Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 08.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на десети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №210 по описа за 2020г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 2984,57 лв. –
главница, чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 212,13 лв. – договорна лихва и
чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 154,47 лв.–лихва за забава.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***-р ***, представлявано от ***Д.Б.Б.-***срещу
К.Д.О., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди, че на 18.01.2019 г. е
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.,
сключен между „***" ЕАД, ЕИК ***и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК ***, по
силата на което вземането на „***" ЕАД от К.Д.О., произтичащо от договор
за потребителски кредит № ***/28.03.2018 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.
Твърди, че общите условия на „***" ЕАД съдържат изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица.Твърди, че съгласно Приложение № 1/ 18.01.2019 г. към Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2019 г. вземането от ответника е
прехвърлено на ищеца. Твърди, че съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за
цесия, А.з.с.н.в. в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и
за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което А.з.с.н.в.
има изрично пълномощно от „***" ЕАД. Твърди, че в изпълнение на
договорните задължения и изискванията на закона на ***е изпратено по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за
предсрочната изискуемост с изх. № ***от 29.01.2019 г. от страна на „***"
ЕАД. Уведомлението е изпратено чрез ***ЕАД с известие за доставяне. Същото се
върна в цялост с отбелязване, че не е потърсено от получателя. Ищцовото дружество
изпратило повторно уведомително писмо, ведно с уведомление за извършената цесия
с изх. № ***от 14.05.2019 г. чрез ***В.Л.П., на когото „А.з.с.н.в." ЕАД е
възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители. Твърди, че Уведомлението е връчено лично на длъжника на 22.05.2019
г. Към настоящата искова молба представя копие от уведомлението за извършената
цесия и обявената предсрочна изискуемост от страна на „***" ЕАД чрез „А.з.с.н.в."
ЕАД с изх.№ № ***от 14.05.2019 г., което моли да бъде връчено на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори
действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания,
както и за настъпилата предсрочна изискуемост. Позовава се на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и
съдът постанови горепосоченото връчване като нередовно, както и ако исковата
молба бъде надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли да бъде прието, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на
ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/2013г., ТК.
Твърди, че процесното
вземане произтича от потребителски паричен кредит № ***, подписан на 28.03.2018
между К.Д.О., в качеството на ***и „***" ЕАД, в качеството на ***, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Общите условия, при които „***" ЕАД предоставя потребителски кредити.
Цитираните Общи условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на
подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил
е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Твърди, че при условията на Договора за потребителски паричен кредит,
Кредиторът е предоставил на ***потребителски паричен кредит в размер на 3000,00
лева, която сума е преведена по посочената от ***банкова сметка, ***.03.2018
Съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата или
общия размер на кредита е 3231,85 лв., който представлява сборът от следните
компоненти: чиста стойност на кредита 3000,00 лв., такса за разглеждане на
кредита 60,00 лв. и застрахователна премия 171,85 лв. Таксата за разглеждане на
кредита и застрахователната премия, Кредитополучателят се е задължил да заплати
на Кредитора на 24 броя равни части, които са включени в размера на всяка
отделна месечна погасителна вноска. Твърди, че подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските. Твърди, че съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на
която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са
постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ
размер на 417,83 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да
върне при сключване на договора за кредит е в размер на 3649,76 лв., която
съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 24 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 152,07 лева, като първата погасителна
вноска е дължима на 21.04.2018 г., а последната е с падеж на 21.03.2020 г.,
съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който е
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Твърди, че крайният срок
за издължаване на всички задължения по кредита е 21.03.2020 г./дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание
чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за
кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и
остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в
пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихва/. Твърди, че от страна н. „А.з.с.н.в." ЕАД до
кредитополучателят е изпратено уведомително писмо с изх. № ***, с което му е
съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по
договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано
от 22.05.2019 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/. Уведомителното писмо е връчено на ***чрез ***В.Л.П.,, на когото „А.з.с.н.в."
ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено
от длъжника на 22.05.2019 г. Твърди, че съгласно разпоредбите на приложимите
към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от ***суми,
същият дължи на ***я, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На
посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 156,25 лв. за периода от 21.06.2018 г. до датата на входиране на заявлението
в съда. Твърди, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 313,85
лв., с която са погасени, както следва: възнаградителна лихва: 64,79лв.,
главница: 247,28лв. и лихва за забава 1,78 лв.
Твърди, че е за
вземането е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***г., по описа на PC-***.
Моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с
дадените указания в т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът
следва да вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на
съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти
от значение за спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в
тази насока Решение N° 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV
г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на 1-во гр.
отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. Заявява, че в съответствие
с трайната практика на съдилищата с настоящата искова молба уведомяваме
ответника за предсрочната изискуемост на кредита му за сумите, формиращи
претенцията по евентуалния осъдителен иск.
Моли да бъде признато
за установено, че К.Д.О., ЕГН **********,***, в качеството на ***по Договор за
потребителски кредит № ***, одобрен на подписан на 28.03.2018, дължи н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, с ЕИК ***, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г., по описа на PC-***, ***, а
именно: 2984,57 лв. /две хиляди и
деветстотин осемдесет и четири лева и 57 стотинки/ - представляващи главница по
22 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.06.2018 г. до 21.03.2020 г., по отношение на които
на основание чл. 13, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 22.05.2019 г. / датата
на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 212,13 лв. /двеста и дванадесет лева и 13 стотинки/,
представляващи възнаградителна лихва за периода от 21.06.2018 г. до 18.01.2019 г. /датата на прехвърляне
на задължението/; 154,47 лв. /сто петдесет и четири лева и 47 стотинки/,
представляващи обезщетение за забава за периода от 21.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението
в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно
погасяване на дълга. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи
изцяло или частично кумулативно предявените обективно съединени положителни
установителни искове срещу К.Д.О., моли след като се запознае с всички доказателства
по делото и приложите разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови съдебен акт,
по силата на който да осъди К.Д.О., ЕГН **********,***, в качеството на ***по
Договор за потребителски кредит N9 ***, подписан на 28.03.2018, да плати н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, с ЕИК *** следните неизплатени по процесния договор суми: 2984,57 лв. /две хиляди и деветстотин осемдесет
и четири лева и 57 стотинки/ - представляващи главница по 22 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 21.06.2018 г. до 21.03.2020 г., по отношение на които на основание чл.
13, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 22.05.2019 г. / датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/; 212,13 лв. /двеста и дванадесет лева и 13 стотинки/, представляващи
възнаградителна лихва за периода от 21.06.2018
г. до 18.01.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 280,37 лв. /двеста
и осемдесет лева и 37 стотинки/, представляващи обезщетение за забава за
периода от 21.06.2018 г. до датата на
исковата молба в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, в който взема становище за
допустимост на предявените установителни искове, но ги оспорва по основателност
и размер. Моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, или да бъдат
отхвърлени частично като неоснователни и недоказани. Не оспорва следните
заявени в исковата молба обстоятелства: Че на 28.03.2018г. между „***”ЕАД като ***
и ответника като потребител е сключен договор за потребителски паричен кредит с
№***, с посоченото в исковата молба съдържание; Че между „***”ЕАД с ЕИК: ***,
като цедент, и ищцовото дружество като цесионер е подписано на 18.01.2019г.
Приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
18.01.2019г., сключен между същите страни; Че между „***”ЕАД с ЕИК: ***, като
цедент, и ищцовото дружество като цесионер е бил сключен на 20.12.2016г. Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания; че на основание чл.410 от ГПК
ищецът е подал пред Районен Съд-*** Заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по която е образувано ч.гр.д.№5524/2019г. по описа на Районен Съд-***,
и е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение срещу ответника за
посочените в исковата молба суми. Оспорва останалите, сочени в исковата молба
обстоятелства, в това число: Че ответника е бил надлежно уведомен за
прехвърляне на вземането и за обявена предсрочна изискуемост на потребителския
кредит; Че съобщаването за цедиране на вземането, респективно - за предсрочна
изискуемост на кредита, е извършено с връчването на настоящата искова молба,
ведно с приложените към нея документи на особения представител; Че ищеца е
придобил в резултат от цесия претендираното срещу ответника вземане; Че за
претендираните с исковата молба суми, за които е издадена заповед за
изпълнение, съществува вземане /валидно и изискуемо/ в полза на ищцовото
дружество срещу ответника. Счита, че прехвърлянето на процесното вземане
/цедирането му/ на ищцовото дружество няма действие спрямо ответника като
длъжник по него по смисъла и в хипотезата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като и към
настоящия момент цесията не му е съобщена според изискванията на ЗЗД. Поради
това предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
изцяло. Твърди, че оправомощаване на ищеца по делото /цесионер/, последният да уведомява
от името на продавача на вземането /цедент/ длъжниците за извършената цесия, се
предвижда с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от януари
2019г., като за целта, съгласно чл.3.2. от този договор е необходимо
пълномощно, издадено от цедента в тридневен срок от сключването на договора.
Счита, че представените с исковата молба два броя пълномощни не установяват
наличие на представителна власт в полза на представители на ищцовото дружество
за уведомяване на длъжници на първоначалния кредитор. Пълномощните не са
заверени от нотариус, нямат достоверна дата на волеизявлението, както и нямат
удостоверено авторство, и следователно - от тях не се установява наличие на
представителна власт към момента на заявеното с исковата молба уведомяване за
цесия на ответника. Представените с исковата молба пълномощни, бидейки
незаверени от нотариус, представляват частни документи, които нямат
доказателствена стойност за съдържащите се в тях обстоятелства /изявления/.
Счита, че съобщаване на цесията на ответника като длъжник по вземането не може
да се извърши в процесния случай чрез връчване на исковата молба и приложено
към нея уведомително писмо за цесията. От данните и доказателствата по делото е
видно, че ответникът не е открит на известните за него адреси, където да могат
да се връчат книжа по делото, което и именно е довело до необходимостта от
назначаване на особен представител. Налице е обективна невъзможност исковата
молба, съответно - приложеното уведомително писмо за цесията, да бъде връчена
лично на ответника в качеството му на страна по материалноправното отношение -
предмет на спора, респективно - същите да бъдат връчени на упълномощен
процесуален представител, който да има контакт с ответника и обективна
възможност да доведе до знанието му уведомлението за цесията. Особеният
представител няма възможност за контакт с представляваната от него страна и не
е обективно възможно уведомлението за цесията да бъде доведено до знанието на
ответника, който е страна-длъжник по претендираното вземане. Счита, че поради
това с връчването на исковата молба и приложено към нея уведомление за цесия на
***не се извършва съобщаване на цесията на длъжника по смисъла и съобразно
изискванията на чл.99, ал.4 от ГПК. Счита, че освен това, особеният
представител има само процесуална дееспособност като представител на страната в
съдебното производство. С назначаването му от съда като процесуален
представител на страната той не замества страната — длъжник в
материалноправното отношение-предмет на спора, за да е възможно уведомяване на
длъжника за цесията чрез връчване книжа на особения представител. Счита, че
ищецът не е кредитор по процесното вземане, поради което предявените искове са
изцяло неоснователни. Твърди, че процесният договор за потребителски паричен
кредит не съдържа уговорка, даваща възможност на ***я да прехвърли вземането си
на трето лице, каквото е изричното изискване на чл.26, ал.1 ЗПК. Само при
наличие на тази законовоизискуема предпоставка е допустима промяната на
кредитора по вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит. Счита,
че ***ят „***”ЕАД не разполага в процесния случай с право да прехвърля
вземането като цедент, поради което сключените договори за цесия между него и
ищцовото дружество като цесионер нямат транслативен ефект по отношение на
процесното вземане. Развива съображения, че правната норма на чл.26, ал.1 от ЗПК изисква изрично възможността за прехвърляне на вземането да е предвидена в
самия договор за потребителски кредит /каквато уговорка в случая не е налице/,
а уговарянето на такава възможност в общите условия на ***я /както е в
процесния случай/ не изпълнява изискването на посочената императивна норма от
ЗПК. Счита, че ищецът не е придобил процесното вземане в резултат от сочения в
исковата молба договор за цесия, сключен между него като цесионер и „***”ЕАД с
ЕИК: ***като цедент. Видно от исковата молба, ищецът основава правата си на
качеството си на цесионер по подписан на 18.01.2019г. между него и „***”ЕАД с
ЕИК: ***като цедент Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания,
за който договор се твърди в исковата молба, че е сключен ..към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г.” /стр.1 на
исковата молба/. Твърди, че от съдържанието на горепосочения индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания, приложен като доказателство към
исковата молба, обаче се установява, че същият е сключен „на основание чл.99 и
сл. от Закона за задълженията и договорите и Рамков Договор между страните,
сключен на 02.11.2018г.”. като според чл.1.1. от индивидуалния договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, негов предмет са вземания при условията
„съгласно чл.2.1 от Рамков Договор от 02.11.2018г., поради което счита, че по делото не се установява от ищцовата
страна, носеща доказателствената тежест по това обстоятелство, да е налице
валидно извършено прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца на
заявяваното от него по делото правно основание. Счита, че процесният Договор за
потребителски паричен кредит е недействителен /нищожен/ на следните основания:
На основание чл.22, във връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл. 10. ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид. формат и размер шрифт - не по-малък от
12. Липсата на всяко едно от тези изисквания води до настъпване на последиците
по чл.22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
кредит. Счита, че в процесния случай елементите на Договор за потребителски
паричен кредит №*** от 28.03.2018г., включително и Общи условия на ***я и
Погасителен план към договора, са изготвени с печатен шрифт по-малък от 12,
което е видимо и с просто око. Същото се отнася и за документите, касаещи
включена в кредита застраховка „Кредитна протекция Плюс”: Сертификат за застраховка
„Кредитна протекция Плюс”, ведно с общи условия към нея и Декларация за
приемане на застраховането. Всички горепосочени документи са предоставени и
подписани във вид, в който потребителят не може да се запознае с разписаното в
тях съдържание, тъй като в нормална делова среда същите не могат да бъдат
разчетени, поради изключително дребния шрифт, с който са изготвени и който е
по-малък от 12. Видно от договора за потребителски кредит, застрахователната
премия е част от подлежащия на връщане от ответника общ размер на кредита
/главница/, поради което касаещите застраховката документи следва да се приемат
като елементи на договора за кредит по смисъла на чл. 10.ал. 1 ЗПК. Освен това
бланкетният, подобен на табличен вид, по който е разписано съдържанието на
договора за потребителски паричен кредит, без да се ползват пълноценни
изречения, затруднява разбирането и осъзнаването от страна на потребителя на
действителната воля на ***я и не представлява ясен и разбираем начин за
оформяне на договора по смисъла и изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК. Договора е
недействителен според процесуалния представител на ответника и на основание
чл.22, във връзка с чл. 11, ал.1, т. 12 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 _
от ЗПК когато лихвеният процент по кредита не е фиксиран, в погасителния план
се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент, като съобразно чл.22 от ЗПК при
неспазване на това изискване договорът за потребителски кредит е недействителен.
Видно е от приложен като доказателство към исковата молба Погасителен план към
процесния договор за потребителски паричен кредит, че погасителният план не
съдържа изискуемото по чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК писмено уточнение относно период
на валидност на информацията, съдържаща се в него. Същевременно, видно от
съдържанието на приложения като доказателство към исковата молба Договор за
потребителски паричен кредит, в него изрично е вписано, че лихвата е „Плаваща”,
като при формирането и се използва „Пазарен лихвен индекс:0,02% /тримесечен
SOFIBOR/” , т е. в процесния слу чай е налице променлив лихвен процент и е
приложимо изискуемото по чл.11, ал.1,т.12 от ЗПК съдържание на погасителния
план. при липсата на което Договор за потребителски паричен кредит №*** от
28.03.2018г„ сключен с ответника като потребител, се явява недействителен.
Счита, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита, доколкото за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем ответника не е бил уведомен при
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Не може да
се извърши последващо уведомяване на длъжника за това обстоятелство чрез
връчване на исковата молба на особен представител, който няма материалноправна,
а само процесуална дееспособност и не може да замества длъжника в
материалноправното отношение между него и ***я, за да се счита поставен
длъжника в забава по отношение на целия дълг. Особеният представител няма и
контакт с представляваната от него страна и няма обективна възможност да доведе
до знанието на ответника връчените му документи. Ако, въпреки горното, се
приеме, че предсрочна изискуемост на кредита е настъпила, като обявяването на
такава е било съобщено на ответника, то-по отношение размера на претенцията
следва да се приложи задължителната съдебна практика, установена в т.2 на ТР
№3/2017г от ОСГТК на ВКС по т.д.№3/2017г. по опис на ПКС според която:
„2.Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.”
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от Договор за потребителски
паричен кредит № ***/28.03.2018 между К.Д.О., в качеството на ***и „***"
ЕАД, в качеството на ***, че последния е предоставил на ответника потребителски
паричен кредит в размер на 3000,00 лева. Съгласно сключения договор страните са
постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 3231,85 лв.,
който представлява сборът от следните компоненти: чиста стойност на кредита
3000,00 лв., такса за разглеждане на кредита 60,00 лв. и застрахователна премия
171,85 лв. Таксата за разглеждане на кредита и застрахователната премия,
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 24 броя равни
части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
***се е задължил да върне отпуснатата в кредит сума ведно с начислените лихви и
разноски на 24 месечни вноски от по 152,07 лв., дължими към 21-во число на
месеца, от които първата вноска е на 21.04.2018г., а последна на 21.03.2020 г. Уговорен
е ГЛП от 11,99 %, от които 0,02 % пазарен лихвен индекс/SOFIBOR/ и фиксирана надбавка от 11,98 %. Уговорено е свояването на сумата и погасяването на
вземанията по договора да бъде извършено по посочената в договора банкова
сметка. ***гасителния план е посочен размера на всяка месечна погасителна
вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху
нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна
част от застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските. Общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е
в размер на 3649,76 лв. Съгласно чл.12, ал.5 от общите условия на „***"
ЕАД е уредено правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица.
От Декларация за приемане на застраховането по
застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“, Застрахователен сертификат
№ *** и общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“,
подписани от ответника, че е сключен договор за застраховка на
кредитополучателя, при условията, описани в договора и е уговорена
застрахователна премия, която е посочена в договора за кредит в размер на
171,85, определена по посочения в сертификата и съгласно уговорения между
страните начин.
Видно от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.01.2019г., на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., сключен между „***" ЕАД,
ЕИК ***и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК ***, Приложение 1 към индивидуалния
договор и Потвръждение за извършена цесия, вземането на „***" ЕАД от К.Д.О.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/28.03.2018 г., е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор. Съгласно чл. 4.3. от рамковия
договора за цесия, А.з.с.н.в. в качеството на цесионер се е задължила от името
на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за
което А.з.с.н.в. има изрично пълномощно от „***" ЕАД.
С пълномощно/л.33 от делото/ *** ЕАД е упълномощило А.з.с.н.в.
ЕАД да уведомява съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД от името на *** ЕАД всички длъжници
по всички цедирани вземания и де преупълномощават трети лица с дадените права.
До ***е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната
изискуемост с изх. № ***от 29.01.2019 г. от страна на „***" ЕАД. Уведомителното
писмо е връчено на ***чрез ***В.Л.П., на когото „А.з.с.н.в." ЕАД е
възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено
от длъжника чрез неговия работодател на 22.05.2019 г. видно от Протокол от
30.05.2019г. на ***В.П.и известие за доставяне/л.35 и 38 от делото/. Със същото
уведомително писмо, ***е уведомен, че поради допуснато просрочие и неплащане на
погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в
пълен размер, считано от 22.05.2019 г. /датата на получаване на уведомлението
за предсрочна изискуемост/.
Признава се от ищеца по делото, че от длъжника по
посочениото задължение е постъпило плащане в размер на 313,85 лв., с която са сума
са погасени, както следва: възнаградителна лихва: 64,79лв., главница: 247,28лв.
и лихва за забава 1,78 лв.
Съдът зъприема заключението съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се
установява, че на 28.03.2018г. е предена сумата от 3000 лв. по посочената в
договора за кредит кредит на кредитополучателя. ***е заплатил сумата от 313,85
лв., с които са погасение първите 2 погасителни вноски и част от третата
погасителна вноска за лихва от 7,93 лв. неплатените суми по погасителни вноски
за периода от 21.06.2018г. до 21.03.2020г. е в размер на 2984,57 лв.
Непогасената главница за периода от 21.06.2018г. до 26.08.2019г. е в размер на
1962,08 лв. Непогасената договорна лихва за периода от 21.06.2018г. до
18.01.2019г. е в размер на 212,13 лв. Лихвата за забава за периода от
21.06.2018г. до 26.08.2019г. е в размер на 252,30 лв., а от 21.06.2018г. до
16.01.2018г. е в размер на 370,85 лв.
Съдът възприема заключението на съдебно-компютърната
експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се
установява, че използваният шрифт, с
който са отпечатани всички оспорени документи е един и това е Neue Helvetica
Pro 69 Compressed Medium. Визуално прави впечатление, че документите са
изготвени в различни размери. От направените измервания се установява, че
размерите са два: 1.10pt - за: - „ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПАРИЧЕН КРЕДИТ“ с
разредка 1; - „ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ В ЕВРО ИЛИ
ЛЕВА ОТ ***“ ЕАД и „ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН“ - без разредка и
„ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ УСЛОВИЯ ПО ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № *** с разредка между редовете
1,5 и 2. 8pt - за: - „Декларация за
приемане на застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция
Плюс“ пакет Б или „66 Плюс“ - без разредка и
„Медицински въпросник за приемане за застраховане“ с разредка между
редовете 1,5.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна страна:
Видно от Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.01.2019г., на основание чл.2.1 от Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., сключен между „***"
ЕАД, ЕИК ***и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК ***, Приложение 1 към индивидуалния
договор и Потвърждение за извършена цесия, вземането на „***" ЕАД от К.Д.О.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/28.03.2018 г., е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор.
Съдът намира, че уведомяването на длъжинка е надлежно сторено преди депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия,
А.з.с.н.в. в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за
своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което А.з.с.н.в.
има изрично пълномощно от „***" ЕАД. До ***е изпратено по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за
предсрочната изискуемост с изх. № ***от 29.01.2019 г. от страна на „***"
ЕАД. Уведомителното писмо е връчено на ***чрез ***В.Л.П., на когото „А.з.с.н.в."
ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено
от длъжника чрез неговия работодател на 22.05.2019 г. видно от Протокол от
30.05.2019г. на ***В.П.и известие за доставяне/л.35 и 38 от делото/. Въпреки
това, обаче, уведомителното писмо, заедно с пълномощното от цедента е връчено и
като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика на ВКС
(изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.
о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК),
получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен
иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235,
ал.3 от ГПК. Връчването на ***представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник./ в този смисъл Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. ТК на ВКС/. С оглед приетото за редовно
връчване на уведомлението като приложение към исковата молба, съдът счита, че
цесията, извършена посредством процесния договор за продажба и прехвърляне на
вземания е породила действие спрямо ответника и той дължи плащане на
произтичащите от процесния договор задължения в полза на ищеца. Отделно от
това, за несъобщаването на извършената цесия, длъжника може да противопостави
възражение, само в случай, че твърди, че е изпълнил надлежно на стария кредитор
преди връчване на уведомлението. По делото липсват такива твърдения и от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че след договора
за цесия липсва постъпило плащане по процесния договор.
Неоснователно е възражението на ***на ответника,
че ищеца не е имал правото да уведоми длъжника на основание чл.99, ал.3 ЗЗД за
извършената цесия, тъй като пълномощното, с което е упълномощен не е нотариално
заверено. Липсва подобно изискване за форма за действителност на
упълномощаването. Възражениет за липсата
на достоверна дата, съдът намира също за неоснователно, тъй като видно от
Рамков договор от 02.11.2018г., упълномощаването се съдържа и в неговата т.4.3,
поради което упълномощаването има достоверна дата, от датата на сключване на
договора, който не е оспорен от процесуалния представител на ответника.
Неоснователно е възражението на ***на ответника,
че ищеца не е носител на материалноправното вземане, тъй като липсва в договора
между първоначалния кредитор и кредитополучателя, клауза че първия може да
прехвърли вземането си по договора на трето лице, което е в противоречие с
нормата на чл.26 ЗПК. Съгласно чл.12, ал.5 от общите условия на „***" ЕАД
е уредено правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Общите условия, които са надлежно подписани и връчени на ***са част
от съдържанието на договора. Отделно от това, вярно е, че разпоредбата на чл.26 ЗПК предвижда възможност на кредитора да прехвърли вземането си на трето лице,
само ако договора предвижда такава възможност. Последицата от нарушаване на
разпоредбата на чл.26,ал.1 ЗПК, обаче не
е нищожност да договора, нито на договора за цесия, а последицата е предвидена
в ал.2 и 3 на същата разпоредба – първо, задължение на кредитора да уведоми
длъжника си за цесията или да упълномощи новия кредитор да стори това и второ,
запазване на всички възражения, произтичащи от договора за кредит, за
потребителя, и спрямо новия кредитор.
Не е спорно между страните и се установява от
Договор за потребителски паричен кредит № ***/28.03.2018 между К.Д.О., в
качеството на ***и „***" ЕАД, в качеството на ***, последния е предоставил
на потребителски паричен кредит в размер на 3000,00 лева. Съгласно сключения
договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер на
кредита е 3231,85 лв., който представлява сборът от следните компоненти: чиста
стойност на кредита 3000,00 лв., такса за разглеждане на кредита 60,00 лв. и
застрахователна премия 171,85 лв. Таксата за разглеждане на кредита и
застрахователната премия, Кредитополучателят се е задължил да заплати на
Кредитора на 24 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска. ***се е задължил да върне отпуснатата в кредит сума
ведно с начислените лихви и разноски на 24 месечни вноски от по 152,07 лв.,
дължими към 21-во число на месеца, от които първата вноска е на 21.04.2018г., а
последна на 21.03.2020 г. Уговорен е ГЛП от 11,99 %, от които 0,02 % пазарен
лихвен индекс/SOFIBOR/ и фиксирана надбавка от 11,98 %. Уговорено е свояването
на сумата и погасяването на вземанията по договора да бъде извършено по
посочената в договора банкова сметка. ***гасителния план е посчен размера на
всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на
отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита,
комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния
план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от
вноските. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при
сключване на договора за кредит е в размер на 3649,76 лв.
В съображение 31 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването цялата
необходима на потребителя информация да бъде представена в договора ясно и
кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена възможност да познава
своите права и задължения. Изискването за разбираемост има съдържателна и
формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те
следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и
който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат
от страна на потребителя. Макар последното изискване да не се съдържа изрично в
Директива 2008/48/ЕО, то е намерило място в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя допълнителни условия към формата на договора за
потребителски кредит като освен да е в писмена форма, изисква и всички негови
елементи да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12. Неспазването на това изискване е санкционирано от законодателя
с недействителност (нищожност) на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК. Така е и
в разглеждания случай. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит въвежда изисквания за формата и съдържанието на договора,
едно от които е всички елементи на договора да са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Видно от заключението на приетата
съдебно-графологична експертиза използвания шрифт в подписания между страните
договор за кредит, общи условия и договор за застраховка е с рамер 10, което е
в нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК и води до недействителност
на договора само на това основание.
Както бе изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в
настоящия случай с оглед недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита. Съдът приема за установено, съгласно т.3 от Договора, че ответника по
делото е получил заемната сума в размер
на 3000 лв. Той не е ангажирал доказателства за плащане на сумата. Видно е, че
крайния срок на договора за заем е настъпил на 21.03.2020г. Отделно от това,
вземането по договора е предсрочно изискуемо от датата на получаване от ***на
обявяването на предсрочната изискуемост на дата 22.05.2019г. От приетата
съдебно-счетоводна експретиза се установи, че ***е заплатил сумата от 313,85 лв., с които са погасени първите 2 погасителни
вноски и част от третата погасителна вноска за лихва от 7,93 лв. неплатените
суми по погасителни вноски за периода от 21.06.2018г. до 21.03.2020г. е в
размер на 2984,57 лв., поради което ответника е останал задължен за главница в
размер на 2984,57 лева. Мораторна лихва върху получената чиста стойност по
кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай се явява заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Следователно, предявеният иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240 ЗЗД се явява основателен за сумата
от 2984,57 лв. лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ ***/28.03.2018 г., поради което следва да бъде уважен в целия си предявен
размер. Въпреки изложените в ход по същество съображения на процесуалния
представител на ответника за приспадане на платените лихви и други плащания по
договора за кредит, освен тези за главница, възражение за прихващане
своевременно /в срока за отговор/ не е направено, поради което същото не може
да бъде извършено в настоящото производство.
Предявените искове за заплащане на сумата от 212,13
лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.06.2018 г. до 18.01.2019г.
и сумата от 154,47 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 21.06.2018г.
до 01.08.2019г., за които е издадена Заповед № 3094/27.08.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр. д. № 5524/2019г. по описа на Районен съд – ***
се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени в
предявените си размери.
Поради изложеното, съдът намира, че не е
необходимо да се произнася по останалите наведени основания за недействителност
на договора за кредит на основание чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника следва
следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото
в заповедното производство в общ размер от 104,22 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да плати на ищеца
направените деловодни разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозити
за ВЛ и за особен представител /152,36+100лв.+200+200+300/
съразмерно с уважената част на претенцията в размер 848,18 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на К.Д.О., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, сумата от 2984,57 лева, в едно с лихвата за забава
считано от 01.08.2019г. до окончателното изплащане са сумата, представляваща
главница по Договор за паричен заем № *** от 28.03.2018 г., сключен между ***
ЕАД (кредитор) и К.Д.О. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от
кредитора н.А.з.с.н.в. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.01.2019г., на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. и Приложение 1 към индивидуалния договор, за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 3094/27.08.2019г. по ч.гр.д.№ ***по
описа на РС-***.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***против К.Д.О., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9,
ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото
дължи на ищеца сумата от 212,13 лева,
представляваща договорна лихва за
периода от 21.06.2018г. до 18.01.2019г. по Договор за паричен заем № *** от
28.03.2018 г., сключен между *** ЕАД (кредитор) и К.Д.О. (кредитополучател),
вземането по който е прехвърлено от кредитора н.А.з.с.н.в. с Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2019г., на основание
чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.11.2018 г. и Приложение 1 към индивидуалния договор, за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 3094/27.08.2019г. по ч.гр.д.№ ***по
описа на РС-***, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***против К.Д.О., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9,
ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото
дължи на ищеца сумата от 154,47 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 21.06.2018г. до 01.08.2019г. по Договор
за паричен заем № *** от 28.03.2018 г., сключен между *** ЕАД (кредитор) и К.Д.О.
(кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора н.А.з.с.н.в.
с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2019г.,
на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.11.2018 г. и Приложение 1 към индивидуалния договор, за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 3094/27.08.2019г. по ч.гр.д.№ ***по
описа на РС-***, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.Д.О., ЕГН **********, адрес: *** да плати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление ***, *** сумата от 104,22 лв. направени
деловодни разноски по ч.гр.д.№5524/19 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.Д.О., ЕГН **********, адрес: *** да плати н.
„А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, *** сумата от
848,18 лв. направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: