№ 4873
гр. "", 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110126643 по
описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът – М. Б. К., твърди, че на 11.04.2021 г. в гр. "" на ул. „Емилиян Станев“ е
претърпял инцидент, като при придвижване пеша по улицата, вследствие на нарушена
настилка, е залитнал, загубил е равновесие и е паднал на земята. С помощта на брат
му, който е бил с него, се е изправил, но е изпитвал силна болка. След извършен
преглед са били установени следните увреждания на здравето на ищеца – контузия на
дясното стъпало, отток на глезена, както и кръвонасядания на гръбната повърхност. За
период от около един месеца след инцидента ищецът е изпитвал затруднения в
придвижването, дискомфорт, като не е успял да се възстанови напълно и чувства и към
настоящия момент напрежение и дискомфорт при стъпване. Наложило се е неговите
близки да му помагат, за да може да извършва нормалните си ежедневни дейности. В
резултат на увреждането е претърпяла болки и страдания, както и емоционален стрес.
Сочи, че отговорност за причинените му вреди носи ответникът, тъй като чрез
неговите работници и служители или чрез трети лица, на които е възложил такава
дейност, не е изпълнил задълженията във връзка с поддържане на процесния
пешеходен участък в състояние, което позволява безопасното придвижване на
пешеходци. Ето защо, предявява иск за сумата в размер на 2500 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Претендира законната лихва,
както и разноските по делото.
1
Ответникът – СО, оспорва иска. Не оспорва факта, че ул. „Емилиян Станев“ в гр.
"" е общинска собственост. Оспорва претърпените от ищеца увреждания да са в
резултат от твърдяното падане, вследствие неравност на ул. „Емилиян Станев“. Твърди
да е налице съпричиняване от страна на ищеца. Оспорва иска по размер. Претендира
разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да докаже настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и конкретно - че в резултат на неподдържане
на пътен участък - общинска собственост, по отношение на който ответникът има
задължение за поддържане, е настъпило увреждане на здравето на ищеца, в резултат на
което са му нанесени неимуществени вреди – болки и страдания.
В случай на доказване на фактическия състав на предявеното от ищцата право,
на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост.
При доказване на горните факти ответникът следва да докаже възражението си
за съпричиняване, както и погасяването на задължението.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля БЯ се
установяват обстоятелствата, свързани с претърпяното от ищцата увреждане.
Свидетелят сочи, че на 11.04.2021 г. е бил с ищеца, който е негов брат, като двамата са
вървели пеша по ул. „Емилиян Станев“ в гр. "", която е била в много лошо състояние.
В резултат на неравност на пътната настилка, ищецът се е спънал, залитнал е и е
паднал на земята. Наложило се е свидетелят Я да помогне на ищеца да се изправи, като
ищецът е изпитвал силна болка в крака и се е изправил трудно. Предвид факта, че
ищецът не е могъл да се придвижва самостоятелно, свидетелят Я му е помогнал да се
прибери в дома му. Болката в крака на ищеца е била силна и не е отшумявала, поради
което свидетелят Я го е закарал в болница. Изложеното от свидетеля Я се установява и
от показанията на свидетеля ДМ – лице, което се намира във фактическо съжителство
на семейни начала с ищеца. Свидетелят М сочи, че на 11.04.2021 г. ищецът е претърпял
инцидент в резултат на падане на ул. „Емилиян Станев“ в гр. "", вследствие на спъване,
при което е наранил десния си крак.
Съгласно съдебно-медицинско удостоверение № 207/2021 г., при преглед и от
медицинската документация съдебен лекар при УМБАЛ „Александровска“ е установил
следните травми на ищеца – контузия на дясното стъпало с кръвонасядане по гръбната
му повърхност, отток на десния глезен. Посочено е, че тези увреждания са получени в
резултат на действието на твърди тъпи предмети или извършване на прекомерни
надпределни динамични движения на ставата, като могат да се получат по време и
2
начин, съобщен от пострадалия, а именно – стъпване на неравност на улицата,
вследствие на което се е извил десния крак на ищеца в областта на глезена, което е
станало на 11.04.2021 г.
Предвид горното, съдът намира за доказано обстоятелството, че в резултат
лошото състояние на пътната настилка на ул. „Емилиян Станев“ в гр. "", на 11.04.2021
г. ищецът е стъпил на неравност на посочената улица, вследствие на което е залитнал и
е паднал, като е увредил десния си крак и е получил следните увреждания - контузия
на дясното стъпало с кръвонасядане по гръбната му повърхност, отток на десния
глезен.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, общинска
собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание
§. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА) с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините
следните държавни имоти - общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.
Следователно, установява се по делото, че процесният пешеходен участък е общинска
собственост, който факт освен това е безспорен между страните.
В случая се претендира заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от
присъщи качества на една вещ, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно
състояние на вещта, поради което отговорността на нейния собственик е по чл. 45 ЗЗД,
съответно по чл. 49 ЗЗД - за виновно бездействие за отстраняването на повредите и
възстановяването на типичното състояние на вещта.
В качеството на собственик СО е длъжна да поддържа в изправно състояние
процесния пешеходен участък. Понятието изправно състояние означава, че
пешеходният участък следва да се поддържа годен за обикновеното си предназначение,
а именно - безопасното движение на пешеходци. Това свое задължение СО следва да
изпълнява чрез съответните служители или работници или чрез лице, на което изрично
е възложено поддържането на пешеходния участък, като бездействието на последните
във връзка с изпълнение на задължението им за ремонт и обезопасяване на пешеходния
участък е довело до увреждането, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Следва да се установи, дали ищецът е претърпял твърдените в исковата молба
неимуществени вреди.
За установяване на причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие
увреждането, са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
ДМ и БЯ. Свидетелят Я, който е бил с ищеца по време на инцидента, сочи, че след
падането ищецът е изпитал „ужасна“ болка, като е бил в невъзможност да се изправи
сам и да се придвижи самостоятелно до дома му. Впоследствие, тъй като болката не е
3
отшумяла, а напротив – станала е по-силна, се е наложило ищецът да посети болница.
Свидетелят М сочи, че е излязла в отпуск за период от две седмици, за да полага грижи
за ищеца след процесния инцидент, тъй като ищецът е бил с отток на десния крак,
изпитвал е силни болки и не е могъл да се придвижва сам, поради което свидетелят М
му е помагала. Наложило се е да приема болкоуспокояващи, предвид силната болка в
крака, която е изпитвал. И към настоящия момент ищецът изпитва дискомфорт в
десния глезен.
Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен
начин от обсъдените по-горе свидетелски показания и приетата съдебно-медицинска
експертиза, че в резултат на процесното увреждане ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки, страдания и битови неудобства. Следва да се отчете
обстоятелството, че претърпяната от ищеца травма не е тежка, тъй като не се
установява същият да е претърпял фрактура или друго увреждане, налагащо престой в
болница или друго специализирано лечение. Периодът на възстановяване от
претърпяното от ищеца увреждане е около две седмици, съдейки от показанията на
свидетеля М, като през цялото време ищецът е изпитвала болки, страдания и битови
неудобства. По делото се доказва, че претърпените от ищеца болки са били интензивни
в началния период веднага след настъпване на увреждането. Отчитайки всички тези
критерии, с оглед на общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението, съдът намира, че справедливият размер за претърпени неимуществени
вреди в конкретния случай е 2000 лв.
Следователно искът с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да се уважи
за сумата в размер на 2000 лв., като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 2500
лв.
По разноските:
Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че разноските
за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 600
лв. не са прекомерни, поради което възражението на ответника за прекомерност е
неоснователно.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 561,52 лв.,
представляваща разноски по производството съобразно уважената част от иска.
4
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата в размер на 60 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. ....................., да заплати на М. Б. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. "", ж.к. „"" II“, бл. ............, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
исковата молба – 14.05.2021 г., до погасяването, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
претърпяно от него увреждане – контузия на дясното стъпало с кръвонасядане по
гръбната му повърхност, отток на десния глезен, настъпило на 11.04.2021 г. в резултат
на стъпване на неравност на улица „Емилиян Станев“ в гр. "", като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 2500 лв.
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. ....................., да заплати на М. Б. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. "", ж.к. „"" II“, бл. ............, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 561,52 лв., представляваща разноски по производството съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. "", ж.к. „"" II“, бл. ............, да
заплати на СО, с адрес: гр. ....................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 60 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5