Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ
в публично заседание
на пети април
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия КОМИТОВА търг. д. № 2507 по описа за 2019
г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ
ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 124, АЛ. 1, ПР. 3 ОТ ГПК, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 464, АЛ. 1 ОТ ГПК.
С определение от 25.09.2019 г. СРС, 60 състав, е прекратил
образуваното при него гр.д. № 2439 по описа за 2019 г. и е изпратил делото на
СГС по подсъдност.
Ищците „М.-М.С.” ЕООД, ЕИК ******, чрез управителя М.К.К.
(по съпруг Т.), седалище и адрес: ***; М.К.К. (по
съпруг Т.), ЕГН **********, с адрес ***, ат.З; Р.В.Т.А., ЛНЧ **********, с
адрес ***, ат.З; З.К.К.,
ЕГН
**********, с адрес ***, и ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ НА УЛ. „******,
всички
ищци представлявани от процесуалния си представител адв. А.Т., САК, Съдебен адрес:***, офис „Е”; тел.: ******и GSM: ******,
e-mail: ******@gmail.com, са предявили на 16.01.2019 г. искова молба срещу „Б.Е.П.” ООД, ЕИК ******и В.Б.К., ЕГН **********, с
адрес ***.
В исковата молба се
поддържа, че ищците са взискатели по ИД №
20189250401089/ 2018 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч. (преобразувано от ИД №
20127830400029 по описа на ЧСИ И.Ч.) и присъединените към него ИД №
20189250401192 (преобразувано от ИД № 20127830400265 по описа на ЧСИ И.Ч.), ИД
№ 20189250401193 (преобразувано от ИД № 20127830400266 по описа на ЧСИ И.Ч.),
ИД № 20189250401260 (преобразувано от ИД № 20127830400445), ИД № 20189250401261
(преобразувано от ИД № 20127830400446 по описа на ЧСИ И.Ч.) и ИД №
20189250401262 (преобразувано от ИД № 20127830400447 по описа на ЧСИ И.Ч.).
Длъжник по всички
посочени по-горе изпълнителни дела е „Б.Е.П.” ООД. От образуването му до
момента по ИД № 20189250401089/2018 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч. (преобразувано
от ИД № 20127830400029 по описа на ЧСИ И.Ч.) са били извършени изпълнителни
действия - публични продажби на имоти, собственост на „Б.Е.П.” ООД.
По ИД №
20178410400483/ 2017 г. по описа на ЧСИ Н.М.е бил продаден магазин, находящ се в сградата в гр. София, ул. „******, като ищците
били конституирани като присъединени взискатели по
това изпълнително дело и получили суми от разпределението по него.
Твърди се, че към
настоящия момент, всеки от ищците има вземане срещу „Б.Е.П.” ООД, както следва:
„М.С.“ ЕООД - 1 438,97 лв.; М.К.К. (по съпруг Т.) - 1
253,21 лв.; Р.В.Т.А. - 1 253,21 лв.; М.К.К. (по
съпруг Т.) и Р.В.Т.А. - 4 481,65 лв.; З.К.К. - 2
803,27 лв. и Етажна собственост на ул. ******- 8 849,76 лв.
На 17.12.2018 г. е
бил предявен Протокол за извършено разпределение на постъпили суми по ИД №
20189250401089 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., видно от който на ответника В.К. е
удовлетворено вземане в размер на 57 661,24 лв.
Със заделяне на горната сума за удовлетворяване на вземане на В.К.
са останали неудовлетверени ищците, като общият
размер на несъбраните техни вземания възлиза на 20 080,07 лв.
С настоящия иск и на основание чл.464 от ГПК ищците оспорват
вземането на взискателя В.Б.К. срещу „Б.Е.П.” ООД, като считат същото
за несъществуващо - привидно възникнало, невярно установено и погасено по
давност.
Вземането на В.К. е
оформено с Договор за заем от 26.04.2010 г. (без заверка на подписите и
съдържанието) и Споразумение с нотариално заверени подписи per. №
425/ 22.02.2017 г. на И.Ю.— Помощник - нотариус при Нотариус К.К.. За обезпечаване на вземането по договора за заем има
вписана договорна ипотека акт № 104, том II. per. №
11134, дело № 289/2010 г. на Нотариус Р.Д., вписан в СВ под вх. per. №
15816/26.04.2010 г., акт № 71, том X, дело № 8819/ 2010 г.
Въз основа на
споразумението с нотариално заверени подписи от 22.02.2017 г. В.К. се снабдил
със Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, издадени на 29.03.2017
г. по ч.гр.д. № 13030/2017 г. по описа на СРС, 143 състав. Образувано е ИД №
2017790040813/2017 г. по описа на ЧСИ Р.М., по което е издадено удостоверение
по чл. 456 от ГПК.
Ищците считат Договор
за заем от 26.04.2010 г. и Споразумение от 22.02.2017г. за привидни и абсолютно
симулативни. Поддържат, че същите са сключени и
оформени, за да създадат основание за наличие на вземане, каквото не
съществува. Посочената в договора за заем сума не е била предоставена и това
обстоятелство е известно и на двете страни - заемодател и заемател
(сега ответници). Подписвайки договора за заем и
споразумението, „Б.Е.П. ООД и В.К. са „симулирали” предаване на сума в заем и
наличието на задължение.
В исковата молба се
твърди, че заемна сума не е получавана от „Б.Е.П.“ ООД и доказателство за това
е липсата на счетоводно отразяване на същата в годишните финансови отчети на
дружеството за 2010 г. и следващите финансови години. Дружеството- длъжник не
си е признало и не е показало в своето счетоводство нито задължението за
връщане на заемната сума, нито задължението за възнаградителни
лихви върху същата, нито задължението за неустойки.
В.К. не е предоставил
посочената в договора за заем и споразумение от 22.02.2017 г. сума, косвено
доказателство за което е липсата на деклариране на сумата по реда на чл. 50,
ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ в годишните данъчни декларации за 2010 г., 2011 г., 2012
г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
Дори и да се приеме,
че съществува задължение по договор за заем от 26.04.2010 г., то същото не е
лихвоносно и за него няма уговорена неустойка за неизпълнение. Това се
установява от вписана за негово обезпечение договорна ипотека, в която не са
посочени лихви и неустойки. По правило, ипотеката обезпечава и лихвите на
вземането, стига в ипотечния договор изрично да е вписано, че вземането е
лихвоносно.
Видно от споразумение
от 22.02.2017 г., същото „удостоверява”
задължения за възнаградителни лихви в размер на 81
000 лв. за периода от 26.04.2010 г. до 26.01.2017 г. и за неустойки в размер на
77 000 лв. за периода от 27.08.2010 г. до 26.01.2017 г., а заповедта за незабавно
изпълнение е издадена за възнаградителни лихви в
размер на 82 000 лв. за периода от 26.04.2010 г. до 26.02.2017 г. и неустойки в
размер на 78 000 лв. за периода от 27.08.2010 г. до 26.02.2017 г., т.е. лихвите
и неустойките са в размер, различен от основанието, послужило за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение.
Вземането по договора
за заем, както и тези за възнаградителни лихви и
неустойки са погасени по давност. Падежът на задължението по договора за заем е
26.08.2010 г., като вземането се погасява с изтичане на 5-годишна погасителна
давност. Вземанията за възнаградителни лихви и
неустойки се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок от падежа. Обстоятелството, че длъжникът „Б.Е.П.” ООД не се позовава на
изтекла в негова полза погасителна давност, косвено доказва наличието на
симулация и привидността на вземането.
Правният интерес на
ищците от завеждане на настоящото исково производство за оспорване
съществуването на вземането на В.К. срещу „Б.Е.П.” ООД е, че с включване на
това вземане в Протокол за извършено разпределение от 22.11.2018 г., предявен
на 17.12.2018 г., по ИД № 20189250401089 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., се увреждат
имуществените им права. Увреждането
е в размера на сумата от 20 080,07 лв., която представлява остатък от
вземанията им, който при извършеното разпределение не им е предоставен поради
зачитане правата на присъединения взискател К..
Ищците моля да бъде постановено решение, с което съдът да
приеме за установено спрямо ответниците В.К. и „Б.Е.П.
ООД, че не съществува
вземане на В.Б.К.,
ЕГН
**********, с адрес *** към „Б.Е.П.” ООД, ЕИК ******на стойност 20 080,07 лв. по договор за заем от
26.04.2010 г. и споразумение към него с нотариално заверени подписи от 22.02.2017 г., за което на взискателя К. са издадени Заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, а В.К. е присъединен взискател
по ИД № 20189250401089 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
С молба
от 07.02.2019 г. ищците чрез адв. А.Т. от САК са приложили по делото
заверен препис от Удостоверение, издадено от ЧСИ Р.Г.-Ч. за размерите на
вземанията на всеки един от ищците взискатели по ИД №
20189250401089/2018 г. (преобразувано от ИД № 20127830400029 по описа на ЧСИ И.Ч.)
и присъединените към него ИД № 20189250401192 (преобразувано от ИД №
20127830400265 по описа на ЧСИ И.Ч.). ИД № 20189250401193 (преобразувано от ИД
№ 20127830400266 по описа на ЧСИ И.Ч.), ИД № 20189250401260 (преобразувано от ИД
№ 20127830400445), ИД № 20189250401261 (преобразувано от ИД № 20127830400446 по
описа на ЧСИ И.Ч.) и ИД № 20189250401262 (преобразувано от ИД № 20127830400447
по описа на ЧСИ И.Ч.), с длъжник по всички дела „Б.Е.П.” ООД.
С молба
от 18.09.2019 г. ищците чрез адв. А.Т., САК, са направили следните
уточнения:
От името на ищците е
оспорено съществуването на вземане в размер на 20 080,07 лв., представляващо
част от вземане в размер на 260 000 лв., удостоверено с Договор за заем от
26.04.2010 г. и Споразумение към него с нотариално заверени подписи от
22.02.2017 г., за което на взискателя К. срещу „Б.Е.П.”
ООД са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист.
С включване в
разпределението по ИД № 20189250401089 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч. на вземане на К.
срещу „Б.Е.П." ООД в размер на 57 661,24 лв., ищците са останали неудовлетворени за остатъчния
размер на своите вземания общо в размер на 20 080,07 лв.
Както приема теорията
и съдебната практика, с предявяване на иска по чл. 464 от ГПК се спира
предаване на определената по разпределението сума на взискателя
с оспореното вземане (в случая на В.К.). В зависимост от резултата по иска,
тази сума или ще бъде предадена на „привидния кредитор” при отхвърлянето му или
ще бъде разпределена между останалите взискатели при
неговото уважаване.
С молба
от 16.05.2022 г. ищците чрез адв. А.Т., САК, във връзка с Разпореждане № 261632/14.03.2022 г. за оставяне на
исковата молба без движение с указание за посочване на сумата, за
която се иска установяване несъществуването на вземането на В.К. по отношение на „Б.Е.П." ООД,
уточняват следното:
В настоящото съдебно
производство е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка
чл. 464 от ГПК да се признае за установено, че не съществува вземане на В.Б.К.
към „Б.Е.П." ООД в размер на 20 080,07 лв., представляващо част от вземане
в общ размер на 260 000 лв., възникнало по Договор за заем от 26.04.2010 г. и
Споразумение от 22.02.2017 г., за която сума са издадени Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
13030/2017 г. на СРС, 143 състав, и която сума е включена в Протокол за
разпределение от 22.11.2018 г. по ИД № 20189250401089 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч..
Към настоящия момент,
неудовлетворените вземания (лихвоносни и за обикновени такси) на всеки от
ищците (по ИД 1089/2018 г. и присъединените към него изпълнителни дела), са
общо в размер на 31 222.54 лв., разпределени по взискатели,
както следва:
-
за „М.С." ЕООД (по ИД № 1089/2018 г.) общо в размер на 2
160,83 лв., от които остатък от главница 1 460,96 лв.; остатък законна лихва за
периода от 16.12.2014 г. до 26.10.2018 г. - 94,07 лв.; обикновени такси 79 лв.
и законна лихва от 27.10.2018г. до окончателното плащане, която за периода от
27.10.2018 г. до 16.05.2022г. е в размер на 526,80 лв.;
-
за М.К.К. (по съпруг Т.) (по ИД №
1192/2018 г.) общо в размер на 1 992,45 лв., от които остатък от главница
1407,08 лв.; обикновени такси 78 лв. и законна лихва от 27.10.2018 г. до
окончателното плащане, която за периода от 27.10.2018 г. до 16.05.2022 г. е в
размер на 507,37 лв.;
- за Р.В.Т.А. (по ИД
№ 266/2018 г.) общо в размер на 1992,45 лв., от които остатък от главница
1407,08 лв.; обикновени такси 78 лв. и законна лихва от 27.10.2018 г. до
окончателното плащане, която за периода от
г. до 16.05.2022Г. е в размер на 507,37 лв.;
- за Етажна
собственост ул. „******(по ИД № 1260/2018 г.) общо в размер на 13 658,92 лв.,
от които остатък от главница 9 981,68 лв.; обикновени такси 78 лв. и законна
лихва от 27.10.2018 г. до окончателното плащане, която за периода от 27.10.2018
г. до 16.05.2022 г. е в размер на 3 599,24 лв.;
- за М.К.К. (по съпруг Т.) (по ИД № 1261/2018 г.) общо в размер на 3
612,04 лв., от които остатък от главница 2 597,44 лв.; обикновени такси 78 лв.
и законна лихва от 27.10.2018 г. до окончателното плащане, която за периода от
27.10.2018г. до 16.05.2022 г. е в размер на 936,60 лв.;
- за Р.В.Т.А. (по ИД
№ 1261/2018 г.) общо в размер на 3424,93 лв., от които остатък от главница
2459,92 лв.; обикновени такси 78 лв. и законна лихва от 27.10.2018 г. до
окончателното плащане, която за периода от 27.10.2018 г. до 16.05.2022 г.ев размер на 887,01
лв.;
- за З.К.К. (по ИД № 1262/2018 г.) общо в размер на 4 380,92 лв., от
които остатък от главница 3 162,55 лв.; обикновени такси 78 лв. и законна лихва
от 27.10.2018 г. до окончателното плащане, която за периода от 27.10.2018 г. до
16.05.2022 г. е в размер на 1 140,37 лв.
С влязло в сила на
31.01.2022г. Решение № 1069/12.06.2019 г. по т.д. № 849/2018 г. VI-10 състав
на СГС е уважен искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 464 от ГПК от
ищците срещу В.Б.К. и „Б.Е.П. ООД за сума в размер на 67 607,04 лв.,
представляваща друга част от вземането на В.К. срещу „Б.Е.П." ООД
(оспорено в рамките и на настоящото производство), за която част ищците са
останали неудовлетворени по ИД № 20178410400483 по описа на ЧСИ Н.М.. На ищците
са присъдени и разноски в общ размер на 5 474,28 лв.
С влязло в сила на
20.10.2021 г. Решение № 1501/09.07.2020 г. по гр.д. № 5557/2019г. на САС, 14
състав, „Б.Е.П." ООД е осъдено да заплати на Етажна собственост ул. „******сума
в размер на 37 310 лв. обезщетение за некачествено извършено строителство и
разноски за всички съдебни инстанции в размер на 3 453,34 лв.
Към настоящия момент,
общият размер на задължението на „Б.Е.П." ООД към ищците възлиза на 79
616,02 лв. (с включена законна лихва върху главница 37 310 лв. за периода от
21.10.2021 г. до 16.05.2022 г. в размер на 2 155,86 лв.), като оспореното
вземане на К. по ИД № 20178410400483 по описа на ЧСИ Н.М.в размер на 67 607,04
лв. не е преразпределено от ЧСИ М., защото се уточнява размера на вземането на
друг присъединен по това изпълнително дело взискател
- Е.Н.М.. След извършване на преразпределението от ЧСИ М., изплащане на сумата
от 67 607,04 лв. по банкова сметка *** - Чолакова и извършване от нейна страна
на изчисления за размера на вземанията на всеки от ищците, ще може да бъдат
посочени на съда точните размери на вземанията, за които всеки от тях е останал
неудовлетворен.
Въз основа на
изложеното, влязлото в сила Решение № 1069/12.06.2019г. по т.д. № 849/2018 г. VI-10 състав
на Софийски Градски Съд и приетото в разпореждане № 510/ 14.01.2020 г. по настоящото дело, ищците уточняват петитума
на исковата молба, както следва: Иска се на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК връзка чл. 464 от ГПК да бъде признато за установено в
полза на ищците, че В.Б.К. няма вземане срещу „Б.Е.П." ООД, в размер на
192 392,96 лв., представляващо останалата част от вземането (след влизане в
сила на Решение № 1069/12.06.2019г. по т.д. № 849/2018г. VI-10 състав
на Софийски Градски Съд) в общ размер на 260 000 лв., възникнало по договор за
заем от 26.04.2010г. и Споразумение от 22.02.2017г., за която сума са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 13030/2017г. на СРС, 143 състав.
Ответникът В.Б.К., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Д.М.М., БУЛСТАТ **********, член на САК, със
служебен адрес: гр. София, бул. „******- пълномощник, е депозирал на 08.05.2019 г. отговор на исковата молба, с който оспорва
изцяло предявения иск, като счита същия за неоснователен и недоказан, поради
което същият моли да бъде оставен изцяло без уважение. В тази връзка са
изложени следните съображения:
Видно от Договор за
паричен заем от 26.04.2010 г., сключен между В.Б.К., като заемодател и „Б.Е.П.“
ООД, като заемател, както и от нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от 26.04.2010г., ответникът е предал
(предоставил) на „Б.Е.П.“ ООД сумата от 100 000 лв., с основание – паричен
заем, срещу задължението на „Б.Е.П.“ ООД да върне същата до 26.08.2010 г.
Видно от цитирания
по-горе Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
104, том II, per. № 11134, дело № 289 от 26.04.2010 г. на нотариус
Р.Д., изпълнението на задължението за връщане на посочения по- горе паричен
заем е обезпечено от заемателя - „Б.Е.П. ООД с
учредяването в полза на заемодателя - В.Б.К. на договорна ипотека върху
собствен на „Б.Е.П. ООД недвижим имот.
В цитирания по-горе
договор за паричен заем са уговорени размерът на дължимата от заемателя възнаградителна лихва,
считано до връщане на предоставения паричен заем - в размер на 1 % от заетата
сума за всеки месец считано до нейното връщане, както и размерът на дължимата
неустойка при забава от страна на заемателя - в
размер на 1 % от дължимата сума за всеки просрочен месец.
Фактът, че в
сключения между страните Договор за заем от 26.04.2010 г. са били уговорени възнаградителна лихва и неустойка за забава е обусловено от
забавата на „Б.Е.П.“ ООД за връщане на преходния такъв, предоставен през 2009
г., което се потвърждава от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот акт № 60, том II, per. № 7879, дело № 251 от
27.03.2009 г. на Нотариус Р.Д. и Молба за заличаване на договорна ипотека акт №
178, дело № XXX, вх. per. № 58729 от 16.12.2009 г. по описа на СВ
- гр.София.
Видно от цитирания
по-горе Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
акт № 60, том II, per. № 7879, дело № 251 от 27.03.2009 г. на
Нотариус Р.Д., предоставеният от В.К. на „Б.Е.П." ООД паричен заем в
размер на 122 000 лева е следвало да бъде върнат до 25.07.2009 г., но в
нарушение на тези уговореност, заемът е върнат със
забава от 6 месеца - през м 12.2009 г.
Видно от подписаните
между заемодателя - В.Б.К. и заемателя - „Б.Е.П."
ООД Констативен протокол от 20.08.2012 г., Констативен протокол от 10.06.2015
г. и Споразумение от 22 02 2017 г. с нотариална заверка на подписите, заемателят изрично е признал, че посоченият по-горе паричен
заем, както и дължимите от заемателя възнаградителна лихва и неустойка са дължими от дружеството
- заемател.
Във връзка е горното
и липсата на изпълнение от страна на заемателя,
ответникът образувал съдебно производство против „Б.Е.П.ООД, а именно - ч.гр.д.
№ 13030 по описа за 2017 г. на 143-ти състав при Софийски районен съд, по което
съдебно производство в полза на В.Б.К. са издадени
Заповед
за изпълнение на парично зъдалжение въз основа на
документ по чл 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 29
03 2017 г., по силата на който „Б.Е.П." ООД е осъдено за заплати на В.Б.К.
сумата от 100 000 лева - дължима главница, ведно със законна лихва за периода
от 01 03.2017г. до изплащане на вземането, договорна лихва върху
главницата в размер на 82 000 лева за периода 26.04.2010 г. до 26.02.2017 г., неустойка в размер на 78
000 лева за периода 27.08.2010 г. - 26.02.2017 г. и разноски по делото в размер
на 5 200 лева.
Присъдените в полза на
ответника суми не са заплатени от длъжника и към настоящия момент.
Във връзка с кумулирането на възнаградителна
лихва и неустойка за забава в цитирания по-горе договор за паричен заем, следва
да се има предвид, че съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, по
своята правна природа възнаграждението за ползване на дадената в заем сума на
основание чл. 240, ал.2 от ЗЗД представлява лихва. Договорната лихва е едно
допълнително главно задължение, което страните са договорили да се дължи не за
обезщетяване вредите от неизпълнението, а като възнаграждение на кредитора за
отпуснатия заем, в съответствие с предвидената в чл. 240, ал. 2, изр. първо от ЗЗД възможност за това, тоест касае се не за "два вида обезщетение",
а за различни вземания. Поради това няма пречка и не е нарушение на
императивния материален закон уговарянето на заплащане както на договорна
лихва, така и на неустойка за забава, тъй като последната в случая обезщетява
вредите от забавено изпълнение на задължението за заплащане на целия дълг -
както на отпуснатата в заем главница, така и договореното възнаграждение под
формата на възнаградителна лихва.
Поради това
ответникът счита за допустимо кумулирането на
претенции за присъждане на договорна лихва и неустойка, тъй като в случая
функциите им са различни, доколкото неустойката само се свързва с последиците
от неизпълнението, а договорната лихва е част от самото дължимо изпълнение.
Във връзка с
направеното в исковата молба възражение, че вземанията на ответника,
произтичащи от описания по-горе договор за паричен заем - главница, лихва и
неустойки са погасени по давност, следва да се има предвид следното:
Съгласно трайната и
непротиворечива съдебна практика, погасителната давност се прекъсва, когато по
време на нейното течение настъпи предвиден в закона факт, който прекъсва
течението на срока, като след прекъсването на давността започва да тече нов,
независим от изтеклия срок.
В тази връзка, ако е
прекъсната обща погасителна давност, новата давност е също обща, а при
прекъсване на специална погасителна давност – удължена или съкратена, новата
погасителна давност е също специална - удължена или съкратена.
Съгласно разпоредбата
на чл. 116, б.“а“ от ЗЗД, един от изрично предвидените в закона факти, имащ прескибиращо действие по отношение на погасителната
давност, тоест факт, който прекъсва същата и от който момент започва да тече
нов и независим давностен срок, е признаване на
задължението от страна на длъжника.
Съгласно трайно
установената съдебна практика по приложението на чл. 116, б. а ЗЗД, признаването
на дълга е едностранно волеизявление отправено до кредитора, с което длъжникът
по едно облигационно правоотношение заявява недвусмислено, че е задължен към
кредитора, като признанието следва да има за конкретен предмет самото вземане.
За да е налице
признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД не е
необходима специално предвидена от закона форма, като то може да 6 обективирано както в писмено или устно изявление от страна
на длъжника, така и да бъде изразено с конклудентни
действия, а именно в поведение на длъжника, с което, макар и не изрично, се
манифестира волята на същия да потвърди факта на съществуването на дълга.
В тази връзка, видно
от подписаните между страните по договора за заем Констативен протокол от
20.08.2012 г., Констативен протокол от 10.06.2015 г. и Споразумение от
22.02.2017 г. с нотариална заверка на подписите, в тях се съдържа изрично
изявление на длъжника (заемател) - „Б.Е.П.“ ООД, с
което същият изрично е признал задълженията си към заемодателя - В.К.,
произтичащи от цитирания по-горе договор за паричен заем, включително за
дължимите главница, възнаградителна лихва и неустойка
за забава.
Посочените по-горе
изрични признания на длъжника - „Б.Е.П.“ ООД са направени преди изтичане на
съответната погасителна давност, както обща по отношение на вземането за
предоставения паричен заем като главница, така и специална по отношение на
вземанията за възнаградителна лихва и неустойка.
При това положение
ответникът счита, че направеното в исковата молба възражение, че вземанията му,
произтичащи от описания по-горе договор за паричен заем - главница, лихва и
неустойки са погасени по давност, са изцяло неоснователни и недоказани и следва
да бъдат оставени без уважение като такива.
Що се отнася до
твърдението, че посочените по-горе вземания не „били осчетоводени“ в
счетоводството на „Б.Е.П.“ ООД, следва да се има предвдид,
че в периода м. 04.2008 г. до м. 01.2012 г. счетоводството на дружеството се е
водило от ищцата - М.К. (по съпруг Т.), като всички документи във връзка с
дейността на дружеството, в това число и с оглед описаните по-горе договорни
отношения, са й били предоставени за осчетоводяване от управителя на
дружеството.
В тази връзка, видно
от Нотариална покана от 12.06.2012г. и Констативен протокол от 20.06.2012г.,
управителят на „Б.Е.П.“ ООД е поканил същата да му даде отчет за извършените от
нея действия, като върне всички счетоводните записи на дружеството, което тя е
отказала, като цялото счетоводство на дружеството е останало при нея.
Нещо повече, съгласно
приложимата съдебна практика, наличието или липсата на осчетоводяване на процесния договор за заем в счетоводството на „Б.е.п.“ ЕООД
не може да влияе пряко на изводите досежно
сключването и валидността на тази сделка.
Дори и да не е
осчетоводена, сделката обвързва страните, които са я сключили, като фактът на
осчетоводяването или неосчетоводяването на договоря заем в счетоводството на заемателя - юрическо лице е неотносимо по спора.
Освен това, съгласно
приложимата съдебна практика декларирането на получени доходи и предоставени
заеми пред НАП или липсата на такива нямат самостоятелно доказателствено
значение при изследване на материални права по общия исков ред. Разпоредбата на
чл. 50 от ЗДДФЛ е въведена за данъчни цели, като неизпълнението на изискванията
на ЗДДФЛ за деклариране на такъв заем не означава, че договор за такъв заем не
е сключван.
В тази връзка,
подаването на данъчна декларация е административно задължение, чието
неизпълнение обаче е ирелевантно относно сключването
и валидността на договора за заем.
Ответникът моли да
бъде постановено решение, по силата на което да бъде оставена изцяло без
уважение искова молба, въз основа на която е образувано настоящото съдебно
производство, като неоснователна и недоказана и да бъдат присъдени в тежест на
ищците всички направени от ответника съдебни и деловодни разноски, в това число
и за адвокатски хонорар;
Ответникът „Б.Е.П.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.А.Г.- Управител, е депозирал на 10.05.2019г. отговор на исковата
молба, в който заявява, че оспорва изцяло същата, като счита изложените в нея
твърдения за изцяло голословни, необосновани и недоказани.
Според ответника, не
е вярно изложеното в исковата молба, че „Б.Е.П.“ ООД не е получило от ответника
В.К. описания в исковата молба паричен заем в размер на 100 000 лева.
На първо място, видно
отсключения между г-н В.К., като заемодател и „Б.Е.П.“
ООД, като заемател Договор за паричен заем от
26.04.2010 г., същият изрично удостоверява реалното предаване от В.К.,
съответно получаването от дружеството на посочената по-горе сума, основанието
за нейното предаване - паричен заем, както и срока за нейното връщане.
Същото обстоятелство
се потвърждава и от посоченото в т. 1 от учредената като обезпечение от „Б.Е.П.“
ООД в попза на г-н В.К. договорна ипотека с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 104,
том II per № 11134 дело № 289 от 26.04.2010 г. на
нотариус Р.Д..
Оспорва се твърдението,
че „Б.Е.П.“ ООД не дължи посочените в Споразумение с нотариална заверка на
подписите от 22.02.2017 г. лихва и неустойка за забава във връзка получения
паричен заем. В описания по- горе договор за паричен заем изрично са посочени
както уговорения между страните размер на дължимата лихва, така и размерът на
дължимата неустойка при забава от страна на дружеството за връщане на
предоставения паричен заем, като същите могат лесно да бъдат изчислени за
съответните периоди.
Това обстоятелство се
установява и от подписаните между „Б.Е.П.“ ООД и г-н В.К. констативни протоколи
от 20.08.2012 г. и от 10.06.2015 г. във връзка с изричното признаване на
установените задължения на дружеството, произтичащи от описания по-горе договор
за паричен заем като главница, лихви и неустойки.
Поддържа се в
отговора на исковата молба, че поради липсата на финансови средства, дължащо се
най-вече на заведените от ищците множество съдебни и изпълнителни дела срещу „Б.Е.П.“
ООД, наложените по тях възбрани, запори и други ограничения по отношение на
имуществото и средствата на дружеството, както и последвалата принудителна
продажба на значителна част от имотите на дружеството, същото е било в
обективна невъзможност да върне попучения от В.К.
паричен заем и да заплати дължимите договорни лихви и неустойки в договорените
за това срокове, в това число и съгласно Споразумение с нотариална заверка на
подписите от 22.02.2017г. Същите суми като главница, лихви и неустойки са
дължими и непогасени от дружеството и към настоящия момент, като към момента то
не разполага с каквото и да е имущество, тъй като то е изцяло разпродадено.
След като управителят
на ответното дружество установил, че г-жа М.К. го е заблуждавала, че
добросъвестно води счетоводството на дружеството, а същевременно е използвала
това и е осъдила дружеството за недължими от него суми, той поканил с
нотариална покана г-жа М.К. да му даде отчет за извършените от нея действия,
като му върне всички счетоводните записи на дружеството.
Тя категорично
отказала с мотив, че няма такова задължение, като на практика цялото
счетоводство на дружеството останало при нея и е под нейн
едноличен контрол и до днес, без да е ясно какви записи е правила в него или
може да направи с оглед настоящото съдебно производство.
Съдът, като прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства, приема
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е представено
Удостоверение изх. № 800/29.01.2019
г., издадено по Изпълнително дело /ИД/ № 20189250401089/2018г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.,
рег. № 925 (преобразувано от ИД № 20127830400029 по описа на ЧСИ И.Ч.)
и присъединените към него ИД, видно от което ищците са взискатели
по горепосоченото ИД № 20189250401089/2018 г., с размер на вземанията, вписани
в удостоверението. Длъжник по всички посочени по-горе изпълнителни дела е „Б.Е.П.”
ООД. Установява се също, че като взискател по същото
ИД е вписан и ответникът В.Б.К.. Посочено е също, че към 12.02.2019 г. общото
задължение по изпълнителното дело е в размер на 205 117,60 лева.
В производството е представен Протокол
за извършено разпределение по ИД № 20189250401089/2018 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.
с дата 22.11.2018 г.
Като
доказателство по делото е приет Договор
за заем от 26.04.2010 г. (без заверка на подписите и съдържанието),
съгласно който В.Б.К., в качеството си на Заемодател, се е задължил да предаде
в собственост на „Б.Е.П.” ООД, в качеството му на Заемател,
сума в размер на 100 000 лева /заета сума/, а последният се е задължил да
върне заетата сума в сроковете и при условията на договора, както и да заплати
като възнаграждение уговорената лихва /чл. 1/. В чл. 2 се посочва, че сумата по
чл. 1 се предава от Заемодателя на Заемателя в брой в
момента на сключване на договора, като същият служи като разписка, а друг
документ, удостоверяващ предаването на заетата сума не се издава. Съгласно чл.
3, ал. 1 заемателят се е задължил да върне заетата
сума в срок до 26.08.2010 г. В чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се е
задължил да заплати на заемодателя като възнаграждение лихва в размер на 1% от
заетата сума за всеки месец до нейното връщане на заемодателя. В чл. 5 е
предвидено като обезпечение на задължението за връщане на заетата сума в размер
на 100 000 лева заемателят да учреди в полза на
заемодателя договорна ипотека върху свой недвижим имот, в степен на завършеност
„груб строеж”, представляващ ОФИС СГРАДА на два етажа, находяща
се в гр. София, ул. „******, подробно описана в договора. Съгласно чл. 6, ако заемателят е в забава за връщане на заетата сума, той дължи
на заемодателя неустойка в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен
месец.
За обезпечаване на вземането по договора за заем е вписана договорна ипотека с акт № 104, том II. peг. № 11134, дело № 289/2010 г. на Нотариус Р.Д., вписан в СВ
с вх. рег. № 15816/26.04.2010 г., акт № 71, том X, дело № 8819/ 2010 г. Ипотекираният имот представлява ОФИС СГРАДА на два етажа, находяща се в гр. София, ул. „******, подробно описана в
нотариалния акт /идентична с посочената в чл. 5 от договора за заем/. В т. 1 от
нотариалния акт се посочва, че В.Б. предоставя на „Б.Е.П.” ООД заем в размер на
100 000 лева с краен срок за погасяване 26.08.2010 г. Посочва се също, че
ипотеката обезпечава вземането заедно с разноските. Предвидено е, че при
неспазване на крайния срок за погасяване на заема 26.08.2010 г., кредиторът да
„има право да събере главницата и разноските като продаде ипотекирания имот по
съответния ред”.
На 20.08.2012 г. между двамата ответници
е подписан констативен протокол, в който те са констатирали, приели и признали, че към
момента на подписването му заемателят има следните
дължими и непогасени парични задължения към заемодателя, произтичащи от
сключения между тях договор за заем от 26.04.2010 г., както следва: Главница:
100 000 лева; Възнаградителна
лихва: 27 000 лева; Неустойка за забава: 23 000 лева.
На 10.06.2015 г. между двамата ответници
е подписан нов констативен протокол, в който те са констатирали, приели и признали, че към
момента на подписването му заемателят има следните
дължими и непогасени парични задължения към заемодателя, произтичащи от
сключения между тях договор за заем от 26.04.2010 г., както следва: Главница: 100 000
лева; Възнаградителна
лихва: 61 000 лева; Неустойка за забава: 57 000 лева.
На 22.02.2017 г. между двамата ответници е подписано Споразумение с нотариално заверени
подписи peг. № 425/22.02.2017г. на И.Ю.– Помощник - нотариус при Нотариус
К.К., рег. № 064 на НК. Видно от споразумението, същото посочва размера на задълженията на заемателя към момента на подписването му, както следва:
непогасена главница – 100 000 лева, възнаградителни
лихви - 81 000 лв. за периода от 26.04.2010 г. до 26.01.2017г., неустойки - 77
000 лв. за периода от 27.08.2010г. до 26.01.2017г., като заемателят
се е задължил да заплати горепосочените суми в срок до 27.02.2017 г.
Въз основа на споразумението с нотариално заверени подписи от 22.02.2017г. В.Б.К.
се е снабдил със Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 29.03.2017г. по ч.гр.д. №
13030/2017г. по описа на Софийски Районен Съд, 143 състав, по силата на който
изпълнителен лист „Б.Е.П.“ ООД е осъдено за заплати на В.Б.К. сумата от 100
000 лева - дължима главница, ведно със законна лихва за периода от 01.03.2017г.
до изплащане на вземането, договорна лихва върху главницата в размер на 82 000
лева за периода 26.04.2010г. до 26.02.2017г., неустойка в размер на 78 000 лева
за периода 27.08.2010г. - 26.02.2017г. и разноски по делото в размер на 5 200
лева. Образувано е ИД № 2017790040813/2017г. по описа на ЧСИ Р.М., по което е
издадено удостоверение по чл. 456 от ГПК.
С влязло в сила на 31.01.2022г. Решение
№ 1069/12.06.2019 г. по т.д. № 849/2018г. VI-10 състав на Софийски градски съд е уважен искът по чл.
124, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 464 от ГПК, предявен от ищците
по настоящото дело срещу В.Б.К. и „Б.Е.П." ООД /ответниците
по настоящото дело/ за сума в размер на 67 607,04 лв., представляваща друга
част от вземането на В.К. срещу „Б.Е.П." ООД (оспорено в рамките и на
настоящото производство), за която част ищците са останали неудовлетворени по
ИД № 20178410400483 по описа на ЧСИ Н.М..
На
основание издаденото съдебно удостоверение, от ТД на НАП, Офис „Витоша” са представени
по делото заверени копия на годишни
данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г.,
2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. на В.Б.К.. В същите липсват данни за
предоставени/получени парични заеми през посочените години.
По
делото е прието писмо на НАП, ТД на НАП
София, Офис „Център” изх. № 10-24-04-31 от 01.02.2023 г. с приложени към него
разпечатки на Годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО на „Б.Е.П."
ООД за годините от 2010 г. до 2016 г. включително. В писмото се посочва, че
няма данни за подадена Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за
финансовата 2017 г. Посочва се също, че годишните финансови отчети /ГФО/ се
обявяват в Търговския регистър и са публични, поради което в НАП не се
съхраняват такива декларации на хартиен носител.
По
делото е допусната Съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице С.Ф.Й. и е
представено по делото на 27.03.2023 г. Заключението не е оспорено от страните и
е прието в с.з. на 05.04.2023 г.
Относно ответника „Б.Е.П. “ ООД вещото лице е проверило изпратените до съда от ТД на НАП офис ЦЕНТЪР и
описани по-горе ГДД
по чл. 92 от ЗКПО за периода от 2010 г. до 2016 г. включително, ГФО за 2010 г. - обявен в Търговски Регистър, както и ГФО за 2011г., 2012 г. и 2013 г. (с Баланс, Отчет за приходите и разходите,
Отчет за паричните потоци), изпратени от ТД на НАП офис Подуяне и приложени по
т.д. № 849/2018 г. на СГС, ТО, VI-10, архивен № 60279/2022г.
Вещото лице е установило, че в предоставените и проверени счетоводни
баланси и отчети за паричните потоци на „Б.Е.П.” ООД, не е намерил отражение
полученият паричен заем от В.Б.К. в размер на 100 000 лв.
Също така е установено, че в проверените баланси и отчетите за приходите и
разходите не са намерили отражение начислените лихви и неустойки, съгласно
подписаните между страните Констативни протоколи и Споразумение от 22.02.2017
г. към Договор за паричен заем от 26.04.2010 г.
Относно ответника В.Б.К. вещото лице е
проверило изпратените до съда и описани по-горе подадени от същото лице ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода от 2010 г. до 2017 г.
включително.
При прегледа на документите се установява, че предадената сума в размер на
100 000 лв. на „Б.Е.П. “ ООД не е намерила отражение в подадените от В.Б.К. ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ - няма попълнено и приложено Приложение № 11 „Предоставени/Получени
парични заеми”, което Приложение е наразделна част от
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В
открито с.з. на 05.04.2023 г. вещото лице заявява, че не е установило извършени
поправки в ГДД и ГФО на ответното дружество за предходни години.
Приобщени към доказатествата
по делото още са: Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот акт № 60, том II, рег. № 7879, дело № 251
от 27.03.2009г. на нотариус Р.Д., В.К. във връзка с обезпечаване вземане на
първия ответник по предходно заемно правоотношение; Нотариална покана рег. №
1939 от 12.06.2012г. и Констативен протокол рег. № 2032от 20.06.2012г. - двата номера по описа на Нотариус Маргарита
Гечева, рег. № 303 на НК относно прекратен договор за счетоводно обслужване на
втория ответник.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск за отричане
вземането на присъединен кредитор, заявено в размер
на 192 392,96 лв. и представляващо останалата част от вземането (след влизане в
сила на Решение № 1069/12.06.2019г. по т.д. № 849/2018г. VI-10 състав
на Софийски Градски Съд) в общ размер на 260 000 лв., възникнало по договор за
заем от 26.04.2010г. и Споразумение от 22.02.2017г., за която сума са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 13030/2017 г. на СРС, 143 състав.
Исковата защита по
предявения иск е уредена в чл.464 ГПК като нормата се намира в Глава четиридесет и първа на ГПК
„Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми”, което определя
предметът на уредения в нея специален отрицателен установителен
иск.
Отрицателният
установителен иск по чл.464, ал.1 от ГПК е правен
способ за защита на всеки от взискателите в
изпълнителното производство срещу включване в разпределението по чл.460 от ГПК
на вземане на друг взискател към длъжника. От целта на иска следва, че за да е
предмет на оспорване по реда на чл.464, ал.1 от ГПК, вземането на взискателя - ответник следва да
е включено в разпределението. Оспорването може да касае, както основанието на вземането на
кредитора, така и привилегията, доколкото последната поставя взискателите в конкуренция при разпределението на
получените в изпълнителното производство суми. Производство се развива при съвместната пасивна
процесуална легитимация на присъединения кредитор и длъжника. Спорът за
съществуване/несъществуване на вземането на присъединения кредитор следва да
бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, за да се
установи по несъмнен и непротиворечив начин между кредиторите и длъжника дали вземането
на присъединения кредитор съществува и дали той ще се конкурира с останалите
кредитори при разпределение на осребрената в изпълнителното производство сума.
Разпоредбата на чл.464 от ГПК визира разпределение, т.е.
когато събраната в хода на изпълнението сума не е достатъчна за удовлетворяване
на всички взискатели. Нормата предпоставя хипотеза, в която взискателят
няма да получи пълно плащане, поради което и това се явява основанието, той да интервенира в чужда правна сфера, а именно да оспорва вземанията на другите взискатели,
като установяването на липсата на тяхното вземане ще рефлектира върху
погасяването на неговото вземане, т.е. ще доведе до по-благоприятен за него
имуществен резултат.
По същността си искът
по чл.464 от ГПК е установителен като сумата от
разпределението се задържа по сметка на съдебния изпълнител (ал. 1 на същата
разпоредба). В зависимост от изхода на делото същата или ще бъде предадена на взискателя (при отхвърляне на иска) или ще бъде
разпределена между останалите взискатели (при
уважаване на иска). Ищецът би имал правен
интерес от предявяване на установителен иск и след
срока по чл.464,
ал.1 ГПК, ако
обаче сумата не е предадена от съдебния изпълнител на взискателя
с оспорено вземане. При изплащане на сумата от съдебния изпълнител на взискателя с оспорено вземане, исковата защита на взискателя би бил осъдителен иск, тъй като същата ще се
намира в неговия патримониум, а не по сметка на
съдебния изпълнител. Поради това пропускането, респ. предявяването на иска
извън посочения в чл. 464, ал.1 ГПК срок, не рефлектира върху правото на защита на взискателя, който оспорва вземането на друг взискател. Исковата защита е допустима, като срокът е от значение единствено с оглед вида на предявения иск - установителен или осъдителен. Това е така, доколкото месечният срок е предвиден като времева граница, след
която съдебният изпълнител изплаща сумата на взискателя.
(в този смисъл е каузалната
практика на ВКС, обективирана в множество актове,
сред които Определение № 756/22.12.2011 г., постановено по ч. гр. дело №
641/2011 г. на ВКС; Определение № 159/2009 г. постановено по ч. гр. дело №
1930/2008 г. на I Г.О. на ВКС; Определение № 350/07.05.2012 г.
постановено по ч. гр. дело № 270/2012 г. на ВКС, Определение №464/01.11.2016 г.
по дело №553/2016 на ВКС, ТК, I Т.О, Определение № 123/19.03.2018 г. по ч.гр.д.
№ 668/2018 г., ІІІ Г.О. на ВКС и други).
Предвид изложеното допустимостта на предявения иск с правно
основание чл. 464 от ГПК се предпоставя от това да се
установи, че има висящо изпълнително производство, извършено разпределение по
чл. 460 от ГПК, предявяване на иска в посочения едномесечен срок, като
последният следва да бъде отнесен и към обстоятелството предадена или не на
присъединения взискател е сумата по изгответното разпределение.
Безспорно между
страните е, а и от представеното
Удостоверение изх. № 800/29.01.2019 г., издадено по Изпълнително дело /ИД/ № 20189250401089/2018г.
по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. № 925 (преобразувано от ИД № 20127830400029
по описа на ЧСИ И.Ч.) и присъединените към него ИД, се установява, че ищците са взискатели
по горепосоченото ИД № 20189250401089/2018 г., с вземания към посочения момент, вписани в удостоверението, както следва: „М.С.” ЕООД, ЕИК ****** – 1460,96 лева със законна лихва
137,31 лева за периода 16.12.2014 г. – 12.02.2019 г.; М.К.К. – 1 406,48 лева със законна лихва 42,59 лева за
периода 26.10.2018 г. – 12.02.2019 г.; Р.В.Т.А.
- 1 406,48 лева със законна лихва 42,59 лева за
периода 26.10.2018 г. – 12.02.2019 г.; З.К.К. – 3161,16 лева със законна лихва 74,45 лева за
периода 26.10.2018 г. – 12.02.2019 г. и ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА „****** – 9 977,27 лева
със законна лихва 302,09 лева за периода 26.10.2018
г. – 12.02.2019 г.
Съгласно уточнителна молба от 16.05.2022 г.,
ищците заявяват, че общият размер на задължението на „Б.Е.П." ООД към тях
възлиза на 79 616,02 лв. (с включена законна лихва върху главница 37 310 лв. за
периода от 21.10.2021 г. до 16.05.2022 г. в размер на 2 155,86 лв.). До
приключване на съдебното дирене други (извън
Удостоверение изх. № 800/29.01.2019 г., издадено по Изпълнително дело № 20189250401089/2018г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.,
рег. № 925), доказателства за
различни от първоначално посочените размери на неудовлетворени вземанията, не
се ангажират, но твърденията, направени с уточнителна молба от 16.05.2022 г. не са оспорени, а и
предвид обстоятелството, че иска по чл. 464 от ГПК се води в интерес на всички взискатели, участващи в изпълнителното дело, без правно
значение е каква част от вземането на ищците е останала неудовлетворена.
Безспорен е и фактът, че длъжник по всички посочени по-горе изпълнителни
дела е „Б.Е.П.” ООД.
Установява се също така, че като взискател по
същото ИД е вписан и ответникът В.Б.К., въз основа на Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13030/2017 г. по описа на СРС, 143 състав, за вземане срещу
длъжника в изпълнението.
Към 12.02.2019 г. общото задължение по изпълнителното дело е в размер на
205 117,60 лева.
От представения по делото Протокол
за извършено разпределение по ИД №
20189250401089/2018 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч. се установява, че на 22.11.2018
г. тя е изготвила разпределение на постъпила сума от проведена публична продан
на недвижим имот, собственост на длъжника (и ответник по делото) „Б.Е.П.” ООД,
а именно: ОФИС СГРАДА на два етажа, находяща се в гр.
София, ул. „****** А, за сумата 73 501 лева без ДДС. Посочената сума е била разпределена към следните
взискатели: В. Б.К. *** – 9 123,98 лева и
Етажна собственост на ул. „******, представлявана от Председателя В.Я.К.– 1013
лева. Протоколът за
извършено разпределение по ИД № 20189250401089/2018 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.
е предявен на 17.12.2018 г.
Процесният иск е предявен в
едномесечния срок по чл. 464, ал.2 от ГПК, като по делото не се твърди, че
сумата по разпределението от 22.11.2018 г. е предадена на взискателите.
С иска по чл. 464 ГПК
се оспорва съществуващото между длъжника и привидния кредитор правоотношение. С
посоченото защитно средство конкуриращият кредитор брани своята правна
възможност да се удовлетвори в изпълнителния процес, без да се конкурира с
кредитор, чието вземане не съществува. В този смисъл са и направените в
исковата молба от ищците възражения, като вземането на ответника К. към „Б.Е.П.” ООД
е оспорено като привидно, абсолютно симулативно и
погасено по давност. Оспорено е самото правоотношение, което е послужило като
правно основание на ответника К. да се снабди с изпълнителен лист и да се
присъедини като кредитор в изпълнителното производство срещу длъжника.
В защитната си теза, ответниците поддържат твърдение за съществуващо вземане в
полза на присъединилия се взискател, обосновано с
наличието на облигационна връзка между него и дружеството – длъжник в изпълнителното
производство, обективирана в Договор за заем от 26.04.2010 г. и Споразумение от 22.02.2017 г.
Съгласно разпоредбата
на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален и
реален. Именно поради реалния
характер на договора правата и задълженията между страните възникват от предаването на паричната сума, предмет на договора от заемодателят в собственост на заемателя.
Договорът се счита сключен в
момента, когато въз основа на
постигнатото споразумение между страните
едната даде, а другата получи в заем пари.
Предаването на
дадената в заем сума е съществен елемент на договора и именно този факт е
оспорен с исковата молба, поради което доказателствената тежест за неговото установяване лежи
върху ответниците.
Видно от данните по
делото, между същите страни, на същото основание, но за друга част от вземането
е налице успешно проведен иск по чл. 464 от ГПК.
Производството по т.д. № 849/2018г. VI-10 състав на Софийски градски съд се е явило преюдициално
по отношение на настоящия процес, последният спрян на основание чл. 229 от ГПК,
поради което при
възобновяване на настоящото производството, съдът е длъжен да зачете СПН, с
която се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. (в този смисъл - ТР
№3/2016 г., постановено на 22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.)
В продължение на
горното и доколкото в случая се касае за отрицателен установителен
искове, следва да се съобрази и че за разлика от всички останали искове,
основанието на иска не е индивидуализиращ белег – чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК не
важи за отрицателните установителни искове. Силата на
пресъдено нещо при отрицателните установителни
искове също има по-широки обективни предели от силата на пресъдено
нещо, формирана при произнасяне по положителни установителни
искове и при другите искови претенции. Когато е уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет, се
отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания
негови основания (разбирани като конкретни юридически факти, способни да
породят това право и които ответникът е длъжен да въведе в процеса). Тази
особеност на силата на пресъдено нещо при тези искове
се дължи на ирелевантността на основанието като
индивидуализиращ белег при отрицателните установителни
искове. Вследствие на това, докато отхвърлените осъдителни, конститутивни
и положителни установителни искове могат да бъдат
предявени със същия петитум, но въз основа на ново
основание, без да има значение кога то е възникнало, то ответникът по уважен
отрицателен установителен иск може да предяви нов иск
за правото, което е било съдебно отречено, само ако го основе на факт,
възникнал след приключване на устните състезания по делото, по което е било
постановено влязлото в сила съдебно решение. (В този смисъл Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК.).
Както бе отбелязано, спорното право с
неговите характеристики - юридически факт, съдържание на правото и страните по
спорното правоотношение, са обхванати от
силата на пресъдено нещо между страните по т.д. № 849/2018г. VI-10 състав на СГС. Прието е, че вземане на единия ответник към другия с
твърдяното от ответниците съдържание и на соченото от
тях основание, въобще не е валидно възникнало, съответно – не съществува, като
главната причина за това е неустановяване по делото от страна на ответниците, при условията на пълно доказване, на главен
елемент от фактическия състав на реалния договор за заем, а именно –
предаването на заеманата сума.
В настоящото
производството факти, възникнали след приключване на устните състезания по
делото, по което е било постановено влязлото в сила съдебно решение или други
такива, способни да породят правото на ответника – взискател,
не се сочат.
Защитната позиция на ответниците остава сведена единствено до твърдения за
съществуване на процесното вземане, обосновано с
наличието на облигационна връзка между В. Б.К. с
втория ответник, обективирана в Договор за заем от 26.04.2010 г. и Споразумение от 22.02.2017 г.
Във връзка с това съдът приема следното:
Както е посочено
по-горе, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. За да породи правни последици
заемният договор не е достатъчно да са налице единствено насрещните
волеизявления на страните – заемодател и заемател,
тъй като във фактическия състав на сделката се включват още и действия по
фактическо предаване на вещта, които са предпоставка за пораждане на правните
му последици. Правното значение на предаването на паричната сума като елемент
от фактическия състав на договора за заем е разглеждано в практиката на
Върховния касационен съд, като е възприето, че договорът е реален, тъй като
единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият
– съгласието за връщане. Ако първият от
тези елементи липсва, налице е обещание за заем, а ако вторият липсва –
няма договор за заем и даденото е без основание (в този смисъл Решение №
379/2013 г. по г. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV Г.О.).
Във връзка с горното
и при анализ на събраните по делото доказателсва в
тяхната съвкупност, правопораждащият елемент
по договора за заем – предаването на сумата, остава неустановен. Това е така, тъй като за ищцовата
страна представеният по делото Договор
за заем е без достоверна дата и с оглед разпоредбата на чл.180 от ГПК същият се
ползва с доказателствена сила само относно
удостоверените изгодни за ответниците обстоятелства.
Същите са оспорени от ищците. В случая не се касае за официален документ,
поради което договорът в частта сочена като такава имаща характер на разписка и
не се ползва с материална доказателствена сила. В
действителност, такъв характер има Нотариалният акт за учредената договорна
ипотека, но тази сила се разпростистира само в частта,
удостоверяваща извършените от и пред нотариуса действия и изявления, не и за
обстоятелството, дали заетата сума е предадена от заемодателя на заемателя. Изложеното относно разпостирането
на материалната доказателствена сила е относимо и по отношение представеното в производството нотариално подписаното Споразумение от 2017 г., за което в допълненине
следва да бъде отбелязано още, че е изготвено, както в период, значително
следващ момента, когато се твърди договорът за заем да е сключен, така и след
иницииране на принудителните, в последствие преобразувани, индивидуални
изпълнения против длъжника, т.е. все обстоятелства, създаващи основателни
съмнения относно целта и за верността на отразените в същото факти, последните
оспорени от ищците.
Предвид изложеното и след
анализ на клаузите на Договора за заем и
Договора на учредяване на ипотека във връзка с изразената от страните воля,
чрез граматически употребените изрази - „се задължава да предаде“, и
„предоставя заем“, се установява, че същите материализират само съгласието на
страните първия ответник да предостави в заем на втория сумата 100 000 лв., с
краен срок на погасяване 26.08.2010 г., но
не и самото предаване на обещаната в заем сума - предпоставка, обусляваща завършванета на
фактическия състав на реалния договор за заем.
Извод в обратен смисъл не може да бъде изведен на база представените по делото Констативни протоколи от
2012 г. и 2015 г. Същите отново са частни документи
и се ползват с доказателствена сила само по отношение
на авторството им. Тези документи не доказват нито фактите, които са предмет на
направеното изявление, нито мястото и датата
и на съставянето на документите (Решение № 748/ 17.02.2011 г. по гр. д. №
801/ 2009 г., IV Г.О.; Решение № 197/ 23.12.2014 г. по гр.д.№ 7364/2013 г., ІІІ
Г.О.). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и предвид направеното от ищцовата страна оспорване на удостоверените от тях факти,
последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (Решение № 50/
21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/ 2014 г., ІV Г.О., Решение № 270/ 19.02.2015 г. по
гр.д.N 7175/ 2014 г., ІV Г.О.). В този смисъл, страната, която се ползва от тях
не може да разчита на доказателствената сила на
представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт,
който насрещната страна оспорва, а съдът няма задължението да приеме за
осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (Решение №
213/ 15.01.2018 г. по гр.д.№ 856/ 2017 г., ІІІ Г.О.).
По
делото липсват не само преки, но и косвени доказателства за извършено между
страните предаване на заемната сума, като например - платежен документ за
паричен превод, документ за внасяне на сумата като приход на касата на дружество-заемател, надлежно деклариране в ГДД;
отразяването на дълга в счетоводството на дружеството длжник,
съответно - ГФО. В действителност
вписванията в счетоводните (търговските) книги са частни свидетелстващи
документи, чиято доказателствена сила не е
равнозначна на материална доказателствена сила на
официални свидетелстващи документи. Доказателствената
им сила, като производна е основана на доказателствената
сила на първични счетоводни документи. В счетоводните книги се отразяват всички
стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансово
състояние на предприятието по смисъла на Закона за счетоводството, като
счетоводното отчитане се осъществява на основата на документална обоснованост
на стопанските операции и факти, при спазване изискванията на действащото
законодателство за съставяне на документи. Именно затова редовно водените
счетоводни книги – при спазване изискванията на Закона за счетоводството и въз
основа на редовни първични документи, се ползват с доказателственото
значение по чл.182 от ГПК. Това доказателствено
значение се отнася до юридическите
факти, относими към съответните осчетоводени
стопански операции и факти и при спор с лица, за които се твърди, че са или не
са в правоотношение с предприятието.
Не се спори между
страните, че в периода 2008 г. до м.01.2012 г. счетоводствотона
дружеството –длъжник е водено от външна счетоводна фирма, ръководена от ищцата
- М.К. (по съпруг Т.). Доколкото обаче липсват доказателсва
за предаване на първични счетоводни документи, конкретно касаещи процесното заемно правоотношение от „Б.Е.П.” ООД към счетоводната фирма на ищцата, твърденията на втория
ответник за некоректност и недобросъвестостност в действията на счетоводителя се
явяват неоснователни. Дори да се приеме, че такива са били налице по време на
действието на договора за счетоводно обслужване, то следва да бъде посочено, че
след неговото прекратяване и въпреки съществуваща нормативна възможност за
корекции в ГДД и ГФО, видно от изявленията на вещото лице в съдебно заседание на 05.04.2023 г., поправки на сочените
като некоректно отразени данни не са предприети от ответното дружество. Освен че не са
направени корекции, липсват още счетоводно отразяване, съответно – деклариране
на данните, обективирани в Констативните протоколи от
2012 г. и 2015 г., съответно – Споразумение от 2017 г., всички подписани от ответниците след прекратяване на договора за счетоводно
обслужване с фирмата, управлявана от ищцата - М.К. (по съпруг Т.). Посоченото в цялост
дава основание да се приеме, че в счетоводството на втория ответник всъщност са
намерили отражение единствено стопанските операции, за чието отчитане е налице
документална обоснованост.
Горното, отнесено към съвпадащото поведение и на двамата ответници във връзка с декларираните данни по смисъла на
ЗДДФЛ и ЗКПО, а така също и към доказателствената
стойност на останалите ангажирани в производството и вече обсъдени частни
документи, обосновават извода, че е недоказан правопораждащият елемент по договора за заем, а именно - предаването
на обещаната в заем сума, което е достатъчно основание за отричане
съществуването на оспореното главно вземане, с рефлектиращото му значение върху
обусловените от наличието му акцесорни претенции.
Предвид цялостното изложение, настоящият съдебен състав
намира, че към длъжника „Б.Е.П.” ООД, присъединеният кредитор В.К. по ИД № 20189250401089/
2018 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч. (преобразувано от ИД № 20127830400029 по описа
на ЧСИ И.Ч.) и присъединените към него ИД № 20189250401192 (преобразувано от ИД
№ 20127830400265 по описа на ЧСИ И.Ч.), ИД № 20189250401193 (преобразувано от
ИД № 20127830400266 по описа на ЧСИ И.Ч.), ИД № 20189250401260 (преобразувано
от ИД № 20127830400445), ИД № 20189250401261 (преобразувано от ИД №
20127830400446 по описа на ЧСИ И.Ч.) и ИД № 20189250401262 (преобразувано от ИД
№ 20127830400447 по описа на ЧСИ И.Ч.), няма вземане
в размер на 192 392,96 лв., представляващо останалата част от
вземането (след влизане в сила на Решение № 1069/12.06.2019г. по т.д. №
849/2018г. VI-10 състав на Софийски Градски Съд) в общ
размер на 260 000 лв., по Договор за заем от 26.04.2010г. и Споразумение от
22.02.2017г., и за която сума са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13030/2017г. на
СРС, 143 състав, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 464 от ГПК се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, без да се обсъждат
останалите доводи и възражения на страните (в частност възражението за
погасяване на вземането по давност), които биха били от значение ако беше
установено надлежно предаване на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на
делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски
общо в размер на 11 910,60 лева , от които: 1.) Запллатена
държавна такса – 10 320 лева.; 2.) Депозит за вещо лице – 450 лв; 3.) възнаграждение за процесуално представителство и
защита – 1 130 лева; 4.) държавна такса
съд.удостоверения – 10 лева; 5.) държавна такса преписи молба, подадена по
електронен път – 0,60 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл. 124, ал.1, предл.
3 от ГПК във връзка с чл. 464, ал.1 от ГПК предявен от „М.-М.С.” ЕООД, ЕИК ******, чрез управителя М.К.К.
(по съпруг Т.), седалище и адрес: ***; М.К.К. (по
съпруг Т.), ЕГН **********, с адрес ***, ат.З; Р.В.Т.А., ЛНЧ **********, с
адрес ***, ат.З; З.К.К.,
ЕГН
**********, с адрес ***, и ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ НА УЛ. „******,
представлявана от управителя З.К., всички ищци представлявани от процесуалния си представител адв. А.Т., САК, Съдебен адрес:***,
офис „Е, против В.Б.К., ЕГН **********, с
адрес ***, присъединен взискател и „Б.Е.П.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.А.Г.- Управител – длъжник по изпълнително дело ИД № 20189250401089/ 2018 г. по описа на
ЧСИ Р.Г.-Ч. (преобразувано от ИД № 20127830400029 по описа на ЧСИ И.Ч.) и
присъединените към него ИД № 20189250401192 (преобразувано от ИД №
20127830400265 по описа на ЧСИ И.Ч.), ИД № 20189250401193 (преобразувано от ИД
№ 20127830400266 по описа на ЧСИ И.Ч.), ИД № 20189250401260 (преобразувано от
ИД № 20127830400445), ИД № 20189250401261 (преобразувано от ИД № 20127830400446
по описа на ЧСИ И.Ч.) и ИД № 20189250401262 (преобразувано от ИД №
20127830400447 по описа на ЧСИ И.Ч.), че за В.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, НЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
от „Б.Е.П.“ ООД, ЕИК ******, в размер на 192 392,96 лв. (сто деветдесет и две хиляди
триста деветдесет и два лева и 0.96 ст.), представляващо останалата част от
вземането (след влизане в сила на Решение № 1069/12.06.2019г. по т.д. №
849/2018г. VI-10 състав на Софийски Градски Съд) в общ
размер на 260 000 лв., по Договор за заем от 26.04.2010 г. и Споразумение от
22.02.2017 г., за която сума са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13030/2017 г. на
СРС, 143 състав."
ОСЪЖДА В.Б.К., ЕГН **********, с
адрес *** и „Б.Е.П.“
ООД, ЕИК
******, , със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.А.Г.–
Управител, ДА ЗАПЛАТЯТ на „М.-М.С.” ЕООД, ЕИК ******, чрез управителя М.К.К.
(по съпруг Т.), седалище и адрес: ***; М.К.К. (по
съпруг Т.), ЕГН **********, с адрес ***, ат.З; Р.В.Т.А., ЛНЧ **********, с
адрес ***, ат.З; З.К.К.,
ЕГН
**********, с адрес ***, и ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ НА УЛ. „******, представлявана от управителя З.К., всички ищци представлявани от процесуалния си представител адв. А.Т., САК, Съдебен адрес:***, офис „Е”; на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в
общ размер на 11 910,60 лева (единадесет хиляди деветстотин и десет лева шестдесет
стотинки), предсталяваща сторените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: