Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 435 ГПК във вр. чл. 78 ал. 5 ГПК. Образувано е по жалба на „Е. Б. П.” подадена чрез пълномощника му юриск. В. М. срещу Постановление от 02.05.2012г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д.К. с рег. № ... с район на действия ОС Велико Търново по изпълнително дело № 340/2012г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на адвокатския хонорар поради неговата прекомерност. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното постановление, поради неправилно прилагане от ЧСИ на § 2 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 78 ал. 5 ГПК. При прилагането на последната разпоредба ЧСИ не е ограничен до трикратния размер на разноските, доколкото липсвала законова делегация по отношение на този параграф от наредбата. Сочи се, че изпълнителния процес не се отличава с правната и фактическа сложност, както и с полагане на особени усилия и ангажиране на допълнителни ресурси. Ответната страна по жалбата - взискател по изпълнителното дело е ¾ведомена за подадената жалба, но не е заела писмено становище по нея. В писмените си обясненията по чл. 436 ал. 3 ГПК ЧСИ навежда доводи за неоснователност на жалбата. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата против Постановлението на ЧСИ от 02.05.2012г., е подадена в срок. Изхожда от активно легитимирано лице и е насочена против подлежащ на проверка акт на ЧСИ, поради което се явява процесуално допустима. Изпълнителното производство е образувано по молба на ответник жалба въз основа на изпълнителен лист за присъдени разноски в размер на 1326,60 лева срещу „Е. Б. П.” . Към молбата освен изпълнителния лист е представен договор за правна помощ, в който е отбелязано, че договореното възнаграждение в размер на 450 лв. е внесено в брой. Приложено е и пълномощно, от което се установява, че пълномощникът на взискателя е упълномощен да образува и води изп. дело, както и да получава плащания по него. Въз основа на молбата ЧСИ е образувала изп. дело № 340/2012г., изпратила е покана за доброволно изпълнение до длъжника и запорно съобщение до „Уникредит Булбанк” , в които е отразен и заплатения от ответник жалба на процесуалния му представител адвокатски хонорар от 450 лв. „Е. ... П.” е направил писмено възражение срещу този размер на адвокатското възнаграждение и е поискал същият да бъде намален, поради прекомерност. С атакуваното постановление ЧСИ е оставил без уважение това възражение на длъжника по изпълнението като е приел, че не е налице прекомерност, доколкото размера на възнаграждението попада в границите на § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. При така установените факти съдът счита, че подадена жалба е основателна по следните съображения: Безспорно е в теорията и в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК намира приложение и при принудителното изпълнение по ГПК, доколкото въпроса за разноските касае всяко съдебно производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът респ. съдебният - изпълнител може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Последната разпоредба представлява законова делегация за висшите органи на адвокатурата, уреждаща правото им да определят минимални размери на адвокатските възнаграждения, въз основа на която делегация е издадена Наредба № 1/09.07.2004г. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл. 78 ал. 5 ГПК няма, поради което правилото на § 2 от ДР на посочената наредба е издадено извън законовата делегация и не следва да се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл. 78 ал. 5 ГПК, поради което в последната хипотеза съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокат до трикратния минимален размер, а единствено до минималния такъв. В този смисъл е и константната практика на ВКС - определение № 91/21.10.2009 год. по т.д. № 305/2009 год., ІІ т.о.; определение № 283/07.05.2009 год. по ч.т.д. № 304/2009 год., ІІ т.о; определение № 74/07.02.2011 год. по ч.гр.д. № 46/2011 год., ІV г.о., определение № 269/04.05.2011 год. по ч.гр.д. № 155/2011 год., ІV г.д. и др. Понастоящем е установено плащането на адвокатско възнаграждение от взискателя в размер на 450 лв. за образуване и водене на изпълнително производство. За да се уважи искането на длъжника за намаляване на процесното възнаграждение следва да се прецени действителната правна и фактическа сложност на делото. По конкретното изпълнително производство пълномощника на взискателя е подал една единствена молба за образуване на изпълнително дело, в която е направил съответните искания към ЧСИ и е посочил сметка, по която следва да се превеждат постъпилите суми от изпълнението. След налагането на запора на банковата сметка на „Е. ОН Б. П.” за взискателя не се е налагало предприемане на последващи принудителни действия с цел удовлетворяване на паричнот¯ му вземане. Същият е бил удовлетворен единствено и само чрез това изпълнителско действие. Ето защо, настоящият състав намира, че процесното изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност изискваща заплащане на адвокатско възнаграждение над минималния предвиден нормативен праг, доколкото в светлината на гореизложеното съдът не е обвързан от трикратния минимален размер по смисъла на § 2 от ДР на Наредба № 1/2004г. Съдът съобрази, че при материален интерес по изпълнителния лист от 1326,60 лв., минималният размер на възнаграждението, определен по реда на чл. 10 т. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г., възлиза на 109,79 лв. Към последното следва да се добави и дължимото възнаграждението по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за образуване на изпълнителното дело от 100 лв., т.е. общо се получава 209, 79 лв. С оглед на всичко изложено окръжният съд приема, че е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 450 лв., което е предпоставка по чл. 78 ал. 5 ГПК същото да бъде намалено до минималния му размер възлизащ на 209, 79 лв. Поради това обжалваното постановление на ЧСИ от 02.05.2012г. по изп. дело № 340/2012г., с което е оставено без уважение искането на длъжника по изпълнението за намаляване на адвокатския хонорар, поради прекомерност следва да се отмени и на основание чл. 78 ал. 5 ГПК същият се намали от 450 лв. на 209, 79 лв. Водим от горното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Постановлението от 02.05.2012г. на ЧСИ Д. К. с район на действие района на Окръжен съд – гр. В. Търново, по изп. дело № 340/2012г., с което е оставено без уважение искането на длъжника по изпълнението „Е. Б. П.” за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност, вместо което постановява: НАМАЛЯВА, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, размера на адвокатското възнаграждение на адв. С.Л.С. от ВТАК, пълномощник на взискателя Р. М. С. от гр. Р., ал Н.. №. бл .вх. .ап .по изпълнително дело № 349/2012г. по описа на ЧСИ Д. К. от 450 лв. на 209, 79 /двеста и девет лева и седемдедет и девет стотинки/, поради прекомерност. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |