Решение по дело №104/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” от ЗАНН, във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на К.С.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, и от ЕТ ”А.- Г. Л.”, ЕИК ********, с адрес: гр. София, кв.”Обеля-2”, бл.253, вх.Г, ап.92, действащи чрез пълномощника адв. Й.Л., съд. адрес:***, против решение № 78/20.03.2020 г., постановено по АНД № 1546/2019 г. по описа на Районен съд Видин.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш серия К, № 1542494 на ОДМВР-Видин, с който на първия касатор, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400.00 лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд, както и потвърдения с него електронен фиш.

В съдебно заседание касаторите, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. От пълномощника на същите е постъпила писмена защита, с която поддържат касационната жалба и молят да им бъдат присъдени направените в производството разноски. 

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР-Видин, редовно уведомени, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд Видин, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: на 15.03.2017 г. в 14:08 часа в с. Ботево, на път II-11, обл. Видин, жалбоподателят на К.С.Л. управлявал МПС „Мерцедес Актрос 1844 ЛС”, рег.№ СВ5202АС, като се е движил със скорост от 80 км/ч, при въведено ограничение в населеното място от 40 км/ч, въведено с пътен знак „Д11” и „В26”, при което превишението е било с 40 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с мобилна радарна система, автоматизирано техническо средство № 645. Въз основа на така направените констатации е издаден електронен фиш.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение, като е счел, че правната квалификация на нарушението правилно е определена от наказващия орган.

Касационната инстанция намира за неправилни изводите на районния съд поради следното: с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП въведено понятието "електронен фиш", с което се допуска изключение от общите процедурни правила на ЗАНН, касаещи започване на административнонаказателното производство със съставяне на АУАН и завършването му с издаване на НП. Като всяко изключение от общите правила, издаването на електронния фиш е подчинено на строго определени условия, изчерпателно дефинирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

С изменението в бр.19 от 2015 г. в посочената разпоредба е въведен терминът „автоматизирано“ техническо средство, които съгласно §.6, т.65 от ДР на ЗДвП представляват уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:

а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;

б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В настоящия случай безспорно е установено от първоинстанционния съд, че електронният фиш е издаден за нарушение, констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство № 645, като с оглед определението на понятието „автоматизирано техническо средство“ е без значение дали нарушението е установено в присъствие или отсъствие на контролен орган.

Настоящата касационна инстанция намира, че неправилно в електронният фиш е вписан като нарушител първият жалбоподател.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Безспорно е установено в настоящето производство, че собственик на заснетото МПС е ЕТ ”А.- Г. Л.”, ЕИК ********. Едноличният търговец е физическо лице, придобило търговско качество, което не води до възникване на нов правен субект. В този смисъл субект на процесното нарушение е лицето Галина Димова Лилова, а не прокуристът К.С.Л., както погрешно е прието от ответника. Това е така, тъй като прокуристът, като вид търговски пълномощник, не може да носи отговорност, в това число и административнонаказателна, за процесното дейние, освен ако не е бил посочен изрично със съответната декларация от собственика по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, за което липсват доказателства по преписката да е направено своевременно в нормативно определения 14-дневен срок от собственика на МПС.

За пълнота следва да се отбележи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, която регламентира, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В конкретния случай от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че МПС „Мерцедес Актрос 1844 ЛС”, рег.№ СВ5202АС е собственост на ЕТ ”А.- Г. Л.”, ЕИК ********, което не е юридическо лице, а едноличен търговец.

Поради изложеното настоящата инстанция намира, че неправилно в обжалвания електронен фиш е посочен за собственик/ползвател на МПС касаторът в качеството му на управител на ЕТ „А.- Г. Л.”, ЕИК ********, като по този начин не е индивидуализиран правилно собственикът на управляваното МПС, което е самостоятелно основание за отмяната на ЕФ.

Липсата на реквизит в оспорения електронен фиш по отношение на собственика на управляваното МПС или неправилното му посочване е довело и до нарушаване правото на защита на нарушителя, да разбере в пълен обем за какво точно ще бъде санкциониран, с оглед организиране в пълнота на защитата си. Посоченото нарушение е съществено и не може да бъде отстранено с издаването на наказателно постановление, нито в съдебната фаза на производството. Същото е довело до сериозно нарушаване на процесуалните правила и на правото на защита на жалбоподателя, което съставлява основание за отмяна на обжалваното НП.

Поради изложеното съдът намира за основателно твърденията в касационната жалба, като решението на Районен съд Видин следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отмени обжалваният електронен фиш.

Претенцията за присъждане на разноски, направена в жалбата, съдът намира за неоснователна, поради следните съображения: първо, настоящата съдебна инстанция има правомощия да присъди единствено направените разноски в развитото пред нея касационно производство. Доколкото пред ВРС не е направено своевременно искане за присъждане на разноски, недопустимо е присъждането им пред горната съдебна инстанция, за което липсва правна регламентация и което би представлявало сериозно накърняване на процесуалните права на ответната по делото страна.

На следващо място, неоснователно е искането за присъждане на разноски и по настоящето дело. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по описа на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят. В настоящия случай по делото е представен договор за правна помощ от 04.06.2020 г., сключен между касатора К.С.Л. и адв. Й.К.Л., в чл.4, ал.1 от който е договорено възнаграждение в размер на 600.00 лева, но не са представени никакви доказателства за реалното им заплащане. Липсва и отбелязване за плащането на договорения адвокатски хонорар в брой, в който случай самият договор за правна помощ би имал характера на разписка за получаването му. При това положение искането за присъждане на разноски се явява неоснователно и недоказано, и не следва да бъде уважавано.

Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение „второ” от АПК, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 78/20.03.2020 г., постановено по АНД № 1546/2019 г. по описа на Районен съд Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 1542494 на ОДМВР-Видин, с който на К.С.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400.00 лева

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                2.