Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                         град Свиленград, 17.06.2020 година

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                                      

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

 

при секретар: Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 105 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 18-0351-000448 от 18.06.2018година на Началник РУП към  ОД на МВР – Хасково, РУ Свиленград  , с което на И.М.Ю. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено на основание чл.638,ал.3 от КЗ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 400 лв.

 Жалбоподателят И.М.Ю. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като се твърди,че обжалваният е неправилен и незаконносъобразен. В жалбата се оспорва описаната фактическа обстановка,като се твърди,че същата не отговаряла на фактическата такава,като се оспорва твърдението относно извършеното от страна на жалбоподателя нарушение.Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП .

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят И.М.Ю. не се явява ,представлява се от адв.Г.,който подържа жалбата по изложените в нея доводи. В съдебната фаза ангажира гласни доказателства.Претендира разноски по делото и представя списък за тях.

АНО (въззиваемата страна) -  Началник РУП към  ОД на МВР – Хасково, РУ Свиленград, редовно призовани, не изпращат представител. 

В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 13.06.2018 година свидетелят В.К.К. и колегата му св.Д.Р.Б.,изпълнявали служебните си задължения в село Малко Градище ,когато около 15,30часа спрели за проверка движещият се по улица „Крайречна” в посока ул.”Васил Левски” лек автомобил  марка Фолксваген,модел Голф с рег.№ОВ7199АК.

При проверката свидетелите установили,че автомобилът се управлява от жалбоподателят,който след справка се установило ,че е неправоспособен. Установили още,че автомобилът бил собственост на Г.М.М.от гр.Тетевен и че за управлявания от жалбоподателя лек автомобил  нямало сключена  застраховка „Гражданска отговорност“ за 2018г.

Отрицателният факт за отсъствието и непредставянето на Застрахователен договор, потвърждава – еднозначно и безпротиворечиво в показанията си и разпитаните свидетели- В.К.К. и Д.Р.Б..

Предвид констатираната липса на задължителна застраховка на автомобилистите, свидетелят В.К.К., съставил против жалбоподателя И.М.Ю. и в негово присъствие АУАН с бланков № 0311652. Това процесуално действие извършил и с участието на колегата си – Д.Р.Б., очевидец на нарушението. В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължение за сключване на валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, изрично посочвайки и качеството на нарушителя И.М.Ю. като ползвател на МПС-то,доколкото собственика бил Г.М.М.от гр.Тетевен. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицирал с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която вписал за нарушена.

В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя И.М.Ю., който не е вписал възражения против констатациите. 

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началник РУП към  ОД на МВР – Хасково, РУ Свиленград  е издал процесното НП № 18-0351-000448 от 18.06.2018година.

В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 638, ал. 3 от КЗ и е наложил на жалбоподателя И.М.Ю., в качеството му на водач на МПС и негов ползвател, административно наказание „Глоба” в размер 400 лв.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 16.01.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.

  Материалната компетентност на Началник РУП към  ОД на МВР – Хасково, РУ Свиленград  да издава НП за нарушения по КЗ, се доказва от приетата по делото Заповед № 1253з-56/21.03.2018 година на Директора на ОДМВР - Хасково.

  Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят И.М.Ю. е извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице , което не е собственик е управлявал МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За това нарушение на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на нарушителя е наложено администратгивно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

По АНПр е приложена и справка за нарушител/водач,видно от която жалбоподателя  не е правоспособен водач,като срещу него има издадени АУАН и НП .

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – В.К.К. и Д.Р.Б.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите В.К.К. и Д.Р.Б. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията и на свидетелите не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на осъществено управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства –– Заповед № 1253з-56/21.03.2018 година на Директора на ОДМВР - Хасково и  справка за нарушител/водач, се потвърждават фактическите констатации  изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Свидетелят на жалбоподателят Митко Ангелов Камберов твърди,че лекият автомобил бил негова собственост,а познавал жалбоподателя от дълги години,тъй като работел тютюн. Сочи,че същият бил работлив човек,семеен с няколко малолетни деца,както и че семейството му било социално слабо,същият бил неграмотен и съответно нямал СУМПС,а единственото транспортно средство което имал била каруца. Сочи,че единствена причина да се качи и да управлява МПС била,тъй като бил помолен да премести лекият автомобил,тъй като пречел на машините,които обработвали земята там. Всъщност според свидетелят ,жалбоподателя преместил лекият автомобил едва няколко метра.Тези показания на разпитаният по делото свидетел не противоречат на така установените по делото факти,поради което съдът ги кредитира в частта касателно социалното положение на жалбоподателя,както и обстоятелството че същият е неправоспособен,но въпреки това е управлявал процесният лек автомобил.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния Съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). Ето защо същата се явява допустима.

        Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

        Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

        Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно   изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. 

       Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 1 от КЗ и чл. 47, ал. 1, б. ”а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 2 от КЗ.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

 Нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ санкционира липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на водача – лицето несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл, тази административнонаказателна разпоредба, съдържа едновременно и диспозицията и санкцията, поради това изводимо от нея е и правилото за поведение, т.нар. диспозиция, очертано негативно, наред и след като е предвидена санкция за неизпълнението му. Разбирана така, последната разширява кръга на субектите, обвързани при управление на МПС от задължението за сключване на застраховка „Граждаска отговорност”, която е задължителна, съгласно регламента на чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Свидетелските показания, кредитирани от Съда, обосновават преки и категорични изводи относно обективният факт, че към момента на проверката на 13.06.2018 година, около 15,30часа  в село Малко Градище по улица „Крайречна” в посока ул.”Васил Левски” жалбоподателят -несобственик е управлявал лек автомобил  марка Фолксваген,модел Голф с рег.№ОВ7199АК и за това МПС не е имало действащ Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, която е задължителна. След като е така, жалбоподателят И.М.Ю., предприемайки ползването, т.е. управлението на това МПС, за което не е имало сключен валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност” за 2018 година, безспорно е консумирал административно-наказателния състав на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Няма данни по делото, а и не се твърди същото МПС да е било спряно от движение. Поради това, при доказано авторството на деянието и елементите от обективната страна на нарушението - установени от показания на разпитаните свидетели и писмените доказателства, същият правилно и законосъобразно е бил наказан от АНО и на посоченото правно основание ангажирана административно наказателната му отговорност.

Осъщественото от И.М.Ю. деяние, във форма на бездействие е съставомерно и по субективен признак, извършено е виновно - по небрежност, доколкото жалбоподателят, като водач на МПС, който го ползва и управлява по обществени пътища е бил длъжен и следвало да знае изискването   и задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съотв. да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като общественоопасните последици от извършеното, той е съзнавал и могъл да предвиди тяхното настъпване.

Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ за управляване на МПС, във връзка с използването на което няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на физическо лице се налага административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

Административното наказание „Глоба” в размер на 400 лв. е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето й под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда/като например предприето движение на автомобила с цел спасяване на човешки живот и т.н./. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи обстоятелства. В случая с този ефект следва да се отчете, че МПС е управлявано в населено място с обичайно интензивно и натоварено движение. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП. И не на последно място, при разрешаване правният въпрос за осъществяване предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, релевантна са и обществените отношения, регулирани от КЗ, които са свързани с отговорността за вреди, причинени на трети лица при управление на МПС, чийто интереси са охранени от правото и ползващи се със засилена защита и превенция. В този смисъл, типичната обществената опасност на нарушенията от вида на конкретното е завишена, от друга страна и с оглед нарасналия брой ПТП, със сериозни последици и вреди, вследствие интензитета на пътното движение въпреки късния час, увеличения брой автомобили, включително и с високи технически възможности за развивана скорост. Ето защо не е налице и това материалноправно основание за отмяна на обжалваното НП, като неправилно санкциониращо маловажен случай на нарушение, което налага и неговото потвърждаване.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 150 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и списък на разноските,а от страна на АНО не се претендират такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

От изложеното следва, че искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно,доколкото съдът прие за правилно и законосъобразно обжалваното НП.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 18-0351-000448 от 18.06.2018година на Началник РУП към  ОД на МВР – Хасково, РУ Свиленград  , с което на И.М.Ю. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложено на основание чл.638,ал.3 от КЗ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 400 лв.

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на  И.М.Ю. с ЕГН ********** ***, за осъждане на ОДМВР - Хасково да му заплати 150лева - адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя адвокатска помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

                       

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:...................