О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/01.06.2020 г., гр.Провадия
Провадийски районен съд, втори състав, на първи юни, две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
докладва гражданско дело № 215 по описа на съда за 2020 година:
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от Я.М.Г. с ЕГН **********, с
адрес с.Черковна срещу Г.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, като на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото;
да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата,
които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за
внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание
чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
В
молбата са изложени следните обстоятелства, на които
се основават претендираните права:
Твърди се, че на 28.04.2012г. страните сключили
граждански брак по време, на който отношенията между страните били хармонични.
От брака си
страните имали родено едно дете Пламен Г., роден на ***г..
С течение на времето
страните се отчуждили, детето било единственото, което ги свързвало. През
лятото на 2019г. ищцата напуснала семейното жилище.
Иска се
прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без
съдът да се произнасяте за вината. Иска се предоставяне на родителските права
спрямо детето на ответника, тъй като детето е свикнало да живее в неговия дом и
след раздялата между страните продължава да живее с него, определяне на
местоживеенето при ответника, определяне на режим на лични отношения между майката
и детето. Осъждане на майката да заплаща месечна издръжка в полза на детето чрез
техния баща и законен представител, в минимален размер; няма претенции към
ползването на семейното жилище, след прекратяване на брака съпругата да запази брачното
си фамилното си име Г., не претендира издръжка от ответника.
Ищцата предлага
сключването на споразумение с ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника.
В него не се оспорва, че страните са в брак и че от него
имат родено дете Пламен Г., че страните са разделени от лятото на 2019г., както
и че детето живее заедно с баща си след раздялата между страните.
Твърди се, че причината за раздялата между страните е
факта, че ищцата е заживяла с друг мъж, роднина на ответника. След раздялата
ищцата не търсила контакт със сина си, нито изпращала някакви средства за
издръжката му
Въпреки това ответникът
бил готов да й прости и да заздравят семейните си отношения. В случай, че
ищцата не желае заздравяване на семейните отношения се предлага сключване на
споразумение за прекратяване на брака.
Правна квалификация на предявените искове:
Предявени са искове с правно основание чл.
49, ал.1 от СК за прекратяване на сключения между страните
граждански брак поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство
без произнасяне по вината; чл.59 СК за предоставяне упражняването на
родителските права спрямо детето на страните ненавършило пълнолетие и
определяне на режим на лични контакти между майката и детето, определяне на местоживеене
на детето; по чл.143, ал.1 СК за определяне на издръжка за непълнолетното дете,
по чл.53 СК за запазване от ищцата на брачното й фамилно име.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се укаже на всяка от страните, че е длъжна
да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
Съдът на основание чл.
146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ищеца, че следва да докаже, че страните
са в брак, дълбокото и непоправимо разстройство на брака, фактическата раздяла
между страните, че страните имат общо дете, родителския си
капацитет, възможностите си да се грижи за детето си, лицето, което полага
грижи за детето, битовите си условия, възможностите на ответника да дава
претендираната издръжка.
В тежест на ответника
по е
да докаже положителните факти, на които се позовава – раздялата между страните
и причината за раздялата, че той полага грижи за детето след раздялата и е поел
изцяло издръжката му, родителския си капацитет, възможностите си да се грижи за
детето си, лицето, което полага грижи за детето, битовите си условия,
възможностите на ответника да дава претендираната издръжка.
На основание чл. 146,
ал. 2 от ГПК
съдът намира, че няма факти, за които страните не сочат доказателства.
Съдът на основание чл. 140 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Представените от ищцата писмени доказателства
касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати.
На страните следа да бъдат допуснати до разпит
двама свидетеля в режим на водене.
Дирекция „Социално подпомагане” Провадия следва
да изготви социален доклад по случая.
Водим от горното и на основание чл. 140 ал. 1 и
ал. 3 от ГПК, ПРС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 08.07.2020
год. от 11:45
часа,
за които дата и час да се призоват страните.
ЗАДЪЛЖАВА ДСП Провадия да изготви
социален доклад по случая.
ДОПУСКА приложените към
делото писмени доказателства.
ДОПУСКА на страните по двама свидетеля в режим на водене за насроченото съдебно
заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146,
ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка
страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания
или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото
в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че
следва да се явят лично в първото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца,
че при неявяването му без уважителна причина в първото по делото съдебно
заседание и непредставяне на доказателства за наличие на такава -
производството по делото подлежи на прекратяване по реда на чл. 321, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който ѝ
е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Съдът приканва
страните към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора
и има преимущество пред спорното производство по реда на основание чл.140 от ГПК.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други
свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях
споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен
съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в
която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на
страните.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………….