НАХД № 669/2014 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против обв.И.Р.К. ***, ЕГН ********** за
престъпление по чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 27.11.2013г. в
с.Церово, обл.Пазарджик на ул. „Първа” е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил „Рено 19”
с ДК №***, без съответно свидетелство за управление по чл.150а от ЗДвП и в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без такова свидетелство с НП №1842/05.11.2012г. на
началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, влязло в законна сила на
12.10.2013 година.
В съдебно заседание обвиняемият се
явява лично, признава се за виновен и дава обяснения.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик
поддържа изцяло обвинението и пледира за приложението на чл.78а от НК.
Районният
съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Обв.К. не притежавал свидетелство за управление на МПС, като
за последните пет години бил наказан с три НП за нарушение по ЗДП - шофиране
без наличие на правоспособност за това. С НП № №1842/05.11.2012г. на началника
на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, влязло в законна сила на 12.10.2013
година бил наказан за нарушение на чл.150 от ЗДП, на основание чл.177 ал.1, т.2
от ЗДП.
На 27.11.2013г. св.К. Г. и колегата му Г. Б. – полицаи
в състава на автопатрул при РУП – Пазарджик, изпълнявали служебните си
задължения по контрол на автотранспорта и охрана на обществения ред в с.Церово,
обл.Пазарджик. Около 13:50ч. се намирали на ул. „Първа”, където спрели движещ
се лек автомобил „Рено 19”
с ДК № *** и извършили проверка на водача. Установили, че това е обв.И.К., както
и че той не притежава свидетелство за управление на моторни превозни средства.
За това му нарушение, както и защото не носел свидетелството за регистрация на
лекия автомобил и последният не бил преминал годишен технически преглед, св.Г.
съставил АУАН №3990/27.11.2013г., който обвиняемият подписал без възражения.
По-късно, при служебна проверка в информационните масиви на МВР се установило,
че обв.К. е наказан по административен ред за това, че на 25.10.2012г. отново
като неправоспособен водач е управлявал друго моторно превозно средство –
товарен автомобил „ЛАЗ”, с ДК №***. Наказанието е било наложено с НП №1842 от
05.11.2012г., издадено от началника на сектор „ПП” при ОД на МВР – Пазарджик.
На 12.10.2013г. НП е влязло в сила.
По
този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.
Установява се от приетото като
доказателство свидетелство за съдимост на обвиняемия, че същият не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а ал.1 от НК.
Така
описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на
обвиняемия и показанията на св.Г., дадени в досъдебната фаза на процеса и писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
При така възприетата фактическа обстановка и въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че обв.К. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.343в ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като на 27.11.2013г. в с.Церово,
обл.Пазарджик на ул. „Първа” е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Рено 19”
с ДК №***, без съответно свидетелство за управление по чл.150а от ЗДвП и в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без такова свидетелство с НП №1842/05.11.2012г. на
началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, влязло в законна сила на
12.10.2013 година.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, тъй като обвиняемият е съзнавал обстоятелствата, че е
неправоспособен водач на моторно превозно средство и няма защитена категория,
както и че вече има наложени административни наказания – глоба за това, че е
управлявал МПС, без свидетелство за правоуправление, а също и че от влязлото в
сила НП не е изминал срок от една година, но въпреки това, като е знаел, че
няма въобще право да управлява лекия автомобил, без СУМПС, е сторил това.
При
определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия
съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК - относно
индивидуализацията на същото.
Самият обвиняем е личност с
невисока степен на обществена опасност. Не е осъждан, не е криминално проявен,
макар че не е особено позитивно охарактеризиран по местоживеене.
В конкретния случай
обществената опасност на деянието е завишена предвид на обстоятелството, че автомобилът
е управляван в населено място.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице
предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК.
За умишленото престъпление по чл.343в ал.2 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години, а както вече се посочи обвиняемият
е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени
вреди.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направеното самопризнание, изразеното
критично отношение към стореното, тежкото материално положение и имотно
състояние. Чистото съдебно минало не се
отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка за
приложението на диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК. Отегчаващо
обстоятелство не се отчете.
Предвид това и като отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, според относителната им тежест, съдът на основание чл.78а ал.1 от НК счете, че на обв.К., след като бъде
освободен от наказателна отговорност следва да бъде наложено административно
наказание глоба в размер ориентиран към минимума, а именно от 1000 /хиляда/
лева, което е съответно на извършеното и с което ще се постигнат целите на
наказанието.
При определяне размера на
глобата съдът съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, а също семейното положение, материално и имотно състояние на
извършителя.
При този изход от делото и
на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обв.К. да заплати 5 лв. държавна такса при евентуално
служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.
По изложените съображения
Пазарджишкият Районен съд постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: