Решение по дело №12401/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………….

 

гр. София, 28.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                               председател: АЛБЕНА БОТЕВА

                                                         ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ

                                                                                   СВИЛЕН СТАНЧЕВ     

като разгледа докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 12401 по описа на СГС за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 2499/05.04.2019 г., подадена от взискателя И.П.П. срещу постановление на ЧСИ А.П., с рег. № 849 от РКЧСИ, с което изпълнително дело № 20148490401836 е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, частично - по отношение на Ю.А.А.и с което изпълнително дело № 20148490401836 е спряно, на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно. Излага съображения, че съдебният изпълнител е мотивирал обжалваното постановление с представеното определение № 24093/26.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8727/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 49930/2013 г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, спрямо длъжника Ю.А.А.и е обезсилен издадения срещу този длъжник изпълнителен лист. С оглед на така постановения диспозитив, жалбоподателят счита, че е отменено незабавното изпълнение единствено и само спрямо длъжника Ю.А.А.в качеството й на солидарен длъжник. Сочи, обаче, че същата е и длъжник по изпълнителното дело на основание обезпечението, дадено с учредената в полза на другия длъжник по делото договорна ипотека върху свой недвижим имот и като ипотекарен длъжник, същата е и страна по изпълнителното дело. ЧСИ не е посочил изрично в диспозитива на своето постановление, в какво качество на длъжника А.прекратява изпълнителното производство спрямо нея, с което е излязъл извън пределите на постановеното от СГС опредеение и е постановил незаконосъобразен акт. Счита и че следва да се приеме, че изпълнителното производство не следва да бъде спирано спрямо другия длъжник (С.С.Й.), както и спрямо длъжника Ю.А.А.в качеството й на ипотекарен длъжник. С оглед на изложеното, моли, обжалваното определение да бъде отменено.

Длъжникът Ю.А.А.счита, че жалбата е недопустима, евентуално – неоснователно. Излага съображения, че съдебният изпълнител не е имал друга възможност, освен да прекрати, респ. да спре производството.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че с влизане в сила на определение № 24093/26.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8727/2018 г. на СГС е спряно изпълнението по изпълнителния лист в цялост, и е отменено разпореждането за незабавно изпълнение спрямо Ю.А.А..

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производство по изпълнително дело № 20148490401836 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 в РКЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба с вх. № 8870/02.12.2014 г. на И.П.П. и изпълнителен лист от 03.11.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 24.10.2014 г. по ч.гр.д. № 49930/2013 г. по описа на СРС, 73 състав, с който длъжниците С.С.Й. и Ю.А.А., са осъдени да заплатят солидарно на заявителя И. К.Г., сумата от 40 000 евро, ведно със законната лихва от 29.11.2013 г. и разноски по делото.

С молбата от 02.12.2014 г. за образуване на изпълнителното дело, И.П.П. е заявил „Моля да образувате изпълнително дело единствено срещу длъжника Ю.А.А.и да връчите показа на зоброволно изпълнение“.

Видно от заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, вземането произтича от договор за заем от 22.07.2008 г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт от 23.07.2008 г.

На 20.11.2014 г., И. К.Г. е прехвърлил на И.П.П., вземането си срещу солидарните длъжници, произтичащо от договор за заем от 22.07.2008 г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт от 23.07.2008 г., за което по ч.гр.д. № 49930/2013 г. по описа на СРС, 73 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист (видно от договор за цесия, л. 5 от изп.дело).

Производството по изп. дело № 20148490401836 е било неколкократно спирано и възобновявано, проведена е била публична продан на ипотекирания  недвижим имот, като с решение № 8255/01.12.2015 г.  по в.гр.д. № 13857/2015 г. по описа на СГС, ГО, е оставена без уважение жалбата на длъжника Ю.А.А.срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 08.10.2015 г.

На 25.01.2019 г., Ю.А.А.е депозирала молба, с която е направила искане да бъде прекратено изпълнителното производство по изп. дело № 20148490401836 и е приложила незаверен препис от определение № 24093/26.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8727/2018 г. на СГС.  С молба от 06.02.2019 г., длъжникът е представил заверен препис от определението на СГС.

С определение  № 24093/26.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8727/2018 г., Софийски градски съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417  ГПК от 24.10.2014 г., постановено  по ч.гр.д. № 49930/2013 г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, с която е разпоредено Ю.А.А., да заплати солидарно  със  С.С.Й., на заявителя И. К.Г., сумата от 40 000 евро - главница, ведно със законната лихва от 29.11.2013 г. до изплащане на вземането и разноските по делото, и е обезсилил издадения срещу Ю.А.А.на 03.11.2014 г. изпълнителен лист за същите суми.

Със същото определение, Софийски градски съд е отменил определението от 22.05.2018 г. по ч.гр.д. № 49930/2013 г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, с която е отхвърлена молбанта на Ю.А.А.за спиране изпълнението по издадения изпълнителен лист срещу нея и е спрял изпълнението на издадения изпълнителен лист по отношение на този длъжник.

За да постанови определението от 26.11.2018 г., Софийски градски съд е констатирал, че с решение № 222/07.12.2017 г. по гр.д. №  4594/2016 г. по описа на ВКСы ІV ГО, е прогласена унищожаемостта на упълномощителната сделка, с която е ипотекиран имота и е приел, че с отпадане валидността на пълномощното, договорът, с който е учредена ипотеката се явява сключен от лице без представителна власт.

С обжалваното в настоящото производство постановление, ЧСИ е зачел влязлото в сила определение на СГС и го е възпроизвел в диспозитива на постановлението.

Обжалваното постановление е съобщено на взискателя  29.03.2019 г., поради което подадената на 05.04.2019 г. жалба е в срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване. Съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК взискателят може да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Жалбата е срещу постановление за прекратяване и спиране на изпълнителното производство, подадена е в законоустановения срок и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление в посочените случаи, като по т. 3 това е хипотезата, когато изпълнителният лист е обезсилен, а т. 4 – когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист.

В чл. 404 ГПК са посочени изпълнителните основания, като заповедта за изпълнение, издадена на някое от изчерпателно изброените документи по чл. 417 ГПК, подлежи на предварително изпълнение и съставлява изпълнително основание по см. на чл. 404, ал. 1 ГПК.

Абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес ,по арг. на чл. 426 ал.1 от ГПК, обаче, е изпълнителният лист защото той, а не изпълнителното основание овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. В този смисъл е и задължителната съдебна практика /определение 617/16.12.2013 г. по ч.гр.д. 6154/2013 г. на ВКС, І ГО/.

В настоящия случай, изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.11.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 24.10.2014 г. по ч.гр.д. № 49930/2013 г. по описа на СРС, 73 състав. 

С влязлото в сила определение № 24093/26.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8727/2018 г. на СГС, е отменено разпореждането за постановяване на незабавно изпълнение по отношение на длъжника Ю.А.А.и е обезсилен издадения срещу нея изпълнителен лист.

С оглед на това,  липсва акт, който да овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение и след обезсилване на изпълнителния лист, изпълнителното производство  подлежи на прекратяване на осн. чл. 433, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК. Поради това и обжалваното постановление на ЧСИ за прекратяване на производството по изпълнителното дело спрямо Ю.А.А.се явява правилно и законосъобразно.

Доводи и възраженията на жалбоподателя са неоснователни.  Както беше посочено, абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, съгласно чл. 426 ал.1 ГПК, е изпълнителният лист. Поради това, нито заповедта за изпълнение, нито нотариалният акт, с който е учредена договорна ипотека, представляват основание за образуване на изпълнителното производство.

Като се остави настрана въпросът, че в молбата за образуване на изпълнителното дело изрично е направено искане, изп.дело да се образува единствено срещу длъжника Ю.А.А., обезсиленият изпълнителен лист спрямо този длъжник задължава съдебният изпълнител да постанови обжалваното постановление.

С отмяната на разпореждането за постановяване на незабавно изпълнение по отношение на длъжникаА., в заповедното производство се постигат изцяло правните последици, които се целят с искането за спиране на изпълнението по реда на чл. 420 ГПК, а именно преустановяване на изпълнението, започнало срещу него въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.   Ето защо, частната жалба на Ю. А.срещу отказа за спиране на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, е била без предмет. Постановеният съдебен, акт, обаче, е влязъл в сила, а от същия категорично е видно, че е уважена жалбата на Ю. А.по чл. 419 от ГПК. Съдебният изпълнител няма право да ревизира и преценява правилността на постановения СГС съдебен акт, а следва да се съобрази с него – което е и направено с обжалваното постановление. Независимо от неточния диспозитив (в частта за спиране), в крайна сметка е постигнат ефекта на определението по ч.гр.д. № 8727/2018 г. на СГС, а именно - изпълнителното производство по процесната заповед да не продължава.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2499/05.04.2019 г. на взискателя И.П.П. срещу постановление на ЧСИ А.П., с рег. № 849 от РКЧСИ, с което изпълнително дело № 20148490401836 е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, частично - по отношение на Ю.А.А.и с което изпълнително дело № 20148490401836 е спряно, на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.