№ 96
гр. Пазарджик , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500406 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ВЛ. АНГ. Б. чрез адв.Ш. срещу определение от
06.04.2021г. по гр.д.№1387/2020г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставена без
уважение молбата им по чл.248 ГПК за допълване на определение №260062/25.01.2020г. в
частта за разноските.
В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е необосновано, неправилно и
постановено в противоречие със закона. Развива подробни съображения, като твърди, че с
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.4 ГПК, следва да бъде осъден ищеца да
заплати сторените по делото разноски.
Моли за произнасяне в посочения смисъл.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна „Юробанк България“ АД чрез юрисконсулт
В. Й. е депозиран писмен отговор по жалбата, в който се поддържа неоснователност.
Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено
следното:
Производството по гр.д.№1387/2020г. на РС – Пазарджик е образувано по предявен иск с
правно основание чл.422 ГПК от ищеца „Юробанк България“ АД против ответника ВЛ.
АНГ. Б..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от В.Б. чрез адв.Ш., ведно с
инкорпориран в него списък по чл.80 ГПК, съгласно който се претендират 1 800лв. –
адвокатско възнаграждение за исковото производство и 200лв. – за заповедното
1
производство.
С определение №260062/25.01.2021г. е върната исковата молба и е прекратено
производството по делото, тъй като искът по чл.422 ГПК е недопустим.
На 08.03.2021г. е постъпила молба по чл.248 ГПКза изменение/допълнение на определение
№260062/25.01.2021г. в частта за разноските, депозирана от В.Б..
С определение от 06.04.2021г. е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК, предмет на
обжалване в настоящето проицводство.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Основният мотив, с който първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по
чл.248 ГПК е, че ответника със своето поведение също е станал причина за образуване на
делото, тъй като пред заповедния съд е представил втората покана за доброволно
изпълнение от 2020г. а не първата от 2012г.
Определението е неправилно.
Посочените мотиви не са относими към претенцията за разноски. Същите би могло да бъдат
обсъдени, но при атакуване на прекратителното определение, което видно от приложените
по делото съобщения не е обжалвано от страните, следователно е влязло в законна сила в
цялост.
В случая, съдебния акт, с който приключва производството е определение за прекратяване
на същото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК.
В този случай единственото, което постановява закона в чл.78, ал.4 ГПК е дължимостта на
разноските на ответника от страна на ищеца. Хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК е приложима в
случаите когато не се разглежда предявения иск по същество и липсва произнасяне на съда
по него със съдебно решение, е относима към процесния случай за прекратяване на
производството поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК.
Разноските на ответника по настоящото производство, които са неоснователно направени,
следва да бъдат понесени от ищеца.
Претенцията на ответника е за разноски в общ размер на 2 000лв. /1 800лв. за исковото
производство и 200лв. за заповедното производство/.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предоставя възможност да се направи възражение за
прекомерност на заплатеното от другата страна по спора адвокатско възнаграждение. В
2
случая, още с депозиране на исковата молба /абзац последен/ е заявено възражение по чл.78,
ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно с оглед съответствието между размера на
платеното възнаграждение с усилията на адвокатската защита при упражняване на
процесуалните права.
По отношение адвокатско възнаграждение за заповедното производство:
Не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на
възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема оспорване на иска и се препятства
възможността да се постанови неприсъствено решение. Относно размера на дължимото
възнаграждение следва да се има предвид, че това процесуално действие не е сред изрично
предвидените в Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения случаи,
поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба №1 възнаграждението следва да се
определи по аналогия.
Възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има
възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването
на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими
специални правни познания или умения. Въвеждането на бланката по утвърден образец е
извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си
своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и съдействие. В случая е била
използвана именно утвърдената бланка, без допълнителен текст, като такъв не е и
необходим с оглед целите на възражението, поради което съдът намира, че по аналогия
следва да намери приложение предвиденото в чл.6 от Наредба №1/2004г., възнаграждение
по т.5 за изготвяне на други молби. Това действие на адвоката е най-близко до действията
по подаване на възражение по чл.414 от ГПК и дължимото възнаграждение е в размер на
50лв.
По отношение адвокатско възнаграждение за исковия процес:
С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че
производството е прекратено още преди първо заседание по делото, поради недопустимост
на предявения иск, настоящият състав намира, че договореното и заплатено от ищеца
възнаграждение в размер на 1 800лв. не съответства на фактическата и правната сложност
на делото. Същото се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и следва да бъде
намалено на 880лв., която сума да бъде платена от ищеца наотметника. Този размер
съответства на предвидения в чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и на обема на осъществената адвокатска защита по
предявения иск.
По изложените съображения, на основание чл.78, ал.4 ГПК ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в общ размер на 930лв., от които 50лв. за заповедното
производство и 880лв. за исковото производство.
3
Съгласно чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл. 280, ал.3, т.1 ГПК настоящото определение не
подлежи на касационно обжалване.
С оглед изложеното, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 06.04.2021г. по гр.д.№1387/2020г. по описа на РС –
Пазарджик, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ВЛ. АНГ. Б.,
ЕГТ ********** сумата от 930лв. /деветстотин и тридесет лева/, представляваща съдебни
разноски за исковото и заповедното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4