МОТИВИ към НОХД 617/14г
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против И.С.Д. за
това, че в края на м.октомври 2012г.в гр.Пазарджик противозаконно е присвоила
чужди движими вещи, които владеела - паричната сума от 450 лв. и 34 бутилки
олио на обща стойност 71.40лв., собственост на М.В.К. *** - престъпление по
чл.206 ал.1 от НК.
Производството по делото се
проведе по реда на гл. 27 от НПК.
В съдебно заседание представителят
на РП Пазарджик дава становище за налагане на наказание с приложение на
императивната норма на чл. 55 от НК по отношение на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия не
оспорва съставомерността на деянието, като пледира за приложение на чл. 55 НК и
замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация при първите две
задължителни пробационни мерки за минималния възможен срок.
Подсъдимият признава вината си
Районният съд, като обсъди и
прецени по отделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства
, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по
вътрешно убеждение, прие за установено следното:
В началото на м.септември 2012г.
пострадалата свидетелка М.К. претърпяла операция на тазобедрената става. Това
наложило да наеме подсъдимата И.Д. да се грижи за нея и домакинството, която й нейната
позната- Ц. И..
Д. започнала да се грижи за св.К.
срещу определено възнаграждение от 12.09.2012г. В рамките на уговореното по
между им купувала на св.К. храна по
поръчка на последната и с предварително дадени й от последната пари.
Подсъдимата била коректна и съвестна - изпълнявала стриктно поръчките на св.К.,
давала й касови бележки за закупеното и връщала коректно рестото. С това тя
спечелила доверието на св.К., която решила да я помоли да отиде в с.Я.,обл.Х.,
за да вземе полагащата й се рента от местната кооперация -450 лева и 34 бутилки
олио.Парите и олиото се намирали в дома на св.Х.И. ***, които били братовчеди
на св.К. и всяка година съхранявали полагащото й се от кооперацията, докато тя
отиде да го вземе.
В средата на м.октомври 2012г.
св.К. помолила Д. да намери нейн познат,с чийто автомобил да отидат в дома на
свидетелите Х.И. ***, да вземат от последните полагащата й се рента - 450 лв.и
34 бутилки олио, и да ги доставят в дома й. Св.К. казала на Д.,че ще й плати
пари за бензина,както и за услугата , след като я свърши.
Д. се съгласила. Тогава св.К. й
начертала на един лист точното местонахождение на дома на свидетелите И. в с.Я.,
обл.Х.. Едновременно с това св.К. се обадила на св.И. и св. И. и ги предупредила
,че жена на име И. , която се грижи за нея , ще ги посети,за да вземе рентата
й, като ги помолила да й се доверят и да й я дадат.Казала,че причината да
изпрати И. е тази,че тя е трудно подвижна и е в невъзможност да отиде сама.
В края на м.октомври 2012г. Д. ***,
в дома на свидетелите И. , на които обяснила,че я изпраща св.К.,за да вземе
рентата й.До с.Я. подсъдимата отишла с лек автомобил и с мъж, чиято самоличност
не е установена в хода на разследването.
Свидетелите И. дали на Д. 450 лв.
и 34 бутилки олио , след като последната им се представила , и я изпратили с
молба да предаде поздрави на братовчедка им - св.К..
След като се прибрала в
гр.Пазарджик Д. решила да не дава парите и бутилките с олио на св.К., а да ги
използва за лична облага. Не предала парите и олиото на св.К., като
първоначално я лъгала,че те са останали в микробуса на мъжа,с който отишла до
селото, а той заминал за 15 дни в гр.Пирдоп.След това Д. излъгала св.К. ,че
придружилия я до с.Я. мъж е катастрофирал, при което олиото било унищожено ,а
накрая демонстративно й казала,че няма да й предаде нищо и точно така постъпила
действително.
Стойността на инкриминираното
олио е 71.40 лева.
При тези факти прокурорът е
предал подсъдимата на съд за извършено престъпление по чл. 206, а.1 от НК и за
това, че в края на м.октомври 2012г. в гр.Пазарджик противозаконно е присвоила
чужди движими вещи, които владеела - паричната сума от 450 лв. и 34 бутилки
олио, собственост на М.В.К. ***.
Съдът възприе за установена описаната
и напълно съответна на съдържимата в обстоятелствената част на ОА фактическа
обстановка след преценка самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепи
напълно от събраните по надлежен процесуален ред гласни и писмени доказателства
на досъдебното производство, въз основа на които Съдът призна подсъдимата за
виновна по повдигнатото обвинение.
От проведените действия по
разследването в рамките на досъдебната фаза единственото доказателствено
средство, което противостои на изложените горе факти са обясненията на
подсъдимата. С тях тя категорично отрича да е получавала от И. и по поръчка на
пострадалата полагащите се на последната и инкриминирани по делото пари и
бутилки олио. Освен, че тази позиция е диаметрално променена по съдържание в
с.з. чрез депозираното самопризнание на инкриминираните факти, последното на
свой ред е напълно съответно на всички останали свидетелстващи източници в това
число - подборните, последователни и съдържателни показания на самата
пострадала, подкрепени от твърденията на свидетелите И. и неформалната разписка
на л. 25. Съвкупният доказателствен анализ категорично обосновава наличие на
всички обективни елементи от състава на инкриминираното престъпление. Подсъдимата
е получила фактическата власт върху процесните
вещи и пари, на обща стойност 521.40 лева, на съответното правно основание и
съответно на уговорката й с пострадалата, за която били предназначени, но на
която ги предала според същата уговорка. Така същите били присвоени от нея.
Действала е със съзнанието за
противоправния характер на действията си. Предвиждала е и е целяла настъпването
на обществено-опасните последици.
При установена обектива и субективна
съставомерност на инкриминираното престъпно деяние, Съдът призна подсъдимата за
виновна в извършването му.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следваше да му се наложи , се
взе предвид на първо място императивната разпоредба на чл. 373, ал.4 от НПК , с
оглед на което автоматично след приключване на делото по реда на чл. 27 от НПК
се прилага разпоредбата на чл. 58а от НК при определян на наказанието. В конкретния случай е напълно невъзможно предвид
обстоятелствата по делото да се изолира изключително смекчаващо обстоятелство
или наличие на многобройни, които да променят характеристиката на извършеното
престъпно деяние, като обуславят неговата по-ниска тежест при съпоставка с
типичните престъпления от същия вид. Деянието
е извършено по отношение на самотна и тежко болна жена, която поради невъзможността
за придвижване наела подсъдимата да я обслужва и й помага. В процеса на
общуването изградила и доверие към нея, с което тя грубо злоупотребила.
Така, че
наказанието Съдът определи при условията на ал.1 на чл. 58 а от НК. Конкретното
отмерване бе съобразено с посочените обстоятелства - дръзкият начин на
извършване на престъплението,
посегателството над парични средства на жена над 80 години, трудно
подвижна, сама и в момент, когато тя се нуждае много от тях.
Въпреки
тази жестокост, се отчете инцидентния характер на тази проява предвид липсата
на други противоправни и противообществени прояви ( л. 88, 89) и тежкото имотно
и семейно положение ( виж и обясненията на подсъдимата).
При тези данни Съдът прецени, че
съответно на тежестта на процесното деяние и обезпечаващо постигане на целите
от реализиране на наказателната отговорност е наказанието от четири месеца и
петнадесет дни лишаване от свобода, което с оглед задължението по ал.1 на чл.
58 а от НК се редуцира с 1/3-та ( един месец и 15 дни) и подсъдимата бе осъдена на три месеца
лишаване от свобода.
При обсъждане начина на
изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода, се отчете на първо
място наличие на предвидената материално-правна предпоставка, при липсата на
предходно осъждане. Наред с това се констатира и възможност за постигане на
поправително и превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимата и без
същата да търпи ефективно наложеното й наказание, а постигане и на генералната
превенция. Поради това и на основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването наказанието се отложи за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като за пълноценно постигане на промени в
съзнанието на подсъдимата и на възпиращ
ефект на основание чл. 67, ал.3 от НК през първите шест месеца от този срок
Съдът постанови и пробационна мярка задължителни периодични срещи с пробационен
служител.
Установи се, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на подсъдимата са били причинени
имуществени вреди на пострадалата в размер на инкриминираната стойност общо
521.40 лева , поради което и предявеният от нея против подсъдимата иск за
обезщетение за причинени имуществени вреди бе уважен в този размер. Уважи се и
акцесорния иск лихви върху тази сума от датата на деянието до окончателното
изплащане.
Осъдена бе подсъдимата да заплати
на гражданската ищца и частна обвинителка М.В.К. *** сторените от последната
съдебно -деловодни разноски в размер на 600.00 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата
бе осъдена б да заплати държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 50.00 лева, както и държавна такса в
размер на 5,00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: