РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 21.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора
СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 72 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 260032 от 15.03.2021 г., постановено по НАХД № 217/2020 г. Ловешкият районен съд, първи състав, е отменил Наказателно постановление № 469294-F506397 от 30.09.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на „КА-10“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Харманска“ № 17, вх. А, ет. 2, ап. 6, представлявано от И.В.И., са наложени следните имуществени санкции:
- имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС за неотразяване в ДП за съответния период на фактура № **********/14.02.2019 г. с ДО 1406,72 лв. и ДДС – 281,34 лв.
-имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС за неотразяване в ДП за съответния период на фактура № **********/25.02.2019 г. с ДО 1512,04 лв. и ДДС – 302,41 лв.
-имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.182, ал. 1 от ЗДДС за неотразяване в ДП за съответния период на фактура № **********/25.02.2019 г. с ДО 2602,14 лв. и ДДС – 520,43 лв., за нарушения на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, като незаконосъобразно.
Недоволна от така постановеното решение е останала ТД на НАП – Велико Търново, която чрез юрк. Д.И., в законния срок, е подала касационна жалба против решението на ЛРС. Излагат се аргументи, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, сочи се, че видно от всички доказателства административните нарушения са доказани, като правната квалификация е законосъобразна. Оспорва се като неправилна преценката на районният съд, че АУАН е издаден след тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Сочи се, че административните нарушения са установени „по документи и чрез проверка в информационната система на НАП“. Сочи, че органите по приходите не са могли да установят нарушенията на по-ранен етап, като сочи, че достъпът до данните на задължените лица се „осъществява само във връзка с конкретни действия, възложени на орган по приходите, не и самоцелно“. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява, като е постъпило писмено становище, че се поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба „КА-10“ ООД, редовно призован, не се представлява, не представя писмен отговор и не ангажира писмено становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, като сочи, че споделя изводите на първоинстанционния съд за допуснато процесуално нарушение на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Прокурорът намира, че 3-месеният срок за съставяне на АУАН е започнал да тече на 15.03.2019 г., поради което е изтекъл към датата за съставяне на АУАН – 29.08.2019 г.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 469294-F506397 от 30.09.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на „КА-10“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Харманска“ № 17, вх. А, ет. 2, ап. 6, представлявано от И.В.И., са наложени следните имуществени санкции:
- имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС за неотразяване в ДП за съответния период на фактура № **********/14.02.2019 г. с ДО 1406,72 лв. и ДДС – 281,34 лв.
-имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС за неотразяване в ДП за съответния период на фактура № **********/25.02.2019 г. с ДО 1512,04 лв. и ДДС – 302,41 лв.
-имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.182, ал. 1 от ЗДДС за неотразяване в ДП за съответния период на фактура № **********/25.02.2019 г. с ДО 2602,14 лв. и ДДС – 520,43 лв., за нарушения на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.
Посочената подробно в мотивите на решението на РС фактическа обстановка не се оспорва, поради което касационната инстанция не следва да я повтаря.
Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано, като е отменил наказателното постановление поради допуснато процесуално нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Районният съд е изложил мотиви за допуснато процесуално нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. По-дългият давностен срок е винаги субсидиарен спрямо по-краткия. При открит автор е недопустимо образуването на производство, ако не е съставен акт в тримесечния срок от извършване на нарушението. Посочил е че, сроковете започват да текат от момента, в който материално и териториално компетентният да състави акт орган установи признаците на нарушението.
Районният съд е посочил, че видно от събраните по делото доказателства на дружеството - жалбоподател е била извършена проверка на 12.07.2019 г., възложена с резолюция за извършване на проверка № П-04001119077351-ОРП-001/02.05.2019 г., и след направена справка в ПП „VAT" за подадена справка-декларация и отчетни регистри за месец 02.2019 г. Не е спорно между страните, че в законоустановения срок по чл. 125, ал, 5 от ЗДДС, жалбоподателят „КА-10" ЕООД е подал справка-декларация с вх. № 11001268937/13.03.2019г. за периода 01.02.2019г.-28.02.2019 г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 202,39 лв., посочен в кл.50., като заедно със справката-декларация били подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. За приемане на справката-декларация и отчетните регистри е съставен протокол с вх. № 11001268937/13.03.2019г. Безспорно е и обстоятелството, че процесните три броя фактури е следвало да бъдат отразени в дневника за продажби за данъчен период 01.02.2019 г. – 28.02.2019 г. След като в законоустановения срок по чл. 125, ал, 5 от ЗДДС, жалбоподателят е подал справка-декларация с вх. № 11001268937/13.03.2019г. за периода 01.02.2019г.-28.02.2019г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 202,39 лв., посочен в кл.50., ведно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, то според РС за административнонаказващия орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на процесното нарушение още на 15.03.2019 г. (петък, работен ден), съответно от тази дата може да се установи нарушението, като е достатъчно от наказващия орган да се констатира само факта на бездействието. След като процесните нарушения са извършени на 15.03.2019 г., а жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл.125, ал.5 от ЗДДС в срок, като още на 13.03.2019 г. е представил в ТД на НАП справка-декларация № 11001268937/13.03.2019г. за периода 01.02.2019 г.-28.02.2019 г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 202,39 лв., посочен в кл.50., като заедно със справката-декларация били подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС това води до извода, че актосъставителят е разполагал с абсолютно всички данни, които да му позволят да направи извод за извършено нарушение и неговия автор. Нарушителят се счита за открит, когато в документ, показания на свидетел или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието. Районният съд е приел, че срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече на 15.03.2019 г., като последният ден, в който е трябвало да се състави акта е 15.06.2019 г. Процесния АУАН е съставен едва на 29.08.2019 г., след като срокът по чл.34, ал. 1 от ЗАНН е изтекъл.
Касационната инстанция споделя напълно мотивите на РС, с които е отменено наказателното постановление във връзка с допуснато процесуално нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
В допълнение на тези мотиви следва да се посочи, че съгласно т. 12 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС - Едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. По тези съображения касационната инстанция намира за ирелевантни доводите на касатора, че достъпът до данните на задължените лица се „осъществява само във връзка с конкретни действия, възложени на орган по приходите, не и самоцелно“.
По делото няма спор, установява се и от писмените и гласните доказателства, като и двамата свидетели на ответника сочат, че нарушението е установено „въз основа на представени от лицето документи и справки в информационната система на НАП“. Същото се сочи и в самата касационна жалба, поради което според касационната инстанция доказателствата за нарушението и нарушителя са били налични в системата на НАП, още към 15.03.2019 г., като представените от наказаното лице доказателства са заведени при администрацията на НАП още на 13.03.2019 г.
Отделно според касационната инстанция доводът на касатора, че достъпът до данните на задължените лица се „осъществява само във връзка с конкретни действия, възложени на орган по приходите, не и самоцелно“ е вътрешноорганизационен въпрос, като безспорно е, че начинът, по който в самата администрация на НАП е организиран достъпа до собствената и информационна система, е ирелевантен при преценка законосъобразността на процесното наказателно постановление.
Приоритет следва да има задължението на контролния орган да следи за извършването на административни нарушения в краткия 3-месечен давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, още повече след като е могъл да се снабди с информация за извършеното административно нарушение и неговия автор от собствената си информационна система в същия 3-месечен давностен срок.
Касационната инстанция намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради допуснато процесуално нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което е констатирано и от районния съд.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете хипотези се намират помежду си в отношения на алтернативност и са взаимно изключващи се, т.е. нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в кой от двата срока да извърши процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение. След като нарушителят е известен /както е в процесния случай/, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Това е така, тъй като законодателят е предвидил възможност за контролните органи да положат усилия за откриване на нарушителя. Ето защо тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е открит след изтичането на посочените в първата хипотеза три месеца.
Следва да се отбележи, че в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и II колегия на ВАС изрично /в т. 1/ е прието, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни.
Съгласно т. 12 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС - Едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. Ето защо констатираното от касационната инстанция съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Ето защо нарушението на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното пред РС наказателно постановление.
Поради изложените по-горе съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на РС е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
От страна на ответника по касация липсва искане за присъждане на
разноски, каквито не са и направени, поради което касационната инстанция не
следва да се произнася по въпроса за разноските.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260032 от 15.03.2021 г., постановено по НАХД № 217/2020 г. на Ловешкия районен съд, първи състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: