Номер 151723.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502184 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу
решение № 2369 от 16.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 20944 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, 24 -ти състав, с което ОД на МВР Варна е осъдена да заплати на В. Ж.
И. , сумата от 1281.47 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден /нощен/ труд за периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, по правилата на чл. 9, ал.2
НСОРЗ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата
молба 2012.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал.
1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, както следва:
1./ сумата от 30, 04 лева за месец декември 2016г.; 2./ сумата от 132, 19 лева за времето от
месец януари - март 2017г.; 3./ сумата от 119, 88 лева за времето от месец април - юни
2017г.; 4./ сумата от 60, 09 лева за времето от месец юли - септември 2017г.; 5./ сумата от
101, 12 лева за времето от месец януари - март 2018г.; 6./ сумата от 128, 93 лева за времето
от месец април - юни 2018г.; 7./ сумата от 108, 35 лева за времето от месец юли - септември
2018г.; 8./ сумата от 124, 16 лева за времето от месец октомври - декември 2018г.; 9./ сумата
от 146, 97 лева за времето от месец януари - март 2019г.; 10./ сумата от 151, 88 лева за
времето от месец април - юни 2019г.; 11./ сумата от 47, 46 лева за времето от месец юли -
септември 2019г.; 12./ сумата от 130, 40 лв. за времето от месец октомври до месец ноември
/вкл./, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР; 200 лв. /двеста лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и
в полза на Държавата по сметка на Варненски районен съд сумата от 251, 26 лв. /двеста
петдесет и един лева и двадесет и шест ст./, представляваща дължими за производството
разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно
нормата на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
1
лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд
при работа на смени се отчита по специален ред, което прави недопустима аналогията с
другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от
01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на
МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и
допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон.
Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР. Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел
обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен
отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения.
Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от
служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга –
приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане
на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен, при
положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният
труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Според жалбоподателя, съдът не е
изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за
съответното тримесечие. Счита, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на
чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно
преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да
се отхвърли изцяло като неосноватален. В условията на евентуалност, моли да бъде
отхвърлен иска по претенцията за периода от 01.01.2018 г. – 16.07.2018 г. поради липсваща
нормативна уредба за преизчисления на нощен към дневен труд. Претендира присъждане на
разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт.
Съдът преди постановяване на съдебен акт по същество, констатира редовност на
жалбата според изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, допустимост на същата като
подадена от активно легитимирата страна, обосновала правен интерес от обжалване и в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Решението на първоинстанциония съд е валидно и допустимо.
От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът
приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По
2
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното: Между
страните не е спорно, че ищецът Веселин Иванов е заемал по служебно правоотношение в
ОД на МВР – Варна длъжността „старши полицай“ в група „Общинска полиция“ на сектор
„Охрана на обществения реди и териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“,
командир на отделение в група „Общинска полиция“ на сектор „Охрана на обществения
реди и териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“, както и че в периода от
01.12.2016г. до 30.09.2019г. е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време. Считано от 13.01.2020г. служебното правоотношение със служителя е
прекратено.
Спорниите въпроси пред първоинстанционния съд и пред въззивния се свежда до
това дали към това служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните
служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд,
умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Първоинстанционният съд е приел, че в чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите,
работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл.
187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба
на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период
отчитането се извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след
този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден
труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на
труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на
министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за
държавните служители от МВР. В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
3
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. действащи са били
последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен
състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче
Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила
на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от
отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за
така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143. По отношение на размера, съдът е
съобразил неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се
установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след
отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск,
размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 320 часа,
възлиза на сумата от 1 281, 47 лв. /Приложение № 2, колона № 2 и № 5/, до който
предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 20.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
От правна страна, въззивнят съд споделя и мотивите на първоинстнационния:
При правилно разпределение на доказателствената тежест, първоинстанционния съд е
обосновал от правна страна основателност на претенцията. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в ЗМВР допълнителни
възнаграждения е и месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
процесния период действаща е Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на министъра на
вътрешните работи. Тя урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
4
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР на
Според разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата, при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична
норма относно преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата
на такава норма обаче не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. Съдът приема, че е
налице празнота в правната уредба относно реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство и на времето за отдих и почивките на държавните
служители. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, следва субсидиарно да
се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.), в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В противен случай би
се поставил държавният служител в служебно правоотношение с МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от КТ. В частта за разноските, са изложени мотиви, които напълно съответстват
на доказателствата за извършен разход, съответен на необходимостта от разноски, поради
което в тази част, въззивният съд, възоснова на разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да
излага самостоятелни мотиви. С оглед изхода от спора, разгледан от въззивния съд, в тежест
на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото
производство. От представения списък се установява, че въззиваемия е бил представляван от
адвокат и размера на платеното адвокатско възнаграждение е 370 лева.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2369 от 16.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 20944 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 24 –ти състав.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна, с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“
№ 2 да заплати на В. Ж. И. с ЕГН ********** сумата 370 лева, представляваща разноски
направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5