РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Благоевград, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20211210102100 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „И...... със седалище и адрес на
управление гр. Н....., представлявано от управителя Д.....със съдебен адрес за призоваване гр.
С...... чрез адв. Д.Г. против..... „Е., със седалище и адрес на управление гр. Б.
п....редставлявано от Н......
С исковата молба се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцовото
дружество сумата от 3000, 00 лв. (три хиляди лева) главница, представляваща незаплатен
остатък по фактура № **********/03.12.2019г. на обща стойност 9600 лв. за продажбата на
мотокар; сума в размер на 736, 67 лв. /седемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава формирана от дължимото
обезщетение за забава по фактура № **********/03.12.2019г. за периода от 03.12.2019г. до
12.08.2021 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Претендират се и сторените разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, като се иска приемането им
по делото.
Твърди се от ищцовото дружество, че между страните са налице търговски
взаимоотношения по повод продадената от ищеца на ответника вещ[1]употребяван мотокар,
за което ищецът е издал надлежна данъчна фактура на обща стойност 9600 лв.(девет хиляди
и шестстотин лева) с вкл. ДДС.
Поддържа се, че към настоящия момент „Е.....дължи на „И......незаплатен остатък от
продажната цена обективирана във фактурата, както следва: Фактура № **********......на
обща стойност 9600 лв. (девет хиляди и шестстотин лева) с вкл. ДДС, с незаплатен остатък
3000 лв. (три хиляди лева).
Сочи се, че между страните не е имало уговорка за отложено плащане. Предвид факта, че
въпросното парично задължение в описаната фактура не е изпълнено в съответния срок, при
неизпълнение на парично задължение, съгласно чл.86, изр. първо от ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение върху забавените и неплатени суми в размер на законната лихва от деня на
забавата. Поддържа се, че ответното дружество е изпаднало в забава и дължи обезщетение
на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва от датата на забавата, както следва:
1
1. Фактура № **********/03.12.2019г. на обща стойност 9600 лв. за периода от 03.12.2019г.
(датата на падежа на фактурата) до 31.03.2020г., дължимото обезщетение е в размер на 320
лв. (триста и двадесет лева). На 31.03.2020г. ответникът е заплатил сумата от 6600 лв. (шест
хиляди и шестстотин лева). След приспадане на направеното плащане върху незаплатения
остатък от 3000 лв. (три хиляди лева) за периода от 31.03.2020г. до 12.08.2021г. ответникът
дължи лихва за забава в размер на 416.67 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет
и седем стотинки). С оглед гореизложеното се твърди, че ответното дружество дължи общо
лихва за забава за периода от 03.12.2019г. до 12.08.2021 г. в размер на 736.67 лв.
/седемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/.
С разпореждане № 704/30.08.2021 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за
редовност на поправената исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание,
че в 1 едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение е връчено на ответното дружество при условията на чл. 50, ал. 4
ГПК на 30.11.2021г. Видно от данните по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника.
С определение № 104/24.01.2022г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е
напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния
представител, в писмена молба процесуалния представител адвокат Г., моли делото да бъде
разгледано в негово отсъствие, поддържа исковата молба, като е сторено искане за
уважаването на предявените искове, чрез постановяване на неприсъствено решение и
присъждане на разноските. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не се явява законен
представител, не се представлява.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото
доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца,
чрез пълномощника си в съдебно заседание е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на посочените предпоставки.