№ 120
гр. Бургас, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело №
20222100900243 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Българската държава, чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, гр. София, ул.“Кирил и Методий” № 17-19 на основание
чл.31, ал.2 от ГПК, представлявана от Стойко Танков, Областен управител на област Бургас
против Община Поморие, гр. Поморие, ул. „Солна“ № 5, представлявана от И. Алексиев –
кмет на община Поморие за приемане на установено по отношение на ответника, че
поземлен имот с идентификатор 57491.501.701 по КККР на гр.Поморие, с адрес на
поземления имот: гр.Поморие, ул. „Професор Стоянов“, местност Малкото езеро с площ
5891 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за курортен хотел, почивен дом, при съседи: 57491.501.13, 57491.501.441, 57491.501.10,
57491.501.451, съгласно и ПИ 57491.501.3 по КККР на гр.Поморие, с адрес на поземления
имот: гр.Поморие, ул. „Професор Стоянов“, местност Малкото езеро, с площ 1575 кв.м,
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за
курортен хотел, почивен дом, при съседи: 57491.501.4, 57491.501.451, 57491.501.441,
57491.501.2 са собственост на Българската държава, както и да бъде осъден ответника да
предаде на ищеца владението на посочените имоти. Отправено е и искане за отмяна на аст за
частна общинска собственост № 6323/07.08.2018г за поземлен имот с идентификатор и аст
за частна общинска собственост №5259/13.06.2012г. за поземлен имот №57491.501.3 по
КККР на гр. Поморие.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника,
на когото е указана възможността за подаване писмен отговор в законния двуседмичен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и
неупражняването на права. В определения от съда срок, ответника – община Поморие, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба.
1
При това положение съдът е преценил, че книжата по делото са разменени редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от
страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда
други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода,
че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки
за разглеждане на иска, поради което съдът приема , че предявеният иск е допустим.
С доклада по делото , съдът е посочил, че предявеният от ищеца иск за отмяна на
АЧОС № 6323/07.08.2018г за поземлен имот с идентификатор и АЧОС №5259/13.06.2012г.
за поземлен имот №57491.501.3 по КККР на гр. Поморие е недопустим. Съгласно трайно
установената съдебна практика, дейността по актуване и деактуване на имотите-общинска
собственост е вътрешнослужебна дейност на общинската администрация, касаеща отчета и
регистрацията на имотите и правото на собственост на общината. Съгласно чл. 64 ЗОбС
имотите, които са актувани неправилно се отписват от актовите книги със заповед на кмета
на общината и се предават на собственика, включително и след разрешаването на спора за
материално право. Нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК създава задължение за съда да отмени,
респ. измени охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално
право между лицето, ползващо се и лицето, засегнато от охранителния акт, но актовете за
общинска собственост подлежат на отмяна по специалния ред предвиден в ЗОС и не се
прилага за тях процедурата за отмяна като неверни предвидена по отношение на
охранителните актове по чл. 537, ал.2 ГПК. В този смисъл решение № 127 от 22.12.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 1053/2020 г., II г. о. Предвид изложеното в тази част производството по
делото е прекратено с влязло в сила определение.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от
страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда
други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода,
че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки
за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Ищецът твърди, че във връзка с осъществяване на контрол за законосъобразност по
реда на чл. 31, ал. 5,т. 1 от Закона за администрацията е установено, че за ПИ с
идентификатори № 57491.501.701 и № 57491.501.3 по КККР на гр. Поморие неправилно са
съставени Актове за частна общинска собственост, съответно - АЧОС №6323/07.08.2018г. и
АЧОС № 5259/ 13.06.2012г. Твърди се, че посочените имоти са държавна собственост и не
са налице предпоставките за актуването им като общинска такава.
Посочва се , че във връзка с предприети действия от областен управител на област
Бургас по установяване на наличието на държавна собственост по отношение на имоти, за
които общински съвет Поморие дал съгласие за продажба, включително и процесните,
кметът на община Поморие изпратил писмо до областния управител, което го уведомил, че
ПИ с идентификатори № 57491.501.3 и № 57491.501.701 по КККР на гр. Поморие,
2
съответства на части от УПИ I, кв.249 по ПУП- ПР за м.Косата, одобрен със заповед № РД-
16-528/17.06.2003г. на Кмета на община Поморие. В писмото се посочва, че Акт за частна
общинска собственост № 2208/12.09.2002г. се отнася за УПИ I, кв.249, с площ 9580 кв.м.,
който е актуван на основание чл.2, ал.1, т. 9 от Закона за общинската собственост. С
цитираното писмо са представени извадки, от които е било видно, че ПИ 57491.501.701 е
идентифициран като част от УПИ 1-5157, кв. 249 по плана на местност „Косата“, гр.
Поморие, включваща имот пл. №1427 и имот пл.№ 1428, а ПИ 57491.501.3 е идентифициран
като част от УПИ I - 5157, кв. 249 по плана на местност „Косата“, гр. Поморие, включваща
имот пл. № 1435. С писмото било удостоверено още, че за територията на двата поземлени
имота няма предходен план, преди одобрения със Заповед № РД-16-528/17.06.2003г. на
кмета на община Поморие план. Заявява се, че видно от последващи АЧОС №
6323/07.08.2018 за ПИ 57491.501.701 и АЧОС № 5259/13.06.2012г. за ПИ 57491.501.3 са
актувани имоти с площи съответно 5891кв.м и 1575кв.м и същите попадат в УПИ 1-5157, кв.
249 по плана на м.“Косата“ по КККР на гр.Поморие.
Ищецът посочва, че след извършени служебни справки е установил, че процесиите
имоти са държавна собственост. Сочи се, в техническия архив на Областна администрация
Бургас се съхраняват два предходни, вече недействащи плана на гр. Поморие от 1968г. и
1954г. По плана на гр.Поморие от 1968г., за територията на м.“Косата“ гр.Поморие,
заключена между санаториума на Министерство на народната отбрана (от юг), Соленото
езеро (от запад), Черно море (от изток), и до края на почивните станции са отредени: УПИ I,
кв.111, с отреждане „Резерва - курортно комплексно застрояване и УПИ II, кв.111 с
отреждане „Курортно комплексно застрояване на ЦСПС“, а по плана от 1954 г. - „200
м.целогодишен калолечебен санаториум“, кв.156.
Навеждат се доводи от ищеца, че по действащата кадастрална карта и кадастрален
регистър ПИ 57491.501.701. съответства на част от парцел I, кв.111 с отреждане „Резерва -
курортно комплексно застрояване“ и част от парцел II, кв. 111 с отреждане „Курортно
комплексно застрояване на ЦСПС“ по плана на гр.Поморие от 1968г., и на „200
м.целогодишен калолечебен санаториум“, кв.156 по плана от 1954г. ПИ 57491.501.3 по
КККР на гр. Поморие е идентифициран като част от УПИ 1-5157, кв.249 по плана на м.“
Косата“, гр.Поморие, включваща имот пл.№ 1435 с отреждане „Резерва- курортно
комплексно застрояване“. Поради изложеното се прави заключение, че по силата на закона
имотите са станали държавна собственост още през 1951 г. с влизане в сила на Закона за
собствеността. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 6 от ЗС(ДВ бр. 92/1951г.)
която норма е в сила до 1990г., когато с приемането на Конституцията през 1990г. се
прокламира разделение на собствеността на държавна и на общинска. До посоченият
момент, всички имоти, включително и предоставените на общините за стопанисване и
управление са били държавна собственост.
По отношение на ПИ с идентификатор 57491.501.701 се сочи, че първият издаден
АЧОС е № 2208/12.09.2002г., който се отнася за УПИ I, кв.249, с площ 9580 кв.м. като
основание за актуване на имота е посочена разпоредбата на чл.2, ал.1, т. 9. Впоследствие за
3
този имот е съставен и АЧОС № 6323/07.08.2018г. на основание, чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона
за общинската собственост, с площ 5891 кв.м с местонахождение на имота в гр.Поморие, ул.
„Проф Стоянов“. По отношение на ПИ с идентификатор № 57491.501.3, се заявява, че е
съставен АЧОС № 5259 /13.06.2012г. Площта на имота по акта е 1575 кв.м, с
местонахождение гр.Поморие, ул. „Професор Стоянов“, а като основание за актуването му
са посочени разпоредбите на чл.2, ал.1, т.2 и чл.59 ал.1 от Закона за общинската
собственост.
Ищецът твърди, че в случая не са налице предпоставките за преминаването на
спорните имоти в общинска собственост по силата на закона. В тази връзка се сочи, че
критерият за преминаване на собствеността от държавата в полза на община е отреждането
на имотите към релевантните моменти: 1991 г. – влизане в сила на §7 от ПЗР на ЗМСМА,
1996г. - влизане в сила ЗОС и 1999г. – влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗОС. Твърди се, че в
случая, предвид отреждането на имотите, не са налице предпоставките на § 42 от ПРЗ на
ЗИД на ЗОС и §7 от ПЗР на ЗИД на ЗМСМА, поради което поземлени имоти с
идентификатор 57491.501.701 и 57491.501.3 по КККР на гр. Поморие са собственост на
Българската държава.
По – нататък в исковата молба се прави преглед на фактическия състав на
разпоредбите на § 42 от ПРЗ на ЗИД на ЗОС и §7 от ПЗР на ЗИД на ЗМСМА. Излагат се
доводи, че съгласно нормата на § 42 от ПРЗ на ЗИД на ЗОС, разграничението на
собствеността като държавна или общинска е обусловена от потребностите, които
задоволява, като държавната собственост предполага упражняване на правомощия в
обществен интерес, извън обхвата на местната общност и зависи от качеството на субекта,
на когото е предоставено упражняването на правото и от предназначението на тези обекти.
Заявява се, че в конкретния случай отреждането на имотите е за „резерва - курортно
комплексно застрояване“, съгласно плана на гр. Поморие от 1968г и отреждане „за курортен
хотел, почивен дом“, съгласно плана от 2003г. Твърди се от ищеца, че процесните имоти не
са за задоволяване на потребностите на населението на Община Поморие, нито отреждането
им е за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятие на
общината. Подчертава се, че няма промяна в тяхното отреждане, което да обуслови
преминаването на собствеността от държавата в полза на общината. На следващо място се
излагат подробни доводи и за липсата на предпоставките на §7 от ПЗР на ЗИД на ЗМСМА.
Излагат се доводи, че с приемането на посочената разпоредба се цели недвижимите имот,
които са предназначени за задоволяване на административните потребности на общините,
свързани с аспекти на обслужване на населението, както и които са обекти на местна
инфраструктура, да станат общинска собственост. Подчертава се обстоятелството, че най -
значимата предпоставка обуславяща преминаването на собствеността в патримониума на
общината е имота задължително да е бил държавна собственост преди това. Сочат се
доводи, че отреждането на имотите не попадат в никоя от хипотезите на §7 от ПЗР на ЗИД
на ЗМСМА, а и към 17.06.1991г. имота не е ползван за нуждите на общината. Прави се
извод, че липсват доказателства за наличието на придобивни основания в полза на Община
4
Поморие, в това число и първични способи за придобиване на собственост.
Твърди се от ищецът, че процесните имоти са държавна собственост на основоние чл. 6 от
ЗС /отм./ в редакцията към 1951г. Сочи се, че липсват данни към датата на влизане в сила на
чл. 6 от ЗС, имотът да е бил собственост на друг субект, различен от държавата. Счита се за
ирелевантно обстоятелството, че за имотите не са съставени актове за държавна собственост,
тъй като последните нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на
собственост, придобито по силата на някой от визираните в чл.77 ЗС способи.
На следващо място се излагат доводи, че имотите предмет на исковата молба не
могат да бъдат придобити и въз основа на давностно владение. В тази връзка се прави
подробен преглед на нормативна уредба, относно придобиването по давност на имоти
държавна собственост.
Сочи се от ищцовата страна, че 17.09.2021г е изпратено писмо до кмета на община
Поморие за отписване актовете за общинска собственост, съставени за процесните имоти,
като му е предоставен едномесечен срок от получаване на писмото. В отговор на
19.10.2021г. кмета на община Поморие е изпратил Решение №630/13.10.2021г. на общински
съвет Поморие, влязло в сила на 15.10.2021г., според което общинския съвет не дава
съгласие да се отпишат от актовите книги за общинска собственост съставените актове:
АЧОС 6323/07.08.2018г. и АЧОС № 5259/13.06.2012г.
Твърди се от ищеца, че община Поморие владее процесиите имоти без правно
основание. В тази връзка се подчертава обстоятелството, с писмо от 11.04.2022г. на кмета на
община Поморие, последният е отправил искане да ползва поземлен имот с идентификатор
57491.501.701 по КККР на гр. Поморие като безплатен буферен паркинг за туристи през
летния сезон и е поискал съгласие от Областна администрация Бургас за ползването на
имота за тази цел. Областен управител на област Бургас дал поисканото съгласие.
На 04.05.2022г. служители на Областна администрация Бургас извършили оглед на
процесиите имоти, при което констатирали, че на място, а и съгласно специализираната
карта и регистри на МП „ Поморие - Почивни станции (Поморие - Север), приети с
Протокол № 8 от 13.12.2012г. на Началника на СГКК - Бургас, в ПИ с идентификатор
57491.501.701 попадат част от морския пясък и част от неподвижни пясъчни дюни с тревна
растителност (сиви дюни). Установено било още, че в най-югозападната част на имота е
монтиран е знак „Р“, указващ паркинг на входа на имота, а в североизточната част на
поземления имот има следи от разрушени сгради. Налични били и други сгради в
северозападната част на поземления имот, които са оградени, но са в границите на ПИ
57491.501.701. На земята до една от сградите имало оставена табела на която е записано от
горе „ПОЧ. СТЯ „ посочен телефон и Община Велинград. Установено било че ПИ с
идентификатор 57491.501.3, който също попада в част от морския плаж, има разположени
бунгала, които към се ремонтират от общината. Служител на общината заявил, че бунгалата
са били собственост на Врачански завод, който впоследствие ги дарява на общината. В тази
връзка били поискани документи, удостоверяващи собствеността на поставените в имота
бунгала, но от общината отговорили, че в случай на необходимост документи ще бъдат
5
представени по надлежния процесуален ред като доказателства пред компетентния съд.
Във връзка с направените по време на огледа констатации, областен управител на
област Бургас поискал становище от РИОСВ Бургас, относно ползването на ПИ
57491.501.701 за буферен паркинг. В тази връзка бил уведомен, че за реализиране на
предвидената дейност паркинг е необходимо да се обособи отделен имот за констатираните
в имота пясъчни дюни. В тази връзка областен управител на област Бургас, оттеглил
даденото по – рано на община Поморие съгласие. Прави се преглед на нормативната уредба
за морски плаж, и по – конкретно за пясъчните дюни, от което се прави извода, че община
Поморие владее имотите без годно правно основание.
Ответникът община Поморие, редовно уведомен с препис от исковата молба и
доказателствата, в срока по чл. 367 от ГПК подава отговор, в който изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
Ответникът счита, че Държавата не е собственик на процесните имоти ПИ с
идентификатор № 57491.501.701 и ПИ с идентификатор № 57491.501.3 по КККР на гр.
Поморие. Твърди се, че имотите са собственост на община Поморие поради извършена
трансформация от държавна в общинска собственост, а при условията на евентуалност се
заявява, че ответникът е придобил имотите по давност, считано от 01.06.1996 г.
Ответникът излага следните фактически твърдения: С протокол № 21 от 25.07.1952г.
на Градския народен съвет на депутатите на трудещите се в Поморие е взето решение да се
дари на Професионалните съюзи в България - София общинско място от 5 000 кв.м. северно
от новопостроената военна почивна станция, при посочени в протокола граници. Със
заповед № 405 от 21.08.1997г. на кмета на община Поморие е одобрен териториален
устройствен план /“ТУП“/ с обхват цялата територия на община Поморие, като за
териториите, в които попадат процесиите имоти, е предвиден начин на трайно ползване -
„Територии на обществени сгради и центрове“. На проведено на 22.02.2002г., заседание на
Общински съвет Поморие било прието решение за приема предложения ПУП-ПР „Малкото
езеро“ - гр. Поморие със забележки: „приема режима на устройство на разглежданата
територия да бъде със застрояване от разновидност „смесена централна зона“ с
преобладаващо средно етажно строителство“. На последващо заседание, проведено на
12.07.2002г., Общински съвет Поморие приел решение за одобряване на проект за ПУП-ПР
„Малкото езеро“, включващ кв. 97 от кв. 228 до кв. 256 включително, с изключение на
парцел I в кв. 249 по плана на гр. Поморие. Заявява се от ответника, че процесните имоти
попадат в парцел I. кв. 249. който е изрично изключен в решението.
Навеждат се твърдения от ответната община, че с АЧОС № 2208 от 12.09.2002г. е
актувано дворно място с площ от 9 580 кв.м. с местонахождение гр. Поморие, кв. 249, УПИ
I. Актът се отнася само за част от „Малкото езеро“, която в момента е идентична с поземлен
имот с идентификатор 57491.501.14, който се намира през един имот на юг от процесния
имот с идентификатор 57491.501.701. С АЧОС № 2329 от 21.07.2003г. е актувано дворно
място с площ от 47 550 кв.м. с местонахождение гр. Поморие, кв. 249, УПИ 1-5157. Сочи се,
6
че в това дворно място попадат процесиите поземлени имоти с идентификатор
57491.501.701 и 57491.501.3. В последствие бил издаден и АЧОС № 4558/14.03.2009г.
относно дворно място с площ от 37 688 кв.м. с местонахождение гр. Поморие, кв. 249, УПИ
I, в който като предходен акт за частна общинска собственост бил посочен АОС № 2329 от
21.07.2003г. След влизането в сила на кадастралната карта през 2009 г., актовете за
общинска собственост били съставяни за всеки имот поотделно по начина, по който са
генерирани в кадастралната карта. За процесния ПИ с идентификатор № 57491.501.3 бил
съставен акт за частна общинска собственост № 5259 от 13.06.2012г., а за процесния ПИ с
идентификатор 57491.501.701 през 2013 г. са били съставени два акта за частна общинска
собственост - акт № 5506 от 16.08.2013г. /с посочен поземлен имот с идентификатор
57491.501.11/ и № 5507 от 16.08.2013г. /с посочен поземлен имот с идентификатор
57491.501.12/. В последствие двата имота били обединени в един - процесния поземлен имот
с идентификатор № 57491.501.701, като е издаден акт за частна общинска собственост №
6323 от 07.08.2018г.
Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 77 от ЗС като заявява, че ищецът не
сочи на какво основание приема, че процесиите имоти са държавна собственост – липсва
конкретизация за това дали имотите са придобити съгласно законите или става въпрос за
имоти, които нямат друг собственик. Акцентира се на обстоятелството, че още от 1952г. е
нормативно уредена процедура по съставянето на документ за собственост на държавните
имоти, но такъв към момента изобщо не е съставен. Ответникът се позовава и на
разпоредбата на чл. 10 от ЗС (в редакцията от 1951г.), съгласно която държавните
недвижими имоти, които не са нужни за дейността на предприятията и учрежденията към
отделните ведомства, се предоставят на местния общински народен съвет с разрешение на
Министерския съвет.
Навеждат се доводи от ответната община, че от протокол № 21 от 25.07.1952г. на
Градския народен съвет на депутатите на трудещите се в Поморие, с който е взето решение
да се дари на Професионалните съюзи в България - София общинско място от 5 000 кв.м.
може да бъде направен извод, че имотите са общинска собственост. В подкрепа на това
твърдение се сочи, че към 1952 г. процесиите имоти са били „празни общински места“, тъй
като цялата територия в местност „Косата“ е била незастроена и нестопанисвана, а е била
изградена единствено военната станция. Твърди се, че предназначението на имотите в
местност „Косата“ е променено с цел изграждане на почивна станция с калолечение,
плажове и паркове към самата станция, като същите са били с изключително местно, а не с
национално значение.
Твърди се от ответникът, че първия план за процесните имоти е териториален
устройствен план, одобрен със заповед № 405 от 21.08.1997г. на кмета на община Поморие,
съгласно който е предвиден начин на трайно ползване - „Територии на обществени сгради и
центрове“. От посоченото се прави извода, че считано от 21.08.1997г. предназначението на
процесиите имоти е за обществени и благоустройствени мероприятия на общината. Сочи се,
че предназначението на имотите е променено със заповед № РД-16-528 от 17.06.2003г. на
7
кмета на община Поморие, с която се одобрява ПУП и процесиите имоти са отредени „за
курортно строителство“.
За обосноваване на твърдението си, че е собственик на процесните имоти, ответникът
се позовава на разпоредбата на § 7 ПРЗ ЗМСМА, като заявява, че критериите за отделянето
на общинската собственост от държавната са - за какво се ползва имотът, какво е
предназначението му, и кой субект го ползва към момента на влизане в сила на § 7 ЗМСМА
през 1991 г.
По – нататък се излагат доводи, относно приложението на разпоредбата на § 42 ПЗР
ЗОС. В тази връзка се подчертава, че за приложение на нормата е релевантно
обстоятелството, дали отреждането на имота е за задоволяване на обществени нужди от
национално или от местно значение. Ответникът сочи видовете устройствени планове, като
подчертава, че Всеки следващ етап от териториалноустройственото планиране се съобразява
с предвижданията на всички планове от по-горна степен и представлява по отношение на
тях по-пълна, по-подробна и по-конкретна разработка. Сочи се, че от 1997г., с влизането в
сила на териториално устройствения план, процесиите имоти са част от територия, за която
е предвиден начин на трайно ползване - „Територии на обществени сгради и центрове“,
поради което дори да се приеме, че съгласно плана от 1968г. процесиите имоти попадат в
територия с предназначение „резерва- курортно комплексно застрояване“, то това
предназначение също е с местно, а не с национално значение. Заявява се, че обществените
потребности, които задоволяват процесните имоти са от общинско значение и няма данни да
имат национална значимост. Позовава се на Решение № 11 от 25.09.1997г. по
конституционно дело № 4/1997 г., относно значението на термина „национално значение“,
както и на разпоредбата на §5, т. 62 от ДР на ЗУТ, съглсно която "Обект с национално
значение" е обект, определен като такъв със закон или с акт на Министерския съвет. От
изложеното се прави извода, че дори към 1999г отреждането на процесиите имоти да е за
курортно комплексно застрояване, то също представлява обществено и благоустройствено
мероприятие на общината и задоволява потребности с общинско значение, поради което към
1999г., когато влиза в сила § 42 ПЗР ЗОС, собствеността на процесиите имоти е
трансформирана в общинска.
По отношение на направеното при условията на евентуалност възражение за
придобиване на имота по давност, ответникът навежда доводи, че фактически процесните
имоти те винаги са били владени и стопанисвани от общината. Прави анализ на
нормативната уредба и съдебната практика за придобивната давност, като сочи, че
издаването на акт за частна общинска собственост, представлява волево изявление на
субективния елемент на владението. Оспорва се твърдението на ищеца, че процесните
имоти не могат да се придобият въз основа на давностно владение, като в тази връзка се
позовава на Решение № 3 по конституционно дело № 16/2021 г., което е в сила от
08.03.2022г., и с което се обявяват за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., поел. доп., ДВ,
бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона
8
за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Ответникът подчертава, че с това решение се
отмени 16-годишния мораториум за придобиване по давност на държавни и общински
имоти. Позовава се и на Решение № 251 от 27.12.2012г. по гр. дело № 429/2012г. на ВКС, с
което съдът се е произнесъл по въпроса - съществува ли правна възможност за придобиване
по давност на недвижим имот - частна общинска или държавна собственост в периода
1.06.1996 година до 01.06.2006 г.
В връзка с гореизложеното ответникът твърди, че считано от 01.06.199бг. до 31.05.2006г.
включително, както и от влизане в сила на решението на Конституционния съд -
08.03.2022г. до сегашния момент, община Поморие владее, по смисъла на чл. 79, ал. 1, във
връзка с чл. 82 от ЗС, спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, процесните
поземлени имоти, повече от десет години. Заявява, че с оглед на установената с чл. 69 от ЗС
презумпция, е изключена необходимостта ответника по ревандикационен иск да доказват
своето намерение да свои имота. Счита, че доказателствената тежест за оборване на
презумпцията е на ищеца. Заявява се, че целия период Държавата не е препятствала по
никакъв начин владението на община Поморие. Общината е стопанисвала спокойно и явно
имотите, отдавала е под наем постройките, които се намират в процесните имоти, а след
преотреждането им през 2003г издава и поредица от актове за частна общинска собственост.
Прави се извод, че общината спокойно, явно и безпрепятствено владее имотите, че счита
себе си за собственик на имотите, а и всички трети лица, са смятали имотите за общински.
Сочи се от ответника, че едва през 2021 г. държавата, чрез Областна администрация
Бургас е изпратила писмо на Община Поморие писмо, с което заявява, че имотите са
държавна собственост на основание чл. 6 от ЗС, а исковата молба е предявена една година
по – късно. Заявява се, че Държавата реално напълно е бездействала по отношение на
претендиралото право на собственост.
На следващо място се сочи, че съгласно чл. 79 от ЗДС когато незаконосъобразно е
актуван имот - държавна собственост, като общински, актът за общинска собственост се
отменя със заповед на областния управител, което в случая не е сторено.
Счита се от ответната община, че е недопустимо оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на
АЧОС № 6323/07.08.2018г., АЧОС № 5259/13.06.2012г и АЧОС № 2208/12.09.2002г.
На последно място се прави възражение, че в поземлен имот с идентификатор 57491.501.701
попада част от морския пясък и част от неподвижни пясъчни дюни с тревна растителност.
В законоустановения срок за подаване на допълнителна искова молба, ищецът е
изразил становище по отговора на ответника.
Заявява се, че от протокол №21 от 25.07.1952г. на Градски народен съвет на
депутатите на трудещите се в Поморие е видно, че мястото което се дарява е 5000 кв.м,
което макар и с посочени граници, не идентифицира тези квадрати за кой или в кой от
процесиите имоти се отнасят или попадат. Сочи се, че от текста на посочения протокол, не
може да бъде направен извод за задоволяване на местни нужди свързани с потребностите на
гражданите на община Поморие.
9
Излагат се подробни аргументи, че посочените от ответника заповеди на кмета на
община Поморие и Решения на Общински съвет Поморие са неясни относно процесиите
имоти и противоречиви. Отново се посочва, че по недействащи планове на гр. Поморие, за
територията на м.“Косата“ гр.Поморие, заключена между санаториума на МНО (от юг),
Соленото езеро (от запад), Черно море (от изток), и до края на почивните станции са
отредени УПИ I, кв.111, с отреждане „Резерва- курортно комплексно застрояване и УПИ II,
кв.111 с отреждане „Курортно комплексно застрояване на ЦСПС“ по плана на гр.Поморие
от 1968г., както и „200 м.целогодишен калолечебен санаториум“, кв.156 по плана от 1954г.
Навеждат се твърдения за идентичността на имотите по действаща кадастрална карта и
тяхното отреждане.
По – нататък се излагат аргументи, че че актовете за държавна и общинска
собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост,
придобито по силата на някой от визираните в чл.77 Закона за собствеността способи, като в
случая собствеността е придобита по силата на чл.6 от Закона за собствеността /отм/.
Оспорват се твърденията на ответника за трансформация на държавната собственост
в общинска по силата на § 42 от ЗИД (обн. в ДВ, бр. 96/5.11.1999 год.) на Закона за
общинската собственост. В тази връзка се сочи, какво е имал предвид законодателя с
използвания в разпоредбата на § 42 от ЗИД на Закона за общинската собственост израз
„обществени мероприятия“. Заявява се, че отреждането на двата имота - „резерва - курортно
комплексно застрояване“ и „ за курортен хотел, почивен дом“, не може да бъде прието за
обществено мероприятие на община Поморие по смисъла на закона, тъй като имоти не
отговарят на характеристиките на обект за обществено мероприятие на община.
Излагат се и аргументи за неприложимост на нормата на § 7 т.6 от ПЗР на ЗМСМА.
Сочи се, че процесните имоти не представляват незастроени парцели и имоти в селищните
територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и
комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство по смисъла на т.6, а са
отредени за курортен хотел и почивен дом. Навеждат се доводи, че към 17.06.1991г. няма
доказателства имота да е ползван за нуждите на общината.
Оспорват се и твърденията на ответника за придобиване на процесиите поземлени имоти по
давност.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са налице процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск и липсват процесуални пречки за
разглеждане на същия, като по отношение на правния интерес съобрази и наличието на
оспорване в съдебно заседание на правото на ищците, счита че предявеният иск е допустим
.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и събраните доказателства по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е ревандикационен иск за собственост, с правно основание чл.108 от
10
Закона за собствеността, от Българската държава, чрез министъра на регионалното развитие
и благоустройството, представляван от Стойко Танков - областен управител на област
Бургас, с адрес: гр. Бургас, гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 1 против Община Поморие, гр.
Поморие, ул. „Солна“ № 5, представлявана от И. Алексиев – кмет на община Поморие за
приемане на установено по отношение на ответника, че поземлен имот с идентификатор
57491.501.701 по КККР на гр.Поморие, с адрес на поземления имот: гр.Поморие, ул.
„Професор Стоянов“, местност Малкото езеро с площ 5891 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за курортен хотел, почивен дом, при
съседи: 57491.501.13, 57491.501.441, 57491.501.10, 57491.501.451, съгласно и ПИ
57491.501.3 по КККР на гр.Поморие, с адрес на поземления имот: гр.Поморие, ул.
„Професор Стоянов“, местност Малкото езеро, с площ 1575 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за курортен хотел, почивен дом, при
съседи: 57491.501.4, 57491.501.451, 57491.501.441, 57491.501.2 са собственост на
Българската държава, както и да бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението на
посочените имоти на държавата.
Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
От представените по делото и неоспорени писмени доказателства , както и от
приетите основно и допълнително заключения на съдебно-техническата експертиза се
установява следното :
Процесните имоте са - поземлен имот с идентификатор 57491.501.701 по КККР на
гр.Поморие, одобрени със Заповед РД-18-36/29.04.2009г. на Изпълнителния Директор на
АГКК гр.София, адрес на поземления имот: гр.Поморие, ул.“Проф.Стоянов“, местност
„Малкото езеро“ с площ от 5891кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за курортен хотел, почивен дом, при съседи: 57491.501.13,
57491.501.441, 57491.501.10, 57491.501.451, съгласно скица № 15-400407-13.04.2022г.
издадена от СГКК гр.Бургас, а съгласно АЧОС № 6323/07.08.2018 г. утвърден от кмета на
Община Поморие – дворно място с площ 5891кв.м, находящ се в гр.Поморие, общ.Поморие,
област Бургас, ЕКАТТЕ 57491 – ПИ 57491.501.701 по КК и КР на гр.Поморие одобрени със
Заповед РД-18-36/29.04.2009г. на Изпълнителния Директор на АГКК гр.София,
представляващ УПИ І – кв.249 по регулационния план на гр.Поморие и поземлен имот с
идентификатор 57491.501.3 по КККР на гр.Поморие, одобрени със Заповед РД-18-
36/29.04.2009г. на Изпълнителния Директор на АГКК гр.София, адрес на поземления имот:
гр.Поморие, ул.Проф.Стоянов“, местност „Малкото езеро“ с площ от 1575кв.м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за курортен хотел,
почивен дом, при съседи: 57491.501.4, 57491.501.451, 57491.501.441, 57491.501.2, съгласно
скица № 15-400401-13.04.2022г. издадена от СГКК гр.Бургас, а съгласно АЧОС №
5259/13.06.2012г. утвърден от кмета на Община Поморие – дворно място с площ 1575кв.м,
находящ се в гр.Поморие, общ.Поморие, област Бургас, ЕКАТТЕ 57491 – ПИ 57491.501.3 по
КК и КР на гр.Поморие одобрени със Заповед РД-18-36/29.04.2009г. на Изпълнителния
Директор на АГКК гр.София, представляващ част от УПИ І – кв.249 по регулационния план
11
на гр.Поморие .
По делото и на вещото лице са представени Заповед № РД-16-528/17.06.2003г. на
Кмета на Община Поморие – Одобрява ПУП-ПР на кв.249 и обособяването на УПИ І-5157 –
за курортно строителство; актове за частна общинска собственост - № 6323/07.08.2018 г.
утвърден от Кмет на Община Поморие – за ПИ 57491.501.701; 3 и АЧОС №
5259/13.06.2012г. утвърден от Кмет на Община Поморие – за ПИ 57491.501.3; скици № 15-
400407-13.04.2022г. издадена от СГКК гр.Бургас – за ПИ 57491.501.701 и № 15-400401-
13.04.2022г. издадена от СГКК гр.Бургас – за ПИ 57491.501.3, от които , както и при
извършеното от вещото лице проследяване на градоустройствените отреждания на
територията, върху която се намират процесните имоти, се констатира следното :
В кадастралния и регулационен план на гр.Поморие, одобрен със Заповед № 630 от
15.02.1954г., процесните имоти не са нанесени, територията на която се намират е извън
обхвата на плана и е представлявала пясъчна ивица /пясъчна коса/, която е разделяла Черно
море от Поморийското езеро. В кадастралния и регулационен план на гр.Поморие, одобрен
със Заповед № 1293 от 1968г., процесните имоти не са нанесени, територията на която се
намират е извън обхвата на плана и е представлявала пясъчна ивица /пясъчна коса/, която е
разделяла Черно море от Поморийското езеро.
Процесните имоти са отразени за първи път в одобрения със Заповед РД-16-
528/17.06.2003г. на Кмета на Община Поморие, ПУП-ПР за кв.249 по плана на гр.Поморие и
обособяването на УПИ І-5157 – за курортно строителство, включващ територията в зоната
на косата между Черно море, Поморийското езеро, Военния санаториум /УПИ ІІ в кв.249/ до
края на почивните станции. До тази Заповед в действащия кадастрален и регулационен план
е съществувал УПИ І – за курортно строителство, съответен на ПИ с идентификатор
57491.501.14. и описан в АЧОС 2208/12.09.2002г. Поземлен имот с идентификатор
57491.501.701 съответства на имот с пл.№ 1427 и е част от УПИ І-5157 в кв.249, а ПИ с
идентификатор 57491.501.3 съответства на имот с пл.№ 1435 и също е част от УПИ І-5157 в
кв.249. Вещото лице посочва също , че местността „Косата“ и местността „Малкото езеро“
не са идентични. Местността „Косата“ се намира на север от местността „Малкото езеро“,
като се застъпват в района на военно почивния санаториум, както и че няма одобрени други
планове за местността „Косата“ преди ПУП-ПР одобрен със Заповед РД-16-528/17.06.2003г.
на Кмета на Община Поморие. ПИ с идентификатор 57491.501.701 по КККР на гр.Поморие
е отреден „за курортен хотел, почивен дом“ и с идентификатор ПИ 57491.501.3 по КККР на
гр.Поморие е отреден „за курортен хотел, почивен дом“.
По неизвестна причина специализираните карти на морските плажове не са
съвместени с кадастралната карта, поради което възпреки че от събрания картен материал,
скици , планове, както и от самото наименование на местностите , в които се намират
процесните имоти, е очевидно, че се касае за пясъчна коса, разделяща Черно море от
Поморийското езеро. Североизточната граница и на двата процесни поземлени имота е
масивна бетонова стена, която е нанесена в специализираната карта, а в кадастралната карта
са нанесени границите на имотите по действащия ПУП поради тази причина е и
12
застъпването в североизточната част на процесните поземлени имоти: около 48 кв.м за ПИ с
идентификатор 57491.501.3 и около 480 кв.м за ПИ с идентификатор 57491.501.701 . От
представената на съда и вещото лице извадка от кадастралната карта на гр.Поморие –
представена във формата на две схеми за ПИ с идентификатори 57491.501.701 и ПИ
57491.501.3 и специализираната карта на морските плажове, е видно , че части от двата
имота попадат в територията на морския плаж. Вещото лице посочва, че регулационния
план от 1954г. не засяга нито един от процесните имоти. Регулационния план от 1968г.
засяга южната част на ПИ 57491.501.701, тази част обаче е извън обхвата на кадастралния
план и парцел І – резерва курортно комплексно застрояване не е затворен контур /не е
изчертана северна граница. ПИ 57491.501.3 е още по на север и не е засегнат в нито един от
двата регулационни плана.
Според вещото лице инж. Стоянова процесните имоти влизат в границите на
урбанизираната територия с одобрения със Заповед РД-16-528/17.06.2003г. на Кмета на
Община Поморие, ПУП-ПР за кв.249 по плана на гр.Поморие и обособяването на УПИ І-
5157 – за курортно строителство, включващ територията в зоната на косата между Черно
море, Поморийското езеро, Военния санаториум /УПИ ІІ в кв.249/ до края на почивните
станции, като до одобряването на ПУП-ПР през 2003г. имотите са били извън регулацията
на гр.Поморие, към настоящия момент имотите са урбанизирана територия. Съгласно
предвижданията на териториален устройствен план /“ТУП“/, одобрен със Заповед № 405 от
21.08.1997г. на Кмета на община Поморие ПИ с идентификатор 57491.501.701 и ПИ с
идентификатор 57491.501.3 са отредени за „територии на обществени сгради и центрове“.
С доклада по делото съдът е указал на страните, че не следва да бъде открИ.о
исканото от ищеца производство по чл. 193 от ГПК, по отношение на АЧОС №
6323/07.08.2018 г., АЧОС № 5259/13.06.2012 г. и АЧОС № 2208/12.09.2002 г. Съгласно чл. 5,
ал. 2 от ЗОбС актът за общинска собственост е официален документ, съставен от
длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Като такъв, по силата на чл. 179, ал.
1 от ГПК същият се ползва с материална доказателствена сила за направените пред
длъжностното лице изявления и за извършените пред него действия. Затова актът за
общинска собственост се ползва с доказателствена сила до доказването на противното за
датата и мястото на съставянето му, за вида и състоянието на имота, както и за това на кого
е предоставен имота. Оборването на тази материална доказателствена сила на акта за
общинска собственост може да стане чрез изричното му оспорване по реда на чл. 193 от
ГПК и извършване на проверка на истинността му по реда на чл. 194 от ГПК. По отношение
на самото право на собственост, както е посочено в чл. 5, ал. 3 от ЗОбС, актът за общинска
собственост има само констативно, а не конститутивно действие. При наличието на
конкретен спор за правото на собственост съдът не е задължен да приеме, че общината е
собственик на актувания имот. Оспорването на легитимиращото действие на акта за
общинска собственост не може да се приравни на оспорване на акта по чл. 193 от ГПК,
поради което спорът за собствеността трябва да се разреши с оглед на всички доказателства
по делото, като актът за общинска собственост се преценява наред и с оглед на останалите
13
доказателства.
Страните не спорят по индивидуализацията на процесните имоти, както по
твърдението на ищеца , че същите са били държавна собственост до датата на приемане на
Конституцията на Република България от 1991 год. и връщане на института на общинската
собственост. Спорно е дали същите имоти са преминали в собственост на общината по едно
от сочените от ответника или посочените в актовете за общинска собственост основания.
От гореизложената фактическа обстановка следват следните правни изводи :
В производството по ревандикационния иск ищецът доказва правото си на
собственост, твърди, че е лишен от владение на имота си от ответника без правно
основание, а ответникът следва да установи, че владее имота на собствено правно
основание.
По отношение на владението, с оглед съвпадащите си твърдения на страните, съдът
приема за установено, че ответникът е във фактическо владение на имота.
По отношение на правото на собственост на ищеца, съдът намира , че същото е
доказано със следните аргументи :
До влизане в сила на изменението на чл.6 от Закона за собствеността бр.77/1991
год. имотите са държавна собственост. Към датата на изменението , според плана на
гр.Поморие от 1968г., за територията на м.“Косата“ гр.Поморие, заключена между
санаториума на Министерство на народната отбрана - от юг , Соленото езеро - от запад ,
Черно море - от изток , и до края на почивните станции са отредени: УПИ I, кв.111, с
отреждане „Резерва - курортно комплексно застрояване и УПИ II, кв.111 с отреждане
„Курортно комплексно застрояване на ЦСПС“, а по плана от 1954 г. - „200 м.целогодишен
калолечебен санаториум“, кв.156., които съответстват на ПИ 57491.501.701. съответства на
част от парцел I, кв.111 с отреждане „Резерва - курортно комплексно застрояване“ и част от
парцел II, кв. 111 с отреждане „Курортно комплексно застрояване на ЦСПС“ по плана на
гр.Поморие от 1968г., и на „200 м.целогодишен калолечебен санаториум“, кв.156 по плана
от 1954г. ПИ 57491.501.3 по КККР на гр. Поморие е идентифициран като част от УПИ 1-
5157, кв.249 по плана на м.“ Косата“, гр.Поморие, включваща имот пл.№ 1435 с отреждане
„Резерва- курортно комплексно застрояване“.
За да преминат имотите в собственост на общината е следвало да е налице
отреждането на имотите към релевантните моменти: 1991 г. – влизане в сила на §7 от ПЗР
на ЗМСМА, 1996г. - влизане в сила ЗОС и 1999г. – влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗОС за
посочените изчерпателно в § 7 от ПЗР на ЗМСМА цели или наличе на спицифично качество
на имота , както следва : 1. водоизточниците, включително подземните и минералните води,
които се ползват само от съответната община, заедно с водовземните съоръжения и
довеждащите мрежи и съоръжения; 2. язовири, езера и принадлежащите към тях плажове,
кариери за инертни и други материали от местно значение; 3. незастроени парцели и имоти
в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство,
14
с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици; 4. общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване; 5. жилищните обекти, изградени по реда на чл. 117 от
Закона за териториално и селищно устройство, за оборотни жилища или за социални
мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства; 6. обектите
на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните
потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово,
спортно или комунално обслужване; 7. мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната,
съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на
съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. В случая
отреждането е за курортно комплексно застрояване, а части от двата имота представляват
част от морски плажа , който е изключителна държавна сабственост. Видно от цитираната
норма, преминаването на имоти от държавна в общинско собственост е функционално
зависима от потребностите, които задоволява, като държавната собственост предполага
упражняване на правомощия в обществен интерес, извън обхвата на местната общност и
зависи от качеството на субекта, на когото е предоставено упражняването на правото и от
предназначението на тези обекти. В конкретния случай отреждането на имотите е за
„резерва - курортно комплексно застрояване“, съгласно плана на гр. Поморие от 1968г и
отреждане „за курортен хотел, почивен дом“, съгласно плана от 2003г. , следователно
процесните имоти не са отредени за задоволяване на потребностите на населението на
Община Поморие, нито отреждането им е за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятие на общината. Така отреденото предназначение на имотите
не е променено впоследствие , включително до съставянето на актовете за частна общенска
собственост.
Целта на въведените с §7 от ПЗР на ЗИД на ЗМСМА критерии за отделянето от
имотите държавна собственост от тези, които ще преминат по силата на закона в
патримониума на общините е недвижимите имоти, които са предназначени за задоволяване
на административните потребности на общините, пряко свързани с административното
обслужване на населението, както и които са обекти на местна инфраструктура, да станат
общинска собственост. Към 17.06.1991г. процесните имоти не са ползвани за нуждите на
общината, напротив при липса на правна уредба , която да защитава пясъчните плажове,
върху част от пясъчната коса, разделяща Поморийското езеро от Черно море са изградени
леки сезонни постройки за морски туризъм, които са били използвани от работещите в
конкретни предприятия, нито едно от които не е в Поморие. Липсват доказателства за
наличието на придобивни основания в полза на Община Поморие, в това число и първични
способи за придобиване на собственост, поради което следва да се приеме , че процесните
имоти са държавна собственост на основоние чл. 6 от ЗС /отм./ в редакцията към 1951г.
Съдът намира за неоснователно възражението за придобиване на процесните имоти
по давност със следните аргументи :
15
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива чрез непрекъснато, явно и спокойно владение за срок от десет години,
респективно пет години при условие на добросъвестно владение. Съгласно съдебната теория
и съдебната практика без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не
може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението
трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен
характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
(Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК ). В тежест на
ответниците е да докажат придобиването по давност процесния имот, което не е сторено.
По отношение на упражняваната фактическа власт върху процесните имоти съдът
констатира , че представените от ответника доказателства – писмени и гласни касаят
единствено стопанисването на бунгала, част от които вече не съществуват, като не се доказа
на какво правно основание са били поставени тези бунгала в процесните имоти, нито се
установи да са били ползвани същите от община Поморие постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно и несъмнително. Първото по време действие, което противопоставимо на
всички и с което ответната община манифестира намерението си да свои имотите е
издаването на акт за частна общинска собственост № 6323/07.08.2018г. утвърден от Кмет на
Община Поморие – за ПИ 57491.501.701 и акт за частна общинска собственост №
5259/13.06.2012г. утвърден от Кмет на Община Поморие – за ПИ 57491.501.3.
Следователно от датата на издаване на акт за частна общинска собственост №
6323/07.08.2018 г. за ПИ 57491.501.701 до датата на подаване на исковата молба – 30.06.2022
год. не би изтекъл десет годишен срок, независимо от спирането на давностните срокове,
поради което за този имот не са налице предпоставките за придобиването му по давност.
Всички представени доказателства за сключени наемни договори са сключени след
31.08.2012 год. , поради което дори да се приеме , че ответникът е владял чрез наемателите
си то отново не е изтекъл десетгодишен срок до датата на подаване на исковата молба.
По отношение на ПИ 57491.501.3, за който е издаден акт за частна общинска
собственост № 5259/13.06.2012г. , при липса на правна уредба на спиране на сроковете по §
1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността , срокът би изтекъл
седемнадесет дни преди подаване на исковата молба. Видно от представената от ищеца
кореспонденция, освен от актовене за частна общинска собственост, които е следвало да
бъдат известни на Държавата, поради процедурата по създаването и вписването им, част от
кореспонденцията между страните по делото се е водила от 2020 година, като проблемът е
бил известен и на предходните областни управители Вълчо Чолаков и Майрия Нейкова,
които не са предприели действия за прекъсване на давностния срок.
Съдът намира, че ответната община е доказала, че е упражнявала фактическа власт
върху имота, както чрез представените писмени доказателства за сключени договори за
наем, така и чрез събраните гласни доказателства , от които се установява, че Община
Поморие е събирала наем за намиращите се сгради в процесния имот през летните месеци,
16
както и че е използвала част от сградите за да настанява командированите през летния сезон
служители на МВР, обстоятелство което е следвало да бъде известно на Държавата,
доколкото нейни служители са настаняване от ответната община в имота.
Независимо от гореизложеното възражението за придобиване по давност е
неоснователно поради следното :
Видно от мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д.
№ 16/2021 г., съдът е сезиран за установяване на противоконституционност на § 1, ал. 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността /обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр.
18 от 2020 г./ и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността /обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г./. Съдът изрично посочва, че
предвиденият в § 1, ал. 1 ЗДЗС /обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1 юни 2006 г./ срок на
действие на мораториума върху давността за придобиване на имоти - частна държавна или
общинска собственост - до 31 декември 2022 г., нарушава конституционния принцип на
пропорционалност и съществено надхвърля необходимото за постигане на дефинираните
цели - не е налице конституционно оправдание за наложителност на толкова дълъг период
на спиране на давностния срок, който да е необходим на държавата и общините да
предприемат съответните действия по защита на своята собственост. Още повече, че вместо
продължителността на мораториума да се съкращава, тя се удължава - от една на три години,
и вместо с това да приключи, последното засега удължаване е с нови пет години.
Независимо, че мораториумът е замислен като временна мярка, в действителност в резултат
от многократното удължаване на срока на неговото действие забраната за придобиване по
давност на имоти - частна държавна и общинска собственост, на практика прераства в едно
постоянно правно положение. По този начин се накърнява доверието в законодателството,
присъщо на правовата държава, тъй като за правните субекти е невъзможно да предвидят с
достатъчно висока степен на сигурност и обозримост докога ще действа мораториумът и
дали направеното с § 1 ЗИЗС /обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г./ изменение в
оспорената разпоредба ще бъде последното удължаване във времето на спирането на срока
на придобивната давност. Конституционният съд е констатирал несъразмерност на
оспорената уредба и с оглед законовите срокове за придобиване на собственост при
давностно владение - периодът на спиране на давностния срок многократно надвишава най-
дългия възможен срок на давностно владение, което законът изисква, за да се придобие
право на собственост върху владения имот. В рамките на прекомерно дългия срок на
предвидения в § 1, ал. 1 ЗДЗС мораториум на владелците на имоти - частна държавна или
общинска собственост, е наложено да търпят безсрочно бездействието на държавата и
общините, които не са стимулирани да предприемат необходимите действия за изпълнение
на вменените им по закон задължения да стопанисват и управляват собствеността си с
грижата на добър стопанин. Обстоятелството, че през продължителен период от време
държавата и общините не са предприели действия по установяване, регистриране и актуване
на притежаваните от тях имоти, не може да бъде основание за съществена промяна на
правния режим на основни права и затова такова ограничение е конституционно нетърпимо.
17
С тези мотиви Конституционният съд приема, че разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС следва да
бъде обявена за противоконституционна като противоречаща на чл. 17, ал. 1 и чл. 4 от
Конституцията.
С обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се
засяга нейният досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията
последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на
настоящото решение в сила. За имотите частна държавна собственост, нормата на чл. 86 ЗС,
в редакция ДВ бр. 31/1996 г. в сила от 01.06.1996 г. не е установявала забрана за
придобиване по давност. Течението на придобивната давност за имоти частна държавна
собственост е спряно с нормата на пар. 1 ЗДЗС, но в последния ден преди изтичане на
десетгодишния срок, т. е. считано от 01.06.2006 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. на
Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г. са обявени за противоконституционни
разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗД ЗС /обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г. / и на
§ 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС /ДВ, бр. 7/2018 г. /. Като последица от
обявяването за противоконституционна на нормата на пар. 2 от Заключителните разпоредби
на ЗИД ЗС / ДВ бр. 7/2018 г. /ДВ, бр. 7/2018 г. /, с която е придадено обратно действие на
продължаване на срока, се приема от Конституционконституционнияия съд, че придобивна
давност е текла в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., защото обратното действие на
материалния закон не може да засяга вече придобити права. Следователно не се касае за
обратно действие на решението на КС, а за стриктно съобразяване разясненията, дадени с
решението на КС. В този смисъл са решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1814/2021 г., II г. о. и решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г.
о. и
В мотивите на решението на КС се приема, че "с обявяването на разпоредбата на § 1,
ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект" и съгласно чл.
151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще
настъпят от момента на влизане на решението на КС в сила. Като последица от това, се
приема, че за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 7.03.2022 г.
придобивната давност за имоти частна държавна собственост е спряла да тече по силата на
установения от законодателя мораториум. Такава започва да тече с влизане в сила на
решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. , следователно при начален момент на
владението от 2012 год. и 2018 год. е спрял до 08.03.2022 год. , не е изтекъл от 08.03.2022
год. до датата на подаване на исковата молба 01.07.2022 год.
Спорът по делото е между два от субектите, в полза на които е въведено спирането на
давностните срокове и по ищеца в производството съдът констатира, че в продължение на
над тридесет години е проявил бездействие и неизпълнение на задължението си по закон да
стопанисва с грижата на добър стопанин процесните имоти.
С аргументите, изложени по-горе съдът приема, че процесните имоти с
идентификатор 57491.501.701 и с идентификатор 57491.501.3 са частна собственост на
Държавата и ответникът следва да предаде владението им поради липса на правно
18
основание да ги държи.
С оглед на уважаването на предявения иск, съдът намира, че следва да присъди
направените от ищеца разноски съобразно представения списък на разноските, за сумата от
3309,01 лв., към които съдът счита се следва да присъди и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 500 лв.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Поморие, гр. Поморие, ул.
„Солна“ № 5, представлявана от И. Алексиев – кмет на община Поморие, че поземлен имот
с идентификатор 57491.501.701 по КККР на гр.Поморие, с адрес на поземления имот:
гр.Поморие, ул. „проф.Стоянов“, местност Малкото езеро с площ 5891 кв.м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за курортен хотел,
почивен дом, при съседи: 57491.501.13, 57491.501.441, 57491.501.10, 57491.501.451,
съгласно и поземлен имот с идентификатор 57491.501.3 по КККР на гр.Поморие, с адрес
на поземления имот: гр.Поморие, ул. „проф. Стоянов“, местност Малкото езеро, с площ
1575 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
за курортен хотел, почивен дом, при съседи: 57491.501.4, 57491.501.451, 57491.501.441,
57491.501.2 са собственост на Българската държава.
ОСЪЖДА „ Община Поморие, гр. Поморие, ул. „Солна“ № 5, представлявана от И.
Алексиев – кмет на община Поморие да освободят и предадат владението върху процесните
имоти на Държавата.
ОСЪЖДА Община Поморие, гр. Поморие, ул. „Солна“ № 5, представлявана от И.
Алексиев – кмет на община Поморие да заплатят на Българската държава, чрез министъра на
регионалното развитие и благоустройството, представляван от Стойко Танков - областен
управител на област Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 1 сумата от 3809,01 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
19