МОТИВИ ПО НОХД №
113/2010 ГОД. НА ВрОС
Подсъдимия Р.Г. *** С. е предаден на съд , по повдигнатото
му с обвинителен акт от 25.02.2010 год. на Окръжна прокуратура гр. Враца
обвинение по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. чл. 342, ал.1 НК, за това, че на
29.04.2009 год. в гр. Бяла Слатина, обл. Враца, управлявайки лек автомобил
“Ауди 90”, с рег. № Вр 97 39 АТ, собственост на Б.А.З. ***, е нарушил правилата
за движение по пътищата: чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 3, ал.1, т.2 и т.3 от
ППЗДвП – с поведението си като участник в движението по пътищата – водач на
МПС, не е спазил правилата за движение и е поставил в опасност живота на друг участник
в движението; чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП – като водач на МПС не е бил внимателен и
предпазлив към уязвим участник в
движението, а именно водач на велосипед; чл. 20, ал.2 от ЗДвП – управлявал МПС
със скорост, несъобразена с характера и интензивността на движението; чл. 21от ЗДвП и чл. 73, ал.1 от ППЗДвП – управлявал е МПС със скорост 86 км/ч – при
допустима по закон в населено място 50 км/ч и по непредпазливост е причинил
пътно-транспортно произшествие, в
резултат на което е настъпила смъртта на И. М. Ц., б.ж. на гр. Б. С., обл. В.,
която е съпричинила вредоносния резултат, нарушавайки правилата за движение, а
именно: чл. 50, ал.1 от ЗДвП – не е спряла и не е пропуснала МПС, движещо се по
път с предимство.
Подсъдимия А. е предаден на съд и по обвинението по чл.
343в, ал.2 от НК, за това, че на 29.04.2009 год. в гр. Бяла Слатина, обл. Враца
е управлявал лек автомобил “Ауди 90”, с рег. № Вр 97 39 АТ, без свидетелство за
правоуправление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за същото деяние с наказателно постановление № 4889/20.10.2008 год. на
началника на РУ на МВР гр. Бяла Слатина, влязло в сила на 20.02.2009 год.
В хода на съдебното производство в качеството на частни
обвинители са конституирани наследниците на починалото лице И. М. Ц. и негови
родители - М. Ц.Л. и Д.Т.Л..
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така,
както е внесено в съда. Заема становище, че от анализа на доказателствената
маса безспорно се установява възприетата фактическа обстановка, допуснатите от водача
нарушения, настъпилия съставомерен резултат, което и обуславя необходимостта от
ангажиране на наказателната му отговорност, с налагането на наказания съответно
три години лишаване от свобода за първото деяние и шест месеца по обвинението
по чл. 343в, ал.1 от НК. По отношение начина на изтърпяване се отправя искане
за приложението на чл. 66 от НК, поради наличието на условия за това.
Повереникът на частните обвинителни се присъединява към
изложеното от представителя на държавното обвинение и след собствен анализ на доказателствената наличност пледира
за осъдителна присъда. Достига до извода, че водача на МПС, участник в
произшествието е допуснал посочените в обвинителния акт нарушения на правилата
за безопасно движение, в следствие на което е била причинена смъртта на И. М. Ц..
Прави искане за налагане на наказание лишаване от свобода при превес на
отегчаващите обстоятелства с ефективно изтърпяване.
Подсъдимият се признава за виновен, но отказва да даде
обяснения.
Защитникът на А. се присъединява към позициите на държавното
и частно обвинение по въпроса за фактическата изясненост, доказателствената
пълнота и правната квалификация на деянието. Акцентира основно върху размера на
наказанието и начина му на изтърпяване. Пледира за налагане на наказание при
условията на чл. 54 от НК – лишаване от свобода, но посочва, че за да не се
превърне то в необоснована репресия е наложително отлагането му на основание
чл. 66, ал.1 от НК макар и за максимално предвидения срок.
Преди започване на съдебното следствие, защитникът на
подсъдимия отправи искане за протичане на производството по реда на Глава ХХVІІ
от НПК, при хипотеза на чл. 371 т.2 от НПК. С протоколно определение съдът
остави без уважение същото излагайки аргументи в тази посока. Освен изложеното
в него, с оглед последвалия отвод на съдията-докладчик, следва да се допълни
още, че изменението на фактите по делото определящи родовата подсъдност са
станали известни както на разследващия полицай, така и на наблюдаващия прокурор
от районната прокуратура още в деня на смъртта на детето. Аргумент за това е
датата на аутопсионния протокол – 07.05.2009 год. и отразеното, че е изготвен
по нареждане на разследващия полицай, от приложената медицинска документация и
акта за смърт от Община Плевен. Представеното в с.з. разрешение на АП гр. София
за удължаване на срока не може да се цени в полза на позицията на държавното
обвинение, тъй като към момента му на издаване все още не е имало производство
по описа на ВрОП. Ако се приеме позицията на прокуратурата се обезсмисля
въведена с чл. 35,ал.2 от НПК родова подсъдиност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимия Р.Г.А. ***. Не работи. Не притежава свидетелство
за правоуправление. Санкциониран е три пъти по административен ред за
нарушаване на правилата за безопасно движение.
В началото на 2009 год. А. закупил от свой роднина-св.Б.З.,
лек автомобил марка “Ауди 90” с рег. № Вр 97 39 АТ. Заплатил стойността му, но
сделката не била финализирана от
нотариус.
На 29.04.2009 год. около 17.45 часа подсъдимият пътувал по ул. “Хан Крум” в гр.
Бяла Слатина, управлявайки лек автомобил “Ауди 90” с рег. № Вр 97 39 АТ. В
автомобила се намирал и племенника му – св. Г.А. 86 км/ Г.. Движел се в дясното
платно по посока на движението си със скорост ч.
По същото време по ул. “Водотечна” се движела пострадалата И.
Ц. на 13 год. заедно със св. Х.Х. на 10 год. Двамата управлявали велосипеди.
Когато ст игнали кръстовището на ул.”Хан Крум” и “Водотечна” св. Х. спрял и се огледал
за преминаващи автомобили. От своя страна Ц. продължила движението си, като
навлязла в кръстовището. По този начин траекторията й на движение се пресякла с
тази на подсъдимия. В момента, в който А.
възприел опасността на пътя, задействал спирачната система, но не успял да
предотврати удара, при което лекия автомобил ударил челно с предната дясна част
велосипеда и возещата се на него пострадала. В следствие на удара, Ц.
отхвръкнала и паднала на разстояние от около 14.40 м. от мястото на удара.
Намиращите се на произшествието граждани сигнализирали
незабавно Спешна помощ и полицията. Първи пристигнал екип на ФЦСМП гр. Бяла
Слатина. Дежурните медици констатирали, че детето е изпаднало в кома.
Предприели неотложни реанимационни мероприятия, след което го транспортирали до
МБАЛ. По-късно Ц. била откарана в Университетска болница гр. Плевен, където на
06.05.2009 год. починала.
Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп
заключава, че починалата И. М. Ц. е получила мозъчно размекчение, тежък мозъчен
оток , тежки мозъчни контузии до степен на размачкване на мозъка, масивни
изливи на кръв под твърдата и мека мозъчни обвивки /субдурален и
субарахноидален хематоми/, контузии на десен бял дроб и данни за последващо
възпаление /пневмонит, контузионна пневмония/, възпалителен излив на течност в
гръдната кухина, счупване на долната челюст в дясно, на дясната скулна кост и
на черепната основа в дясно, охлузвания и кръвонасядания по тялото, състояние
след налагане на трахеостомия и неврохирургична операция на главата. Причина за
смъртта на Ц. е тежката черепно-мозъчна травма, довела до тежки мозъчни
контузии, вътречерепни кръвоизливи, мозъчен оток и мозъчно размекчение. Налице
е пряка причинна връзка между травмите от ПТП-то, усложненията и смъртта.
Получените от пострадалата увреждания са резултат от тъпи травми и могат да
бъдат получени при ПТП., като най-вероятния механизъм е блъскане на
тялото, последващо отхвърляне и падане на пътното платно с плъзгане /влачене/
върху него.
Назначената и изслушана авто-техническа експертиза
заключава, че неправоспособния водач на лекия автомобил се е движел със скорост
86 км/ч, която е значително по-висока от
допустимата в населено място от 50 км/ч. В същото време пострадалата предприела
пресичане на кръстовището, без да забележи поради ограничената видимост
приближаващият се автомобил. В следствие на това, тя се е превърнала в опасност
за подсъдимия в момент когато се е намирала в опасната му зона за спиране. В
резултат на изложеното, въпреки задействаната спирачна система удара не е могъл
да бъде предотвратен.
На 27.09.2008 год. А. управлявал лек автомобил “Опел Аскона”
с рег. № Вр 57 73 в гр. Бяла Слатина. При проверка от контролните органи му бил
съставен акт за административно нарушение № 4889 от същата дата, за това, че е
управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление. На основание акта,
началника на РПУ на МВР гр. Бяла Слатина издал наказателно постановление №
4889/20.10.2008 год., което влязло в законна сила на 20.02.2009 год.
Независимо, че вече е бил санкциониран за същото деяние по административен ред
на 29.04.2009 год. подсъдимият отново е управлявал МПС, без да притежава
съответната правоспособност.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло и
безпротиворечиво от показанията на свидетелите Б.З., Г.Г. отчасти, Л.Л., С.Т., Н.С.,
Х.Х., Ц. В., Д.П., В.В., от приложените
писмени документи присъединени по реда на чл. 283 НПК и заключенията на
съдебно-медицинската и авто-техническа експертизи.
Вина за станалото ПТП носи подсъдимия. С поведението си на
пътното платно, като участник в движението, нарушавайки правилата за движение
по пътищата, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Налице е
причинна връзка между поведението му и последващите неблагоприятни последици. Той
не се е съобразил с ограничението на скоростта в населено място, предписано му
от разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП в рамките на 50 км/ч, движейки се с почти
два пъти по-висока скорост - 86 км/ч, като се е поставил сам в невъзможност да
намали скоростта до безопасна и да спре.
Този извод на съда се основава на обективните данни
съдържащи се в огледния протокол, фотоалбума, медицинската документация за проведеното
лечение на пострадалата, заключението на авто-техническата експертиза.
Последната се възприема от съда като обективна, професионална и достоверна. От
друга страна тя е базирана на обективните находки, констатирани при извършения
оглед на местопроизшествието (протоколи и албуми на л. 5-10 от ДП), както и на
останалите доказателствени източници, включително и посочените по-горе гласни
такива. Свидетелските показания на присъствалите на произшествието Х.Х., Ц.В., Г.Г.,
Л.Л., С. Ц. и Н.С. в своята съвкупност по безпротиворечив и несъмнен начин
установяват мястото на деянието, времето и авторството. Установените от тях
факти не се оспорват от нито една страна.
Съдът не даде вяра на показанията на св. Г.Г. относно броя
на децата, разположението и движението на други автомобили в района на
произшествието. В показанията си депозирани пред съда на 07.04.2010 год. в
началото в началото на разпита е посочил, че децата велосипедисти, между които
е била и пострадалата са две, а в края на разпита си сочи, че са три. Първоначално
говори, че двете деца са били с каски, а в края, че само две от тях са носили
каски, но не и пострадалата. Сочи още, че децата едновременно са предприели
пресичане на платното на ул.”Хан Крум“. Уточнява, че обстановката е била
усложнена от завиващ от ул.”Водотечна” по ул.”Хан Крум” лек автомобил. Тъй като
в неговото платно за движение е имало паркирани коли, последният навлязъл в тяхното,
което пък принудило подсъдимият да се отклони, за да
избегне удара. Докато осъществявал тази спасителна маневра се приближили до
момичетата и въпреки, че се движели с 50 км/ч не успели да избегнат
произшествието. Вътрешното противоречие в цитираните показания и това с
останалия доказателствен материал са ярка демонстрация на недобросъвестността и
не обективността им. Очевидно прозира желанието на свидетеля, поради
роднинските отношения с А. да облекчи положението му.
Внимателен прочит на показанията на св. Х.Х. показват, че на
мястото на произшествието преди събитието не е имало нито много хора, нито пък много паркирани
автомобили. Свидетелят ясно и категорично заявява, че са се движели само с
пострадалата и не е имало други деца. Отрича да са ползвали каски. Пояснява, че
при наближаване на кръстовището между двете улици, той е забавил движението си,
забелязвайки бързо движещата се кола, управлявана от подсъдимия, а пострадалата
е продължила движението си напред. Няма основание да не бъдат кредитирани с
доверие показанията на св. Х., независимо от ниската му възраст. Аргумент за
това може да се извлече веднъж от заключението на педагога, участвал при
разпита му и на второ място от това, че се подкрепят от другите доказателства. По
време на съдебния разпит на свидетеля е предявен фотоалбум, със снимки от
различни ъгли на кръстовището. Той ясно и категорично е посочил, че спрени
автомобили е имало пред два от магазините/ сн. 2 и 3/, които са заснети при
извършения оглед. Последния от своя страна е започнал незабавно след
произшествието и е удостоверил състоянието на кръстовището по време на извършването
му. На направените снимки ясно личи, че по ул.”Хан Крум” няма паркирани
автомобили, нито такива в началото на ул. “Водотечна” непосредствено до кръстовището,
така че да са създавали затруднения във видимостта на подсъдимият или да са
налагали отклоняване от посоката на движение за избягване на удар с друг завиващ
автомобил.
Показанията на Г. както по отношение на гореизложените
обстоятелства, така и по отношение на твърдението му, че деецът с цел
предотвратяване на удара се е опитал да отклони автомобила в ляво се опровергават
и от заключението на авто-техническата експертиза, огледния протокол, скицата
на местопрестъплението и фотоалбумите. Достатъчно е да се извърши преглед на
описаните доказателства, за да се констатира, че спирачните следи не сочат на
такова отклонение, а са разположени в права линия, следващата посоката на
движение на автомобила.
Тази доказателствена наличност от друга страна позволява да се установи и механизма на
произшествието. Подсъдимият, с управлявания от него автомобил се движел в
чертите на гр. Бяла Слатина по ул. “Хан Крум”. Следователно за него е важело
ограничението предвидено в чл. 21, ал.1 от ЗДвП от 50 км/ч. Скоростта на
движение, изчислена от авто- експерта е била 86 км/ч. При тази скорост опасната
зона на спиране на лекия автомобил е 80.49 м. Макар, че се е движил по улица с
предимство, подсъдимият е наближавал кръстовище с ограничена от сградите
видимост. Независимо от това той не е намалил скоростта. Това е сторил едва
когато пострадалата велосипедистка е навлязла в платното за движение на ул.”Хан
Крум”, отстояла от него на 37.26 м. и
той я е възприел като опасност. Друг е въпроса, че тя се е превърнала в такава
в по-ранен момент/ТР 28/84 т.6 на ОСНК/,
както и че около кръстовището е оформен площад, даващ възможност за по-добра
видимост. В момента на възприемането й от подсъдимия, пострадалата вече се е
намирала в опасната му зона за спиране.
Ако водача се е движел с
ограничената от закона скорост от 50 км/ч, то величината на опасната му зона на
спиране е щяла да бъде по-малка от тази
на отстоянието и удара е бил
предотвратим.
С обвинителния акт е прието, че съвина за станалото ПТП има
и пострадалата свидетелка, която от своя страна е нарушила чл. 50, ал.1 от ЗДвП. Такава позиция заема и защитата на подсъдимия. Съдът намира, че тя е
несъстоятелна. По време на деянието Ц. е била на 13 год. или малолетна.
Съгласно законодателството ни
малолетните не носят отговорност за своите действия, тъй като се приема,
че поради ниската си възраст не разбират свойството и значението на извършеното
от тях и не са в състояние да ръководят правилно постъпките си. Следователно,
пострадалото дете поради незрялото си физическо и интелектуално ниво нито е
било задължено, нито е било в състояние правилно да прецени обстановката. Точно
обратното. Именно за подсъдимия е съществувало такова задължение и той е
трябвало да следи за деца на пътя или в близост до него.
Обвинението по чл. 343в, ал.2 от НК повдигнато със сезиращия
обвинителен акт намира своята доказателствена обезпеченост в приложените към ДП
и присъединени по реда на чл. 283 от НПК справка от ОД на МВР гр. Враца сектор
“Пътна полиция” за това, че подсъдимия А. не притежава свидетелство за
правоуправление и има наложени административни наказания по ЗДвП/л.66-67/;
преписи от наказателно постановление № 2133/29.09.2006 год. на началника на РУ
на МВР гр. Бяла Слатина, влязло в законна сила на 12.01.2007 год.; акт №
4889/27.09.2008 год.; НП № 4889/20.10.2008
год., влязло в законна сила на 20.02.2009 год.; наказателно постановление №
1088/07.05.2009 год., влязло в сила на 10.06.2009 год. всички на РУ на МВР гр.
Бяла Слатина.
При така изяснените факти и подкрепящата ги доказателствена
съвкупност е видно, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. чл. 342, ал.1 НК. Допуснатите нарушения
на общите правила на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл. 3, т.2 и т.3 от ППЗДвП; чл.
5, ал.2 т. 1 ЗДвП да се спазват правилата за движение, да не се поставя в
опасност живота на другите участници, да се проявява внимание към уязвимите и тези
на чл. 21, ал.1 ЗДвП и чл. 73, ал.1 ППЗДвП- за движение в населените места само
с допустимата от закона скорост, се намират в причинна връзка с настъпилия
резултат – пътнотранспортното произшествие, от което е последвала смъртта на
пострадалата Ц..
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл. 11, ал. 3,
пр. 1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните и
вредни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, след като е имал
съзнанието, че нарушава правилата за безопасно движение. Формата на вина е
извлечена от действията и цялостното поведение на дееца.
Подсъдимият не е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
поради което съдът го оправда по това обвинение. Посочената разпоредба е обща,
а при това положение е недопустима конкуренция със специалното правило за
движение по пътищата, а именно чл. 21, ал. 2 ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП. Причина за
осъществяване на пътното произшествие е превишената скорост на движение на
лекия автомобил "Ауди 90", а не несъобразената с пътните условия
скорост.
А. е осъществил от обективна и субективна страна и състава
на чл. 343в, ал.2 от НК. След като е бил санкциониран по административен ред за
управление на МПС без правоспособност с наказателно постановление №
4889/20.102008 год., влязло в законна сила на 20.02.2009 год. в едногодишния
срок от налагането на наказанието, на 29.04.2009 год. отново е извършил същото
деяние.
Деянието е извършено умишлено, като формата на вината е пряк
умисъл. Деецът е съзнавал, че установения в страна ред изисква притежаване на
свидетелство, за да може да управлява МПС и въпреки отсъствието на такъв
документ той е извършвал в продължение на години такива действия.
Причини за осъществяване на деянията е ниското правно съзнание, обективирано в
системно неспазване на правовия ред въведен в страната, по отношение правилата
за безопасно движение по пътищата.
Признавайки го за виновен, при определяне вида и размера на
наказанието съдът отчете пълните самопризнания, не обремененото му съдебно минало и младата му възраст към
датата на деянието като смекчаващи обстоятелства. Макар да не е осъждан, не се
ползва с добро име сред обществото. Тези данни от характеристиката намират
потвърждение в самото поведение на подсъдимия. От писмените документи в делото
се вижда, че още през 2006 год. той е бил санкциониран за първи път за
управление на МПС без да притежава свидетелство. Независимо от наложената
санкция, не е коригирал поведението си в съответствие със нормативно
установените правила. Последователно и неотклонно е продължавал да ги нарушава,
стигайки до причиняване смъртта на дете. За това говорят и последващите
санкции. Подобно поведение сочи на личност с висока степен на обществена
опасност и трайна нагласа за закононарушения. При преценка на абсолютния брой и
тежест на двете групи обстоятелства съдът наложи санкция при условията на чл.
54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства – една година и шест
месеца лишаване от свобода. Този вид и размер на наказанието ще способства
както за поправянето и превъзпитанието на дееца, така и ще действа
предупредително по отношение на останалите членове на обществото. Не може да се
пренебрегне и динамиката на този вид престъпления не само в региона , но и в
цялата страна и настъпилите с тях съставомерни резултати.
За престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК се отчетоха същите
обстоятелства смекчаващи и отегчаващи вината. За него се определи наказание от
една година лишаване от свобода. Обуславящото този размер наказание е обстоятелството,
че управляването на МПС без надлежната правоспособност е довела до извършване
на деяние с тежък резултат, криминализирано от закона.
Двете деяния са извършени при условията на идеална
съвкупност. По силата на чл. 23, ал.1 от НК се групираха в общо най-тежко
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.
Така определеното наказание следва да се изтърпи ефективно
при първоначален “общ” режим, съгласно чл. 61, т.3 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип – чл.
59, ал.1 от с.з. Вярно е, че по отношение на подсъдимия формално са налице
условията на закона за приложението на чл. 66 НК. Моралната укоримост на цялото
поведение на А., тежестта на допуснатите нарушения на правилата на ЗдВП вменени
с обвиненията, както и другите невключени в него, като разпоредбата на чл. 194
от ППЗДвПд, възрастта на пострадалото дете сами по себе си вече говорят за
личност, която е превърнала в модел на поведение несъобразяването с писаните и
неписани норми в обществото. А това навежда на единствения извод, че
определянето на изпитателен срок няма да позволи постигането на личната
превенция по смисъла на чл. 36 от НК. Същата е решаваща когато се определя
начина на изтърпяване на наказанието.
В тежест на подсъдимия се възложиха направените по делото
разноски в размер на 945.48 лв.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.
Съдия-докладчик: