Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.Ловеч,……..2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ВЪЛЧЕВА
при секретаря Х. Христова като разгледа
докладваното от председателя т.д. № 77
по описа за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.432, ал.1 от КЗ.
Съдът е сезиран с искова
молба от В.Л. и В.Д.С., чрез адв.В.И. - К. против ЗАД „ДБЖЗ" с правно
основание: чл. 432 от КЗ с посочена цена на исковете 200 000.00 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 7 484.71 лв. обезщетение за
имуществени вреди
В нея твърдят, че на
01.10.2018 г. около 15.45 ч. на републикански път Ш - 358 Т - Г., км.61+550,
местност „В", землище на гр. Т, при управление на МПС лек автомобил „****"
с peг. № ****, собственост на М.К.Д., последният нарушил правилата за движение:
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, изгубир контрол върху ППС и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на В.Л.В.. Същата се изразява в травматично
счупване на лява ключица, обуславящо трайно затруднение на движението на ръката
за около 45 дни; счупване на калканеуса/петната кост/ на десен крак с
последващо оперативно лечение - пластика и остеосинтеза, обуславящо трайно
затруднение движението на десен крак за период от 6 - 7 месеца; счупване на
шийни прешлени с последваща операция, обуславящо трайно затруднение движението
на шията за период от 6 - 7 месеца. При ПТП е причинена средна телесна повреда и на пътничката на
предната дясна седалка В.Д.С., изразяваща се в счупване на крилата на тазовата
кост вляво, обуславящо трайно затруднение на движението на снагата за период от
около 3 - 4 месеца, като от деянието е настъпила средна телесна повреда на
повече от едно лице.
Процесното ПТП е настъпило
между лек автомобил „****" с peг. № ****, управляван от правоспособния
водач М.К.Д. и лек автомобил „****" с peг. № ****, собственост на В. Л. В.
и управляван от него.
По случая било
образувано досъдебно производство № 262/2018 г. по описа на РУ Т, разследването
по което е приключило. С влязло в сила на 11.04.2019 г. споразумение,
обективирано в Протокол № 29/11.04.2019 г. по НОХД №57/2019 г. по описа на РС-Т,
виновният водач М.К.Д., ЕГН **********, е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „а", предл. 2 във вр. с чл. 342, ал.
1 от НК.
Твърдят, че пострадалите
от процесното ПТП В.Л.В. и пътничката В.Д.С. са били с поставени предпазни
колани, като са установени следи при възложената съдебномедицинска експертиза.
Смятат за безспорно установено, че произшествието е настъпило по изключителната
вина на водача М.К.Д., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата.
Вследствие на това на пострадалите са причинени телесни увреждания, намиращи се
в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Излагат, че
непосредствено след настъпване на ПТП на 01.10.2019 г., ищецът В. В. не можел да помръдне нито крайниците, нито
главата си. При пристигането на екипа на ЦСМП, на място му била поставена шийна
яка и изваден от пожарникарите от автомобила. Непосредствено след настъпване на
ПТП пострадалият В.Л. за кратко бил в Спешно отделение на МБАЛ Т, след което е
транспортиран до Окръжна болница в гр.Плевен и по спешност е приет за лечение в
Неврохирургична клиника, където остава хоспитализиран до 10.10.2018 г. Там му
била поставена гипсова лонгета на дясно ходило и глезен и направена операция на
С5-С6 с метален фиксаж. След 11.10.2018 г. продължил лечението си в Клиника по
ортопедия и травматология в гр.Плевен, като е изписан на 16.10.2018 г. На
12.10.2018 г. били извършени оперативни процедури на таза и долния крайник със
среден обем и сложност.
На 27.02.2019 г.
постъпил за втори път в КОТ, където след клиничен преглед и анализ на
ренгенографиите, бил отново опериран. Престоял хоспитализиран в КОТ да
04.03.2019 г.
В исковата молба се
твърди, че състоянието на ищеца В.Л. след ПТП се характеризирало с болка в
областта на главата, шията, раменния пояс, десния крак, гърдите, левия хълбок,
лявата слабинна област, изпитвал чувство
на слабост и отпадналост, затруднение в дишането. Извършени били множество образни и инвазивни
изследвания, а вследствие на получените увреждания се наложило да остане в
болницата общо за 22 дни, след което е изписан с препоръки за щадящ режим.
Изтъква, че към настоящия момент не е настъпило възстановяване или значително
подобрение, а движението му е изключително трудно, като са настъпили и психични
проблеми.
Ищецът В.Л. посочва, че в резултат на ПТП е
получил телесни повреди, изразяващи се в:
1. КОНТУЗИЯ НА ШИЯТА СЪС
СЧУПВАНЕ на дъгите на 6-ти и 7-ми шиен прешлен, приплъзване на тялото на 7-ми
шиен прешлен спрямо 1-ви гръден прешлен на гръбначния стълб, притискане на
гръбначния мозък с временна парализа на четирите крайника /с двукратна
оперативна намеса - екстензия и последваща екстракция на междупрешленния диск и
метална фиксация с кейдж и винтове/. Счупването на два шийни прешлена е довело
до трайно затрудняване на движението на шията за период от около една година,
при благоприятно протичане на оздравителния период и с възможни остатъчни
симптоми.
2. СЧУПВАНЕ НА ЛЯВАТА
КЛЮЧИЦА (оперирана с метална остеосинтеза). Счупването на ключицата е довело до
трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок на
обездвижване 1 месец и срок на нетрудоспособност около 2-3 месеца.
3. СЧУПВАНЕ НА ПЕТНАТА
КОСТ НА ДЯСНОТО ХОДИЛО / проведено е оперативно лечение чрез метална
остеосинтеза и костно заместващо вещество/. Счупването на костта на дясната
пета е довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за
срок на обездвижване около 3 месеца и срок на нетрудоспособност около 6 - 7
месеца при благоприятно протичане на
оздравителния период.
4. ОХЛУЗВАНЕ И
КРЪВОНАСЯДАНЕ по предногорната повърхност на лявото рамо; болки по предната и
страничните повърхности на гръдния кош; дълбоко охлузване и кръвонасядане по
предната повърхност на левия хълбок и лява слабинна област; кръвонасядане на
пръстите на десния крак; охлузване и кръвонасядане на дясното коляно, охлузване
на лявата подбедреница. Описаните външни увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота / разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл.129 от НК/.
Получените увреждания
отговарят да са причинени по времето и начина, установени от съдебен лекар при
възникналото ПТП. Установени са следи от поставен предпазен колан. Поради уврежданията
на няколко области на тялото е вероятно общият период на възстановяване да се
удължи значително.
На ищеца са били
предписани множество медикаменти, като е изписан с препоръки за домашно и
медикаментозно лечение и щадящ режим. Лечението е продължено в домашни условия,
където пострадалият е спазвал строг постелен режим и разчитал единствено на
своите близки, които поели грижата за него. Ищецът Л. е активен мъж на
51-годишна възраст и до настъпването на ПТП е работел по трудов договор, можел да
полага максимални грижи за себе си и близките си, отглеждал животни и се грижел
за семейното стопанство. Отглеждал за нуждите на семейството зеленчуци, лозе,
овощни дръвчета. След произшествието станал изцяло зависим от своите близки,
най - вече от съпругата си, която постоянно се грижела за него. Освен
физическите неудобства, не по-малък е и психологическият шок от случилото се.
Страда от стрес и безсъние, внезапно чувство на страх, все още изпитва паника и
често преживява отново и отново случилото се. Л. се чувства потиснат, изолиран
и нещастен. Въпреки лечението и оказаната медицинска помощ, чувството на
дискомфорт било постоянно, страдал от силно главоболие, световъртеж, кръвното
му започнало да варира, което довело до изключителни затруднения в ежедневието
му. За дълъг период от време пострадалият е бил неработоспособен, налагало се е
да прекарва цялото си време у дома, не е могъл да се обслужва нормално в битово
и хигиенно отношение, не е можел да извършва елементарни социални и битови
дейности.
На 24.04.2019 г. бил
освидетелстван от ТЕЛК, като било установено, че се придвижва с едно помощно
средство, има накуцваща походка, ограничени движения, отслабена мускулна сила
на захват, както и ограничени движения в цервикалния сегмент на гръбначния стълб.
Освен физическите
неудобства, ПТП е довело до отрицателни изживявания в психологически и
емоционален план. Преживеният шок от неочаквано настъпилото ПТП е довел до
цялостно преобръщане на живота на пострадалия и до остра стресова реакция.
Ищецът е преживял силен стрес, прераснал в чувство за самоизолация, отчаяние и
безсилие пред сполетялото го нещастие. Освен причинената продължителна неработо-способност,
ищецът страдал от безсъние, болки на травмираните места при студено и влажно
време, както и внезапно чувство на безпокойство и тревожност. Станал страхлив,
лесно раздразнителен, с постоянен уплах и асоциален. Изпитва страх да управлява
МПС, а и невъзможност към момента. Претърпяното ПТП, нанесените телесни
увреждания и наложилото се три пъти
оперативно лечение, са довели до състояние, характеризиращо се с ежедневен
световъртеж, главоболие и отпадналост. Пострадалият не може да изпълнява
обичайните си ежедневни задължения, като освен че се чувства отпаднал, започнал
да се изморява бързо, загубил апетит, било невъзможно да извършва дори и
сравнително лека физическа работа.
Имайки предвид степента
и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и обстоятелството, че
същите ще бъдат търпени продължително време, имайки предвид също така, че
получените контузии водят до телесни повреди, причиняващи на ищеца трайна
невъзможност да осъществява обичайното движение на тялото и крайниците си и
обичайната си житейска дейност счита, че справедливото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е в размер на 120 000 лв.
В исковата молба се твърди, че ищцата В.Д.С. е
пътувала на предна дясна седалка. В резултат на удара, таблото пред нея се е
разкачило и седалката е останала фиксирана. След удара не можела да си поеме
дъх и да диша. Изпитвала силни болки в лявата част на таза, отпред и вляво на
гръдния кош. С линейка на ЦСМП Т била транспортирана до Спешно отделение на
МБАЛ Т, където била приета и хоспитализирана за лечение в хирургично отделение,
от което била изписана на 03.10.2018 г.
В резултат на ПТП,
ищцата В.Д.С. е получила телесни повреди, изразяващи се в:
1. КОНТУЗИЯ НА ГРЪДНИЯ
КОШ СЪС СЧУПВАНЕ на 8-мо ребро вляво на гръдния кош. Счупването на едно ребро
вляво е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
/разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/, за период
от около 1- 1,5 месеца.
2. Разместено счупване
на лявото крило на хълбочната кост на таза. Счупването на таза вляво е довело
до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за срок на
обездвижване 1 месец и срок на нетрудоспособност около 2 -3 месеца, при нормално протичане на
оздравителния период. Пострадалата е с ограничена подвижност и се обслужва с
помощта на две патерици.
3. Масивно лентовидно
кръвонасядане и охлузване диагонално по
предната повърхност на гръдния кош, засягащо и двете гърди; масивно
хоризонтално кръвонасядане и охлузване в долната част на корема, масивни
кръвонасядания на двата хълбока; кръвонасядане и повърхностно охлузване на
двете колена и на предната повърхност на дясната подбедреница. Останалите
травми /охлузвания и масивни кръвонасядания с болезненост/ са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/, за период от около 2-3 седмици.
Лечението й продължава и сега.
Получените от ищцата В.С.
увреждания отговарят да са причинени по времето и начина при възникналото ПТП,
съобщени от пострадалата. Уврежданията отговарят да са причинени при поставен
предпазен колан.
Предвид характера на
получените в резултат на ПТП травми от В.Д.С., същите са довели до много и
силни болки, до невъзможност да се обслужва сама битово и хигиенно в
ежедневието. През първия месец била прикована на легло и изцяло зависела от
грижите на съпруга и сина си. За период от около 2 месеца се придвижвала с
патерици. Получените травми довели да неработоспособност за срок от повече от
90 дни и необходимост от чужда помощ в обслужването. Не можела да се грижи за
себе си и домакинството. В резултат на причинените травми, освен физическите
болки, ищцата изживяла и емоционални и психически сътресения, изразяващи се в
безпокойство, притеснение, тревожност. През м.февруари В.С. започнала все по-често
да страда от безсъние и тревожност. Болките от травмите намалели, но при лошо
време се възобновявали. Посетила отново лекар и й била изписана терапия.
Въпреки стриктното
спазване на предписания режим, възстановяването на ищцата се оказало продължителен
и мъчителен процес, съпътстван със силни болки и множество неудобства.
В резултат на преживения
стрес на 01.10.2019 г. получила и психическа травма, а именно страх от
движещите се срещу нея автомобили по време на пътуване с автомобил, често
сънувала и преживявала катастрофата.
Във връзка с настъпилите
увреждания, на ищците се наложило да сторят и разноски за лечение.
Сторените от В.Л.В. към
16.04.2019г. разноски са в размер на 4 270,99 лева, а сторените от В.Д.С. разноски
са в размер на 213,72 лева.
Атомобилът - „****"
с peг. № ****, при управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена
застраховка Гражданска отговорност на автомобилиста в ЗАД „ДБЖЗ" гр.София,
посредством Застрахователна полица № BG/30/118001038659 с валидност до
04.04.2019 г., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
причинените вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди.
На
20.11.2018 г. ищецът В.Л. е предявил пред застрахователя писмена извънсъдебна
претенция с вх. № 2992/20.11.2018 г. за заплащане на обезщетение в размер на
120 000 лв. за неимуществени вреди и 2234.81 лв. имуществени вреди,
представляващи направените разходи за лечение на В.Л.В.. Предявена е и
претенция от ищцата В.С. за обезщетение в размер на 80 000.00 лв. за
неимуществени вреди и 160.69 лв. имуществени вреди, представляващи направените
разходи за лечение. Образувана е щета № 0801-002563/2018-03 за В.С. и щета №
0801-002563/2018-02 за В.Л..
С
уведомление изх. № 4501/05.12.2018 г. ответникът уведомил ищеца В.Л., че не
може да се ангажира със становище относно основанието и размера за справедливо
възмездяване на претърпените неимуществени вреди поради недоказаност на вината
и липсващи медицински документи.
С
уведомление изх. № 4500/05.12.2018 г. до В.Д.С., ответникът отказал определяне
на обезщетение със същите аргументи.
Твърдят, че между
страните по делото е текла постоянна кореспонденция и към заведените щети са
приложени всички необходими и доказващи уврежданията доказателства, така също и
допълнителни такива, изискани от застрахователя.
На 17.04.2019 г. с писмо
вх. № 1260/17.04.2019 г. ищците са изпратили заверено с оригинала копие от
влязла в сила присъда по НОХД №57 /
С писма изх. №
1631/13.05.2019 г. и № 1630/13.05.2019 г., ЗАД „ДБЖЗ" отказа изплащане на
обезщетение на В.Л.В. и В.Д.С. с мотив, че не са налице убедителни
доказателства за претърпените от тях вреди.
На следващо място се
изтъква, че ищецът В.Л. е завел и претенция пред ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение № 0801- 002563/2018-01 относно увреден в резултат
на процесното ПТП л.а. марка ****, модел „****", с peг. № ****,
собственост на В.Л.С.. С писмо изх.№ 4059/26.10.2018 г. ответникът ЗАД „ДБЖЗ"
е отказал да изплати обезщетение за увреденото МПС.
На основание чл. 127,
ал. 4 от ГПК посочват банкова сметка, ***ираните суми: IBAN: ***станови
решение, с което осъди ЗАД „ДБЖЗ",
ЕИК **** да заплати на:
1.1. В.Л.В., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адв. В.И.И. – К., съд. адрес: ***, сумата от 120 000.00
лв., представляващи застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания в следствие на
претърпените телесни увреждания от ПТП, възникнало на 01.10.2018 г., около
15.45 ч. на републикански път Ш -358 Т-Г., км.61+550, местност „В",
землище на гр. Т, обл. Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, от
датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответника
(20.02.2019 г.) до окончателното изплащане
1.2. В.Д.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адв. В.И.И. -К., съд. адрес: ***, сумата от 80 000.00
лв., представляващи застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания в следствие на
претърпените телесни увреждания от ПТП, възникнало на 01.10.2018 г., около
15.45 ч. на републикански път Ш -358 Т -Г., км.61+550, местност „В",
землище на гр. Т, обл. Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответника
(20.02.2019 г.), до окончателното изплащане.
2.1 В.Л.В., ЕГН: **********,
чрез адв.В.И.И. – К., съд. адрес: ***, имуществени вреди в размер на
4 270.99 лева, представляващи
сторени от В.Л. разходи за лечение на причинените му травми от ПТП, възникнало
на 01.10.2018 г., около 15.45 ч. на републикански път Ш -358 Т-Г., км.61+550,
местност „В", землище на гр. Т, обл. Ловеч, ведно със законната лихва
върху тази сума, от датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на
претенцията до ответника (20.02.2019 г.) до окончателното изплащане
2.2 В.Д.С., ЕГН: **********
чрез адв. В.И.И. - К. ***, имуществени вреди в размер на 213.72 лева,
представляващи сторени от В.С. разходи за лечение на причинените и травми от
ПТП, възникнало на 01.10.2018 г., около 15.45 ч. на републикански път Ш -358 Т-Г.,
км.61+550, местност „В", землище на гр. Т, обл. Ловеч , ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на изтичане на тримесечния срок от
отправяне на претенцията до ответника (20.02.2019 г.), до окончателното
изплащане
3. В.Л.В., ЕГН: **********,
чрез адв. В.И.И. - К., съд. адрес: ***, имуществени вреди в размер на 3000.00
лв., представляваща застрахователно обезщетение за увреден в резултат на ПТП,
възникнало на 01.10.2018 г., около 15.45 ч. на републикански път Ш -358 Т-Г.,
км.61+550, местност „В", землище на гр. Т, обл. Ловеч, л.а. марка ****,
модел „****", с peг. № ****, собственост на В.Л.С., ведно със законната
лихва върху тази сума, от датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне
на претенцията до ответника (20.02.2019 г.) до окончателното изплащане
Молят съда да осъди
ответника ЗАД „ДБЖЗ", ЕИК **** на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с
ал. 1, т.2 от ЗА да заплати и адвокатски хонорар по всеки един от предявените
искове.
В срока по чл.367, ал.1
от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ЗАД ДБЖЗАД, ЕИК ****, чрез
пълномощника юрисконсулт Д.В., в който оспорва така предявените искове с правно
основание чл. 432 от КЗ като неоснователни и недоказани. Моли съда да постанови
решение, с което ги отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК му се
присъдят разноските в настоящото производство, в това число и за юрисконсултско
възнаграждение. Моли също да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по
съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. В случай, че
исковете са основателни, моли съда да
намали размера на обезщетенията, тъй като претендираните с исковата молба са
прекомерно завишени и не съответстват от една страна, на практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите,
запълващи със съдържание понятието „справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП
телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки
и страдания от ищците и от трета страна, с оглед приноса на ищците за
настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставяне на
обезопасителен колан и нарушение на разпоредбите на ЗДвП и правилника за
неговото прилагане от страна на водача - ищец.
Твърди, че исковата
молба е нередовна, тъй като не е изрично указано чия е представената банкова
сметка, ***.
Ответникът изразява
становище, че исковете са допустими, макар и неоснователни.
Не оспорва единствено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение
собствеността и ползването на л.а. марка „****" с peг. № **** по силата на
Застрахователна полица № BG/30/118001038653/04.04.2018 г., сключена със „ЗАД ДБЖЗ"
АД.
Счита, че претендираният от ищците размер на
обезщетения за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишен. Съгласно
съдебната практика понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне
на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на
обогатяване на пострадалото лице. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, времето за възстановяване и др. От
значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз
основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да се присъди за неимуществени вреди. Цитира Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, в което е прието, че обезщетение за
претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се
установи, че действително са претърпели такива вреди".
На следващо място
оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от ищците като вид и
характер, както и твърденията за тяхната продължителност. Излага, че
представените медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито
твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях.
Липсват медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното
състояние на В.В. и В.С., липсват медицински документи относно
възстановителните процеси, липсват контролни прегледи, които са необходими при
твърдените контузии. Няма данни дали ищците са провели рехабилитация за
продължаване на оздравителния процес.
Оспорва твърдението, че и към настоящия момент
В.С. търпи болки и страдания, и че лечението на същата продължава. По делото
няма каквито и да било обективни данни за настоящото състояние на ищцата, дали
е търсила допълнително медицинска помощ за продължаващите болки и оплаквания,
че е провела последващо лечение и консултации със специалисти, както и за това
как е протекъл възстановителният период. Оспорва, че същата се е предвижвала с
патерици, тъй като от представените документи по делото липсва лекарско
предписание за употребата на такива. Оспорва твърдените от ищцата психически
травми и сътресения, безсъние, тревожност и страх от движещите се срещу нея
автомобили. Относно твърденията на ищцата за наличието на предписана терапия за
лечение - Стрезам екс, аналгетици и калмацин
твърди, че същата не е посетила лекар - специалист психолог или
психиатър, който да назначи подходяща терапия, а същата е посетила
общопрактикуващ лекар, който не е такъв специалист. От приложения Амбулаторен
лист № 007583 от 04.12.2018 г. е видно, че същият е препоръчал на пострадалата
да посети психотерапевт, но няма данни тя да е изпълнила тези препоръки.
На следващо място прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, изразяващо се в
пътуване без поставен обезопасителен колан, както и нарушение на правилата за
движение по пътищата на ЗДвП и правилника за неговото прилагане от страна на
водача на процесното МПС В.Л.С., и конкретно движение с несъобразена скорост с
атмосферните условия и пътния участък. Неизползването на предпазен колан е вид
и форма на причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, поради което се свързва и с последиците, предвидени в чл. 51, ал.2 ЗЗД за разпределяне нa тежестта в размера на дължимото обезщетение.
Обръща внимание на факта, че В.С. е напуснала
болницата по-малко от 48 часа след настъпване на ПТП, като становището на
лекуващите лекари е, че пациентката е изписана в добро състояние, с подобрение.
Оспорва
претендираните имуществени вреди, като счита, че голяма част от направените
разходи не са в причинно - следствена връзка с процесното ПТП.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за
лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който
същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.
Оспорва вината на М.К.Д. за настъпилото на
01.10.2018 г. ПТП. С оглед наведеното
възражение за съпричиняване на ПТП от страна на пострадалия В.Л.В.
твърди, че с поведението си същият е допринесъл за настъпване на получените
увреждания по степен и вид. Същият е карал с несъобразена за участъка скорост,
неовладявайки контрола над МПС и не е успял да реагира адекватно на ситуацията
и да предотврати настъпването на ПТП.
Оспорва и механизма на
ПТП, тъй като не отговаря на описания в исковата молба и представения Констативен протокол с пострадали лица.
Протоколът е официален удостоверителен документ, но не се ползва с материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не
е присъствал на самото ПТП, а само е отразил в протокола изявлението на
страната. Съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, посоченият протокол, имащ характер на
официален документ, има удостоверителна доказателствена сила само по отношение
на фактите и обстоятелствата, които са се осъществили от или пред длъжностното
лице, което е изготвило този документ.
В срока по чл.372, ал.1
от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от В.Л.В. и В.Д.С., чрез адв.В.И.
– К., в която заявяват, че направените от ответника в отговора на исковата
молба възражения са неоснователни. Твърдят, че по делото са представени
медицински документи, доказващи размера на причинените увреждания на двамата
ищци, които изясняват в пълнота настъпилите вреди, както и последващото
лечение. В допълнение към изложените обстоятелства в исковата молба се заявява,
че В.Л. и към момента продължава лечението си и продължава да търпи болки и
страдания, както и имуществени вреди. Съшият е бил в болнични до 27.07.2019 г.
съгласно приложените болнични листове. От контролния преглед, проведен на
23.10.2018 г. е видно, че му е препоръчано да носи шийна яка за период от три
месеца. Същият е освидетелстван с Експертно решение на ТЕЛК валидно до
10.03.2020 г. След проведена физиотерапия и рехабилитация през м.април
На следващо място
оспорват като неоснователни възраженията на ответника относно механизма на
настъпване на ПТП, както и твърдението за съпричиняване от страна на В.Л. и В.С..
Налице е влязла в сила присъда по НОХД № 57/2019 г. на PC Т, с която водачът М.К.Д.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, буква
„а", предл. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Считат, че възражението
за прекомерност на обезщетенията е неоснователно и претендираните суми
отговарят изцяло на принципа за справедливост.
В срока по чл.373, ал.1
от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от
ответника ЗАД ДБЖЗАД чрез пълномощника
юрисконсулт Д.В.. Излага
становище, че поддържа всички твърдения, възражения, оспорвания и
доказателствени искания, направени с първоначалния отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищците се
явяват лично и чрез пълномощника си адв.К.
поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени.
Ответникът редовно призован за
съдебните заседания не изпраща представител. В представената молба вх. №
3809/19.06.2020 г. моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани. Алтернативно моли съда да намали размера на
застрахователните обезщетения като прекомерно завишен с оглед икономическата
обстановка в страната и наличието на съпричиняване от страна на ишците.
С определение,
постановено в открито съдебно заседание на 12.06.2020 г., съдът на основание
чл.214, ал.1 от ГПК е допуснал изменение в размера на претенцията на ищеца В.Л.
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като искът се счита предявен
за сумата 200 000.00 лв.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства,
показанията на св.М.Д., В.В., С.С., Б.Б. и Х.В., заключенията на
съдебно-автотехническата, съдебно - медицинските и съдебно - психиатрична
експертизи, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 20/01.10.2018 г. на РУ на МВР - гр. Т се
установява, че на 01.10.2018 г. е настъпило ПТП между л.а. марка „****”, модел
„****”, с рег. № ****, управляван от М.К.Д. и л.а. марка „****”, модел „****”,
с рег. № ****, управляван от В.Л.В.. Като обстоятелства и причини за ПТП и
посочено, че М.К.Д. при движение с несъобразена скорост губи контрол върху МПС
излиза вляво от пътното платно и блъска В.Л.В., който е в неговото пътно платно
вследствие на което настъпва ПТП с материални щети. Отразено е също, че
пострадали при ПТП са В. Д.С. и В.Л.С..
Между страните не се
спори, че с влязло в сила на 11.04.2019 г. споразумение по НОХД № 57/2019 г. по
описа на РС - Т, М.К.Д. е признат за
виновен и осъден за това, че на 01.10.2018 г. около
15.45 ч. на републикански път Ш - 358 Т - Г., км.61+550, местност „В",
землище на гр. Т, при управление на собствения лек автомобил „****" с peг.
№ ****, нарушил правилата за движение - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, навлязъл в
насрещната лента за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на В.Л. ***, изразяваща се в травматично счупване на лява ключица, обуславящо
трайно затруднение на движението на ръката за около 45 дни; счупване на
калканеуса/петната кост/ на десен крак с последващо оперативно лечение -
пластика и остеосинтеза, обуславящо трайно затруднение движението на десен крак
за период от 6 - 7 месеца; счупване на шийни прешлени с последваща операция,
обуславящо трайно затруднение движението на шията за период от 6 - 7 месеца и средна телесна повреда на В.Д.С., изразяваща
се в счупване на крилата на тазовата кост вляво, обуславящо трайно затруднение
на движението на снагата за период от около 3 - 4 месеца, като от деянието е
настъпила средна телесна повреда на повече от едно лице.
От представената по
делото полица за застраховка „Гражданска отговорност” и справка за извършена
проверка в регистъра на Гаранционния фонд се установява, че към датата на ПТП –
01.10.2018 г. лек автомобил с ДКН **** има сключена застраховка в „ЗАД ДБЖЗ”.
С искане вх. №
2992/20.11.2018 г. ищците, чрез пълномощника си адв.В.К., са предявили пред
ответното дружество на основание чл.380 от КЗ претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение вследствие настъпилото на 01.10.2018 г. ПТП, за
неимуществени вреди в размер на 120 000.00 лв. и за имуществени вреди в
размер на 2234.81 лв. за ищеца В.Л., а за ищцата В.Д.С. в размер на
80 000.00 лв. за неимуществени вреди и 160.69 лв. за имуществени вреди.
С писмо изх. №
4500/05.12.2018 г. застрахователното дружество е уведомило ищците, че за да
бъде ангажирана отговорността му по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за изплащане на застрахователно обезщетение,
следва да бъде установена по безспорен начин вината на застрахования водач.
Посочено, е следва да представят всички документи, свързани с образуваното по
случая ДП № 262/2018 г. по описа на РУ на МВР – Т.
С писма изх. №
582/14.02.2019 и № 583/14.02.2019 г., ответникът е уведомил ищците, че няма
приложен влязъл в сила съдебен акт, който да доказва вината на водача М.К.Д. и
отказано изплащане на претендираното от тях обезщетение.
С писмо вх.№ 1260/17.04.2019
г., ищците за представили пред ответното дружество заверен оригинал на препис
от протокол № 29 по НОХД № 57/2019 г. по описа на РС – Т, както и доказателства
за направените от тях разходи за лечение във връзка с претенцията им за имуществени
вреди.
С писмо изх. №
1630/13.05.2019 г. „ЗАД ДБЖЗ” е уведомило ищцата В.С., че във връзка с
постъпила молба за изплащане на застрахователно обезщетение от 18.04.2019 г. по
щета № 0801-002563/2018-02, наличните документи по преписката са недостатъчни,
за да може да вземе мотивирано становище относно основанието и размера на
претенцията й и същата следва да бъде оставена без уважение.
С писмо изх. №
1631/13.05.2019 г.ответното дружество е уведомило ищеца В.В., че по повод
постъпила от него молба за изплащане на застрахователно обезщетение от
18.04.2019 г. по щета № 0801-002563/2018-02, наличните документи по преписката
са недостатъчни, за да може да вземе мотивирано становище относно основанието и
размера на претенцията му и същата следва да бъде оставена без уважение.
По делото е представена
епикриза от Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ”Д-р Георги Странски”ЕАД –
Плевен, в която е посочено, че В.Л. е постъпил на 01.10.2018 г. и е претърпял
операция, като е изписан на 10.10.2018 г.
От приложената епикриза
от Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ”Д-р Георги Странски”ЕАД –
Плевен се установява, че ищецът е постъпил на лечение на 11.10.2018 г. и е
изписан на 16.10.2018 год., като на 12.10.2018 год. е претърпял оперативна интервенция.
От приетата като
доказателство епикриза от Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ”Д-р
Георги Странски”ЕАД – Плевен е видно, че В.Л. е постъпил отново на лечение на
27.02.2019 г. и е изписан на 04.03.2019 г., като на 28.02.2019 г. е претърпял
оперативни процедури на таза и долния крайник.
С ЕР № 668/24.04.2019 г.
и № 842/04.06.2019 г. на ТЕЛК общи заболявания към „МБАЛ – Троян”ЕООД ищецът В.Л.
е бил освидетелстван като временно неработоспособен, но не е определен % на намалена
работоспособност и нейния срок.
С последващо решение №
1379 от 17.10.2019 г. на ТЕЛК общи заболявания към „МБАЛ – Троян”ЕООД и след
извършен преглед, на ищеца В.Л. е определен 60% трайно намалена
работоспособност за срок от 2 години.
От ищцата В.С. е
представена епикриза от МБАЛ”Д-р А.Пешев”ЕООД – гр.Т, от която се установява,
че вследствие на ПТП е приета за лечение на 01.10.2018 г. и изписана на
03.10.2018 г.
От заключението на
съдебно – автотехническа експертиза, което съдът приема като компетентно и
неоспорено от страните се установява, че след извършен ремонт на пътното платно
в участъка, където е станало процесното ПТП, дъгата на завоя е добра от двете
страни един към друг и поне по
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, прието в съдебното заседание на 13.03.3020 г.,
което съдът приема като компетентно и обосновано се установява, при настъпилото
на 01.10.2018 г. ПТП, ищецът В.Л.В. е получил множествена травма, изразяваща се
в: счупване на дъгите на шести и седми шийни прешлени и преплъзване на седми
шиен прешлен спрямо първи торакален, счупване на лява ключица и счупване на
лява петна кост и фибуларен малеол. Поради нестабилност на шийното счупване и
раздробеност на петната кост, е проведено наложително оперативно лечение и
доста време е бил с гипсова превръзка. В съдебно заседание уточнява, че първата
операция на шийни прешлени е направена в Клиниката по неврохирургия в Плевен, а
втората в Клиника по ортопедия в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” в Плевен. За
счупката на ключицата е проведено консервативно лечение. След запознаване с
медицинската документация и извършен преглед, вещото лице д-р В. дава
заключение, че са налице усложнения, състоящи се в провал на синтезата на
шийния гръбнак и гнойно възпаление на петната кост, както и увреда на долна
скочна става. В момента В.Л. ходи с помощно средство и има намалена сила на
горни и долни крайници, парестезии. Ищецът е провеждал рехабилитация, но
предвид състоянието му и двете операция, тя не е била пълноценна.
Експертът посочва,
лечението не е приключило и занапред му предстоят нови оперативни намеси за
стабилизиране на гръбначния стълб в шийния отдел и ликвидиране на инфекцията в
петната кост чрез поставяне на пластика. В съдебно заседание д-р В. уточнява,
че операцията на шийните прешлени ще бъде по-сложна, защото ще се наложи
отваряне на гръбначния канал и обхващане на два прешлена нагоре и два прешлена
надолу. Не може да бъде категоричен, дали ще са една или две операции. След
ликвидиране на инфекциозния процес в петата, ще се наложи обездвижване на долна
скочна става и няма да има нормално движение на ходилото навътре и навън. След
оперативните намеси ще бъде необходима и рехабилитация. Получените от ищеца увреди
са в причинно следствена връзка с ПТП.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза, ищецът е имал силни болки и страдания в ранния
период след злополуката и за около 45-50 дни. През този период самообслужването
е било невъзможно и се е нуждаел от чужда помощ. В съдебното заседание д-р В.
