Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №53 от 25.01.2011 година, постановено по ГР.Д.№3712 по описа за 2010 година на В. районен съд, е отхвърлен предявеният от ищеца по реда на чл.124 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищеца не дължи на ответника претендираното от него вземане в размер на 4 618,49 лв.; присъдени са разноски в полза и на ответника. Постъпила е въззивна жалба против решение от ищеца чрез процесуалния представител. Излагат се доводи и съображения за неправилност, немотивираност и вътрешна противоречивост на решението. Направено е искане да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Ответното дружество, чрез процесуалния си представител, заема становище да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Излагат се доводи и съображения. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно. Съображенията за този извод са следните: Предявен е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендирано от него вземане. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Ищецът по настоящото дело е „потребител”, а ответникът „краен снабдител” по смисъла на ЗЕ. Със ЗЕ и Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и Общите условия на „Е. М.” са регламентирани правата и В.ГР.Д.№317/2011 г. ВТОС задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия. Спазени са разпоредбите на чл.98а и чл.98б от ЗЕ за публикуване както на Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и Общите условия на „Е. Мрежи”, така и на изменението на Общите условия на „Е. Мрежи”. Об±тоятелства, служебно известни на решаващия състав. Посочените общи условия и изменението им са влезли в сила. Аргумент чл.98а, ал.4 и чл.98б, ал.4 от ЗЕ. Ищецът не е упражнил правото си, визирано с разпоредбите на чл.98а, ал.5 от ЗЕ. Не са налице и твърдения от страна на ищеца за неприложимост на ОУ. С оглед вида на търсената защита и разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства спазване на всички изисквания, визирани в ЗЕ и в Общите условия. А това са разпоредбата на чл.24 от Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и разпоредбите на чл.13, т.5; чл.34, ал.6; чл.37, ал.1, т.7 и ал.2; чл.38 и чл.61 от Общите условия на „Е. Мрежи”. Юридическият факт, от които би възникнало вземането, е пренесеното количество енергия, потребено от ищеца, частично да не е отчетено от средствата за търговско измерване. Това обстоятелство се установява по реда и начина, регламентирани с посочените разпоредби на ОУ. Основният документ, чрез който се установява посоченият факт, е съставен констативен протокол, съгласно изискванията на чл.61 от ОУ. С разпоредбата на чл.61, ал.1 от ОУ изчерпателно са посочени лицата, които следва да подпишат протокола. Освен представител на „крайния снабдител” това са „ползвателят” или „упълномощено от него лице”. Ако протоколът не е подписан от посочените лица, той няма доказателствена стойност. В ал.2 на ч.61 от ОУ също изчерпателно са посочени обстоятелствата, при наличието на които протоколът се подписва от свидетел. С подписа си свидетелят, удостоверява както наличието на обстоятелствата, че „ползвателят” го няма или отказа да подпише, така и обстоятелствата, от които се прави извод, че пренесеното количество енергия, потребено от „ползвателя”, частично не се отчита от средствата за търговско измерване. В настоящия казус не са спазени посочените изисквания. Неспазването на изискванията на чл.61 от ОУ обосновава извод за „липсата” на обвързваща доказателствена сила на процесния констативен протокол. Само този факт е достатъчен за да не може да се направи извод за възникване на правото на ответника едностранно да коригира количеството енергия за минал период. Аргумент чл.34, ал.6 от ОУ. Това е така, защото чрез протокола се установява, че средството за търговско измерване е демонтирано, запечатано с допълнителни знаци, описани в констативния протокол. Настоящият състав счита, че когато не са спазени изисквания на чл.61 от ОУ САМО чрез съдържанието на „Констативния протокол от метрологична експертиза на средство за измерване” и чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна експертиза извод за наличие на обективна причина потребяваната от ищеца енергия да не се отчита изцяло от средствата за търговско измерване би бил произволен. Такъв извод не може да почива на предположения. Само чрез констативен протокол, съставен при спазване на всички изисквания, визирани с разпоредбите на чл.61 от ОУ, се установява, че изследваното след демонтирането средство за търговско измерване е било ползвано от посочения в про‗окола абонат. Ответникът е задължен да спазва ОУ, като осигури съставянето и подписването на констативния протокол при спазване на всички изисквания, визирани с клаузата на чл.61 от ОУ. Неспазването на изисквания ОУ, регламентирани с чл.61 от ОУ, обосновава извод за недължимост на претендираното от ответника вземане. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е основателен следва да бъде уважен. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Жалбата е основателна и решението следва да бъде отменено, вместо което да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №53 от 25.01.2011 година, постановено по ГР.Д.№3712 по описа за 2010 година на В. районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. Б. П.” , ЕИК-..............., със седалище и адрес на управление гр. В.ГР.Д.№317/2011 г. ВТОС В., район „В. В.”, „Б. П. В.”, страда ..., че Н. Й. Д., в качеството му на „Н. Н. Д.”, ЕИК-........., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.”В. Л.” №4, не дължи на „Е. Б. П.” , ЕИК-........, сума по Фактура №* от 08.06.2010 година на стойност 4 618,49 лв. /четири хиляди шестстотин и осемнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ , представляваща начислена корекционна сума за период от 22.10.2009година до 15.04.2010 година за ел. енергия за търговски обект, находящ се в гр. В. Т., ул.”В. Л.” №”, изчислена и определена по реда на ОУ на „Е. Б. Мрежи” . РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |