№ 876
гр. Пловдив , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300502173 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 122 от ГПК.
С определение №6347 от 20.08.2021 г., постановено по гр. д.
№20215330113393 по описа на Районен съд, 6-ти граждански състав, е
повдигнат спор за подсъдност между Районен съд - Пловдив и Районен съд
София за определяне на местно компетентния съд, който да се произнесе по
подадената от ЗД "Бул Инс" АД против В. П. К. искова молба за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 433 лв. - регресна претенция за
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
сумата.
Доколкото спорът за подсъдност е между съдилища, които принадлежат на
районите на различни по-горни съдилища, като е повдигнат от РС- Пловдив,
който последно е отказал да разгледа делото, то компетентен да се произнесе
по него на основание чл. 122 от ГПК е Окръжен съд Пловдив.
Окръжен съд- Пловдив, след като се запозна с материалите по приложеното
дело, намира следното:
ЗД "Бул Инс" АД е предявил иск пред Районен съд София с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ срещу В. П. К., с постоянен и настоящ адрес адрес в
1
гр. Пловдив, за заплащане на сумата в размер на 433 лева, представляваща
изплатено от ЗД "Бул Инс" АД обезщетение за имуществени вреди,
причинени от ответника като водач на МПС, застрахован при ищеца по
застраховка „Гражданска отговорност“, и ликвидационни разноски, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба.
Районен съд- София е приел, че искът е предявен срещу физическо лице,
потребител на застрахователна услуга, поради което следи служебно за
местната подсъдност по чл. 113 от ГПК, тъй като ответникът има качеството
на потребител. Извършил е служебна справка за постоянен и настоящ адрес,
от която е видно, че адресната регистрация на ответника е в гр. Пловдив.
Поради това на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК и чл. 119, ал. 3 от ГПК съдът е
прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на
Районен съд- Пловдив.
Районен съд- Пловдив не е приел за разглеждане исковата молба, тъй като е
счел, че предмет на исковата претенция е регресен иск на застраховател
срещу деликвент, който няма качеството на ползвател на застрахователни
услуги. Посочил е, че нормата на чл. 2, ал. 2 от КЗ изчерпателно изброява
субектите, които имат това качество, към които не може да бъде причислен
ответникът по регресния иск, предявен от застрахователя, платил на
увреденото лице. Мотивирал се е, че отговорността на ответника-
застраховано лице, възниква не по силата на застрахователния договор, а от
изрична разпоредба на закона- чл. 500, ал. 1 от КЗ, поради което и съдът, пред
който е предявен регресен иск по чл. 500 от КЗ, няма правомощията
служебно да следи за местната подсъдност на спора, а може да прекрати и
изпрати делото по компетентност на друг съд само при релевиран от
ответника в срока за писмен отговор отвод за неподсъдност съгласно чл.119,
ал.4 от ГПК.
Настоящият въззивен състав счита, че компетентен да разгледа иска е
Районен съд- София поради следното:
С предявяване на осъдителен иск ищецът ангажира регресната отговорност на
ответника, която е предвидена в специалната разпоредба на чл. 500, ал. 1 от
КЗ в качеството му на водач, който виновно и противоправно е причинил
2
вреди при управление на МПС, след което е напуснал местопроизшествието
преди идване на органите на КАТ. Регресното вземане възниква не поради
качеството на ответника на застраховано лице и ползвател на
застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, а източник на
същото са други факти, които са предвидени в закона като основание за
регресна отговорност. С оглед на изложеното ответникът по регресен иск с
правно основание чл. 500, ал. 1 от КЗ няма качеството на „потребител“ по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност се
урежда по общото правило на чл. 105 от ГПК, а не по специалната норма на
чл. 113 от ГПК. Поради това, доколкото не е направен отвод за местна
подсъдност от ответника съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ГПК,
съдът не може служебно да изпраща делото по подсъдност на друг съд.
Предвид гореизложеното компетентен съд да разгледа предявените искове е
Районен съд- София и делото следва да се изпрати на същия съд.
По изложените съображения и на основание чл. 122 от ГПК
Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен съд- Районен съд- София за
разглеждане на предявения с искова молба вх. № 22007333/ 07.04.2021 г. на
СРС, от ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. "Джеймс Баучер"
87, ет. 2, иск с правно основание чл. 500 от КЗ, срещу В. П. К..
ИЗПРАЩА делото на Районен съд- София по компетентност.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд- Пловдив за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4