допълва, че при ищеца е имало „квадрипареза”, което означава пареза на четирите
крайника и той не е имал възможност да се движи в острия период от около три
седмици след операцията. Вещото лице дава заключение, че настоящия момент също изпитва болки, но с
по-малък интензитет. В съдебното заседание вещото лице допълва, че при ищеца е
имало „квадрипареза”, което означава пареза на четирите крайника и той не е
имал възможност да се движи. Такива ще търпи и при следващите оперативни намеси,
работоспособността му е трайно нарушена. Експертът не може да определи
продължителността на предстоящото лечение, особено що се касае за инфекциозния
процес на петата.
След проверка на
представената по делото медицинска документация, д-р В. е констатирал, че
ищецът е имал контролни прегледи при специалисти неврохирург и ортопед –
травматолог, което се установява и от платежните документи след извършените
оперативни намеси. За временната нетрудоспособност са издавани болнични листове
от момента на злополуката до освидетелстването от ТЕЛК на 17.10.2019 г., която
със свое решение е определила 60% трайна неработоспособност за В.Л..
Съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза, в резултата на настъпилото на 01.10.2018 г.
ПТП, ищцата В.Д.С. е получила множество контузии и охлузвания, като най - съществени
са тези в лява гръдна половина и отпред на таза. В зоната на първото се открива
счупване на 8-мо ребро без усложнения, а в зоната на второто се открива
счупване на крилото на лява хълбочна кост без разкъсване на тазовия пръстен.
Вещото лице потвърждава, че получените травми са в причинна връзка с ПТП.
Според експерта, ищцата е претърпяло болки и страдания с голяма интензивност
през първите 3 - 4 седмици, а с по - малка за още около месец. При нея
счупването сраства за около два месеца, а не в препоръчания в епикризата срок
от 20-30 дни. След извършения клиничен преглед д-р В. дава заключение, че при
нея е налице пълно възстановяване и единствено се оплаква от дискомфорт при
промяна на времето в зоната на лява ТБС. С. е имала контролни прегледи и терапия
от специалист хирург, като е била насочена от ОПЛ към психотерапевт. В
документацията по делото не се откриват усложнения - плеврален излив и хематом
от счупката на хълбочната кост.
В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че предпазните колани имат изключително значение при
челен удар. Но при деформация на салона, какъвто е случая, не могат да
предпазят. Независимо от факта, че ищците са били с предпазни колани, те са
щели да получат тези поражения.
От приетото и неоспорено
от страните заключение на съдебно -психиатрична експертиза се установява, че
ищцата В. в резултат на ПТП страда от посттравматично стресово
разстройство. Претърпяното на 01.10.2018 г. ПТП е оказало влияние върху
психиката й - налице е висока тревожност и отдръпване в социалните контакти със
ситуативна дезадаптация. Вещото лице д-р В.М. пояснява, че посттравматичното стресово разстройство е
флуктуиращо, с периоди на обостряне, но като цяло е с добър изход. Ищцата е
провела лечение при семейния лекар д-р Валери Дойчинов. Той е специалист обща
медицина и диагнозата, която е поставил: „тревожно разстройство” неуточнено е
от неговата компетентност. Започната е адекватна терапия, за която приложените
по делото разходооправдателните документи са релевантни. Предписано е посещение
при психотерапевт, но С. не го е осъществила, тъй като се е почувствала по –
добре и се е доверила на семейния си лекар, която я познава. Според експерта
след проведеното лечение не би трябвало да се очакват трайни последици върху
психическото здраве на ищцата. Тя не се нуждае от хоспитализация или
медикаментозно лечение, и не се очакват трайни негативни последици върху
личността й. В съдебно заседание д-р М. конкретизира, че периодът на
възстановяване е от 6 месеца до 1 година, но винаги остават симптоми, свързани
с травмата, когато тя се споменава. Ищцата още пътува трудно, не пътува на
дълги разстояния и се доверява само на сина си.
При проведеното клинично
психиатрично изследване вещото лице установило, че в резултат на настъпилото на
01.10.2018 г. ПТП, при ищеца В.Л.В. са
налице данни за остра стресова реакция. Същата е отзвучала за няколко дни без
лечение, но е довела до тежко пост-травматично стресово разстройство. И до този
момент при него има невъзможност да изпитва удоволствие и наличие на депресивни
елементи. Това е т.нар посттравматична промяна на личността и се появява при
нелекувани от посттравматично разстройство хора. Тази промяна е свързана с едно
отдръпване на човека от хората, а при него е протекла със страхове.
Специфичното е, че човек заживява с травмата, но винаги напр. може да се
отключи в нощни кошмари. В момента ищеца продължава да изпитва страх от
шофиране. Според експерта при него не би трябвало да се очакват трайни
последици върху психическото му здраве. Той също не се нуждае от хоспитализация
или медикаментозно лечение, но описаното разстройство не е отзвучало. В.Л. не е
посещавал психиатър или психотерапевт.
От показанията на
разпитания по делото св.К. Д. се установява, че е причинил ПТП, като е навлязъл
в насрещното платно, защото му станало лошо и почувствал болка в главата. Също
получил наранявания от удара, но не си спомня нищо, защото се събудил в
болницата в гр.Т.
За установяване на
претърпените от ищеца В.Л. болки и страдания, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Б.Б. и Х.В. – негова съпруга. От
показанията на св.Х.В., които съдът на основание чл.172 от ГПК цени с оглед
всички други данни по делото се установява, че в първите дни сред катастрофата,
състоянието на ищеца В.Л. е било критично и не са допускали никой при него.
След втората операция го изписали от
болницата в Плевен, но в къщи бил на легло. Бил с памперси, не ставал, хранели
го и някой постоянно го гледал. Гледал в една точка, а лапмата светела ден и
нощ. Едва след средата на януари с помощта на близките започнал да сяда, а след
седмица да обикаля масата. До април месец носел яката, която била сложена на
прешлените. През лятото започнал да се обслужва сам по малко, но болките били
големи. Ходел на рехабилитация в гр.Т и проверки в гр. Плевен, но раната на
петата продължава да тече след като махнали железата, кракът е отекъл и го
боли. Лекарите казали, че трябва да се направят още две операции – на
прешлените и на крака. Бил в болнични от октомври до март, в момента ходи на
работа, но е с ТЕЛК. Свидетелката твърди, че преди катастрофата гледали животни
имали земеделска земя, но сега всичко прекратили.
В тази насока са и
показанията на св.Б.Б., който е негов близък приятел. За катастрофата с В. и В.
научил от майка си. След като се обадил на сестра му разбрал, че е в много
тежко състояние. Посетил в Неврохирургията
в гр.Плевен след направената операция на прешлените. Първоначално не го
познал, защото бил с яка на врата. Бил видимо отслабнал, очите му хлътнали и му
казал, че не трябва да се движи. След това бил преместен в ортопедията за
операцията на петата. Отишъл да го вземе при изписването от болницата, а майка
му и баща му помогнали да го свалят, тъй като не трябвало да стъпва на крака
си. Свидетелят твърди, че когато след това ходил да го види, ищецът му споделял,
че ходил на рехабилитация, но се оплаквал, че кракът го боли, отича и набира. Посочва също, че яката за
прешлените махнали март или април, а когато го види, ходи само с бастун.
Първоначално не можел да се обслужва сам и жена му и дъщеря му го гледали. След прегледа при д-р В. му сподели,
че трябва да си прави нови операции на петата и прешлените, защото има
разместване.
За установяване на
претърпените от ищцата В.С. болки и страдания, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите В.С. и С.В., съответно нейни син и
съпруг. Техните показанията съдът цени с
оглед всички други събрани по делото доказателства. В показанията си св.В.
излага, че след катастрофата съпругата му се обадила по телефона и той веднага
отишъл на мястото. Вследствие на удара вратите на колата не можели да се
отворят и катаджиите извикали линейка и пожарната. Съпругата му била в шок и я
закарали в болницата в гр.Т, където й били инжекции. След снимката лекарят
казал, че има счупен таз, счупено ребро и пукнато ребро. След два-три дни
цялата били в синини, като съпругът й останал в болницата два-три дни, за да я
обслужва. В показанията си и двамата свидетели твърдят, че след изписването й
за стационарно лечение в къщи, ищцата се нуждаела от постоянни грижи, тъй като
не можела да става. Останали в къщата в с.Г. и около 10 дена била обездвижена,
като стояла седнала в леглото. По препоръка на лекаря след десетия ден трябвало
да се раздвижва и двамата й помагали да става от леглото за около 5-10 минути.
В с.Г. ищцата и съпругът й останали два месеца, след което се прибрали в
гр.Перник. Двамата свидетели твърдят в показанията си, че до януари – февруари
се движела с патерици, но не излизала до м.април. Св.С. излага, че болките били най-силни
първите две седмици, а до февруари – март взимала и болкоуспокояващи. Техен
съсед кинезитерапевт, който живее на
първия етаж, идвал два - три пъти да й пуска ток през краката за раздвижване. И
в момента св.С. като шофира е много
внимателен и не изпреварва, когато пътува с ищцата, а когато минава на същия
завой, тя трепва.
При така приетите за установени факти,
настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, съгласно който „Увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя”. За да се породи това, следва да бъдат изпълнени изискванията
на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до
застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно
произнасяне на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3 месеца, считано от датата на предявяване на
претенцията пред него. В настоящето производство са ангажирани доказателства за
заявена от ищците писмена претенция пред застрахователното дружество - ответник
на 20.11.2018 г. Към датата на
подаване на исковата молба в съда срокът по чл.496, ал.1 от ЗК е изтекъл и застрахователят
е отказал да изплати на ищците застрахователно обезщетение, т.е. заявените
искове са допустими.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултата на покрит
риск по застраховка „Гражданска отговорност”, са безспорно установени в
настоящето производство.
Страните не
оспорват съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и
ползването на л.а. „****" с peг. № **** по силата на застрахователна
полица, сключена със „ЗАД ДБЖЗ" АД към момента на настъпване на процесното
ПТП.
В хода на процеса се
установи, че ищците са пострадали при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправното и виновно поведение на водача, който е нарушил правилата за
движение по пътищата. По-горе беше посочено, че с влязло в сила на 11.04.2019
г. споразумение по НОХД № 57/2019 г. по описа на РС - Т, М.К.Д. е признат за виновен и осъден за това.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
На следващо място причинените на ищците
травми, обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано с болки и страдания
и наложило изразходването на парични средства за лечение, се намират в пряка
причинна връзка от виновното и противоправно поведение на водача Красимир Д..
Изложените правни констатации обосновават
извода за наличие на предпоставките на чл.45 и чл.52 от ЗЗД, а именно: вреди,
виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна
връзка между това деяние и причинените на ищците имуществени и неимуществени
вреди.
Претенциите на ищците са за обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на това обезщетение. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания, които съдът преценява при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са характера и тежестта на увреждането, претърпени
медицински интервенции, продължителността на възстановителния период,
интензивността и продължителността на претърпените през този период болки, страдания,
затруднения в движението и дискомфорт, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
както и произтичащите от това психологически последици за увредения
(Постановление N 4 от 23. XII.
По размера на неимуществените вреди, претендирани от ищеца В.Л., съдът приема
следното:
В резултат на настъпилото на 01.10.2018 г. пътно-транспортно
произшествие, ищецът е претърпял множество тежки телесни увреждания, които са
довели до продължително разстройство на здравето, които увреждания са подробно
описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от д-р В.. Пострадалият е търпял силни болки и страдания
след злополуката и за около 45-50 дни и през този период самообслужването е
било невъзможно и се е нуждаел от чужда помощ. Имал е „квадрипареза”, т.е.
пареза на четирите крайника и не е имал
възможност да се движи в острия период от около три седмици след операцията. До момента на Л. са направени две операции - на
шийни прешлени в Клиниката по
неврохирургия в Плевен, а втората в Клиника по ортопедия в Плевен на счупената лява петна кост. а за
счупката на ключицата е проведено консервативно лечение. В момента ходи с
помощно средство, има намалена сила на горни и долни крайници, както и гнойно
възпаление на петната кост, което води и до отичане на крака. Л. е бил в отпуск
за временна нетрудоспособност в продължение на 6 месеца, а с решение на ТЕЛК от
17.10.2019 г. е освидетелстван с 60% трайно намалена нетрудоспособност за срок
от 2 години. Ищецът и в момента продължава да търпи болки, но с по-нисък
интензитет. При определяне размера на
обезщетението следва да се вземе предвид, че лечението не е приключило и
занапред му предстоят нови оперативни намеси за стабилизиране на гръбначния
стълб в шийния отдел и ликвидиране на инфекцията в петната кост чрез поставяне
на пластика, но вещото лице не може да даде категорично заключение за периода
на това последващо лечение. След ликвидиране на инфекциозния процес в петата,
ще се наложи и обездвижване на долна скочна става и няма да има нормално
движение на ходилото навътре и навън. Предстоящите нови оперативни интервенции
ще причинят на Л. нови болки и страдания, които следва да търпи. Ще бъде
необходима и рехабилитация, но след оперативните намеси. На следващо място
следва да бъдат отчетени причинените неудобства в бита, преживения стрес,
посттравматичната промяна на личността, както и отражението върху психиката му
във връзка с претърпяното ПТП
Съдът, след като съобрази всички тези
обстоятелства, както и икономическите условия към момента на увреждането,
възрастта на пострадалия, застрахователните лимити и съдебната практика и с
оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД намира,
че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 120
000 лева, за която сума искът е основателен и доказан, а за разликата над 120 000
лв. до пълния претендиран размер от
200 000 лв. искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Основателна и доказана е
предявената от ищеца В.Л. претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 921.90 лв. съгласно
заключението на съдебно автотехническата експертиза, представляваща застрахователно
обезщетение за увредения в резултат на възникнало на 01.10.2018 г. ПТП за л.а.
марка ****, модел „****", с peг. № ****, като до пълния претендиран размер
до 3000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
От страна на ищеца В.Л.
е предявен и иск за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 4 270.99 лева, представляващи сторени разходи за лечение на причинените му травми от
ПТП. От приложените по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, допълнено в
съдебното заседание на 13.03.2020 г. се установява, че всички разходи, за които
са представени оправдателни документи, са издадени във връзка с проведеното
лечение на получените увреждания. Като съобрази представените фактури и касови
бонове, съдебният състав счита, че искът е основателен и доказан за сумата от
4242.13 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 4270.99 лв. като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По размера на неимуществените вреди, претендирани от ищцата В.С., съдът приема
следното:
Получените от ищцата
травматични увреждания се установяват от приложената по делото медицинска
документация и приетото заключението на съдебно-медицинската експертиза, в
което са описани подробно. С. е търпяла болки и страдания с голяма интензивност
през първите 3 - 4 седмици, а с по - малка за още около месец. Счупването е
срасло за период от около два месеца, като престоят в болницата в гр.Т е само 2
денонощия. Проведено е само консервативно лечение и не е било необходимо
извършването на оперативни интервенции. Налице е пълно възстановяване, като ищцата
единствено се оплаква от дискомфорт при промяна на времето в зоната на лява
ТБС. При
определяне размера да обезщетението
за неимуществени вреди съдът отчита факта, че за период от 10 дена е била
обездвижена и се е нуждаела от чужда помощ за ежедневното обслужване,
изпадането депресивно състояние,
наличието на посттравматично стресово разстройство, както и отражението върху
психиката й във връзка с претърпяното ПТП и тревожност при пътуване.
Тези обстоятелства, доказани и от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, дават основание на съда да приеме, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 20 000 лв., като
се съобразяват и икономическите условия
в държавата в периода на тяхното настъпване,
Искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
в частта му за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен над сумата от
20 000 лв., до пълния предявен размер от 80 000 лв. Следва да се отбележи, че
според практиката на съдилищата обезщетение в претендирания размер се присъжда
при множество травми, продължително лечение, съпроводено с оперативни
интервенции и последващо влошаване на здравето.
Ищцата В.С. е предявила
и иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 213.72 лева. представляващи сторени разходи за лечение на причинените травми от
ПТП. От приложените по делото писмени
доказателства се установява размера на тези разходи и съдът прави извод, че
същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен в този размер.
Недоказани в хода на разглеждане на делото
останаха направените от ответното дружество възражения за съпричиняване от
страна на ищците на вредоносния резултат, за получените от тях като вид и
характер травми, както и за началния момент, от който се претендира лихвата.
По отношение на лихвата съдът приема следното:
Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ
срокът за окончателното произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"ГО" не може да бъде по-дълъг от три месеца, считано от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя. В настоящия случай не се
спори по делото, а това се установява и от представените доказателства, че
претенцията е предявена от ищците на 20.11.2018 г., като до момента на
постановяване на решението не се ангажираха доказателства за произнасяне или
плащане по извънсъдебните претенции за застрахователно обезщетение.
Следователно лихвата върху присъдените главници е дължима от 20.02.2019 год. до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
Ищците в настоящето производство са
освободени от заплащане на държавна такса и разноски по делото на осн. чл.83,
ал.1, т.4 от ГПК.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.В.К. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В.Л. съобразно
уважената част от предявените искове в размер на сумата от 4 425.00 лв., определено
съгласно действащата редакция на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.В.К. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата В.С. съобразно уважената част от предявените
искове в размер на сумата от 1230.00 лв., определено съгласно действаща
редакция на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски за
разглеждане на делото в настоящето производство в размер на 192.00 лв.
съобразно уважената част от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищците дължат на ответника сторените по
делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете в общ размер на 638.00
лв., в т.ч. депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съобразно
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд - Ловеч държавна такса в размер на 5815.10 лв.
Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „ДБЖЗ”, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С. да заплати на основание чл.
432, ал.1 КЗ на В.Л.В., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 120 000.00
лв. /сто и двадесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 01.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния претендиран
размер за разликата от 120 000 лв. до 200 000 лв. като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ”, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С. да заплати на основание чл.
432, ал.1 КЗ на В.Л.В., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 921.90 лв. обезщетение за имуществени вреди за увредения в
резултат на възникнало на 01.10.2018 г. ПТП за л.а. марка ****, модел „****",
с peг. № ****, като искът до пълния претендиран размер до 3000.00 лв. като
неоснователен и недоказан отхвърлен.
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ”, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С. да заплати на основание чл.
432, ал.1 КЗ на В.Л.В., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 4242.13 лв. /четири хиляди дведста четиридесет и два лева и
13 ст./ обезщетение за имуществени вреди,
представляващи сторени разходи за
лечение на причинените му травми от настъпилото на 01.10.2018 г. ПТП, като
искът за разликата над 4242.13 лв. до пълния претендиран размер от 4270.99 лв.
като неоснователен и недоказан отхвърля..
ОСЪЖДА
ЗАД „ДБЖЗ”, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С. да заплати на основание чл.
432, ал.1 КЗ на В.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 20 000.00
лв. /двадесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 01.10.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 20.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до
пълния претендиран размер за разликата от 20 000 лв. до 80 000 лв. като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА
ЗАД „ДБЖЗ”, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С. да заплати на основание чл.
432, ал.1 КЗ на В.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 213.72 лв. /двеста и тринадесет лева и
72 ст./ обезщетение за имуществени вреди,
представляващи сторени разходи за
лечение на причинените й травми от настъпилото на 01.10.2018 г. ПТП.
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ”, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С.да заплати на адв. В.К. от ЛАК на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 4425.00
лв. /четири хиляди четиристотин двадесет и пет лева/ – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В.Л. за първоинстанционното
разглеждане на делото съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ”, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С.да заплати на адв. В.К. от ЛАК на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 1230.00
лв. /хиляда двеста и тридесет лева/ – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца В.Д.С. за първоинстанционното разглеждане
на делото съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
ЗАД „ДБЖЗ”, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С.да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на В.Л.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** и В.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
192.00 лв. /сто деветдесет и два лева/ разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
В.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***
и В.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на ЗАД „ДБЖЗ”, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С.на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от
638.00 лв./шестстотин тридесет и осемдесет лв./
разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ”, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С.да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 5815.10 лв. /пет хиляди осемстотин и
петнадесет лв. и 10 ст./ държавна такса съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд – Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: