Решение по дело №80/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. Р. от гр.Б. против решение № 1021/30.3.2009 г. постановено по гр.д.№ 1366/2007 г. на Р. районен съд, с което е отхвърлен предявения иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът не се е съобразил с доказателствата по делото, поради което е направил необоснован извод, че наследодателката му не е била собственик на процесните имоти към момента на внасянето им в ТКЗС. Моли да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се уважи исковата претенция.

Въззиваемите чрез пълномощника си поддържат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърдят, че не са налице сочените в жалбата пороци, поради което молят да бъде потвърдено.

Във въззивната инстанция са събрани гласни доказателства.

Окръжният съд, като обсъди доказателствата по делото, приема следното:

Ищецът е наследник на П. В., бивш жител на гр.Б., починала на 2.7.1959 г. Ответниците са наследници на И. Б., бивш жител на гр.Б., починал през 1982 г.

С решениие № 690/4.1.2007 г. постановено по в.гр.д.№ 953/2006 г. на БлОС е признато за установено по отношение на ОСЗ-Б. правото на наследниците на П. В., да възстановят правото си на собственост върху процесните земеделски имоти. С решение № 3181/16.3.2007 г. ОСЗ-Б. е признала правото на собственост на наследниците върху същите, като със свое становище от 19.7.2007 г. удостоверява, че те попадат в имоти, възстановени на наследниците на И. Б..

Установи се, че процесните имоти са възстановени на наследниците на И. Б.. От показанията на разпитаните в двете инстанции свидетели се установява местонахождението на имотите по местности, съседи и приблизително площи. Свидетелят Т. сочи, че е виждал в периода 1936/42 г. П. В. да обработва имотите. Същият и св.Г. установяват, че малко преди внасянето им в ТКЗС В. е имала здравословни проблеми, поради което имотите са се работили от Б.. Свидетелят Т. установява релевентни за спора факти, а именно, че имотите са се обработвали от нея, като спомените му датират от 1944/45 г.

При така установеното от фактическа страна съдът счита, че предявеният иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е неоснователен. Същият има за предмет установяване правото на собственост върху земеделски земи към момента на внасянето им в ТКЗС. Ищецът твърди, че неговата наследодателка е била собственик към този момент на основание наследство и давностно владение. Съгласно чл.34 ЗД /отм./ за да се придобие правото на собственост на основание давност, следва да се установи, че насделодателката е владяла имотите в продължение на двадесет години. В настоящия случай не се събраха доказателства в тази насока. Липсват такива относно началния и крайния момент на владението. Единствено свидетелят Т. твърди, че е виждал В. да обработва имотите от 1936 г. Съдът не кредитира тези му показания, тъй като към този момент той е бил на шест години и едва ли е могъл на тази възраст да придобие адекватни впечатления за твърдените от него обстоятелства. Освен това се установи, няколко години че преди внасянето на имотите в ТКЗС В. е заболяла и е предала имотите за обработване от Е. и И. Б., при които е живяла. С оглед изложеното съдът счита, че наследодателката на ищеца не е могла да придобие правото на собственост на соченото основание, поради което същата не се легитимира като собственик към момента на внасянето им в ТКЗС.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото не страда от сочените в жалбата пороци, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 1021/30.3.2009 г. постановено по гр.д.№ 1366/2007 г. на Р. районен съд.

Осъжда И. Р. да заплати на К. Б. и М. Г. 500 лв. разноски в настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: