№ 1394
гр. Варна, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501474 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 1401/17.03.2022г.,
депозирана от Община Провадия, Булстат: *********, с адрес: гр. Провадия,
ул. „Дунав“ № 39, представлявана от кмета инж. д.т.н. Ж.И., действащ чрез
пълномощника си адв. К. М. от АК – Варна, срещу Решение №
37/01.03.2022г., постановено по гр. д. № 1096/2021г. по описа на Районен съд
-Провадия, II-ри състав, в частта, в която Община Провадия е осъдена да
заплати на ищеца Ф. М. Р., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и
законен представител М. Р. А., ЕГН **********, сумата от 12 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания в резултат на изпадане в безсъзнание и
получена черепно-мозъчна травма — счупване на черепа и разкъсване на
дясната тъпанчева мембрана, на 13.08.2021г., след падане от стълбичка на
детска пързалка, находяща се на детска площадка в гр. Провадия, парк „Ловен
дом“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът счита решението за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано в обжалваната част. Оспорва се изводът на
първоинстанционния съд за нарушение на чл.16, ал. 1, т. 1, т.3 и т.6 от
1
Наредба № 1/12.01.2009г. за условията и реда за устройство на площадки за
игра, като се сочи, че същият, както и констатациите на съда относно
състоянието на детската площадка, са основани единствено на показанията на
родителите на ищеца, които са пряко заинтересовани от изхода на делото.
Излага се, че от събраните писмени доказателства по делото се установява, че
не отговаря на изискванията единствено ударопоглъщащата настилка около
пързалката, до която е паднал ищецът. В тази връзка се сочи и че без да
изложи конкретни аргументи за това, съдът не е кредитирал мнението на
вещото лице, дадено в открито съдебно заседание на 17.01.2022г., че и при
наличие на настилка от пясък или гумени плочи, при падане от височина
метър и половина биха се получили същите увреждания у детето. Оспорва се
и изводът на ПРС за неоснователност на релевираното от ответника
възражение за съпричиняване, като се излагат подробни съображения в тази
насока и се застъпва, че основната причина за травмите на детето е падането
му от голяма височина поради неполагането на достатъчно грижа от страна на
родителя, който е допуснал детето да се качва само и без подкрепа по
съоръжение, което не съответства на възрастта му и не е положил
необходимото, за да го придържа и осигури безопасното му качване, с което
родителите са нарушили и задължението си по чл. 8, ал. 8 от Закона за
закрила на детето, да осъществяват непрекъснат надзор над малолетното си
дете. Оспорва се и размерът на определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди като неотговарящо на критериите за справедливост.
Моли се за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и
постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, евент. за
уважаване на направеното възражение за съпричиняване и намаляване на
размера на присъденото обезщетение. Претендират се и сторените до момента
съдебно-деловодни разноски, вкл. за заплатено адвокатско възнаграждение и
държавни такси.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна Ф. М. Р., ЕГН **********, действащ чрез своя
баща и законен представител М. Р. А., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
Провадия, ул. „Генерал Скобелев“ № 41, чрез адв. Г. Г. от АК - Варна и адв.
Г. Н. от АК – Варна, в който се застъпва становище за неоснователност на
жалбата и се моли за отхвърлянето , ведно с присъждане на сторените
разноски. Сочи се, че атакуваното решение е правилно, постановено след
извършен цялостен, обективен и задълбочен анализ на всички събрани по
делото доказателства и в съответствие с релевантните правни норми. Твърди
се, че инцидентът се дължи изключително на противоправното бездействие
на служители на Община Провадия да осигурят безопасна среда за игра на
децата чрез поддържане на съоръженията на площадката в парк „Ловен дом“
в изправност, като съоръжението, от което ищецът е паднал, не е било
2
обозначено с табела, съдържаща информация за възрастта на децата, които
могат да го ползват, пързалката не е била стабилна, а стълбичките – под
наклон, изтрити и без страничен парапет, който да подпомогне ползвателя за
поддържане на равновесие.
В законоустановения срок по делото е депозирана и насрещна
въззивна жалба вх. № 2283/03.05.2022г. от Ф. М. Р., ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител М. Р. А., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Провадия, ул. „Генерал Скобелев“ № 41, чрез адв. Г. Г. от
АК - Варна и адв. Г. Н. от АК – Варна, срещу Решение № 37/01.03.2022г.,
постановено по гр. д. № 1096/2021г. по описа на Районен съд-Провадия, II-ри
състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Ф. М. Р., действащ чрез
своя баща и законен представител М. Р. А., иск с правно основание чл. 49
ЗЗД, за осъждане на ответника Община Провадия да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени вследствие на падане от детско съоръжение – пързалка,
собственост на Община Провадия, за разликата над сумата от 12 000 лева
до пълния претендиран размер от 15 000 лева.
Решението се оспорва с твърдения за неправилност в обжалваната
отхвърлителна част. Сочи се, че при определяне на конкретния размер на
обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд не е
съобразил всички обективно съществуващи и установени по делото факти, не
е отчел в тяхната цялост критериите за определяне на справедливо
обезщетение. Конкретно се излага, че получените от ищеца две средни
телесни повреди, изразяващи се в изпадане в безсъзнателно състояние и
черепно-мозъчна травма – счупване на черепа и разкъсване на дясна
тъпанчева мембрана, са застрашили, всяка поотделно, сериозно живота и
здравето на детето, както в момента и непосредствено след удара, така и в
близък интервал от време след инцидента, като второто увреждане съставлява
риск за години напред. Твърди се, че извън преценката на съда са останали
обстоятелствата, които сочат, че преживяното от детето е травмирало силно и
дълбоко психиката му за един продължителен период от време, като
емоционалната оценка на събитията ще продължава да влияе негативно върху
поведението му и за в бъдеще. Моли се за отмяна на първоинстанционното
решение в отхвърлителната част и уважаване на претенцията в пълния
размер, ведно с присъждане на сторените в хода на производството разноски.
Отговор на насрещната въззивна жалба не е постъпил в
законоустановения в чл. 263, ал. 3 ГПК едноседмичен срок от получаване на
препис от същата. Такъв е депозиран на 30.06.2022г., като с оглед неправилно
дадените от РС – Провадия указания до страната, обективирани в
Разпореждане № 1664/25.05.2022г., постановено по гр. д. № 1096/2021г. по
описа на Районен съд - Провадия, че може да подаде отговор на насрещната
3
въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението, получено
от страната на 16.06.2022г., видно от разписката към изпратеното до нея
съобщение от 14.06.2022г., то настоящият въззивен състав приема отговорът
на насрещната въззивна жалба вх. № 3449/30.06.2022г. за подаден в срок. В
същия Община Провадия, представлявана от кмета инж. д.т.н. Ж.И., действащ
чрез пълномощника си адв. К. М. от АК – Варна, оспорва изцяло като
неоснователни изложените в насрещната въззивна жалба твърдения,
излагайки подробни съображения в този смисъл, с оглед на което моли за
оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът Община
Провадия, редовно призован, не изпраща представител. В предварително
депозирана молба вх. № 22698/03.10.2022г. от пълномощника на страната
адв. К. М. се моли ход на делото да бъде даден в отсъствие на представител на
въззивника. С молбата са представени списък по чл. 80 ГПК на сторените от
страната разноски, ведно с доказателства за тяхното извършване, както и
писмени бележки със становище по същество на спора.
Въззиваемият Ф. М. Р., действащ чрез своя баща и законен
представител М. Р. А., се представлява от адв. Г. Г. и адв. Г. Н., които
оспорват въззивната жалба, съответно поддържат отговора на същата, както и
депозираната насрещна въззивна жалба. Молят за отхвърляне на
депозираната от Община Провадия въззивна жалба като неоснователна и за
уважаване на депозираната насрещна въззивна жалба. Претендират
присъждане на разноски, за които предоставят списък по чл. 80 ГПК. Правят
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на Община Провадия.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ –
Провадия се представлява от социален работник Дияна Жечева, която излага,
че грижите за детето от страна на родителите са много добри и полагат
адекватни грижи за него.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гр. д. № 1096/2021г. по описа на Районен съд -
Провадия, II-ри състав, е образувано по предявен от Ф. М. Р., ЕГН
**********, действащ чрез своя баща и законен представител М. Р. А., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Провадия, ул. „Генерал Скобелев“ № 41,
срещу Община Провадия, представлявана от кмета инж. д.т.н. Ж.И., иск с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 15 000 лева (след допуснато с протоколно определение от
16.02.2022г. изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК чрез
увеличаване на неговия размер), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
4
вследствие на изпадане в безсъзнание и получена черепно мозъчна травма –
счупване на черепа и разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, причинени в
резултат на падане на 13.08.2021г. от неподдържана в изправност стълбичка
на детска пързалка, находяща се на детска площадка в гр. Провадия, парк
„Ловен дом“, стопанисвана от ответника, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането – 13.08.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 13.08.2021г. около 18:00-18:15 часа
ищецът Ф. Р., заедно с майка си и по-големия си брат, посетил детска
площадка със съоръжения за игра, намираща се в парк „Ловен дом“, гр.
Провадия. Ф. пожелал да се спусне по пързалката, като майка му Е.Я. – А.а
била в непосредствена близост до него в готовност да го хване, в случай че
залитне или се затрудни. При изкачване по „стълбичките“ на пързалката,
представляващи дървени кръгли пръчки, поставени в близост една до друга,
изкривени от ползване и съединени от два вертикални пръта, Ф. загубил
равновесие и паднал назад от височина метър – метър и половина на земята,
покрита изцяло с неравен бетон. В резултат на падането Ф. ударил тилната
част на главата си в бетона, вследствие на което е останал неподвижен. Майка
му го повдигнала, започнала да му говори, но той бил отпуснат и в
безсъзнание. Напръскала го с вода и след минути се съвзел. Отворил леко очи,
но не реагирал, не проплакал и не можел да държи главата си изправена.
Майката се обадила на бащата на детето, който отишъл с автомобила си и
заедно отвели Ф. при дядо му, който работил в сферата на здравеопазването,
но понеже детето се унасяло, не реагирало и от дясното му ухо течала кръв,
веднага го закарали в Спешен център за медицинска помощ – гр. Провадия. В
автомобила детето лежало в ръцете на майка си, повърнало няколкократно,
като от ухото му продължавала да тече кръв. Дежурният медик д-р Милева
направила бърз преглед на състоянието на детето, поставила му
обезопасителна шина и насочила родителите към Спешен кабинет – гр.
Варна, като лично ги придружила. Ф. постоянно се унасял в линейката, майка
му и лекарката полагали усилия да го държат буден, като се наложило да му
бъде подаден и кислород. В МБАЛ „Света Анна“ – гр. Варна бил свикан екип
от лекари. Ф. бил отведен към шокова зала, лежал неподвижно, направили му
скенер, като детето изпаднало в безсъзнание. Два дни същото било в
реанимация, включено на системи и апарати, които да следят жизнените му
показатели. Първата нощ детето въобще не реагирало. Четирикратно му били
направени лабораторни изследвания. Установено било счупване на свода на
черепа и перфорация на тъпанчева мембрана, с оглед на което детето било
преместено в отделението по неврохирургия. Трябвало да лежи с включена
система с часове, като майка му била през цялото време с него за да го
обгрижва. Болничният престой оказал негативно влияние върху психиката на
5
Ф.. Той станал емоционално нестабилен, тревожен, изпитвал страх, плачел
дори когато се прибрал в дома си, нямал желание за игри и контакти. След
изписването от болницата родителите се стараели да изпълняват
предписанията на лекарите в насока ограничаване активността на детето, в
т.ч. да не бяга, да не стои на слънце, да се пази от емоции, но трудно успявали
да го укротят, тъй като бил малък, не разбирал и му се играело. По-голямата
част от времето Ф. прекарвал в дома си, защото се страхувал да излиза навън,
избягвал детските съоръжения (пързалки, катерушки, люлки), оплаквал се от
болки в главата и ухото, постоянно се будил нощем и търсил родителите си.
Твърди се, че съгласно чл. 64, ал. 2 от Наредба № 1 от 12 януари 2009г.
за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра,
поддържането и контрола им, в т.ч. на съоръженията в тях, се извършват от
техните стопани, а съгласно чл. 66 от Наредбата, стопанинът на площадката
за игра по всяко време носи отговорност за съответствието на площадката с
изискванията на подзаконовия нормативен акт. Сочи се, че детските
съоръжения – люлки и пързалка в парк „Ловен дом“ са собственост на
Община Провадия, като от 2019г. гражданите не спирали да алармират, че
същите са деформирани и опасни, съотв. че следва да бъдат отремонтирани,
вкл. под същите да бъде положена подходяща настилка. Въпреки активността
на гражданите и изпратената до кмета на Община Провадия подписка с близо
1000 събрани подписа с искане за незабавни действия по отремонтиране на
площадката, от Общината не били предприети никакви действия.
Излага се, че полученото от детето телесно увреждане и преживените в
следствие на него болки и страдания са в пряка причинна връзка с
поведението на служителите на Община Провадия по неосъществяване на
контрол за безопасното ползване на съоръженията на стопанисваната от
последната площадка за игра.
В депозирания отговор на исковата молба от ответника предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Застъпва се, че от описаната от ищеца
фактическа обстановка не било ясно как е установена неизправността на
съоръжението. Сочи се, че е недоказано твърдението, че получените от детето
наранявания са настъпили по начина, описан в исковата молба, както и не е
установено дали усложненията не са в резултат на лекарски пропуск. Прави
се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
майката на детето, която го е придружавала на площадката и е видяла, че
съоръжението е неизправно, но въпреки това го е оставила да играе там.
Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите
на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбите и депозираните отговори по тях, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
6
Депозираните въззивна и насрещна въззивна жалби са подадени в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата (жалбите) оплаквания, като служебно се
произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР
№1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, в
разглеждания случай не се установява.
Наведените в депозираната от ответника Община Провадия въззивна
жалба оплаквания съдът намира за неоснователни по следните съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД възложителят на определена работа отговаря за
вредите, причинени при или по повод нейното изпълнение. Тази отговорност
е обективна – за чужди виновни противоправни действия и възниква, когато
от лицето, на което е възложена работата, виновно са причинени вреди – чрез
действия, които съставляват извършване на възложената работа или чрез
бездействия за изпълнения на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са свързани с него.
За уважаването му е необходимо ищецът да проведе пълно и главно
доказване на кумулативното наличие на обективните елементи от
фактическия състав на предявения иск, а именно: настъпването на твърдените
увреждания в резултат от противоправното бездействие (в настоящия случай)
на ответника, чрез лицата, на които е възложил извършването на работата по
осигуряване безопасното ползване на стопанисвания от него обект, от което
като пряка и непосредствена последица са настъпили посочените в исковата
молба неимуществени вреди в сочения обем и интензитет. По аргумент от
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на изпълнителя на работата се
7
предполага до доказване на противното.
Ответникът, от своя страна, следва да проведе насрещно доказване по
тези факти, както и да установи наведените от него правоизключващи и
правонамаляващи отговорността му възражения по иска, в т.ч., че
настъпването на вредоносния резултат се дължи и на поведението на майката
на ищеца, която го е придружавала на площадката и е видяла, че
съоръжението е неизправно, но въпреки това е оставила детето да играе там.
Оплакванията във въззивната жалба са концентрирани върху извода на
районния съд за доказаност на наличието на противоправно поведение на
служителите на ответника, като елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай, нарушенията на чл.16, ал. 1, т. 1, 3 и 6 от Наредба
№ 1/12.01.2009г. за условията и реда за устройство на площадки за игра, т.е.
противоправното бездействие на служителите на ответника да осигурят
безопасното ползване на детската пързалка, намираща се на територията на
стопанисвания от ответника обект – детска площадка, се установяват
безспорно от съвкупния приобщен по делото доказателствен материал, в т.ч.
писмени и гласни доказателства. В тази връзка не могат да бъдат споделени
доводите на въззивника – Община Провадия, че изводът на районния съд за
доказаност на това обстоятелство, като обективен елемент от състава на
деликтната отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, почива единствено на
показанията, съотв. обясненията на родителите на ищеца, които са пряко
заинтересовани от изхода на делото. Следва да се отбележи, на първо място,
че няма основание показанията на свидетелката Е.Я. – А.а, безспорно
заинтересована от изхода на делото, поради обстоятелството, че е майка на
ищеца, да не бъдат кредитирани. Съгласно практиката на ВКС по
приложението на чл. 172 ГПК, обективирана в Решение № 159 от 22.02.2016г.
по т. д. № 1871/2014г. на II т. о. и др., съдът не може да игнорира допустимите
и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради
неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез
цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. В настоящия случай
показанията на свидетелката, в които същата излага, че към момента на
инцидента стълбичките на пързалката са били износени, с изтрита боя,
липсвали са перила около тях, които да обезопасяват качването на децата, под
и около пързалката не е имало положена ударопоглъщаща настилка, самото
съоръжение се е клатушкало, а от конструкцията му са стърчали железни
скоби и пирони, са логични, последователни и кореспондират с останалите
доказателства по делото, в т.ч. писмени и гласни такива.
Наред с това, видно от приложения по делото Сертификат за контрол №
111/01.12.2020г., при извършен от компетентно лице контрол за съответствие
на процесната детска площадка с изискванията на Наредба № 1/12.01.2009г.
8
за условията и реда за устройство на площадки за игра, е установено, че
пързалката тип „слон“, от която е паднал ищецът, не е устроена по начина и
изискванията на чл.16, ал.1 от Наредбата. Констатирано е, че част от
дървените елементи около преградите на съоръжението са изгнили и
деформирани; части от страничните прегради са деформирани и с нарушена
здравина, което е предпоставка за захващане на части или дрехи на
ползвателите; части от входната преграда на тунела са деформирани и с
нарушена здравина, което е предпоставка за захващане на части или дрехи на
ползвателите; долните хоризонтални дървени греди на пясъчника и на
оградените зони са изгнили; задната част на занимателния панел е с нарушено
покритие и са образувани трески и остри ръбове; ударопоглъщащата настилка
от дървен чипс е недостатъчна около зоните за падане. Установено е и че на
площадката има стърчащи части и елементи от оборудването на
съоръженията.
Горните несъответствия са установени преди датата на процесния
инцидент – 13.08.2021г., като въпреки дадените конкретни предписания до
Община Провадия – собственик на обекта за отстраняването им, липсват
твърдения от страна на ответника за извършен ремонт на съоръженията на
детската площадка в периода между 01.12.2020г. и 13.08.2021г.
Нарушенията на чл. 16, ал. 1, т. 1, 3 и 6 от Наредбата се установяват и от
показанията на свидетелката К.Д., които съдът кредитира изцяло като дадени
от лице, незаинтересовано от изхода на делото и основани на преки
впечатления от състоянието на процесната детска площадка в деня след
инцидента. В тях същата излага, че пързалката с форма на слонче не е
стабилна, има стърчащи винтове и болтове, стълбичките са леко наклонени
на една страна, като под нея няма настилка, а само бетон с чакъл.
Свидетелката сочи, че в началото, при откриване на пързалката под нея е
имало положена настилка от дървен чипс, която с времето е била изтрита,
като ремонт на детската площадка не е извършван от въвеждането в
експлоатация.
Що се отнася до безспорно установеното по делото обстоятелство, че
към датата на инцидента под и около процесната пързалка не е имало
положена ударопоглъщащата настилка, съответно че е налице нарушение на
чл.16, ал. 1, т. 3 от Наредбата № 1/12.01.2009г. за условията и реда за
устройство на площадки за игра, следва да се отбележи, че настоящият
въззивен съдебен състав, както първоинстанционният съд, не споделя
становището на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза
д-р Д. Д., изразено в о.с.з. на 17.01.2022г., че при падане от установената
височина от около метър – метър и половина ищецът би претърпял същите
увреждания, дори и ако под процесната пързалка е била налична положена
настилка от пясък или гумени плочи, в съотв. с изискванията на Наредбата.
9
На първо място, така изразеното становище от експерта е декларативно.
Същият не е разяснил как и въз основа на какви научни закономерности
формира този си извод, като в този смисъл последният е необоснован. Да се
възприеме това становище, на следващо място, означава да се приеме за
безпредметно регламентираното в чл. 47, ал. 1 от подзаконовия нормативен
акт изискване за полагане на ударопоглъщаща настилка под съоръжения за
игра или елементи от тях с височина на свободно падане, по-голяма от 0,60
м., каквото е процесната детска пързалка. Предназначението на тази настилка,
обусловило и това нормативно изискване, е именно да намали интензитета на
удара на тялото при падане и съответно да предпази децата от получаване на
сериозни травми и наранявания.
Относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, настоящият въззивен съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съобразно
задължителните за съдилищата указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с ППВС № 4 от 1968г. на Пленума на ВС, справедливостта по
смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно понятие, а същата се
извежда от преценката на конкретни обективни обстоятелства, сред които
характера и степента на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които
то е получено, последиците, продължителността и степента на интензитет на
претърпените болки и страдания.
В тази връзка, след съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал, в т.ч. епикриза, издадена на пациент Ф. М. Р. от
Клиниката по неврохирургия към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД и
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза, от които се установява, че вследствие на противоправното
бездействие на служителите на ответника на ищеца са нанесени увреждания,
представляващи по своя характер два различни вида средни телесни повреди
– разстройство на здравето, временно опасно за живота (безсъзнателно
състояние) и проникващо нараняване в черепната кухина (счупване на свода
на черепа и разкъсване на дясна тъпанчева мембрана), ниската възраст на
ищеца (ненавършени три години към датата на деликта, видно от
приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 1695/12.09.2018г. от Община Варна), продължителността
на лечението – болнично (вкл. два дни в реанимация) и амбулаторно такова,
на търпените болки и неудобства, множеството ограничения и промяна в
ритъма на живот, които се е наложило детето да спазва за дълъг период от
време, които се установяват от показанията на свидетелката Е.Я. – А.а, а
именно – да не се излага на слънце, да не гледа телевизия, да не пътува със
самолет, да не скача и др. близо месец след падането, както и начинът, по
10
който самият инцидент и болничният престой са се отразили на психиката на
детето, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца Ф. Р. неимуществени вреди е 17 000 лева.
Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от майката на ищеца, обосновано с това, че същата е придружавала
детето на площадката, видяла е, че съоръжението е неизправно, но въпреки
това е оставила сина си играе там, настоящият съдебен състав намира за
основателно.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т.е., когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно и виновно. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е приложима и в
случаите, когато пострадалото малолетно или непълнолетно лице е
допринесло за настъпване на вредите поради неупражнен по отношение на
него контрол от родителите (в този см. Решение № 88 от 12.09.1962г. по гр. д.
№ 83/1962г. на ОСГК на ВС).
От показанията на свидетелката Е.Я. – А.а – майка на ищеца, в които
същата сочи, че на процесната дата под и около пързалката е липсвала
ударопоглъщаща настилка, че повърхността около съоръжението е била
неравна с камъни и остри ръбове, че самото то е било нестабилно, а
стълбичките – изтрити, поради което е и казала на децата да не се качват на
пързалката тъй като е опасна, недвусмислено се установява, че към момента
на инцидента (а и непосредствено преди това), въпреки липсата на поставена
предупредителна табела в този смисъл (обстоятелство за което не се спори по
делото), то майката е възприемала процесната детска пързалка, от която е
паднал ищецът, като опасна за него и въпреки това му е позволила да си играе
на нея.
Последното обуславя извода за неизпълнение от страна на майката като
родител на вмененото от закона с чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето
и чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс задължение за упражняване на надзор над
малолетното си дете, което поведение е в причинна връзка с настъпването на
вредоносния резултат. Обстоятелството, че след като е възприела опасността
на пързалката за здравето на детето и именно с оглед на тази опасност
майката е стояла в непосредствена близост до последното в готовност да го
хване ако залитне или се подхлъзне, не променя този извод.
Обективно, макар и в ниска степен на съпричиняване, която въззивният
съд определя на 10 %, този неупражнен върху малолетното дете контрол от
страна на родителя е в причинна връзка с вредоносния резултат. С
позволяването на пострадалия ищец да си играе на необезопасената пързалка,
11
майката е създала възможност да възникне вредоносния резултат, обусловен
от създадената преди това опасност от деликвента – ответник.
Поради това, определеното от съда обезщетение в размер на 17 000 лева
следва да се намали с 10 %, съответни на съпричиняването от страна на
пострадалия, а именно – до сумата от 15 300 лева. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес и предвид претенцията на ищеца за заплащане
на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 15
000 лева, то искът следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца бъде
присъдено обезщетение в пълния претендиран размер от 15 000 лева.
Предвид изложените съображения относно размера на дължимото на
ищеца обезщетение, то депозираната насрещна въззивна жалба се явява
основателна изцяло.
Основателността изцяло на главната претенция, от своя страна,
обуславя основателност и на акцесорната такава за присъждане на законната
лихва върху пълния размер на дължимото обезщетение, считано от датата на
увреждането – 13.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед на горното и поради частичното съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
отменено в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 12 000 лева до
пълния претендиран такъв от 15 000 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
задължението, съответно ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
допълнително сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на увреждането до окончателното изплащане, а в останалата част,
с която искът е уважен, решението на РС – Провадия следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора, като законова последица
първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за
разноските. В настоящия случай, предвид основателността на исковата
претенция изцяло, право на разноски има единствено ищецът – въззиваем в
настоящото производство. Съобразно представените, съответно пред РС –
Провадия и ОС – Варна списъци по чл. 80 ГПК, същият, чрез законния си
представител, е претендирал и ангажирал доказателства за извършени
разноски в общ размер на 2360 лева, от които: 600 лева – държавна такса за
разглеждане на иска; 200 лева – възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза; 900 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред РС – Провадия; 60
лева – държавна такса за разглеждане на насрещната въззивна жалба, както и
600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
12
представителство пред ОС – Варна. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сторените от ищеца – въззиваем разноски в общ размер на 2360 лева следва
да бъдат възложени в тежест на ответника – въззивник Община Провадия.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 37/01.03.2022г., постановено по гр. д. №
1096/2021г. по описа на Районен съд -Провадия, II-ри състав, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от Ф. М. Р., ЕГН **********, действащ чрез
своя баща и законен представител М. Р. А., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр. Провадия, ул. „Генерал Скобелев“ № 41, срещу Община Провадия, с
административен адрес: гр.Провадия, ул. „Дунав“ № 39, представлявана от
кмета инж. д.т.н. Ж.И., иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на изпадане
в безсъзнание и получена черепно мозъчна травма – счупване на черепа и
разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, причинени в резултат на падане
на 13.08.2021г. от неподдържана в изправност стълбичка на детска пързалка,
находяща се на детска площадка в гр. Провадия, парк „Ловен дом“,
стопанисвана от ответника, за разликата от 12 000 (дванадесет хиляди)
лева до пълния предявен размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането
– 13.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и в
частта за разноските,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, Община Провадия, с
административен адрес: гр.Провадия, ул. „Дунав“ № 39, представлявана от
кмета инж. д.т.н. Ж.И., ДА ЗАПЛАТИ на Ф. М. Р., ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител М. Р. А., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Провадия, ул. „Генерал Скобелев“ № 41, допълнително
сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на изпадане в безсъзнание и получена черепно мозъчна травма –
счупване на черепа и разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, причинени в
резултат на падане на 13.08.2021г. от неподдържана в изправност стълбичка
на детска пързалка, находяща се на детска площадка в гр. Провадия, парк
„Ловен дом“, стопанисвана от ответника, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането – 13.08.2021г. до окончателното
13
изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Община Провадия, с
административен адрес: гр.Провадия, ул. „Дунав“ № 39, представлявана от
кмета инж. д.т.н. Ж.И., е осъдена да заплати на Ф. М. Р., ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител М. Р. А., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Провадия, ул. „Генерал Скобелев“ № 41, сумата от 12 000
(дванадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на изпадане
в безсъзнание и получена черепно мозъчна травма – счупване на черепа и
разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, причинени в резултат на падане
на 13.08.2021г. от неподдържана в изправност стълбичка на детска пързалка,
находяща се на детска площадка в гр. Провадия, парк „Ловен дом“,
стопанисвана от ответника, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането – 13.08.2021г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Община Провадия, с
административен адрес: гр.Провадия, ул. „Дунав“ № 39, представлявана от
кмета инж. д.т.н. Ж.И., ДА ЗАПЛАТИ на Ф. М. Р., ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител М. Р. А., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Провадия, ул. „Генерал Скобелев“ № 41, сумата от 2360
(две хиляди триста и шестдесет) лева, представляваща сторени по делото
разноски във двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България, при условията на чл.280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14