МОТИВИ
към присъда №
8/27.05.2019г. по НЧХ дело № 52/2019г. по описа на РС гр.Раднево
Производството
е образувано по тъжба на И.Н.Д., ЕГН **********,
който в качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу П.Г.П. – роден на ***г., български гражданин, средно
образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на
08.10.2018г. в с.Б. общ.Р. му е причинил разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
изразяващо се в счупвания на осмо и единадесето ребра– престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК.
По
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния
тъжител И.Н.Д. срещу подсъдимия П.Г.П. за сумата от 6000 лева, съставляващи неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания от престъпното деяние, описано в частната тъжба,
със сочена правна квалификация чл. 130,
ал. 1 от НК.
Частният
тъжител И.Н.Д., чрез своя повереник адвокат Д. поддържа
повдигнатото обвинение. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се доказва по несъмнен и категоричен начин, че на
датата на инкриминираното деяние, а именно на 08.10.2018г. подсъдимият П. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението, за което същият е предаден на съд, а именно такова
по чл. 130, ал. 1 от НК. В пледоарията си
поддържа обвинението, но променя
правната квалификация вместо по чл.130 ал. 1 от НК - по ал.2 на чл.130 от НК-
причинени болки и страдания, без
разстройство на здравето, тъй като в назначената СМЕ няма данни за каквито и да
е увреждания на ребрата. Предлага съдът да приеме, че на посочената дата
08.10.2018г., подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК и да бъде признат за виновен,
като се постанови една осъдителна присъда. Също
предлага приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск
да бъде уважен, но не в претендирания размер, а в размер на сума от
1000-2000лв., като оттеглят същия до размера на 6000лв.
Частният
тъжител Д. заявява, че е съгласен с казаното от повереника
си. Моли съда да произнесе осъдителна присъда, тъй като бил изпитал силни
болки, и счита, че ребрата са му били счупени в резултат на извършения масаж.
Защитникът
на подсъдимия П. – адвокат К. поддържа, че обвинението не е доказано по
безспорен начин, съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК, както и изрично
предвиденото, че осъдителната присъда не може да се основава на предположения,
като по смисъла на чл. 4, ал. 1 от НПК
тежестта да докаже обвинението по делата, образувани по тъжба, пада върху
частния тъжител. Поддържа, че обвинението не е доказано по безспорен начин,
както го изисква разпоредбата на чл. 303 от НПК, и предлага подсъдимият да бъде
признат за невиновен, както и сочи, че
функцията по гражданския иск е акцесорна и
трябва да следва съдбата на обвинението, поради което същият бъде отхвърлен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът приема за
установено, че 08.10.2018г., около 13:00 часа, частния тъжител Д. е посетил
подсъдимия П.Г.П. за когото е чул, че
извършва лечебни масажи в дома си в с.Б. Срещата е осъществена с помощта на
кмета на с.Б. Г.Г., който му е уредил ден и час за провеждането на този масаж.
Съгласно показанията на свид.Г. той е завел тъжителя до дома на подсъдимия П.,
който е започнал масаж в областта на кръста, тъй като оплакванията на тъжителя Д.
***. Още при влизането в къщата телефона на свидетеля Г. звъннал и той провел
телефонен разговор извън къщата. През останалото
време присъствал на масажа, като бил на около 2 метра от масажната
кушетка в масажното студио.
В началото
още тъжителя посочил, че изпитва силни болки в кръста. Масажиста му наместил
кръста, след което пристъпил към наместване на рамената. Първо наместил дясното
рамо, след което лявото. Това масажно действие се извършвало с коляно върху
торса на тъжителя. При наместването на лявото рамо Д. изохкал и казал, че го
заболяло. След това си заплатил сумата, поискана му от масажиста и двамата с
кмета на село Б. напуснали масажното студио.
Д.
отклонил първоначалната уговорка за кафе на Г. и си тръгнал към работното
място, където се видял със свидетелката Г.-***,където работел Д..
Свидетелката Г. установява, че Д. я е посетил в кметството
и обяснил, че изпитва силни болки, поради което и се прибрал в дома си. На
следващия ден тъжителя посетил отделение по образна диагностика-където му било
направено образно изследване. Диска от това изследване е приложен по делото.
На лист 36
от делото е приложено заключението на доктор Г. В., която установява фрактури
на 8 и девето ребра. Не е ясно за съда защо след поставянето на цифрата осем,
изписана с римски цифри има поставена въпросителна. Навярно за да покаже
липсата на такова счупване. Още повече, никъде не се сочи счупване на
единадесето ребро.
„Без
травматични изменения в белодр.паренхим.”
На лист 3
от делото е представено съдебномедицинско удостоверение на живо лице
№21-3/2018г. на доктор П. от датата 11.10.2018г. Същия на базата на твърденията
на частния тъжител и на заключението на доктор Г. В. прави заключение, че е
налице контузия на гръдния кош, която се изразява в счупване на осмо и
единадесето ребра в ляво. Защо е посочено единадесето ребро също остава загадка
за съда. Но следвайки заключението в удостоверението така е посочено
увреждането и в частната тъжба.
Описаните и установени
травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди,
тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава в
предварителните сведения, а именно при притискане и натиск в областта на
гръдния кош- се установява от доктор П. при първоначалния преглед на
пострадалия.
Тези
травматични увреждания според доктор П. тогава са причинили разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
В съдебно
заседание доктор П., назначен вече в качеството си на експерт, и след направена
диагностика на приложеното като веществено доказателство-диск от образната
диагностика установява, че няма наличие на счупване на ребрата. Доктор П.
установява, че поставянето на въпросителна навярно значи, че не е налично
счупване. В заключението е посочено, че липсата на каквото и да е счупване, на
което и да е ребро е консултирано с трима независими един от друг специалисти в
областта на образната диагностика.
Твърдението,
че Д. е получил силни болки по време на масажа се потвърждава не само от него
самия, а и от свидетеля Г. и от свидетелката Г.. Но свидетелката Г. установява,
че тъжителя е имал много силни болки в кръста два месеца преди да отиде на
масаж. След масажа не е бил на работа десет дни, след което се е завърнал на
работа. В експертизата е посочено, че е напълно възможно при силов масаж да се
получат силни болки в определени точки и области на тялото за каквито има данни
по делото, но само от гласните доказателства.
Не е ясно
обаче дали точно този масаж не е довело до отшумяване на болките в кръста на
частния тъжител и дали наистина не е допринесъл, макар и с по-силна болка за
известен период от време за оздравяването на Д..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така
описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа
показанията на разпитания по делото свидетел Г.Г. и М.Г., които описват
фактическата обстановка. Следва да се посочи, че Г. е единствен установен
непосредствен свидетел на деянието. Въпреки това, по делото не са събрани
данни, позволяващи да се направи извод за каквото и да е съмнение в
обективността и безпристрастността на показанията на същия свидетел. Ето защо
съдът намери, че показанията на свидетеля Г. следва да бъдат преценени като
последователни, логични и непротиворечиви, поради което и прие същите за
истинни.
Съдът
съобрази и обясненията на подсъдимия П., които се изразяват в простото отричане
на осъществяване инкриминираното деяние. Отказва да даде други обяснения,
поради което същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.
Съдът
съобрази приетото по делото заключение на изготвена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, съгласно която на И.Н.Д. не се установява наличие
на счупени ребра. Назначената допълнителна съдебно медицинска експертиза в
лицето на специалист образна диагностика категорично изразява становище, че на образа
по представения и приет в съдебно заседание като веществено доказателство диск
не се установяват данни за счупване на осмо и девето ребра в ляво. Съдът приема
заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите
професионални познания и опит в съответната специализирана област, и
съответстващо на събраните по делото доказателства.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
Предвид
горното съдът намери, че по делото не се установиха достатъчно данни за налични
белези на посоченото в тъжбата деяние, както от обективна, така и от субективна
страна, поради следното:
На първо
място, по делото не е установено, че подсъдимият П. чрез извършения от него
масаж да е причинил счупване на ребра на тъжителя Д.. Същевременно, от
заключението на съдебномедицинската експертиза, както и от изслушването на
вещото лице се установява, че не се установяват данни за счупване на осмо и
девето ребра в ляво. Дори нещо повече, няма данни за счупени ребра на частния
тъжител- както се сочи в тъжбата – единадесето ребро също не е счупено.
Образната диагностика е извършена на 09.10.2018г., т.е. един ден след масажа.
При така
очертаната фактическа обстановка и съвкупния анализ на доказателствената маса
съдът намира от правна страна, че подсъдимия нито от обективна, нито от
субективна страна е осъществил съставомерните признаци на вмененото му във вина
деяние. Липсват преки доказателства, както и не се очертава система от косвени
такива, които по категоричен и несъмнен начин, така както изисква нормата на чл. 303, ал.2 от НПК, да обосноват
обвинителната теза спрямо него, особено в насока той да е причинил травматични
увреждания, в резултат на самостоятелна целенасочена деятелност на подсъдимия.
Изводът на съда в горния смисъл е съобразен поотделно и в съвкупност с
показанията на свидетелите Г. и Г./ценени
изцяло/, а също и с приложените по делото и кредитирани писмени доказателства.
Логически се налага изводът, че не може по категоричен и безспорен начин
причинените на частния тъжител болки и
страдания, да се свържат с неправомерно и целенасочено поведение от страна на
подсъдимия в насока увреждане на телесния му интегритет, поради което и съдът
призна подсъдимия П. за невиновен, като на основание чл. 304 от НПК
го оправда по повдигнатото им с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.1,
НК. За прецизност следва да се отбележи, че с частната тъжба предявеното спрямо
подсъдимия обвинение е за причинена лека телесна повреда по посочената правна
квалификация, а с оглед кредитираната СМЕ и всички събрани по делото
доказателство, ако има въобще телесна повреда т тя е лека такава, но по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК,
а именно причинени болка и страдания, но както се посочи становището на съда е,
че в случая липсват безспорни и категорични доказателства за това подсъдимия да
е причинил виновно травматичните увреждания на частния тъжител въобще и в този
смисъл се приема, че липсват доказателства от посочената категория, които да
обосноват извода за причинена от тях лека телесна повреда в хипотезата на чл. 130, ал.2 от НК.
Следва да се има предвид, че същността на силовия масаж, какъвто безспорно се е
съгласил да му бъде извършен пострадалия включва причиняването на болка и
страдание, които са с лечебен ефект. Обстоятелството дали твърдяните като
изпитани болки и страдания са били по-големи от обичайните за такъв масаж не се
доказа по никакъв начин.
Така
подсъдимият П. нито е съзнавал общественоопасния характер на деянието, нито е
предвиждал неговите общественоопасни последици, нито е искал или допускал
тяхното настъпване. От друга страна, освен, че подсъдимият не се е стремял към
настъпването на вредоносния резултат, то и същият не е предвиждал настъпването
му, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди и в този смисъл деянието на П. следва да се преценява като непредпазливо.
Според правилото на чл. 11, ал.4 от НК,
обаче, непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона
случаи, като такива случаи на наказуемост досежно телесните повреди са
предвидени в чл. 133 и
чл. 134 от НК, но и в двата случая се касае за
други видове телесни повреди, различни от тази в настоящия казус, а именно
касае се за тежка или средна телесна повреда, но не и за лека такава. По тези
съображения дори и да се приеме, че е доказано с действията си подсъдимият да е
причинил описаното травматично увреждане, то липсва необходимия съставомерен
субективен елемент за същото.
Изхождайки от
анализа да събраните доказателства заедно и поотделно, съдът счита че деянието
не е доказано от обективна и субективна страна поради неразрешимото основно
противоречие в твърденията в тъжбата и приетите две експертизи, установяващи,
липсата на каквито и да е телесни увреждания. Колкото до промяната на
квалификацията на деянието по време на пледоариите като такова
по чл.131, ал.2 от НК - то съдът отново следва да оправдае подсъдимия,
тъй като не е налице субективния елемент на вината - а именно умисъл. Леката
телесна повреда се наказва само и единствено ако е умишлена, не и непредпазливо
причинената такава.
Предвид
горното, съдът намери, че подсъдимият П.Г.П., роден на ***г., български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********
следва да бъде признат
за НЕВИНОВЕН в това, че на 08.10.2018г., около 13:00 часа в дома си,
находящ се в с. Б., общ. Р., да е нанесъл по отношение на И.Н.Д. лека телесна
повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на осмо и
единадесето ребра в ляво, с която му причинил неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания за продължителен срок от време /повече от три
месеца/ извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл. 130, ал.
1 НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
След като намери
подсъдимият П.Г.П. за невиновен по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130,
ал.2 от НК, то съдът счете, че следва да отхвърли приетия за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от гражданския ищец И.Н.Д. спрямо
подсъдимия П. в размер на 6000 лева, съставляващи неимуществени вреди, а именно
болки и страдания от престъпното деяние, описано в частната тъжба, със сочена правна
квалификация чл. 130, ал. 2 от НК.
В този смисъл
безспорно съдът е длъжен да изследва въпрос причинени ли са на гражданския ищец
Д. вреди по смисъла на чл.45 от ЗЗД, от подсъдимия П. независимо дали стореното от последния
съставлява престъпление по НК.
В случая и след
проведеното съдебно следствие, съгласно вече описаната като възприета по делото
фактическа обстановка, не се установи подсъдимия П.Г.П. да е причинил на гражданския ищец Д. счупване
на осмо и единадесето или девето ребра в ляво. Също не се установиха, нито гражданския ищец Д.
представи каквито и да е доказателства, че същия е претърпял някакви
неимуществени вреди от действията на подсъдимия П.. Ето защо така предявения
граждански иск следва да бъде отхвърлен като НЕДОКАЗАН като основания и размер.
Съдът не приема за
доказано и твърдението, че Д. е изпитал болки и страдания, извън нормалните за
силов масаж, за да претендира каквито и да е неимуществени вреди.
Вещественото
доказателство, приложено по делото след минаване нуждата съдът постанови да се
върне на тъжителя.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери
подсъдимият П.Г.П. за невиновен по така повдигнатото му частно обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, съдът
намери, че на основание 190, ал. 1 от НПК следва да осъди частният тъжител И.Н.Д.
да заплати на подсъдимия П.Г.П. сторените от същия разноски по делото в общ размер
на 5400 лева за процесуално представителство по делото. Осъществяването на
същите разноски от страна на подсъдимия се установи по несъмнен начин от
приложения по делото договор за процесуално представителство от 01.03.2019г. и
от приложените по делото фактури №
********** и № ********** от 01.03.2019г., от който е видно, че сумата от 5 400
лева е заплатена на адвокат К.. В хода
на съдебното следствие и по време на пренията не бяха направени никакви
възражения за прекомерност на извършените разноски и техния размер, поради
което и съдът няма никакво основание да ги намаля.
Съдът осъди тъжителя И.Н.Д. ***, ЕГН ********** да
заплати сумата от 50 /петдесет / лева по сметка за вещи лица на РС гр.Р.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: