Решение по дело №344/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

Твърденията, на които се основава исковата молба, с оглед и на Уточнение към исковата молба от 02.12.2022г., представено в първото по делото заседание /л.34-л.35 от делото/ съобразно указанията на ВАС, дадени в Определение № 9369 от 25.10.2022г. на ВАС, постановено по адм. дело № 8622/2022г., Трето отделение са, че са налице незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Областна дирекция град Пловдив на Министерство на вътрешните работи от незаконосъобразното задържане по ЗМВР и фактическите действия при осъществяването му, представляващи административна дейност по чл.72 от ЗМВР, за времето от около 15.00 часа на 22.06.2016г. до 15.00 часа на 23.06.2016г., първоначално в сградата на І –во РПУ- Пловдив, а от 03.00 часа на 23.06.2016г. – в ареста на VІ – то РПУ- Пловдив. В тази насока се поддържа, че на 22.06.2016 г. в сградата, в която се намира апартаментът на ищеца, апартаментите на децата му, търговския му офис, апартаменти, които дава под наем, апартаменти, в които са настанени други негови роднини и кабинети на съпругата му, пристигнал екип от полицаи (около 20 души), които извършили претърсване и изземване на множество вещи и документи от приземния етаж на сградата, двата кабинета и стара чакалня към единия от тях на съпругата на ищеца, гаражи, апартаментът на К. на 4-тия етаж и офисът на „Лем-Инвест" ЕООД на 5-тия етаж, без съгласие от собственика, по смисъла на член 83 от ЗМВР и без да са налице основанията по посочения текст. Полицаите не се представили, не се легитимирали и не уведомили К. за основанията и целта на действията, си по смисъла на член 2, ал.2 от Инструкция № 8121з-464 от 26.08.2014 г. за реда и условията за извършване на проверки по чл. 81, ал.1 и 2 и чл. 83, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи от полицейските органи (Инструкцията от 26.08.2014 г.). Четирите протокола за претърсване и изземване от 22.06.2016 г., били съставени от полицаите по реда на чл. 161, алинея 1 от НПК (а не по член 83 от ЗМВР, което разколебава квалификацията на действията на служителите на МВР като „административна дейност"), т.е. без предварително разрешение на съдия, поради твърдение за наличие на „неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата", но не са били налице хипотезите по този член.

С четири съдебни определения от 23.06.2016 г. действията по претърсване и изземване са потвърдени от съдия, като макар да са изложени мотиви под формата на преразказ за искането на прокурора за одобрение, съдът не е направил анализ дали е налице „неотложен случай", а само декларативно е посочил, че е бил налице такъв. Исканията за одобрение на претърсванията и изземванията са били направени от прокурор. Иззетите документи били описани в протоколите по крайно неразбираем начин,което пречило да се установи точно какво е иззето и да се проследи дали всичко иззето ще бъде върнато, в нарушение на изискванията на член 10, ал. 1, т.5 от Инструкцията от 26.08.2014г. При претърсването били отворени всички шкафове, чекмеджета и др., без ищецът да е уведомен какво се търси и без да е поканен да го предаде, като дори грубо му било казано „да мълчи и да чака", в нарушение на член 2, ал.2, т.З и член 3 от Инструкцията от 26.08.2014 г. Това продължило с часове. Поддържа се, че Заповедта за задържане, е издадена много по-късно, но ищецът е задържан още в този момент, поради което е допуснато нарушение и на член 2 и на член 15 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г.

за реда и за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи (Инструкцията от 24.01.2015 г.).Полицаите забранили на ищеца да използва телефоните си, в нарушение на член 73 от ЗМВР. Ръководителят на операцията първоначално отказал на ищеца да се свърже с адвокат, но след настоятелни искания разрешил един телефонен разговор. Ищецът позвънял на адвокат Орлин Т., но след като разбрал, че не би могъл да ползва услугите му, тъй като не е в страна, помолил за разрешение да проведе втори разговор. Тази възможност категорично му била отказана, в нарушение на член 72, ал.5 от ЗМВР и в нарушение на член 2 от Инструкцията от 24.01.2015 г. Ако се приеме, че както се твърди в заповедта за задържане, издадена много по-късно, ищецът е задържан още в този момент, то е допуснато нарушение и на член 15 от Инструкцията от 24.01.2015 г. След като приключили с претърсването и изземането, служителите на ответника заявили на ищеца, че трябва да ги придружи до 1-во районно управление (РУ) при Областна дирекция (ОД) на МВР - Пловдив, без да му връчват заповед за арест и без да му кажат в какво е обвинен, качили го в автомобил и го закарали в управлението, в нарушение на член 72, ал.З от ЗМВР, на член 2 и член 15 от Инструкцията от 24.01.2015 г. По време на престоя си в полицейското управление ищецът бил разпитван от цивилен полицай, но без да е уточнено качеството, в което е разпитван. Първоначално полицаят си водил записки на отговорите на К., но впоследствие смачквал бележките си, изхвърлял ги с коментар „няма да ги пишем тези глупости" и заявявил, че друг негов колега ще продължи разпита. Почти същият сценарий се повторил и с втори полицай. По време и на двата разпита в стаята периодично влизал по-млад господин, представян от другиге като „шефа" и също задавал въпроси.Впоследствие при ищеца дошъл четвърти полицай, който заявил, че не е запознат със случая и трябва само да направи протокол за разпит. На ищеца бил представен документ и на възраженията му, че не разбрал какви са посочените в него „членове от НК", че не знае какво му поднасят за подпис и, че иска адвокат, и четиримата полицаи заявявили, че е само свидетел и няма нужда, нито право на адвокат, в нарушение на член 72, ал.З от ЗМВР, на член 2, член 15 и член 29 от Инструкцията от 24.01.2015 г. К. поискал да получи адвокат в качеството на свидетел, но му било отговорено, че не може. Протоколът за разпит останал неподписан от ищеца и последният разпитващ си тръгнал около 21.00 - 21:30 часа. Въпреки че е само „свидетел", при К. останал униформен полицай, за да го пази да не напуска стаята, с което е допуснато нарушение на чл. 2 от Инструкцията от 24.01.2015 г. Около 03:00 часа на 23.06.2016 г. друг полицай уведомил ищеца, че го задържат, трябва да „свали всичко" за обиск и започнал да попълва формуляри. На въпрос дали има нужда от адвокат, К. потвърдил, че цял ден искал да се свърже с такъв и продължил да настоява, но полицаят отговорил, че в три часа посред нощ няма къде да намери и е по-добре да подпише, че на този етап не иска, в нарушение на член 15 от Инструкцията от 24.01.2015 г. Полицаят уверил ищеца, че още в 8.00 часа сутринта ще му разреши обаждане и среща с адвокат и ищецът, в стрес от случващото се, от изтощението и от безсънието, подписал предоставените му документи. Препис от тях не му бил връчван. В заповедта за арест са нанесени данни, че ищецът е задържан за 24 часа още на 22.06.2016 г. в 15.00 часа, когато се прибрал вкъщи и видял полицейската акция.Обещанието за адвокат не било изпълнено - К. бил закаран в ареста на VI-то РУ при ОД на МВР - Пловдив и там, въпреки неколкократните му искания да се свърже с адвокат полицаите му отговорили, че докато не се обадят от I РУ при Од на МВР,не могат да направят нищо. В 15.00 часа на 23.06.2016 г., без никакви обяснения, ищецът бил уведомен, че може да си тръгва, като не бил освободен незабавно след отпадане на основанието за задържане, в нарушение на член 27 и чл.46 от Инструкцията от 24.01.2015 г.

С оглед изложеното се предявява искова претенция по отношение на ответника – Областна дирекция град Пловдив на Министерство на вътрешните работи с искане да се осъди ответника да заплати сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,ведно със законната лихва за забава от датата ан увреждането до датата на окончателното плащане/така и в този смисъл е и Уточнение с вх.№ 3605/22.02.2022г. по описа на Административен съд Пловдив/.

В съдебно заседание ищецът лично и с процесуалните си представители адвокат Т. Е. и адвокат К.Б. поддържа предявената искова претенция. Подробни съображения във връзка с основателността на същата, се излагат в писмена защита, депозирана по делото от страна на процесуалния представител. Претендира се и присъждане на сторените разноски в производството.

Ответникът – Областна дирекция град Пловдив на Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.П. оспорва изцяло предявения иск. Твърденията са, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради недоказанот на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността, като излага подробни съображения в депозирана по делото писмена защита.Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Участвалият в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното :

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /Доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г./ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК.

В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл.204, ал.3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Тоест, когато твърдяните вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче в исковото производство, сезираният съд да установи нищожността на акта, респективно незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина : преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл.149, ал.5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт. В настоящият случай, съобразно фактическите твърдения в исковата молба се претендират вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Областна дирекция гр.Пловдив при Министерство на вътрешните работи, при или по повод осъществяване на административна дейност по чл.72 от ЗМВР, поради което съдът следва преюдициално да се произнесе по незаконосъобразността на действията/бездействията при разглеждане на делото по същество.

Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Областна дирекция гр.Пловдив при Министерство на вътрешните работи, съгласно разпоредбата на чл.37, ал.2 от ЗМВР, като правилно искът за обезщетение е предявен спрямо юридическото лице, което е надлежен ответник по делото.

При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА, като е предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в нея, че като гражданин Л.Х.К. е претърпял вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на административен орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Като събра и обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното :

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че Л.Х.К. *** в на 22.06.2016г. в 15.00 часа. Доведен е около 04,00 часа в Шесто РУ-Пловдив, което районно управление е било дежурно полицейско управление по задържане. Освободен е в 15:00ч. на 23.06.2016. Издадена е Заповед за задържане на лице № 432-33-171/Екз. от 22.06.2026г. от Полицейски орган при ОД на МВР Пловдив. В самата заповед за задържане надлежно е посочено, че лицето е задържано в помещение за задържане на Шесто РУ при ОД на МВР Пловдив, което районно управление е било дежурно полицейско управление по задържане. Заповедта за задържане не е обжалвана, влязла е в законна сила и като индивидуален административен акт се ползва със стабилитет и е породила съответните правни последици.

По делото са представени и са приобщени като доказателства Книга за задържаните лица, Дневник за пропускателен режим на пост № 1, Заповед за задържане на лице № 432-33-171/Екз. От 22.06.2026г. издадена от Полицейски орган при ОД на МВР Пловдив,Разписка за връчване на заповедта, Протокол за обиск на лице, ведно с разписка за връчването му, Декларация от 23.06.2016г. за правата на задържано лице и за не желание за адвокатска защита/л.66-л.94 от делото/. Представени от пълномощника на ищеца и приобщени към доказателствения материал по делото са и писмени доказателства, съгласно съпроводително писмо с вх.№ 11773/29.05.2023г. по описа на Административен съд Пловдив, съставляващи доказателства във връзка с образувано Досъдебно производство № 457/2016г. по описа на I РУ при ОД на МВР Пловдив/л.109 – л.184 от делото/.

Истинността на въпросните документи не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат ценени като достоверен и достатъчен източник на данни относно задържането на ищеца от полицейски органи при ОД на МВР Пловдив и извършените процесуални действия по обиск на лицето, и претърсване на помещения и изземване на веществени доказателства.

По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, като са разпитани свидетелите Т.В.С. – упълномощен адвокат на ищеца, Л. Л. К. – син на ищеца, И.Х.Ч. – приятел на ищеца, З.К.П. и Н.Н.С. – служители на „Лем- инвест“ ЕООД, с оглед установяване на обстоятелствата, свързани със задържането на ищеца, претърсването и изземването в офиса на „Лем - Инвест“ ЕООД и жилището на ищеца, както и относно негативните последици от задържането на ищеца и отражението на този факт върху задравословния и психичен статус на ищеца.

Разпитан е и свидетелят П. Й. З. – служител в VI –то РУ при ОД на МВР Пловдив относно обстоятелствата, свързани с пропусквателния режим в VI –то РУ при ОД на МВР Пловдив и записите в Дневник за пропускателен режим на пост № 1 в VI – то РУ при ОД на МВР Пловдив.

Показанията на свидетелите са обективни, непротиворечиви и кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал по делото, поради което и няма никаква причина не бъдат възприети от съда, като достоверен източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства досежно предмета на доказване, преценени с оглед и на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, приложим по препращане от разпоредбата на чл.144 от АПК.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира следното от правна страна :

Каза се, че в случая от ищеца се претендират неимуществени вреди, които се твърди, че са произтекли от противоправни фактически действия на длъжностни лица в административната структура на ответника при задържането му на основание чл.72 от ЗМВР. С оглед предмета на административноправния спор, съдът намира за нужно да посочи, че доколкото в случая няма самостоятелно предявено искане за установяване незаконосъобразността на действията/бездействията на административния орган по предвидения в АПК ред /чл.250, чл.256 и чл.257 от АПК/, то съдът с оглед разпоредбите на чл.204, ал.3 и 4 от АПК дължи преюдициално произнасяне в мотивите на съдебния акт, по законосъобразността на твърдяните действия/бездействия на административния орган, при преценката за наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Казано с други думи, предвид заявените фактически основания и формулиран петитум на исковата молба, съдът квалифицира същата, като такава по чл. 203 АПК, във вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно осъдителен иск за заплащане на обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК за претърпени неимуществени вреди от противоправни действия на административни органи и длъжностни лица при ответната Областна дирекция гр.Пловдив при Министерство на вътрешните работи.

Съгласно чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност.

Във фактическият състав на отговорността на Държавата и общините, от дейността на администрацията се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен /съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК/, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност /което се установява от съда, пред което е предявен искът за обезщетение, съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК/; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца /имуществена или неимуществена/; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тук под вредоносен резултат /вреда/ следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за вреди, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест. И накрая, следва да се посочи, че за да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК.

В обсъждания контекст следва още да се посочи, че един акт, респ. действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ са употребени термините "актове", "действия" и "бездействия", за които няма легално определение. Предвид смисълът на чл.250, ал.1 от АПК и чл.256 и чл.257 от АПК незаконосъобразно фактическо действие и бездействие са налице, когато действията на административният орган или длъжностно лице не се основават на административен акт или на закона, респективно когато административният орган или длъжностно лице бездействат и не извършват действие, за което са задължени пряко по силата на закон или подзаконов нормативен акт. И в двата случая, действието и задължението, по което се бездейства, не следва да касаят правни действия или издаване на административен акт, т. е. когато административният орган е извършил действие, което представлява индивидуален административен акт, това няма да бъде фактическо действие по смисъла на чл. 250, ал.1 от АПК, както и когато административният орган бездейства по задължение, което е задължение за издаване на индивидуален административен акт, няма да е налице незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл.256 от АПК, а мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК, който кодексът приравнява на индивидуален административен акт - чл. 21, ал.1 от АПК.

В обсъждания контекст е необходимо още да се посочи, че полицейското задържане по естеството си представлява сложна съвкупност от фактически действия на полицейските органи и правни действия, състоящи се в издаване на заповед за задържане. Подобни изводи за сложния фактически състав на полицейското задържане следват от съдържанието на правните норми на чл. 72 и сл. от ЗМВР, от възможността издаването на заповедта за задържане да следва действията по неговото извършване, от законово уредения момент, от който задържането се счита за извършено. Освен това в законовите разпоредби на процедурата по чл. 72 от ЗМВР ясно са разписани задължителните за извършване действия от страна на полицейските органи както по отношение на задържаното лице, за неговото фактическо лишаване от възможност за придвижване в пространството и ограничаването му, за установяване на самоличността му, включително и действия за осигуряване на собствената на служителите безопасност спрямо задържания, а също така и действия, свързани с гаранциите за зачитане на основните права на задържаните. Цялата съвкупност от действия с фактически и правен характер, в тяхната цялост съставляват същността на процедурата по задържане на лице.

При това положение, и във връзка с разрешаването на настоящия административноправен спор, на първо място, следва да бъде даден отговор на въпроса налице ли са твърдяните противоправни действия на длъжностни лица от състава на ответника, които да са в причинна връзка с твърдяния вредоносен резултат.

В случая, каза се ищецът твърди, че е претърпял вреди, които са в причинна връзка с противоправните действия на длъжностни лица – полицейски органи при ОД на МВР Пловдив при задържането на ищеца по реда на чл.72 от ЗМВР за времето от около 15.00 часа на 22.06.2016г. до 15.00 часа на 23.06.2016г., първоначално в сградата на І –во РПУ- Пловдив, а от 03.00 часа на 23.06.2016г. – в ареста на VІ – то РПУ- Пловдив.

В случая, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че извършените от полицейските служители при ОД на МВР Пловдив действия при задържането на ищеца за 24 часа по реда на чл.72 от ЗМВР, са в рамките на закона, извършени са в изпълнение на служебните им задължения, с цел постигане целите на наказателното производство, при осъществяването на справедливо и обективно разследване. По никакъв начин не се доказаха в настоящото производство твърдяните незаконосъобразни действия от служителите на ОДМВР-Пловдив, обемащи се от хипотезата на чл.72 от ЗМВР. Не е налице и отменена като незаконосъобразна заповед за задържане на лице. Напротив заповедта за задържане в случая, не е обжалвана, влязла е в законна сила и административен акт, се ползва със стабилитет и е породил съответните правни последици.

В обсъжданата насока следва да се разгледат доводите на ищеца досежно отбелязването, направено в Дневника за пропускателния режим на Шесто РУ от свидетеля П.З., относно това, че ищецът е бил без лична карта. Следва да се отбележи, че това отбелязване е извършено с оглед факта, че в протокола за обиск на лице са описани като иззети лична карта, СУМПС и контролен талон. Този протокол е съставен от служител на Първо РУ при ОД на МВР Пловдив, подписан е от ищеца, вещите са върнати с разписка на 23.06.2023г. /вече от служител в Шесто РУ/, няма никакъв спор относно това, че личната карта е била иззета, впоследствие върната. Отбелязването от полицейския служител, който води дневникът за пропускателен режим в Шесто РУ, че ищецът е без лична карта, без всякакво съмнение се дължи, както на факта, че лицето всъщност е вече задържано и се води от служители на Първо РУ, тоест за служителя не възниква задължение да му изиска лична карта /самоличността му вече е била обект на проверка и установяване/, както и на факта, че лицето няма в себе си такава, защото тя е иззета при задържането му от полицейските органи и се намира в запечатан плик с другите му вещи. От събраните гласни и писмени доказателства по делото се установява, че разпитаният полицейски служител - свидетелят П.З. е бил дежурен на Пост № 1 - на входа на Шесто РУ Пловдив, той не е отговарял за арестното помещение и няма отношение към съставянето и приемането на документите по задържането, в това число и на иззетите вещи. Впрочем, в случая въпросното отбелязване в Дневника за пропускателния режим по никакъв начин не може да обоснове незаконосъобразност на самото задържане, още по-малко това отбелязване би могло да доведе до ограничаване на законни права на ищеца в твърдяния аспект. Напротив, в случая се установява, че всички вещи, които са били иззети, са били върнати на ищеца, като за това има съставени неоспорени официални документи, като няма никакви възражения от страна на ищеца относно изземването и връщането на личната карта.

С оглед оплакванията на ищеца, че не му било позволено да говори с адвокат в нарушение на чл.72, ал.5 от ЗМВР и в Нарушение на чл.2 от Инструкция№ 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда и за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, следва да се отбележи, че от показанията на свидетелят Л. Л. К., който е син на ищеца, се установява по категоричен начин, че двамата с баща му са се виждали в районното управление, пушили са цигари в коридора. Установява се, че баща му е звънял на адвокат О.Т., който обаче не си вдигнал телефона. От показанията на посочения свидетел се категорично се установява също така, че по никакъв начин не е упражнен твърдения тормоз, грубо отношение или насилие срещу ищеца, нито, че са ограничени по някакъв начин правата му. Напротив установява се, че и ищецът, и синът му са имали възможност да пушат в коридора, да си комуникират и да се свържат с адвокат, като това как са се развили последващите комуникации и с кого е неотносимо към настоящия спор.

По отношение на твърденията за незаконосъобразни действия във връзка с претърсването на помещения и изземването на веществени доказателства, включително от жилището на ищеца и офиса на „Лем-инвест“ ЕООД и настъпили вреди в тази насока, следва в случая да се посочи, че от събраните писмени доказателства по делото относно образуваното Досъдебно производство № 457/2016г. по описа на I РУ при ОД на МВР Пловдив, се установява, че въпросните процесуално - следствени действия са били извършени по реда на Наказателно - процесуалния кодекс при условията на неотложност, като впоследствие са одобрени от Съда. В случая се касае за претенция в хипотезата на чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ, компетентността за което е на Районен съд гр.Пловдив, а не на Административен съд гр.Пловдив, в какъвто смисъл е Определение № 3 от 07.02.22г. на Смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд по дело на Смесен състав № 49/2021г. В изпълнение на това съдебно определение на Смесения петчленен състав, с Определение № 230/11.02.2022г., постановено на настоящото дело, производството по исковата молба е разделено и спорът в тази част е изпратен по подсъдност на Районен съд гр.Пловдив, по което е образувано гражданско дело по описа на ПРС. Ето защо оплакванията на ищеца в тази насока не следва да се разглеждат в настоящото производство.

Изложеното по горе обосновава извода, че законосъобразно в периода от 15:00ч. на 22.06.2016г. до 15:00ч. на 23.06.20216г. ищеца е задържан на основание чл.72 от ЗМВР от полицейски органи при Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи и не са налице твърдяните незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица от системата на Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи при изпълнение на административна дейност.

В заключение, следва в случая да се посочи, че в хипотезата на чл.204, ал. 4 от АПК, когато обезвредата се претендира заедно с инцидентното установяване незаконосъобразността на действията и бездействията, ищеца е този, който следва да докаже наличието на противоправни действия, произтичащи от нормативен акт, респективно, наличие на причинна връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат, съгласно общите правила, възведени в разпоредбата на чл.154 от ГПК, с всички допустими доказателства и доказателствени средства. В случая ищецът не е ангажирал необходимата пълнота от доказателства, в подкрепа на твърденията си, че са налице противоправни действия от страна на длъжностни лица в административната структура на ответника.

Следователно, доколкото в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 3 и 4 от АПК ищецът не установи наличието на първата от кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно твърдяните незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица в административната структура на ответника, то не може да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.203, ал.1 от АПК, поради липсата на кумулативно предвидените предпоставки от фактическия състав за реализиране на тази отговорност. Доколкото материално-правните предпоставките на този текст са предвидени в условията на кумулативност, липсата, т. е. недоказаността дори само на една от тях квалифицира предявения иск като неоснователен и недоказан и прави безпредметно изследването на наличието на останалите елементи от фактическия състав на нормата.

Казано с други думи, липсата на посочената предпоставка за реализиране на отговорността, обуславя извода за липса на основание за претендираните вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, които не могат да бъдат обезщетени.

В казуса, от събраните доказателства, в това число и показанията на разпитаните свидетели в тази насока, не се доказа наличието и останалите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно не се доказаха претърпени неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, в причинна връзка с незаконосъобразни действия/ бездействия на административен орган или длъжностни лица.

Категорията неимуществени вреди макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по количество и размер също подлежат на установяване посредством допустимите в процеса доказателствени средства, т.е. същите не се презюмират (а подлежат на доказване, както по основание, така и по размер). Неимуществените вреди, изразяващи се в причиняване на негативно психическо състояние на лицето, които са пряка и непосредствена последица от отмяната на незаконосъобразния административен акт, следва да бъдат конкретно установени. Необходимо е да се установят ясни данни за интензитета на негативните психични преживявания, на тяхната продължителност, на конкретното им въздействие и възприятие от лицето. Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. Това обуславя необходимостта от обективно, всестранно и пълно обхващане на всички, настъпили в резултат на увреждането неимуществени вреди. В правната теория и съдебната практика се приема, че в понятието “неимуществени вреди” се включват претърпените болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време. Затова законът е въвел справедливостта като критерии за тяхното обезщетяване. Понятието “справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, като обем, интензитет и продължителност на претърпените болки и страдания, физическите, психологическите и социалните последици за увредения, възрастта на увреденото лице. Съгласно задължителните указания в т. II от ППВС № 4 от 1968г., размерът на обезвредата следва да бъде съответен на претърпените вреди.

В обсъжданата насока е необходимо на първо място да се посочи, че показанията на свидетелят Т.С.,който е адвокат на Л.К., касаят сведения, свързани главно с причината за задържането - длъжник на ищеца, който е бил с нанесени телесни повреди и е посочил ищеца като извършител на това деяние. Освен това, показанията на свидетеля в тази насока възпроизвеждат чужди думи и възприятия, основно на ищеца, които като такива не могат да се приемат за достоверен източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства. Що се касае до соченото от свидетеля обстоятелство, че ищецът е говорил около шест месеца следа ареста за задържането си, то в случая не се уточняват конкретни факти и обстоятелства, свързани със състоянието на ищеца в този период и дали по някакъв начин процесното задържане се е отразило по някакъв начин на професионалната му дейност.

Свидетелят И.Ч.сочи, че е стар приятел на ищеца, лекар е, както и съпругата му също е лекар. Двамата са имали възможност да наблюдават ищеца след задържането, а съпругата му, която е кардиолог, и го е преглеждала, като свидетелят счита, че Л.К. е проявявал симптоми на посттравматичен стрес - имал болки в гърба, проблеми с кръвното налягане, замаяност, лесно се уморявал. В случая обаче, не са ангажирани никакви медицински документи в подкрепа на показанията на свидетеля за здравословното състояние на ищеца, като преди, така и след задържането. Не е ангажирана и съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психологична експертиза, които да изследват цялостното здравословно състояние на ищеца и да докажат причинна връзка на твърдените здравословни състояния на ищеца със задържането.

Служителката, която е изпълнявала счетоводни функции в „Лем-инвест“ ЕООД – свидетелката З.П., също не е била свидетел на задържането на ищеца. Сведенията й касаят главно факти и обстоятелства, свързани с претърсването и изземването в офиса на „Лем - инвест“ ЕООД. Свидетелката сочи, че е видяла Л.К. едва след ареста, твърди, че изглеждал притеснен, а служителите казали, че ще напуснат, защото се притесняват. Не са събрани обаче доказателства в подкрепа на факта, някой от тях да е напуснал и това да се е отразило на дейността на фирмата.

Другата служителка, която е готвач от бензиностанцията, стопанисвана от „Лем-инвест“ ЕООД – свидетелката Н.С., също не е била свидетел на задържането. Няма и преки наблюдения върху ищеца непосредствено след задържането му. Разбрала е за случая от телевизията, като твърди, че е нямало негативен отзвук срещу К. включително и сред служителите.

Казано с други думи, в случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установяват по несъмнен и категоричен начин тврдяните негативни последици в правната сфера на ищеца – описаните в исковата молба физически и психически състояния, породени от действията на полицейските органи по задържането, настъпили промени в начина му на живот, включително възпрепятстването му в личната или професионалната сфера, или в осъществяването на други граждански права.

Предвид гореизложеното, в казуса липсата на посочените предпоставки за реализиране на отговорността, обуславя извода за липса на основание за претендираните вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, които не могат да бъдат обезщетени.

Крайният извод, който се налага е, че искът е неоснователен и недоказан и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се констатираха в размер на 100 лева възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – гр.Пловдив, ХІІ – ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана исковата молба, с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, предявена от Л.Х.К., ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител адв. К.Б.,*** на Министерство на вътрешните работи, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес; притеснение; силна фрустрация; чувство на онеправданост и липса на перспектива и предвидимост от незаконосъобразното задържане по ЗМВР и фактическите действия при осъществяването му, представляващи административна дейност по чл.72 от ЗМВР, за времето от около 15.00 часа на 22.06.2016г. до 15.00 часа на 23.06.2016г., първоначално в сградата на І –во РПУ- Пловдив, а от 03.00 часа на 23.06.2016г. – в ареста на VІ – то РПУ- Пловдив, ведно с дължимата законна лихва върху посочената сума, от датата на увреждането до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Л.Х.К., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, сумата в размер на 100 лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия: