РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Велико Търново , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20204100500834 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 144/29.06.2020 г. по гр. д. № 2021/2019 г. на Горнооряховския районен
съд (ГОРС) е прието за установено по отношение на „Е.-П.П.“ АД, ЕИК: , гр. В., бул. „В.В.
№ ., че С. Ф. С., ЕГН: **********, гр. Г.О., ул. „П.“ № ., не дължи на търговското дружество
сумата от 3234.98 лв. (с ДДС), начислена по партида с кл. № ..и аб. № ..., за периода от
30.08.2017 г. до 29.08.2018 г., за неизмерена и непотребена ел. енергия до адрес в гр. Г.О, ул.
„П..“ № . Със същото решение районният съд е осъдил „Е.-П.П.“ АД да заплати разноските
по делото на С. Ф. С..
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Е.-П.П.“ АД, гр.
В., в която се навеждат доводи за нейната неправилност. Моли Великотърновския окръжен
съд (ВТОС), с което да отмени обжалваното решение, и да постанови ново решение, с което
да присъди изцяло претендираните суми. Претендират се и разноски.
В постъпилия отговор на въззивната жалба от С. Ф. С., гр. Г.О., се навеждат доводи
за правилност на атакуваното решение и се моли ВТОС да го потвърди, а жалбата – да
остави без уважение. Претендират се и разноски.
По фактите:
Понеже ГОРС е установил правнорелевантните обстоятелства по делото правилно с
оглед на събраните доказателствени средства, ВТОС намира за необходимо да препрати към
мотивите на обжалваното решение относно фактическа обстановка и по-конкретно относно
това от кои доказателствени средства какви фактически изводи следват. Ето защо на
1
основание чл. 272 ГПК настоящият състав на съда намира по фактите следното:
Ищецът е бил потребител, а ответното дружество – доставчик на ел. енергия за обект
в гр. Г.О., ул. „П.“ №, за която цел му била открита партида с кл. № .. и аб. № ... На
20.08.2018 г. служители на „Е.-.П.П.“ АД били извършили служебна проверка на средство за
търговско измерване (СТИ) до процесния обект, което било демонтирано и изпратено в
„Българския институт за метрология“ (БИМ), гр. Русе.
От метрологичната експертиза на „БИМ“ се установило, че в процесния електромер
няма видима външна намеса или видима повреда в схемата за свързване, като при софтуерно
четене било установено наличие на сумарна ел. енергия (Т. 1.8.0): 023650.1, която не се
визуализирала (изцяло) на електромера. Заключава се, че същият отговаря на
метрологичните изисквания за измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите
характеристики (за това).
На 15.10.2019 г. „Е.С.“ АД дало „одобрението“ си „Е.-П.П.“ АД да „преизчисли“ на
kWh
С.Ф. С. ел. енергия в общ размер на 17 212 за периода от 30.08.2017 г. до 29.08.2018 г.
За тази цел „Е.-П.П.“ АД издало фактура № .. от 16.10.2019 г. за сумата от 3234.98 лв.
Търговското дружество уведомило потребителя за извършените проверка и преизчисление с
писма, които били получени от адресата им на 23.10.2019 г.
С.Ф. С. подал „жалба“ до „Е.С.“ АД и „Е.-П.П.“ АД, с която възразил срещу
преизчислението, както и че не дължи сумата, за която била издадена процесната фактура.
От съдебно-техническата експертиза (СТЕ) се установява, че процесното СТИ имало
0 kWh 1
следните показатели: Тарифа (Т) (1.8.0), която е обща: 23 650.7 ; Т (1.8.1.), която е
kWh 2 kW 3
нощна: 2296.3 ; Т (1.8.2.), която е дневна: 2404.7; Т (1.8.3), която е върхова и
kWh
визуализирана на екрана: 1739.9. Вещото лице (ВЛ) е заключило, че при софтуерен
прочит на СТИ е видно несъответствие между показанията, записани в сумарния регистър
01-3
Т (1.8.0), и сбора от показанията на Т (1.8.1-3), което най-вероятно се дължи на наличие
на цифрови показания в регистър, ненастроен за отчет. Най-сетне, доц. д-р инж. М. сочи, че
не би могло да се установи кога и на какво се дължи въпросното несъответствие.
По правото:
Предявен пред първоинстанционния съд е отрицателен установителен иск (ОУИ) по
чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ищецът С. Ф. С., гр. Г.О.,
не дължи на „Е.-П.П.“ АД, гр. В., сумата от 3234.98 лв. (с ДДС), начислена по партида с кл.
№ . и аб. №.. за периода от 30.08.2017 г. до 29.08.2018 г., за неизмерена и непотребена ел.
енергия до адрес в гр. Г.О., ул. „П.“ № ...
В случая ВТОС намира, че е положително установен интересът на ищеца от
образуването на производството като процесуална предпоставка на ОУИ (чл. 124, ал. 1
ГПК). Това е така с оглед на обстоятелството, че ответното дружество е искало от ищеца
изпълнение по извънсъдебен ред на твърдяното от него вземане в отричания размер. За тази
цел „Е.-П.П.“ АД е издало фактура, която е била връчена на С. Ф. С. за плащане. Така
претендираното вземане от търговското дружество е от естество да застраши правната сфера
на потребителя, поради което за С. Ф. Х. се е породил интерес от предявяването на ОУИ по
2
чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, за да иска установяването със сила на
пресъдено нещо несъществуването на претендираното спрямо него от „Е.-П.П.“ АД
облигационно право.
Доказателствената тежест при ОУИ се носи от ответника. Ето защо, за да бъде
отхвърлен ОУИ за несъществуването на вземането (чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1
ЗЗД), ответното дружество, „Е.-П.П.“ АД, трябва да докаже: първо, че между него като
продавач (доставчик) и ищеца като купувач (абонат, потребител) е бил сключен договор за
продажба на ел. енергия (чл. 183 и сл. ЗЗД); второ, че ответното дружество е доставило
процесната ел. енергия (чл. 187, ал. 1 ЗЗД); трето, че ищецът я е получил (чл. 200, ал. 1, пр. 2
ЗЗД). При кумулативното наличие на всички тези обстоятелства за доставчика на ел. енергия
възниква вземане за заплащане на цената (чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Ищецът, С. Ф. С., от своя
страна, носи тежестта на доказване относно евентуалните си възражения, които изключват
съществуването на вземането на ответника: че е платил, че вземането се е погасило по
давност и пр.
По настоящето дело е безспорен фактът, че между страните е бил сключен договор по
чл. 183 и сл. ЗЗД, по силата на който „Енерго-Про Продажби“ АД се е задължило да доставя
на С. Ф. С. ел. енергия до обекта в гр. Г.О. срещу насрещно задължение за плащане на цена.
По делото, обаче, не е положително установено при условията на пълно и главно доказване
твърдението на „Енерго-Про Продажби“ АД, че процесната ел. енергия е била реално
доставена на С.Ф. С. по смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗЗД. Търговецът се домогва да докаже това
чрез СТЕ, констативния протокол от 20.08.2018 г. и експертизата на „БИМ“. Само че, от
една страна, процесната СТЕ не доказва по никакъв начин дали претендираната ел. енергия
действително е преминала през процесното СТИ. Напротив, ВЛ изтъква, че „не могат да се
установят данни за това кога и по какъв начин е възникнало несъответствието“ между
1-30
текущите показания на Т и общата Т.
Тези обстоятелства не се установяват и от констативния протокол от № ../20.08.2018
г., нито от експертизата № ../01.10.2019 г. на „БИМ“, гр. Р.. Всъщност, от всички изброени
доказателствени средства следва единствено, че процесното СТИ има (някакви) показания,
които не се визуализират на дисплея му. Само че по делото липсват каквито и да било данни
за това кога – на коя дата и в колко часа – и колко точно ел. енергия търговското
дружеството е било доставило на потребителя до процесния обект, за която се твърди, че е
била отчетена в невизуализиран регистър на процесния електромер. (Всъщност, СТИ би
могло да е било монтирано първоначално с това показание в т. нар. „скрит“ регистър.)
Съгласно разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес съдът е длъжен
да счете за ненастъпило всичко, което не е било надлежно доказано, че се е случило (чл. 154,
ал. 1 ГПК).
Съгласно всичко изложено трябва да се заключи, че процесното вземане в полза на
„Е.-П.П.“ АД срещу С. Ф. С. за цената в размер на 3234.98 лв. (с ДДС), начислена за периода
от 30.08.2017 г. до 29.08.2018 г., за неизмерена и непотребена ел. енергия до адрес в гр.
Г.О. не е възникнало, поради липса на доказателства за реалното доставяне на ел. енергия
(чл. 187, ал. 1 ЗЗД). При това положение би било безпредметно да се изследва следващата
предпоставка на вземането на „Е.-П.П.“ АД: получаването на ел. енергия от Ст. Ф. С. (чл.
200, ал. 1, пр. 2 ЗЗД).
По оплакванията и исканията на страните:
3
С оглед на изложените по-горе съображения доводът на въззивната страна, че
вземането съществувало на основание чл. 183 ЗЗД, не може да бъде споделен, защото
същият се явява неоснователен поради недоказаност (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Също така процесното вземане не би могло да се породи и на основание чл. 327 ТЗ,
каквото съображение се релевира от „Е.-П.П.“ АД, и то не просто предвид на същите
съображения, изтъкнати по-горе, но и предвид на това че процесният договор не
представлява търговска сделка. Това е така по арг. от чл. 318, ал. 2 ТЗ, който гласи, че: „Не е
търговска сделката, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е
физическо лице.“ Процесната ел. енергия се закупува от физическото лице Ст. Ф. С., и то за
битови нужди: обстоятелства, които са безспорни между страните.
Понеже неточното отчитане на доставената, а оттам и потребената ел. енергия
създава доказателствени трудности за доставчиците, законодателят е създал в техен интерес
особен ред за преизчисляването на ел. енергия: вж. чл. 49 и сл. ПИКЕЕ (обн. ДВ. бр. №
35/30.04.2019 г.). Именно такава „процедура“ се е опитало „Е.-П.П. АД да приложи в
настоящия случай. Това, обаче, е било несъобразено с актуалния материален закон, тъй като
към момента на съставянето на констативния протокол № . от 20.8.2018 г. г. по арг. от § 2 от
ПИКЕЕ от 2019 г. приложимост следва да намерят разпоредбите на ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр. №
98/12.11.2013 г. Но в този момент са били в сила единствено чл. 48-51 ПИКЕЕ, а всички
останали разпоредби от същ. правила са били вече отменени с р. № 1500/06.07.2017 г. по
адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС (обн. в ДВ № 15/14.02.2017 г.). Въпросните чл. 48 и сл.
ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) са били инсуфициентни, за да се осъществи въпросната „процедура
по корекция“ с оглед на възложената делегация на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране на основание чл. 83, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката. Ако се приеме противното, то това би означавало да се пренебрегнат изцяло
интересите на потребителите, за да се защитят тези на доставчиците на ел. енергия, като
пред тях се отворят широко вратите за произвол, тъй като в случая не са били действали
правилата относно принципите при измерването (чл. 2 и сл. ПИКЕЕ от 2013 г., отм.), нито
относно изискванията към измервателните системи (чл. 17 и сл. от същ. правилата), нито
дори относно контрола по техническото измерване (чл. 52 и сл. от същ. правила), и т. н.
С оглед на всичко, изложено дотук, следва да се приеме, че правилно
първоинстанционният съд е установил, че на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200,
ал. 1 ЗЗД С. Ф. С., гр. Г.О., не дължи на „Е.-П.П.“ АД, гр. В., сумата от 3234.98 лв. (с ДДС),
начислена по партида с кл. № .. и аб. № ., за периода от 30.08.2017 г. до 29.08.2018 г., за
неизмерена и непотребена ел. енергия до адрес в гр. Г.О., ул. „П.“ № . Предвид на
съвпадащите крайни изводи на ВТОС с тези на ГОРС, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр.
1 ГПК атакуваното съдебно решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено, а
настоящата въззивна жалба – оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
въззивникът в размер на 650 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Воден от горните съображения и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и чл. 78, ал.
3 ГПК, Великотърновският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144/29.06.2020 г. по гр. д. № 2021/2019 г. на
Горнооряховския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е.-П.П.“ АД, ЕИК: ., гр. В., бул. „В.В.“ №
.., да заплати съдебно-деловодни разноски на С. Ф. С., ЕГН: **********, гр. Г.О., ул. „П.“ №
., в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1
ГПК).
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5