О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 52
гр. Пловдив, 04.02.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 4/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалва се от Ж.В.Й., ЕГН - ********** Определение № 1034 от 04.10.2019 г., постановено по гр.д. № 222/2019 г. на Окръжен Съд – Кърджали, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима депозираната от Й. жалба вх. № 29681/28.08.2019 г., съдържаща искане за прекратяване на изп.д. № ***по описа на ЧСИ рег. №*. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт и искане за неговата отмяна и постановяване от настоящата инстанция на съдебен акт за прекратяване на изпълнителното дело.
Ответникът по частната жалба „ Д.– 2. „ ЕООД – ***№*не е депозирал отговор по същата.
Съдът установи следното:
Производството пред първостепенния съд е образувано по депозирана от длъжника по изп.д. № №* г. на ЧСИ рег. №* Ж.В.Й. жалба, с която се твърди че паричните притезания на взискателя по изпълнението са погасени по давност на основание чл. 110 от ЗЗД и се иска от съда след като се увери в горното да постанови прекратяване на изпълнителното дело.
Окръжният съд – след като е установил че по изп.дело № №* г. длъжникът Й. е депозирал същото искане за прекратяване на същото основание, по което искане няма произнасяне от ЧСИ рег. №*, както и че с настоящата жалба се иска от съда да постанови това прекратяване, е приел че тя е процесуално недопустима. Този си извод е обосновал с мотиви че извън правомощията на съда е постановява прекратяване на изпълнителни производства, съдът може да се произнася само по жалби на длъжника срещу отказ на съдебен изпълнител да прекрати висящо пред него изпълнително производство, като и в тези случаи материално правните предпоставки относно съществуването на вземането – сред които и възведената от Й. изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е извън обхвата на проверката по чл. 435 от ГПК и може да се релевира единствено в иницииран от длъжника исков процес.
В частната жалба се поддържа определението да е неправилно, като се настоява че изтеклата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е основание за прекратяване на изпълнително производство, че акта на съдебния изпълнител за прекратяването не е условие за неговото настъпване, а само констатира настъпването на прекратителните факти и основания.Цитира се разпоредбата на чл. 330 от ГПК / отм. / и ТР № 47/1.4.1965 г. на ВКС, ОСГК.
Действително съгласно чл. 330 ал. 1 б.“е „ от ГПК / отм. / - чл. 433 ал. 1 т. 7 от ГПК от сега действащия ГПК, влязлото в сила съдебно решение за уважаване на иска по чл. 439 от ГПК е основание за прекратяване на изпълнението. Такова решение обаче в случая няма и не може да се постанови в настоящото производство, а само в състезателен исков процес, иницииран от длъжника срещу взискателя, респ. срещу неговия правоприемник, в който ще се разреши със СПН въпросът за несъществуване на присъдените вземания на основание чл. 110 от ЗЗД – погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тази преценка е извън правомощията на съдебния изпълнител, както и извън правомощията на съда в производство по чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК – в случай на постановен отказ на ЧСИ рег. №* за прекратяване на изпълнителното производство на това основание.
Предвид изложеното частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е правилно и се потвърждава.
И съдът
О П Р Е Д Е Л И
Потвърждава Определение № 1034 от 04.10.2019 г., постановено по гр.д. № 222/2019 г. на Окръжен Съд – Кърджали.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: