№ 41
гр. П. , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря В.Н.П.
като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно
гражданско дело № 20214400500082 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение №260599 от 18.12.2020г по гр. дело № 7027/2019 г по
описа на Пл РС състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и
недоказан предявеният от К. Т. Д. с ЕГН ********** против Т. К. Д. с ЕГН
**** и Т. И. Н. с ЕГН ***, ИСК с правно основание чл.76 от ЗН за
прогласяване относителна недействителност спрямо ищеца К. Т. Д. на акта
на разпореждане с наследствено имущество, извършено от ответника Т. К.
Д. в полза на ответника Т. И. Н., с Договор за дарение от 15.10.2019г.,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №** том IIІ, рег.
№2706, дело №207 от 2019г. на нотариус с рег.№** на НК.
ДОПУСНАЛ е на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.34
от ЗС, да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между К. Т. Д. с ЕГН **********,
Р. Т. Д. с ЕГН *** и Т. И. Н. с ЕГН ***, на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ****.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК - П., с адрес на имота
1
гр.П., бул. ***, №**, вх. А, ет. 1, ап.1, с площ 66 кв. м., предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, находящ
се на ет. 1 в сграда с идентификатор ****, предназначение - жилищна сграда -
многофамилна, надземни етажи 3, брой подземни етажи 0, заедно с
прилежащото към апартамента избено помещение в североизточната част на
мазата с площ 18 кв.м, и 1/12 идеална част от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж.
От допуснатия до делба имот е постановено образуването на ШЕСТ
РАВНИ ДЯЛА, от които ЕДИН ДЯЛ за ищеца К. Т. Д., ЕДИН ДЯЛ за
ответницата Р. Т. Д. и ЧЕТИРИ ДЯЛА за ответника Т. И. Н..
НЕ Е ДОПУСНАТ до участие в делбата Т. К. Д. с ЕГН ****. Съдът
се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от К. Т. Д. , в която
жалба се възразява, че решението на Пл РС е незаконосъобразно. Възразява
се, че решението е незаконосъобразно и неправилно , изводите на съда не
съответстват на събраните доказателства. Възразява се ,че по делото не е бил
спорен въпроса относно притежавоното имущество от наследодателката
А.Т.Д...възразява се ,че е извършена разпоредителна сделка от съделителя
Т.Д. с част от един от имотите, предмет на делбата, която разпоредителна
сделка е относително недействителна на осн. Чл. 76 от ЗН спрямо ищеца пред
първата инстанция и въззивен жалбоподател пред Пл ОС. В този смисъл
жалбоподателят счита, че неправилно РС – П. е приел, че не са налице
основания за уважаване на иска по чл. 76 от ЗН. Въззивният жалбоподател
възразява също така ,че в негова полза е налице универсално саморъчно
завещание от наследодателката на страните, което е било оспорено и пред
съда са изслушани редица графологически експертизи. Според
жалбоподателя въпреки категоричните изводи на тройната експертиза
относно подписа на саморъчното завещание заключението, че подписът не е
на наследодателката не е достатъчно обосновано. Възразява се , че
експертизите са противоречиви и не са съобразени с правилата на
ръководството на центъра за експертни криминалистически изследвания и
2
изпитвания към ННИКК на МВР, което е основание за съмнение в тяхната
обективност. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване
на друго , с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемата страна Т. К. Д. оспорва постъпилата въззивна жалба и
взема становище ,че решението на Пл РС е правилно и законосъобразно,
постановено след обсъждане на събраните доказателства и при съобразяване
с тях.Твърди се, че с разпоредителната сделка въззиваемият Д. се е
разпоредил със свой собствен имот, представляващ 3/6 ид. Части от делбения
апартамент. С дарението на внука си Т.Н. и на още 1/6 част, получена по
наследство от общата на страните наследодателка А. Д. не се стига до
раздробяване на наследството, тъй като надареният е с права на собственост
от 3/6 ид. ч, които не представляват наследствен имот.Възразява се ,че
заключението на тройната графологична експертиза е категорично по делото
относно неподписването на завещанието от наследодателката. Претендира се
потвърждаване на атакуваното решение.
Останалите въззиваеми страни Р.Д. и Т.Н. оспорват въззивната жалба
като неоснователна, претендират потвърждаване на решението на Пл РС и
разноските по делото за въззивната инстанция. Навеждат се аналогични
доводи относно законосъобразността на постановеното решение на Пл РС.
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на хипотезата на чл. 76 от
ЗН, наличието на валидно саморъчно завещание от наследодателката А.Т.Д..,
делба на процесния недвижим имот и дяловете на съсобственост в него
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД е приел за безспорно между страните като
установено от представения препис на нотариален акт №** том VІІ, дело
№1256/1997г. на нотариус при ПлРС (на л.5), че А.Т.Д.. е придобила
процесния апартамент №1, находящ се в гр.П., бул.”***”, №**, вх.А, с площ
от 66 кв.м., състоящ се от две стаи и дневна с ниша, и баня-тоалетна, по
3
силата на възмезден договор за продажба срещу задължение за издръжка и
гледане от 03.05.1997г.
Не се е спорило и се установява от приложения препис на Акт за
женитба №** от 18.02.1959г., изд. от ГНС-П., че към момента на сключване
на договора, приобретателят А. Д. е била в сключен граждански брак с
ответника Т. К. Д.. При това имотът е бил придобит в режим на съпружеска
имуществена общност.
От представения препис на удостоверение за наследници с изх.№** от
28.08.2019г., изд. от Община П. (на л.4) се установява, според РС, че А.Т.Д.. е
починала на 26.07.2019г. и е оставила за свои наследници по закон съпруга си
Т. К. Д. и две деца – ищеца К. Т. Д. и ответницата Р. Т. Д..
Установило се е от представения препис на нотариален акт за дарение
на недвижим имот №** том ІІІ, рег.№2706, дело №207 от 2019г. на нотариус с
рег.№** на НК (на л.6), че на 15.10.2019г. Т. К. Д. е дарил на своя внук Т.
И. Н. 4/6 ид.ч. от процесния апартамент.
Представено е било от ищеца Саморъчно завещание от 02.04.2017г.,
обявено с Протокол от 17.09.2019г. от нотариус с рег.№17 на НК и вписано в
СВ-П. с вх. рег.№*** от 21.10.2019г., Акт №79, том Х, дело №2787/2019г. (на
л.8-л.11). Според съдържанието на завещателното разпореждане
наследодателя А.Т.Д.. е завещала на сина си К. Т. Д. цялото си движимо и
недвижимо имущество.
От приложения препис на нотариален акт за право на собственост на
осн.чл.483 от ГПК, №**, том ІV, рег.№2449, дело №314 от 2005г. на нотариус
с рег.№490 на НК (на л.33) се установява, че наследодателката А. Д. е
притежавала и права на собственост в обем 6/192ид.ч. върху имот с площ от
0.684дка в м.”***” в строителните граници на гр.П..
Ответникът Т.Д. е представил медицински документи, изд. от „УМБАЛ
– ***”-гр.П., установяващи наличие на заболявания на наследодателя А. Д. –
епикриза от 20.04.2**г., сцинтиграфия на бели дробове от 08.06.2012г.,
епикризи от 03.10.2013г., 16.10.2014г., 25.11.2016г. (на л.35-л.39). Според РС
сами по себе си тези доказателства не установяват факти, които да са от
правно значение за решаване на отнесения пред съда спор. Не са ангажирани
4
други доказателства дали заболяванията са дали отражение върху психичното
здраве на наследодателя и способността да формира правно валидна воля за
разпореждане с имуществото си. По същите съображения съдът е приел , че
не се установяват релевантни за спора факти и от представеното от ищеца
медицинско направление от 31.03.2017г. (л.76).
В хода на производството по делото са били събрани гласни
доказателства по искане на страните.
Свидетелката Н.Г.К., сочена от ищеца К.Д. и разпитана в о.с.з. на
13.01.2020г., излага пред РС в показанията си, че съжителствала с него на
съпружески начала от месец март 2019г. Твърди, че на 21.04.2019г. ходила с
ищеца да посети наследодателката А. Д. в болницата. Твърди, че болната към
същия момент била в добро настроение и в разговора споделила, че единия
апартамент била завещала на сина си, а другия на племенника му.
Свидетелят Д.Х.М., също ангажиран от ищеца излага пред РС в
показанията си, че с А. Д. били в родствена връзка и тя го упълномощила да
получава наеми от имоти, намиращи се в ж.к.”***”-гр.П.. Твърди, че ищецът
му бил представил изходящо от наследодателката пълномощно от
29.12.2017г. (приложено на л.75), с което тя упълномощавала синът си да
получава тези наемни доходи. Показанията на св.М. са били събрани, с оглед
установяване автентичността на соченото пълномощно от 29.12.2017г.,
използвано като сравнителен материал за нуждите на допуснатата по делото
съдебно-графологична експертиза.
Сочените от ответника Т.Д. свидетели Г.И.М., разпитан в о.с.з. на
13.01.2020г. и Дико Велчев Тоневски, разпитан в о.с.з. на 18.02.2020г. излагат
пред РС в показанията си, че сочения ответник полагал грижи за праводателя
по договора за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане от
03.05.1997г. Георги Цветанов Василев и извършвал ремонтни дейности в
жилището. Според РС така излаганите факти не са предмет на изследване в
настоящата фаза на производството и не способстват за изясняване на
спорните въпроси.
Поради констатирано противоречие между показанията на свидетелката
Н.К. и обясненията на ответника Т.Н., твърдящ, че към 21.04.2019г. А. Д. е
била в тежко здравословно състояние и не можела да говори, двамата са
5
поставени в очна ставка, при която всеки от тях поддържа твърденията си.
За проверка достоверността на показанията на св.К. е била изискана и
медицинска документация, съставена при престоя на наследодателката А. Д. в
УМБАЛ *** ЕАД – гр.П., приложена на л.94-л.118. От тези документи се
установява, че същата е престояла в Клиника по неврология от 15.04. до
23.04.2019г. с диагноза хеморагичен инсулт в БДСМЛ, левостранна централна
хемипареза. Според отразените констатации на сутрешна визитация на
20.04.2019г. (на л.112) болната е била в съзнание и контактна.
Съдът е приел , че не могат да бъдат възприети показанията на св.Н.К.
в частта, в която твърди, че на 21.04.2019г. А. Д. й казала, че била завещала
апартамент на ищеца. От обсъдените медицински документи се установява,
че шест дни преди посочената дата наследодателката е получила инсулт,
съпроводен с едностранна хемипареза. Състоянието й е наложило
деветдневен престой в болница, като от обясненията на ответника Т.Н. се
изяснява, че е имало и период при този престой, когато е била хранена със
сламка. Макар и според данните в медицинската документация болната да е
била в съзнание и контактна към 20.04.2020г., създава се съмнение, според
РС, наследодателката да е била в състояние да води свободни разговори,
свързани и с разпределяне приживе на имущество между наследници. В
същото време, при породеното съмнение, свързано със здравословното
състояние на наследодателката, налице са и допълнително обстоятелства,
внасящи съмнение в достоверността на показанията на св.К., а именно
съжителстване на съпружески начала с ищеца, който се ползва от оспореното
завещание и се стреми към установяване автентичността му.
За изясняване на спорните факти са изслушани и експертните
заключения по допусни две единични и две тройни съдебно-графологични
експертизи.
От изслушаното в о.с.з на 10.06.2020г. експертно заключение се
установява, че експерта е формирал извод при изследване на приложените на
л.75 и л.77 пълномощни и заявление в ТД на НОИ П., че ръкописния текст в
процесното завещание не е изписан от наследодателя А. Д. и подписът в
същото не е положен от нея. При изслушване на експерта в съдебно заседание
пояснява, че при формиране на извода съобразявал разбирането, че
6
обработеността на почерка с годините би следвало да се влошава, а в случая,
тръгвайки от най-старо съставеното пълномощно, се наблюдавала по-добра
обработеност на почерка, което не би следвало да е нормално.
В о.с.з. на 13.07.2020г. е изслушано заключението по допуснатата
допълнителна съдебно-графологична експертиза, изготвена след изследване
на представен допълнителен сравнителен материал – представени от ищеца в
о.с.з. на 10.06.2020г. документи, съдържащи водени ръкописни записки върху
фискални бонове и пощенски пликове, които твърди, че му били дадени от
наследодателката за изхвърляне, но той запазил, както и предоставени от
Централна поща гр.П. документи с подпис на същото лице за удостоверяване
получена пенсия. Със същото заключение е формиран извод, че ръкописният
текст в процесното завещание е изписан от А. Д., ако се приеме, че и текста в
документите, изследвани допълнително е изписан от нея. Формиран е отново
категоричен извод, че подписът, съдържащ се в завещанието не е положен от
посочения завещател.
В о.с.з. на 24.09.2020г. е изслушано заключението по допусната тройна
съдебно-графологична експертиза. Според експертите, при изследване между
почеркът, отразен в приложеното пълномощно от 11.07.2003г. и процесното
завещание били установени различия в общи и частни графически признаци.
Такива били установени и между ръкописния текст в пълномощното от 2003г.
и текста в представените допълнително документи, съдържащи писмени
бележки. При това е формирано заключение, че текста в процесното
завещание не е изписан от лицето, изписало текста в пълномощното от
2003г., но е изписан от лицето, което е изписало текстовете в ръкописните
бележки върху приложените в о.с.з. на 10.06.2020г. документи. Посочено е
било, че е констатирано съвпадение между общи и частни графически
признаци в ръкописния текст в процесното завещание и документите,
съдържащи писмени бележки, при което е формиран извод, че са изписани от
едно и също лице.
Установява се от същото експертно заключение, според РС, че при
изследване на всички документи по делото, съдържащи подпис на
завещателката –приложените пълномощни от 2003г. и 2017г., амбулаторен
лист и заявление за снабдяване с лични документи (снимки от 11 до 16 в
констативно-съобразителната част) са били установени съвпадения на общи
7
графически признаци и различия в частни такива. При това е прието, че
констатираните различия в частните признаци са характерни, устойчиви и са
достатъчни в своята съвкупност да се направи извода, че подписът в
процесното завещание не е положен от наследодателката А. Д..
По делото е допусната и допълнителна тройна съдебно-графологична
експертиза по същите задачи, като заключението е изготвено при изследване
и на всички представени от Централна поща гр.П. касови бонове за
получаване на пенсия – 25 броя такива документи, представени с писмо от
08.10.2020г. От изслушаното в о.с.з. на 20.11.2020г. заключение по тази
допълнителна експертиза се установява, че между всички използвани образци
сравнителен материал има съвпадение между общи и частни графически
признаци, което навежда на извода, че са положени от едно и също лице. С
оглед констатираното при изследването различие между частни графически
признаци в подписите, съдържащи се в документите, използвани като
сравнителен материал и подписа в процесното завещание, експертите са
формирали извод, че подписа в завещанието не е положен от
наследодателката А. Д..
При обсъждане на експертните заключения, РС е приел, че текстът в
оспореното завещание е изписан от завещателя А. Д.. При формиране на
изводите, съдържащи се в първоначалната единична и тройната експертиза,
че текста не е изписан от соченото лице, вещите лица са изследвали
единствено текста в приложеното на л.77 от делото пълномощно от 2003г. В
експертните изследвания, видно от констативно-съобразителните части, не е
извършено сравнение с текста, изписан в приложеното на л.75 пълномощно
от 2017г., за което е безспорно между страните, че е изписано от
наследодателката им (сравнение е налице в експертните заключения
единствено на подписа в това пълномощно като сравнителен материал). При
изслушване на вещото лице по първоначалното експертно заключение в о.с.з.
на 10.06.2020г. се излага, че извода за авторството на текста в завещанието е
формиран въз основа на сравнителния материал, съдържащ се в приложеното
пълномощно от 2003г., като се сочи от експерта, че в последващо съставения
документ има по-добра обработеност на почерка, което не било в рамките на
обичайното и този документ не е съобразяван, като изписан от наследодателя.
В същото време изрично се заявява от ответника Т.Н. в о.с.з. на 18.02.2020г.,
8
че текста в приложеното на л.75 пълномощно от 2017г. е изписан от
наследодателката А. Д., като не е сигурен, че имената в изследваното
пълномощно от 2003г. са изписани от нея. При тези обстоятелства, съдът не е
възприел извода, основан единствено при изследване на пълномощното от
2003г., че текстът в процесното завещание не е изписан от А. Д.. Приел е, че
следва да се съобразят изводите на експертите в допълнителната единична и
първоначалната тройна СГЕ, че текстът в завещанието е изписан от лицето,
което е изписало текстовете върху представените в о.с.з. на 10.06.2020г.
документи, съдържащи ръкописни записки. При това, съдът е приел, че
текстът в тези документи е изписан от наследодателката на страните, т.к. от
посочените дати на съставяне на документите като фискални бонове и
подпечатване като пощенски пликове е видно, че са съществували към
релевантния за изследването период 2017-2018г.; съдържат изписване
наименования на лекарства, каквито се установява от постъпилите данни от
личния лекар, че наследодателката е приемала; съдържат изписване името на
ответника Т.Н., с което баба му го е наричала; касае се в същото време за
множество документи, съдържащи текст, изписан от едно и също лице със
съдържание насочващо към наследодателката; налице е съвпадение по общи
графични признаци и с пълномощното от 2003г.
По изложените съображения, съдът е възприел извода, че ръкописния
текст в процесното завещание е изписан от наследодателката А. Д..
Съдът обаче не е намерил никакви основания за съмнение в извода,
формиран от експертите по всички изслушани техни заключения, че подписът
в процесното завещание не е положен от същата наследодателка. За
формиране на този извод е изследван достатъчен по обем сравнителен
материал и е обоснован в необходимата степен с констатираните различия по
частни графически признаци между подписите в изследваните образци и в
процесното завещание. Извършилите изследването вещи лица разполагат с
необходимите специални знания, за да отговорят на поставените им въпроси
и не са налице никакви основания за съмнение в тяхната обективност.
Неоснователни са доводите на ищцовата страна, според РС, че след
като текстът е изписан от наследодателката, то нейн е и положения подпис.
Напълно възможна е хипотезата, в която едно лице е изписало текста в
документ, който не е подписало. И при кредитиране на експертните
9
заключения по изложените по-горе съображения, се налага изводът, че в
случая подписът в процесното завещание не е положен от наследодателката
А. Д..
РС е приел за безспорно между страните, че процесния недвижим
имот, представляващ апартамент №1, с площ от 66 кв.м., находящ се в гр.П.,
бул.”***”, №**, ведно с прилежащото му избено помещение и съответни 1/12
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, е бил придобит по
възмезден начин по време на брака между ответника Т.Д. и А. Д.. С оглед на
това, имота е представлявал съпружеска имуществена общност. Същата е
била прекратена със смъртта на съпругата на 26.07.2019г. и бездяловата
съсобственост се е трансформирала в дялова такава, като преживелия съпруг
е станал индивидуален собственик на ½ ид.ч. от имота, а останалата ½ ид.ч. е
формирала част от наследството, оставено от наследодателя А. Д..
Съдът е приел, че представеното от ищеца завещание от 02.04.2017г.,
обявено с Протокол на нотариус с рег.№017 на НК от 17.09.2019г. и вписано в
СВ-П. на 21.10.2019г., е нищожно, на основание чл.42, б.”Б”, във вр. с чл.25,
ал.1 от ЗН, с оглед установеното от обсъдените по-горе заключения по
допуснатите съдебно-графологични експертизи, че не е подписано от
наследодателя А. Д..
Съдът е приел, че не се установява преминаване на притежаваните от
наследодателя права от процесния имот в полза на ищеца, позоваващ се на
приетото за нищожно завещание, а са останали в наследствената маса.
Установява се, според РС, от обсъдените доказателства, че А. Д. е
оставила при смъртта си трима наследници по закон – преживял съпруг
/ответника Т.Д./ и две деца /ищеца К.Д. и ответницата Р.Д./. В съответствие с
правилата, закрепени в чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, всеки от тези наследници
е придобил равна част от притежаваната от наследодателя ½ ид.ч. от
процесния апартамент или по 1/6 ид.ч. за всеки от тях.
В обобщение се налага извода, според РС, че правата в съсобствеността
на този имот след смъртта на А. Д. са били в обем по 1/6ид.ч. за ищеца К.Д. и
ответницата Р.Д. и 4/6ид.ч. за ответника Т.Д. (1/2 ид.ч. притежавана на
собствено основание + 1/6 ид.ч. по наследство) .
10
Установява се, според РС, че Т.Д. се е разпоредил с целия обем
притежавани права в полза на ответника Т.Н. с Договор за дарение от
15.10.2019г., обективиран в нот.акт №** т.ІІІ, рег.№2706, дело №207 от 2019г.
на нотариус с рег.№** на НК.
Предявен е от ищеца установителен иск с правно основание чл.76 от ЗН
за прогласяване относителна недействителност на тази дарствена сделка по
отношение на него.
Според РС съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗН актовете на
разпореждане на сънаследник с определени наследствени вещи са
недействителни, ако те не се паднат в негов дял при делбата. Правото да се
иска прогласяването на тази относителна недействителност може да се
упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ установителен иск или
чрез възражение. Прехвърлителят и приобретателят по атакуваната сделка са
задължителни другари. Съгласно Тълкувателно решение №1/2004
г., легитимирани да се позовават на тази относителна недействителност са
само съделителите - сънаследници, неразпоредили се с дела си. В настоящото
производство ищецът е упражнил правото си, предявявайки установителен
иск и насочвайки го към двете страни по сделката. Същият е сънаследник,
който не се е разпоредил с дела си. При тези обстоятелства, претенцията му е
допустима.
Целта на чл. 76 от ЗН е да не се раздробява наследственото имущество,
т.е. да не се увеличава броя на съсобствениците, за да може делбата да се
извърши при спазване принципа на чл. 69, ал.2 от ЗН.
Съдебната практика приема, че не всяко разпореждане с отделен
предмет от наследството или идеални части от него е недействително, а само
онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник
уврежда определено негово право, а именно правото сънаследственото
имущество да бъде поделено само между сънаследници (Решение
№44/06.07.2017 по дело №3117/2016 на ВКС, ГК, I г.о.).
РС е приел, че процесният имот няма изцяло характер на
наследствено имущество. Установи се, че при откриване наследството на
наследодателя А. Д., което е станало с настъпването на смъртта й, ½ ид.ч. от
този апартамент е била собственост на ответника Т.Д. и не е част от
11
наследствената маса. Разпореждането с тази част от имота е породило правно
действие, както в отношенията между страните по сделката, така и по
отношение на наследниците на притежаващия останалата част. Последните не
са разполагали с права по отношение на притежаваната от ответника Т.Д. част
от имота, които да могат да реализират с иск по чл.76 от ЗН.
Доколкото дарителя е притежавал по наследство от съпругата си А. Д.
1/6 ид.ч. от имота, която също е предмет на дарственото разпореждане, то
единствено за тази част от правата в съсобствеността подлежат на обсъждане
предпоставките за уважаване на предявеният иск по чл.76 от ЗН.
Изхождайки от защитната функция на разпоредбата на чл.76 от ЗН –
собствеността върху имота да се върне в кръга на наследниците на
наследодателя, чието имущество се дели, като не се допуска раздробяване на
имуществото и участие на повече лица в делбата, РС е приел, че в случая
тази защитна функция не би могла да бъде реализирана при установените
факти в настоящото производство.
Това е така, т.к. дори при прогласяване на относителна
недействителност по отношение на разпореждането от ответника Т.Д. с
притежаваните по наследство 1/6 ид.ч. от имота, делбата отново не би била
извършена само между сънаследниците на наследодателя А. Д., а права би
имал и ответника Т.Н., който е извън посочения кръг. Последният
задължително следва да участва в делбата с придобитите ½ ид.ч. от имота,
които праводателят му е притежавал на собствено основание. Нещо повече,
при уважаване на иска за дарените 1/6 ид.ч. от имота, дори би се стигнало до
по-голямо раздробяване на имуществото, с оглед увеличаване броя на
съделителите, т.к. в такъв случай следва да участва и ответника Т.Д., в
патримониума на когото би била посочената част от делбеното имущество.
Подобно раздробяване на имуществото и увеличаване на броя на
съделителите по никакъв начин не кореспондира със смисъла и функцията на
нормата на чл.76 от ЗН.
Предвид изложеното, съдът е приел, че предявеният от ищеца К.Д.
против ответниците Т.Д. и Т.Н. иск с правно основание чл.76 от ЗН се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
12
С оглед изхода на спора по иска по чл.76 от ЗН и по проведеното
оспорване на процесното завещание, според РС, делбата на процесния
апартамент следва да се допусне между ищеца К.Д., ответницата Р.Д. и
ответника Т.Н., при права – по 1/6 ид.ч. за първите двама и 4/6 ид.ч. за
последния. Ответникът Т.Д., който се е разпоредил с правата си върху имота
преди образуване на делото, не следва да се допуска до участие в делбата.
Относно разноските РС е приел, че такива се дължат по иска на осн.
Чл. 76 от ЗН, но не и относно иска за делба като се е произнесъл в този
смисъл.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно.
П.ски районен съд е изложил пространни мотиви за изводите си,
които се споделят от въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в
който са изложени. Основните аргументи срещу постановеното решение
касаят наличието на условия за уважаване на иска по чл. 76 от ЗН , както и
противоречивост и необективност на приетите по делото заключения на
графологическите експертизи.
РС – П. е положил максимални усилия за изясняване на фактите по
делото. Събрани са различни по вид доказателства за установяване на
твърденията на страните в спора. Назначавани са няколко тройни експертизи.
В открити съдебни заседания експертите графолози са отговорили на всички
въпроси на страните и съда относно техните изводи в представените
експертни заключения. Изследван е целия обем от сравнителен материал,
представен по делото. В заключенията са описани подробно методите и
действията на експертите. Правилно РС е оставил без уважение искането на
ищцовата страна пред РС за назначаване на последваща експертиза при
участието на експерти от НИКК. Не е обосновано твърдението в молбата на
ищеца от 16.11.2020г на л. 237 от първоинстанционното дело за изследване на
единствен подпис в завещание и липса на по – голям обем сравнителен
материал. В заключенията на тройната експертиза изрично е посочено какъв
обем сравнителен материал е използван и този материал включва текстове и
подписи от различни периоди преди датата на саморъчното завещание. Има
изричен извод на експертите, че всички подписи от сравнителния материал са
13
положени от едно и също лице. Изрично в открито съдебно заседание на
20.11.2020г пред съда експертите са посочили, че разполагат с лабораторна
микроскопска техника и са обяснили как са извършили изследването. Пред
въззивния съд е направено искане от въззивника за назначаване на нова
графологична експертиза, което мотивирано е било оставено без уважение от
въззивния съд по съображения, изложени в открито съдебно заседание при
разглеждането на делото.
Въззивният съд споделя и съображенията на РС относно предявения
иск по чл. 76 от ГПК и приема за законосъобразен и правилен изводът на
първоинстанционния съд в приетия смисъл. Правилно е приложена от РС
нормата на чл. 76 от ЗН.
Пл РС е обсъдил и съобразил всички представени по делото
доказателства и е постановил решение, основано на тези доказателства в
тяхната съвкупност. В този смисъл постановеното решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на процеса не следва да се присъждат разноски,
тъй като не са претендирани от въззиваемите страни и няма доказателства да
са направени такива във въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 260599 от 18.12.2020г по гр.
дело № 7027/2019 г по описа на П.ски районен съд КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията
на чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщението за
изготвянето му
14
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15