Определение по дело №341/2021 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

05.01.2022 г.

Град

Кърджали

Административен

Съд

Състав

На

05.01.

Година

2022 г.

В

Закрито

заседание и следния състав:

Председател

Ангел Момчилов

Членове

Съдебни заседатели

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

341

По описа за

2021

година.

Производството се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Делото е образувано в Административен съд – Кърджали по депозирана жалба от жалба/вх. 2627 от 09.12.2021 г./ с подател И.Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***. Видно от петитума на жалбата се иска от съда отмяната на наложени принудителни мерки, описани в АУАН серия GA № 534979/24.11.2021 г. и АУАН серия GA № 534982/24.11.2021 г., двата издадени от *** при ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“.

Предвид така въведеното искане до съда и наличните по делото данни, че посоченото в релевантните актове за установяване на административно нарушение МПС, е собственост на ЮЛ – „***“ ЕООД, с Разпореждане № 662/09.12.2021 г., постановено по настоящето дело, депозираната жалба е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания в 7-дневен срок от съобщаването да внесе по сметка на Административен съд – Кърджали държавна такса в размер на 10 лв., за което да представи доказателства, както и да посочи годен за оспорване административен акт и изложи доводи за правния си интерес от оспорването.

В указания срок, с Молба вх. № 2761/22.12.2021 г., от страна на пълномощника на жалбоподателя са постъпили доказателства за внасянето на дължимата държавна такса и доказателства за издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1300-000507/24.11.2021 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б.„а“ от ЗДвП на „***“ ЕООД *** е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС/„Форд Рейнджър“ с рег. № ***/, при което са отнети: СРМПС № *** и 2бр. регистрационни табели с № ***.

В молбата са изложени доводи, че жалбоподателят И.Ц. имал правен интерес от обжалването, тъй като вследствие на наложената ПАМ било спряно трудовото му възнаграждение с оглед това, че работодателят му приемал, че отнемането на номерата е по негова вина. Въведени са твърдения, че Ц. и собственикът на автомобила се явявали необходими другари, тъй като ПАМ била наложена за твърдяно виновно поведение на жалбоподателя. В заключение се иска от съда да отмени изцяло обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка.

Съдът, след като се запозна с наличните по делото доказателство, респ. в това число и представените от ОДМВР – Кърджали, намира, че процесната жалба се явява недопустима поради липса на правен интерес от оспорването от страна на лицето И.Ц. от ***, с ЕГН **********, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

В конкретния случай, с оглед постъпилата Молба вх. № 2761/22.12.2021 г. и въведеното в нея искане за отмяна на заповед за налагане на принудителна административна мярка, съдът намира, че се оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1300-000507/24.11.2021 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.„а“ от ЗДвП на „***“ ЕООД *** е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС/„Форд Рейнджър“ с рег. № ***/, при което са отнети: СРМПС № *** и 2бр. регистрационни табели с № ***.

Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.

Безспорно е, че И.Ц. от ***, с ЕГН **********, не е адресат на горепосочената ЗППАМ, а така също и че той не е собственик на процесното ППС - „Форд Рейнджър“ с рег. № ***.

Според настоящия съдебен състав, жалбоподателят не се явява и заинтересовано лице по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК. С процесната ЗППАМ не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, като въведените в обратната насока в жалбата и допълнителната молба, са неоснователни и неподкрепени от фактическа и правна страна. В този смисъл следва да се отбележи, че видно от представеният Трудов договор № **/*** г., Ц. е в трудови правоотношения с „***“ ЕООД ***, като изпълнява длъжността: „***“. Несъмнено посоченото дружество е ползвател на процесното ППС - „Форд Рейнджър“ с рег. № ***, което обаче по никакъв начин не обоснова правен интерес от страна на жалбоподателя от оспорването на ЗППАМ. Липсват каквито и да са доказателства, че изпълнението на трудовите задължения на жалбоподателя е свързано с управлението на посоченото МПС, а дори и да бяха представени такива, то това е ирелевантно за процесуалната легитимация на жалбоподателя.

Принудителната административна мярка по чл. чл. 171, т. 2а, б.„а“ от ЗДвП се налага на собственик на, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. В конкретния случай, видно от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1300-000507/24.11.2021 г., принудителната административна мярка е наложена на  „***“ ЕООД ***, при осъществяване на хипотезата на пр. последно от посочената норма на ЗДвП.

Предвид това, жалбоподателят И.Ц. не се явява носител на активната процесуална легитимация да обжалва релевантната ЗППАМ, респ. същият не доказва правния си интерес от провеждане на оспорването, който се явява положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и липсата му обосновава недопустимост на жалбата и прекратяване на образуваното производство.

За прецизност следва да се отбележи, че изземването като доказателства на регистрационни номера на МПС и СРМПС, със съставянето на АУАН, не представлява налагането на принудителна административна мярка, в който смисъл са изложени доводи в жалбата. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С АУАН се образува административнонаказателно производство по ЗАНН, като законосъобразността на съставения акт за нарушение се преценява в производството по обжалване на издаденото въз основа на него НП, което производство е различно от настоящето.

АУАН не представлява годен за обжалване административен акт по реда на чл. 145 и сл. от АПК, поради което първоначално въведено искане за принудителни мерки, описани в АУАН серия GA № 534979/24.11.2021 г. и АУАН серия GA № 534982/24.11.2021 г., двата издадени от *** при ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, се явява недопустимо.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Ц. от ***, с ЕГН ********** /вх. 2627 от 09.12.2021 г./ и Молба вх. № 2761/22.12.2021 г., с които е въведено искане за отмяната на наложени принудителни административни мерки, описани в АУАН серия GA № 534979/24.11.2021 г. и АУАН серия GA № 534982/24.11.2021 г., двата издадени от *** при ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, както и искане за отмяната на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1300-000507/24.11.2021 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, като недопустими.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 341/2021 г. по описа на Административен съд - Кърджали.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС, в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.  

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: