения на вещото лице и свидетеля, както и определеното от съда на основание
нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер при
съобразяване липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „***“ АД,
ЕИК ***, да заплати „*****“ АД, ЕИК ***, сумата от 1998.47 лева, представляваща
регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение в общ размер на
3996.93 лева по имуществена застраховка „****“ за вреди по лек автомобил „***“ с рег. №
ВТ *** КТ вследствие на ПТП от 01.06.2022г., настъпило на пътя *** ***- *** в резултат от
виновното и противоправно поведение и на водача на лек автомобил „***“ с рег. № ВТ ***
ВВ, чиято деликтна отговорност в това му качество била застрахована по силата на сключен
със *** договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2023г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 116.36 лева, представляваща
обезщетение за забава върху претендираното регресно вземане за периода от 17.10.2022г. до
27.04.2023г., а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 579.94 лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5