№ 3339
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100502805 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20065952/07.11.2022 г. СРС, 71 с-в, по гр.д.№ 17597/20 г.
е отхвърлил изцяло предявените от „Топлофикация София” ЕАД обективно
съединени искове за установяване, че А. Т. К. дължи на ищеца сумата от
524,95 лв. за доставена в периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. и реално
потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури № №
**********/31.07.2015 г. и **********/31.07.2016 г. в имот-апартамент № 15,
находящ се в гр.София, ул. „******* със законната лихва от 01.06.2018 г. до
изплащане на вземането; сумата от 97,75 лв.-лихва за забава върху главното
вземане, изтекла за периода от 15.09.2015 г. до 23.05.2018 г., както и суми за
дялово разпределение-36,07 лв. главница от м.07.2014 г. до м.04.2017 г. със
законната лихва от 01.06.2018 г. до окончателното плащане и 9,30 лв.-лихва
за забава за периода от 15.09.2015 г. до 23.05.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 35777/2018 г. по описа на
СРС, 160 с-в.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
1
ищеца-„Топлофикация София” ЕАД.Въззивникът излага оплаквания, че
решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон,
тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице
облигационно правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника, по която ищецът да е изпълнил задълженията си.Твърди, че по
делото е установено, че ответникът е бил собственик на процесния имот в
качеството си на наследник по закон на майка си-А.Т.П., като вписаният отказ
от наследство е направен след процесния период.Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- А. Т. К. изразява становище, че се е
отказал от наследството на майка си и счита, че първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД.Ищецът- „Топлофикация-София” АД твърди, че на 01.06.2018 г. е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу А. Т. К. за сумата от 524,95 лв.-главница, представляваща стойността
на неплатена топлинна енергия, отразена в общи фактури № №
**********/31.07.2015 г. и **********/31.07.2016 г. за периода м.05.2014 г.-
м.04.2017 г., 97,75 лв.-мораторна лихва за забава в размер на законната лихва
от 15.09.2015 г. до 23.05.2018 г., 36,07 лв.-главница за услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. и 9,30 лв.-лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015 г.-
23.05.2018 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.С разпореждане, постановено по
ч.гр.д.№ 35777/2018 г. по описа на СРС, 160 с-в е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника.Със съобщение, получено от дружеството на
30.04.2020 г. на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване
на вземането си срещу А. Т. К..Твърди, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот-
апартамент № 15 в гр.София, ул. „*******” *******, и че за процесния
период му е доставил топлинна енергия при публично известни Общи
2
условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди от
2016 г.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ.Съгласно ОУ
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
страницата на дружеството.Ответникът е ползвал доставената от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията
си.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сума за консумирана топлинна енергия
в размер на сумата от 524,95 лв.-главница, представляваща стойността на
неплатена топлинна енергия, отразена в общи фактури № №
**********/31.07.2015 г. и **********/31.07.2016 г. за периода м.05.2014 г.-
м.04.2017 г., 97,75 лв.-мораторна лихва за забава в размер на законната лихва
от 15.09.2015 г. до 23.05.2018 г., 36,07 лв.-главница за услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. и 9,30 лв.-лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015 г.-
23.05.2018 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на главницата.
Ответникът- А. Т. К. не е подал отговор на исковата молба.
Със заявление вх.№ 3044391/01.06.2018 г. „Топлофикация-София” ЕАД
е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Т. К.
за процесните суми.На 22.08.2018 г. е издадена заповед по чл.410
ГПК.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.На 30.04.2020 г. ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането
си.Исковата молба е подадена на 13.05.2020 г. / в срока по чл.415, ал.4 ГПК/.
Видно от настанителна заповед № ЖН-04-01/14.01.2002 г. на СО-р-н
„Красно село“ А.Т.П. е настанена в апартамент № 15, находящ се в гр.София,
ул. „*******“ № *******
Видно от удостоверение за наследници № 9999/22.12.2015 г. на СО-р-н
„Красно село“ А.Т.П. е починала на 15.12.2015 г. и е оставила за наследници
по закон: Т.Т.Д.-дъщеря и А. Т. К.-син.
Със заповед № РД-2400-500/22.12.2015 г. кметът на р-н „Красно село“
при СО на основание чл.46, ал.1, т.7 ЗОбС и чл.33, ал.1, т.6 НРУУРОЖТСО е
отменил заповед за настаняване № ЖН-04-01/14.01.2002 г. на р-н „Красно
село“ и сключените въз основа на нея договори за наем от 13.02.2002 г. и
3
26.09.2002 г. и допълнителни споразумения към втория № 1/22.02.2007 г. и №
2/22.04.2008 г. на р-н „Красно село“ с едночленното семейство на А.Т.П. за
общинско жилище, находящо се в гр.София, жк „*******“, ул. „*******“ №
*******, ап.15 и е наредил обитаваното от Анка Т.а общинско жилище да се
освободи и предаде от наследниците й.Представен е приемо-предавателен
протокол от 29.12.2015 г. за предаване на жилището от А. К. на комисия от
СО-р-н „Красно село“.
Със заповед № ЖН-04-5/16.05.2016 г. на кмета на СО-р-н „Красно село“
в процесния имот е настанена А.С.А..
Със заявление-декларация вх.№ Г-8866/10.06.2016 г. А.С.А. е поискала
от ищцовото дружество да й бъде открита партида на процесния адрес.
По делото е представено съдебно удостоверение на СРС, 117 с-в в
уверение на това, че същият е подал молба с вх.№ 22020152/21.10.2020 г., с
която се отказва от наследството на А.Т.П., починала на 15.12.2015 г.
Видно от протокол от ОС на етажните собственици на ул. „*******“ №
3 на 06.10.2001 г. е взело решение за сключване на договор за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване
на обща и индивидуални сметки с „Т.С.” ЕООД.
На 19.10.2001 г. е сключен договор № 1151 за извършване на
индивидуално измерване на потреблението за топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода вкл. издаването на
обща и индивидуални сметки между ЕС, в която се намира процесния имот и
„Т.С.” ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право,
когато има интерес от това.Ищецът мотивира правния си интерес с
твърдението, че ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК,
поради което в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове относно
вземането си за главница и лихва за забава.При това положение е налице
правен интерес от предявяване на положителните установителни искове и
същите се явяват допустими.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото не са ангажирани
4
доказателства, че ответникът притежава право на собственост или вещно
право на ползване върху процесния имот и че е налице облигационно
правоотношение между страните по делото с предмет продажба и доставка на
топлинна енергия.Приел е за установено, че наследодателката на ответника,
починала на 15.12.2015 г., е била настанена в процесното общинско жилище
като наемател и че за задълженията за заплащане на ползваната топлинна
енергия до смъртта й отговарят наследниците й.С оглед представеното обаче
удостоверение, че ответникът се е отказал от наследството, оставено от А.П.
и този отказ е вписан, същият не е материалноправно легитимиран да
отговаря по исковете и исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по т.д.№
2/2017 г. на ОСГК, изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие.При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
От събраните по делото доказателства не се установи през процесния
5
период ответникът, респ. наследодателката му да са собственици или
носители на вещното право на ползване върху имота, нито да са ползвали
имота със съгласието на собственика и да са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди с топлопреносното
предприятие.Наследодателката на ответника е била настанена като наемател в
процесното общинско жилище, но липсва подадено заявление-декларация за
откриване на партида на нейно име или други доказателства за сключен
договор за продажба на топлинна енергия с ищеца.
Дори и да се приеме, че тя е имала качеството на потребител на
топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до 15.12.2015 г. /момента на
смъртта й/, по делото е представено съдебно удостоверение, че в специалната
за това книга в СРС е вписан отказ на ответника от наследството на А.П.,
поради което същият няма качеството на неин наследник и не е
материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията й.
Несъстоятелен е доводът на въззивника, че отказът от наследство е
направен след процесния период.С отказа от наследство наследникът
престава да бъде наследник и се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът
произвежда действие от откриване на наследството.
Поради изложените съображения съдът счита, че ищецът не е провел
пълно доказване, че ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия и предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски в полза на въззивника не следва да се
присъждат.
Въззиваемият не претендира разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20065952/07.11.2022 г. на СРС, 71 с-в, по
гр.д.№ 17597/20 г.
6
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7