О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 27.05.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД
IV – ти състав,
в закрито заседание на двадесет и седми май през
две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
2.АДЕЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Иванов въззивно
наказателно частно дело номер 246
по описа за 2020
година за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на Глава 22 НПК.
С
определение на 19 - ти
състав на СНС от 22.01.2020г. постановено в разпоредително
заседание по НОХД №1828/2019г. съдът, след изслушване на страните по въпросите включени
в ал.1 т.1 - т.8 на чл.248 НПК е преценил, че са налице допуснати съществени и
отстраними процесуални нарушения на досъдебното производство и при изготвянето
на обвинителния акт, които са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия
М.Ю.Е., поради което на основание чл.248 ал.5 НПК е прекратил съдебното
производство и постановил връщането на делото на прокурора за тяхното отстраняване.
Срещу определението от 22.01.2020г. на 19 - ти състав на СНС е подаден въззивен частен протест от СП, с който е
оспорено прекратяването на съдебното производство с доводи, че констатираните
от съда недостатъци на обвиненията са очевидна фактическа грешка с настояване
за отстраняването и по чл.248а НПК. Иска се отмяна на атакуваното определение,
за връщане на делото в досъдебната фаза на процеса, като неправилно.
Апелативният
специализиран наказателен съд, като се запозна с атакуваното определение
на СНС, протеста на СП и въз основа на доказателствата по делото, намира
следното:
Протеста на СП е процесуално
допустим, доколкото е подаден срещу акт подлежащ на протестиране, от страна с
правен интерес пред съответния въззивен съд. Подаден е в изискуемия от закона
седмодневен срок. Разгледан по същество е неоснователен по следните
съображения.
По
д.п. №115/17г. по описа на ГД-„БОП“ МВР, пр.пр. №502/2017г. по описа на СП с внесеният обвинителен акт на 15.05.2019г. е образувано
НОХД №1828/2019г. на СНС. Повдигнати са обвинения срещу пет лица за
престъпления по чл.321 чл.213а и чл.214 НК.
При проверката за наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, първостепенният съд е констатирал и правилно е
съобразил, че както при привличането към наказателна отговорност на М.Е. на 31.10.2018г.
(предявено на 12.11.2018г), така и във внесения обвинителен акт, с което е
предаден на съд в две от повдигнатите обвинения по чл.214 ал.2 и сл НК с
пострадали И.А.Р.и В. М. Г. диспозитива на обвиненията не съответства на цифровата
квалификация, че деянието е извършено при условията на чл.26 ал.1 НК.
Посоченото според първоинстанционният съдебен състав е
съществено и отстранимо нарушение, което засяга правото на обвиненото лице да
разбере точното обвинение срещу него.
Въззивният състав се солидаризира с мнението на
първостепенния съдебен състав, доколкото срещу същия подсъдим М.Е., една част
от обвиненията срещу него са повдигнати при условията на извършено единно
престъпление, състоящо се от няколко такива, за които прокурора е преценил, че поотделно
осъществяват състав на едно и също престъпление и притежават родовите и времеви
белези за квалифициране на обвиненията по чл.26 ал.1 НК.
При тези обстоятелства, както и поради това, че в част от
обвиненията (при обвиненията с
пострадалите лица - И.Р.и В.Г.), срещу подсъдимия Е. са налице несъответствия
между диспозитива и цифровата квалификация, което е допуснато както във
внесения обвинителен акт, така и при привличането му като обвиняем по делото, то
установеното процесуално нарушение не попада в категорията на очевидната
фактическа грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл.248а НПК. Повторяемостта
на нарушението, заедно с наличие на други обвинения, при които е предявен
състав на престъпление при условията на чл.26 ал.1 НК, установява
несъответствие между диспозитива на обвинение и цифровата му квалификация което
съдържа признаците на съществено процесуално нарушение, доколкото няма как да
бъде отстранено във фазата на досъдебното производство при привличането му като
обвиняем, чрез института на ОФГ по чл.248а НПК. Нарушението е съществено,
доколкото касае правото на подсъдимия да разбере точното обвинение срещу него и
да се защитава срещу фактите които са описани и тяхното съответствие с
цифровата квалификация, доколкото част от повдигнатите други обвинения съдържат
такава квалифицирана по чл.26 ал.1 НК. Правилно е посочил първостепенният съд,
че доколкото обвинението е единство от диспозитив и цифрова квалификация, то
наличието на констатираното вътрешно противоречие е отстранимо и съществено. Въззивния
състав споделя изцяло мотивите на СНС, че посочените процесуални недостатъци,
засягат пряко и непосредствено правото на защита на подсъдимия и съответстват
на посочените в чл.249 ал.4 т.1 НПК белези за допуснато съществено процесуално
нарушение, което ограничава правото на обвиненото лице да се защитава. Правилно е съдебното определение, че констатираните
процесуалните нарушения могат да бъдат отстранени с връщането на делото на
прокурора и прекратяване на съдебното производство. В тази връзка
първостепенният съд, е изложил обстойни мотиви и е постановил обоснован и
правилен съдебен акт. За останалите описани случаи на констатирани нарушения,
съдът правилно е приел, че не са съществени и на самостоятелно основание не
водят до прекратяването на съдебното производство, но при връщането на делото
на прокурора, за прецизност следва да бъдат отстранени.
Предвид горното и на
основание чл.341 ал.2 и чл.345 от НПК, IV въззивен състав на АСНС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение на 19 -
ти състав на СНС от 22.01.2020г. постановено в
разпоредително заседание по
НОХД №1828/2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.