Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, VІІІ
граждански състав, в публичното съдебно заседание на 12.12.2019 г., в състав:
Районен съдия : ЕМИЛ К.
при секретаря Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1933 по
описа за
Делото
е образувано по предявен на 23.05.2019 г. от ”ШЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.„Ситняково”№48
Сердика офиси ет.8,представлявано от изп.директор К.С.П.,чрез адв.М.Р.П. ***,против Н.Л.Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с
чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.
Ищецът
твърди,че на 07.03.2017 г. ответницата се била задължила да му заплати при
предявяване на запис на заповед сумата от 12 000 лв..На 18.09.2018 г.
записът на заповед бил предявен на ответницата,но плащане не последвало.
Ищецът
бил завел заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК/ч.гр. дело №4537/2018
г. на ВРС/.Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата по реда на чл.47
ал.5 от ГПК/по изп. дело №1086/2018 г. на ЧСИ с район
на действие ВОС Ц.Д./.Което обуславяло правния
интерес на ищецът да сезира Съда.
Иска се
да бъде признато за установено,че ответницата дължи на ищеца сумите по
заповедта за изпълнение : 12 000 лв.-задължение по запис на заповед от
07.03.2017 г.; законната лихва върху главницата,считано от 17.10.2018 г. до
изплащането на главницата.
Иска се и
присъждане на разноските в
производствата.
Ищецът
твърди и наличие на каузално отношение между страните.Между него и ”Транс
БГ-2015”ЕООД гр.Враца,чийто управител била ответницата,имало сключен договор за
ползване на услугата Еврошел карта.Именно във връзка
с този договор било поето менителничното
задължение/като обезпечение/.Представляваното от ответницата дружество било
поръчало и получило 5 бр. карти с цел получаване на доставки.За периода
01.04.2017 г.-31.01.2018 г. било ползвало стоки и услуги на обща стойност
24 083.61 лв. с ДДС,като не било заплатило сумите по издадените 9 бр.
фактури.В случай на неплащане ищецът имал право да се удоволетвори
вкл. от заложената в договора гаранция-подписания от ответницата,като управител
на дружеството и в лично качество,запис на заповед за сумата от 12 000
лв..
След
проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим
иск.В срока по чл.131 от ,от назначения на
основание чл.47 от особен представител на ответницата
адв.Р.Н. *** е постъпил отговор,с който се оспорва
иска,като неоснователен и недоказан:
Не му
било известно дали подписът в записа на заповед бил на ответницата.
Договорът
бил сключен с лице,различно от издателя.В този смисъл бил неотносим
към делото.
Съдебният
състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими
доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
На 17.10.2018
г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК против ответницата за : 12 000 лв.-задължение по запис на
заповед от 07.03.2017 г.;законната лихва върху главницата,считано от 17.10.2018
г. до изплащането на главницата;разноските по делото-240 лв. държавна такса и 1 200
лв. адвокатско възнаграждение.
Исканите
заповед за изпълнение/№2826/ и изп. лист са били
издадени на 18.10.2018 г..Заповедта за изпълнение е била връчена на ответницата
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК /по изп. дело №1086/2018
г. на ЧСИ с район на действие ВОС Ц.Д./.Ищецът е бил уведомен за възможността
да предяви иск относно вземането си на 13.05.2019 г..
Горното
е видно от приложеното ч.гр. дело №4537/2018 г. по описа на ВРС.
Видно
от представения по делото запис на заповед, издаден на 07.03.2017 г. и в
гр.София,ответницата се е задължила към ищеца за сумата от 12 000
лв.,платима на предявяване в срок до три години от издаването на записа на
заповед.Записът на заповед е бил предявен за плащане на 18.09.2018
г.,удостоверено с подпис на длъжника. Плащане не е отбелязано.
Видно
от представения по делото договор за ползване на услугата Еврошел
карта от 07.03.2017 г.,ищецът е предоставил на ”Транс БГ-2015”ЕООД гр.Враца,с
управител ответницата,правото да използва карти за получаване на доставки от
различни доставчици срещу съответни такси.
Договорът
съдържа уговорка вкл. за предоставяне на гаранции за покриване на кредитния
риск/чл.11.1/.
Приложение
№6 към договора съдържа уговорка вкл. за издаване на запис на заповед за сумата
от 12 000 лв..
Видно
от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото
съдебно-счетоводна експертиза,в периода 31.03.2017 г.-31.01.2018 г. ищецът е
издал към ”Транс БГ-2015”ЕООД гр.Враца 13 бр. фактури за закупени стоки и
дължими такси,на обща стойност 24 118.55 лв..По фактурите няма извършени
плащания.Съответно,задълженията възлизат на сумата от 16 118.55 лв.,след
прихващане на внесен депозит в размер на 8 000 лв..
При тези
фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим/като предявен в срок от
валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по
същество,същият е и основателен.
Претенцията
на ищеца почива на неплащане по запис на заповед,подписан от ответницата,за
който запис на заповед ищецът твърди,че е издаден като обезпечение по договор
за доставка на стоки и услуги,сключен между него и представлявано от
ответницата търговско дружество.
Съдът е
докладвал делото,като е посочил,че ищецът е следвало да ангажира
доказателства,освен за наличието на запис на заповед,за наличието и на
договор,вкл. за задълженията на страните по договора.
Ищецът
е представил записа на заповед и договора. Съдът приема,че със записа на
заповед ответницата е обезпечила изпълнението на задълженията на длъжника по
договора/представлявано от нея търговско дружество/.
Вещо
лице е установило неизпълнението на задълженията по договора.Сумата е по-голяма
от сумата по записа на заповед.Задълженията са възникнали преди предявяването
на записа на заповед.
Доколкото
особеният представител на ответницата е оспорил ответницата да е подписвала
записа на заповед и ищецът е заявил,че ще се ползва от писменото
доказателство,Съдът е открил производство по чл.193 от ГПК.В което
производство,Съдът намира,че доказването истинността на документа е успешно
проведено чрез установяване неизпълнението на задълженията по договора.
При
горните съображения,Съдът приема,че ответницата дължи сумата по записа на заповед,респ.
сумите по заповедта за изпълнение,при което предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
При
този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените
и претендирани със списък по чл.80 от ГПК разноски : по
заповедното производство-1 440 лв./240 лв. държавна такса и 1 200 лв. адв. възнаграждение/ и по настоящето-3 040 лв./240 държавна
такса,2 500 лв. адв. възнаграждение и 300 лв. възнаграждение
на вещо лице/.
Водим
от горното,Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.Л.Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,че дължи на ”ШЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.„Ситняково”№48
Сердика офиси ет.8,представлявано от изп.директор К.С.П.,сумите по издадената по
ч.гр. дело №4537/2018 г. на ВРС заповед за изпълнение №2826/ 18.10.2018 г.,а именно : 12 000
лв.-задължение по запис на заповед от 07.03.2017 г.;законната лихва върху
главницата,считано от 17.10.2018 г. до изплащането на главницата.
ОСЪЖДА Н.Л.Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ”ШЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.„Ситняково”№48
Сердика офиси ет.8,представлявано от изп.директор К.С.П.,1 440 лв. деловодни разноски по ч.гр.
дело №4537/2018 г. на ВРС, както и 3 040
лв. деловодни разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :