№ 1284
гр. Варна, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110200549 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Дабъл Форти Фор“ ЕООД ЕИК *********,
управлявано и представлявано от С.З.С., депозирана чрез адв. В.П.-Д., против НП №03-
2301108/21.12.2023г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева,
на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение на 152 от КТ
С жалбата се изразява становище, че НП е издадено при съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неспазване на материалните разпоредби.КП бил
съставен в отсъствието на свидетели и на лицата, за които се споменава, че са работили в
нарушение на КТ.АУАН бил съставен в присъствието на св.М., посочена като свидетел при
съставянето на акта, но същата положила подпис на мястото за свидетел при установяване на
нарушението.Твърди се, че дори и да е било извършено процесното нарушение, липсват свидетели
на извършването му.Сочи се, че графикът и присъствената форма, които са мотивирали извод за
извършено нарушение, не са подписани от работника К. Д. и не са достатъчни да обосноват извод
за извършено нарушение на чл.152 от КТ.Визира се липса на проверка в обекта на процесната
дата,приема се, че АУАН е следвало да бъде съставен в присъствието на двама свидетели, а не на
един, поради което е била нарушена процедурата за съставяне на АУАН, послужил за издаване на
процесното НП.Не било доказано наличието на трудово правоотношение между посоченият в
АУАН и НП работник и санкционираното дружество, оспорва се фактическата обстановка, твърди
се, че е била допусната грешка, не било доказано, че работникът е полагал труд на процесната дата
в първа смяна, а не във втора смяна, датата на нарушението би следвало да бъде датата на
изготвяне на некоректния график и в заключение се иска НП да бъде отменено, а в условията на
евентуалност да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание до
предвидения минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.П.-Д.,
надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в
хода на делото по същество моли за отмяна на НП, представя и писмена защита, с изложени
1
аргументи в подкрепа на становището, че НП е издадено в нарушение на материалните правила и
процесуалните норми.Нарушението не било безспорно доказано, липсвал трудов договор , сключен
със св.Д., поради което не било установено наличието на ТПО,наличието на работен график в който
фигурира името на работника не доказвало наличие на ТПО, като признание за такова
правоотношение било направено едва в с.з. от св.Д., но това не компенсирало пропускът на АНО да
събере доказателства за наличие на ТПО.Оспорва се изводът на АНО, че за датите 29 и 30 юли
2023г. на св.Д. не е била осигурена 12 часова почивка, твърди се, че КТ задължавал работодателя да
осигури такава почивка, но не го задължавал да изготвя работен график, в който да е осигурена
междудневната почивка от 12 часа.Недопустимо било процесното нарушение да се установява въз
основа единствено на частен документ, като се приема, че съдържанието на частния документ-
работен график е опровергано от свидетелските показания по делото и в заключение отново се иска
НП да бъде отменено.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, като моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Излага аргументи в подкрепа на становището за
доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, като моли да не бъдат
кредитирани показанията на свидетелите, допуснати до разпит по искане на процесуалния
представител на въз.дружество, в частта, в която същите сочат, че е била допусната техническа
грешка при изготвянето на графика за работа, тъй като тези твърдения са били наведени за първи
път едва в жалбата срещу процесното НП, а показанията на свидетелите противоречат на
приобщените по делото писмени доказателства.Излагат се и аргументи, че в хода на АНП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че наложеното наказание е
справедливо и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 09.11.2023г., свидетелите М. и Д. служители на ДИТ - Варна извършили проверка по
работните места в снек-бар „Double 44", находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница" 9, стопанисван от
"Дабъл Форти Фор" ЕООД.При проверката в обекта била връчена призовка за работодателя за
представяне на определени документи в Д“ИТ“, касаещи здравословните и безопасни условия на
труд, трудовите правоотношения, работното време и др.
При проверка на представените от работодателя график за работно време за месец юли
2023 г. и присъствена форма за месец юли 2023 г. на снек-бар „Double 44", било прието за
установено, че на св.К. Д. Д., на длъжност сервитьор, при редуване на смените не му се осигурява
междудневна почивка от 12 часа, тъй като на 29.07.2023 г. лицето е полагало труд, в работна смяна -
2-втора от 13:00 часа до 22:00 часа, а на 30.07.2023 г. е започнало изпълнение на трудовите си
задължения 1-ва смяна от 08:00 часа, с което на лицето не е осигурена междудневна почивка не по-
малко от 12 часа.
Предвид горното на 30.11.2023г. св. Д. съставила акт за установяване на административно
нарушение срещу дружеството "Дабъл Форти Фор" ЕООД, в обстоятелствената част на който
подробно било описани установените при проверката на документите факти. Посочени били и
доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. Била посочена и правна
квалификация на деянието. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в
присъствието и надлежно предявен на упълномощено от представляващия и управляващ
дружеството лице, което не вписало в съдържанието му възражения.Възражения не постъпили и
впоследствие по АНП.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и приемайки, че не са
налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, на 21.12.2023г. административно
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.152 от КТ.
В с.з. се приобщиха писмени доказателства- справки от НАП за регистрирани уведомления
по чл.62 ал.5 от КТ, от които се установи, че между св.Д. и санкционираното дружество е имало
сключен трудов договор ,регистриран в НАП на 03.07.2023г., като на 28.08.2023г. е било
2
регистрирано уведомление за прекратяването на този трудов договор.
По искане на процесуалния представител на въз.дружество, в с.з. бе проведен разпит на
свидетелите Д. и В., които посочиха, че е била допусната техническа грешка при изготвяне на
графикът за работа за месец юли и че между дните 29 и 30 юли 2023г. е била осигурена 12 часова
междудневна почивка.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите М. и Д., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с приобщените по
делото писмени доказателства, които съдът напълно кредитира.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д. и В. в частта, в която същите посочват,
че е имало грешка в графика за работа и че на 30.07.2023г. св.Д. е изпълнявал трудовите си
задължения с втора работна смяна,тъй като в тази им част показанията на свидетелите не
кореспондират с писмените доказателства по делото- график за работа и присъствена форма, които
са били предоставени за нуждите на проверката от самия работодател, като прави впечатление, че
след връчването на АУАН такива възражения не са били направени.Няма как да бъдат кредитирани
показанията на същите свидетели и в частта, в която двамата посочват кога св.Д. е започнал
изпълнение на задълженията си по ТПО, тъй като в тази им част показанията на свидетелите са
противоречиви, като напълно противоречат и на приобщените по делото писмени доказателства-
график и присъствена форма, както и от приобщената справка за регистрирано уведомление в НАП
от дата 03.07.2023г.От присъствената форма и от графикът за работа е видно, че св.Д. е престирал
работна сила считано от 04.07.2023г., а възражения ,че и в тази част е допусната грешка в
документите възражения и твърдения не са направени. В останалата част съдът кредитира
показанията на свидетелите, от които се установява, че св.Д. е бил в ТПО със санкционираното
дружество.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка
писмени доказателства и допълнително представените и приобщени в с.з.- график за работа,
присъствена форма, справки от НАП и др., както и от показанията на свидетелите М., Д., Д. и В. в
кредитираните от съда части.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от
съда за разглеждане.
Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. На основание чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, се осъществява
от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната
политика. Анализът на цитираните правни норми сочи, че компетентност да издават наказателни
постановления за допуснати нарушения на трудовото законодателство притежава изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", респ. оправомощени от него
длъжностни лица от структурата на Агенцията.
Оспореното пред районния съд наказателно постановление е издадено от Десислава
Неделчева Драгнева, за която е посочено, че заема длъжност директор на Дирекция "Инспекция по
труда" – Варна , съгласно заповед № ЧР-922/18.12.2023 година.
Видно от изисканата и приобщена по делото заповед № ЧР-922/18.12.2023 година, същата
е издадена от главния секретар на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Предвид горното съдът намира, че по делото не са налице доказателства за делегирането от
страна на компетентния орган по чл. 399 от КТ – изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда", на правомощията по чл. 416, ал. 5 от КТ (издаване на
наказателни постановления) на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна. Тоест,
липсват данни за предоставяне на компетентност за издаване на наказателни постановления на
посоченото като издател на процесния санкционен акт длъжностно лице от структурата на
3
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" от определения в закона титуляр на това
правомощие.В този смисъл липсват доказателства, че към датата на издаване на наказателното
постановление /21.12.2023 г. / Десислава Драгнева е заемала длъжността директор на Дирекция
"Инспекция по труда" – Варна. Такива не се съдържат нито в административно-наказателната
преписка, нито са представени в хода на въззивното производство. Правомощията на Драгнева като
директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, респ. нейната компетентност да издава
наказателни постановления, не се установява и от представената пред настоящата съдебна
инстанция заповед № ЧР-922/18.12.2023 година, издадена от главния секретар на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда", на основание чл. 84 от Закона за държавния служител,
посочена като основание за издаване на процесното наказателно постановление. С тази заповед на
Д.Н.Д. – началник на отдел БТКД, Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Варна, е
възложено да изпълнява всички служебни задължения на длъжността директор на същата дирекция
със седалище Варна за периода от 18.12.2023 г. до 22.12.2023 г. включително, но в конкретния
случай оправомощаването е направено от некомпетентен орган – главният секретар на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", тъй като по аргумент от чл. 5, ал. 2 т.17 и ал.3
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"/
общодостъпен на страницата на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"/ и чл. 84, ал. 1
и 2 от Закона за държавния служител компетентен да определи заместник при отсъствие на
директора на дирекция "Инспекция по труда" е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", като не е предвидено делегиране на това правомощие от
изпълнителния директор на друг служител от състава Агенцията.
Констатираната липса на компетентност на издателя на наказателното постановление е
съществен порок, обуславящ незаконосъобразност на оспорения санкционен акт, поради което
възраженията в тази насока са основателни и НП следва да бъде отменено само на това
основание.Изцяло в горния смисъл е Решение № 6716 от 27.06.2024г. на Адм.С-Варна по к.а.н.д.
№920/2024г..
За пълнота следва да се отбележи, че съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел
не е съществено процесуално нарушение и не е самостоятелно основание за отмяна на НП, като
началото на АНП се поставя със съставянето на АУАН и възраженията, касаещи КП не се споделят,
като въз основа на кредитираните от съда писмени и гласни доказателства съдът намира, че
нарушението, за което е ангажирана отговорността на въз. дружество е доказано и в тази връзка не
споделя и възраженията и в тази насока.
Доколкото са налице предпоставки за отмяна на НП съдът не счита за необходимо да
коментира размера на наложеното административно наказание.
По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
АНО същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като НП следва да бъде отменено.
Макар, че от процесуалния представител на въз.дружество са представени доказателства за
реално направени разноски, тъй като липсва искане както в жалбата, така и в писмената защита,
липсва и лично изявление в с.з. с искане за присъждане на разноски, такива не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №03-2301108/21.12.2023г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, с което на „Дабъл Форти Фор“ ЕООД ЕИК *********, управлявано и представлявано от
4
С.З.С. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, на
основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение на 152 от КТ.
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
АНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5