Р Е Ш Е Н И Е
№
21.03.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№7294/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.232, ал.2, вр. чл. 79, ал.1 и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от „РОМФАРМ КОМПАНИ” ООД, гр. София, против КООПЕРАЦИЯ ”ЗКПУ НАПРЕДЪК
В срока за отговор, отв.
„КООПЕРАЦИЯ” ЗКПУ НАПРЕДЪК
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства
и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №3442/14.07.2016г., по ч. гр.д.№ 5307/2013г. по описа на ПлРС. Настоящият
иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което, същият е допустим.
По делото се установява, че между ответника- КООПЕРАЦИЯ”
ЗКПУ НАПРЕДЪК
По делото се установява също,
видно от представеният договор за покупко- продажба на недвижими имоти,
обективиран в нот. акт № 15/03.06.2014г., нот. д.№ 139/2014г. на Нотариус ***,
че ищецът „РОМФАРМ КОМПАНИ” ООД, гр. София, е придобил собствеността върху
процесните недвижими имоти.
По делото се установява също, че
между страните по делото, е сключено споразумение от дата 24.10.2014г., въз
основа на което са уговорили изменение на размера на дължимата наемна цена-
съответно – за стоп. 2013/2014г., в размер на
40лв/дка и за стоп. 2014/2015г.- в размер на 50лв/дка. В споразумението страните са уговорили
също, че падежът и за двете стоп. години е до 10.11.2014г., като сумите са
платими по банков път.
В настоящето производство не са
представени доказателства, от страна на ответника, че същият е заплатил
дължимите суми –на падежа-наем за съответните
стоп. години -2013/2014г. и 2014/2015г., съобразно уговореното в
споразумението.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно приложеният по делото
договор за наем, съдът намира, че между страните по него е възникнало валидно
облигационно наемно отношение, с предмет- описаната земеделска земя. В случая,
договорът е сключен в обикновена писмена форма, без нотариална заверка на
подписите и без същият да е вписан в Служба по вписванията, поради което съдът намира,
че същия следва да бъде счетен именно като договор за наем, а не като договор
за аренда. С оглед сключеното между страните по делото споразумение, съдът
намира, че ответника- като наемател е надлежно уведомен за встъпването на
приобретателя РОМФАРМ КОМПАНИ” ООД, гр. София, в наемния договор, като
наемодател. Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест между
страните, и събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът в
настоящето производство има качеството на кредитор спрямо ответника, въз основа
на валиден наемен договор, както и факта на настъпване на изискуемостта на
задължението за заплащане на дължимата наемна цена, съобразно уговореното в
споразумението – или с настъпването на падежа на същото- дата 10.11.2014г., за
стоп. 2013/2014г и за стоп. 2014/2015година. Както бе посочено по- горе, по
делото няма представени доказателства, от страна на ответника, за заплащане на
дължимата сума, на падежа. С настъпването на падежа на задължението, длъжникът
е изпаднал в забава, поради което дължи и заплащане на обезщетение за забава, в
размер на законната лихва, считано от 11.11.2014г.- арг. чл. 84, ал.1, изр.
първо и чл.86, ал.1 ЗЗД. Съдът служебно изчисли, че размерът на дължимият наем
за стоп. 2014/2015г, за процесните имоти, е в размер на 550,40лв., като лихвата
за забава, върху тази сума, за периода
от изпадането на длъжника в забава- 11.11.2014г- до 11.07.2012г. /датата,
посочена в заявлението по чл. 410 от ГПК/, е в размер на 93,27лв., също
служебно изчислена от съда.
На основание гореизложеното, съдът намира, че искът с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.232, ал.2, вр.чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
признато за установено спрямо ответникът, че същият дължи сумата от 550,40лв.- дължим наем за
стопанската 2014/2015г, и сумата от 93,27лв- лихва за забава, за периода 11.11.2014-11.07.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК-13.07.2016г.,
до окончателното й изплащане..
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 375лв.- разноски по делото.
Ответникът следва да понесе и направените от ищеца разноски
в заповедното производство, в размер на 325лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.232, ал.2, вр.чл.79, ал.1, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че КООПЕРАЦИЯ ”ЗКПУ НАПРЕДЪК
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, КООПЕРАЦИЯ ”ЗКПУ НАПРЕДЪК
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, КООПЕРАЦИЯ ”ЗКПУ НАПРЕДЪК
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: