Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 26.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на двадесети януари
през две хиляди двадесета и първа година,
в състав
Председател:ПЕНКА
БРАТАНОВА
Членове:МИРОСЛАВ
НАЧЕВ
Мл.съдия:КАЛИН
ВАСИЛЕВ
при секретаря Галина Кирилова
като разгледа докладваното от съдия Братанова НЧХД № 613
по описа за 2019 г. на КнОС, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
С присъда № 260003
от 03.09.2020 г. на Кюстендилския
районен съд, постановена по НЧХД № 1293/2019 г. по описа на същия съд
подсъдимата Н.Р.В. ***, е призната за виновна в това, че на 21.06.2019г. в гр.Кюстендил е казала унизителни думи за честта и
достойнството на Г.Л.Б. *** негово
присъствие, , като по този начин е извършила престъпление по
чл.146, ал.1 НК. Със същата присъда В.е призната за невиновна и е оправдана по
обвинението, че на 21.06.2019г. в гр.Кюстендил около 15, 30ч. е показала среден
пръст на тъжителя. КнРС е приложил разпоредбата на чл.78а НК и е освободил
подс. В.от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 1 500 лева. КнРС е
уважил предявения от пострадалия Г.Л.Б. граждански иск срещу под. Н.Р.В. в
размер на 500 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване престижа и достойнството му, в резултат на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 21.06.2019 г., до окончателното заплащане на сумата,
като същият за разликата над 500 лева до
пълния предявен размер до 2 000 лева е отхвърлен. Подс. В. е осъдена да заплати
и разноските по делото и държавна такса
в размер на 50 лева за предявения граждански иск.
Производството пред КнРС е протекло при
условията на чл.269, ал.3, т.4 НПК,
доколкото по делото са събрани категорични доказатества, че подсъдимата се
намира извън пределите на страната и местоживеенето й е неизвестно. По реда
на чл.25 ЗПП вр. чл.94, ал.1 т.8 НПК по
отношение на същата е допусната правна помощ. Служебният защитник на подс. В.-
адв. Др.М. обжалва с въззивна жалба присъдата на КнРС в осъдителните й
наказателни и гражданскичасти. Изтъкват се доводи са неправилна преценка на
доказателствения материал по делото и необоснованост на присъдата. Иска се
нейната отмяна и постановяване на нова, оправдателна присъда.
Пред КнОС повереникът на
частния тъжител- адв.А. П. пледира за потвърждаване на присъдата.
Служебният защитник на подсъдимата В.-
адв. Др.М. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна
проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след като прецени
доводите и становищата на страните, и при пределите на въззивната проверка,
установени от чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е
предявена от надлежна страни с право и интерес от търсената защита и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, а постановената присъда е обоснована и
законосъобразна по следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от
КнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие, проверен
и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд
задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин
всички обстоятелства от съществено
значение за правилното решаване на делото по същество. Въз основа на подробен
и пълен анализ на събраните доказателства КнРС е приел фактическа обстановка,
която изцяло се възприема от КОС.
Подсъдимата Н.Р.В. ***, като през
последните 8-9 години същата
живеела и работела в гр.Лондон, Великобритания, като се прибирала в страната
епизодично.
На 21.06.2019 г. В. ***, като била отседнала
при баща си– св.А., живущ ***.
В близост до посочения адрес тъжителят Б.
ползвал гараж. След обяда на посочената дата Б. пътувал от гр.София до
гр.Кюстендил с автомобил, управляван от св.Ц., който бил приятел на сина му.
Имали намерение да вземат автомобила, който бил паркиран в посочения гараж.
По-рано през деня В. била паркирала л.а. Опел
Зафира с рег.***, собственост на нейния баща, пред гаража, ползван от Б..
Пристигайки на място, Б. и Ц.
установили, че пред гаража е паркиран автомобил по начин, който не позволявал
да се излезе от него с намиращия се там автомобил. Б. започвал търси
евентуалния му собственик. Като не го открил, решил да потърси съдействие от
полицията за преместването му. В този момент се появила подс. В.. Същата,
подразнена от случващото се, се развикала на Б.. Същата отправила към него
думите „педераст“, „копеле“, „ще те подпаля“. Б. й обяснил, че автомобилът
неправилно е паркиран пред гаража му. Но В. продължила с агресивното си
поведение. Тогава Б. и Ц. напуснали мястото, с намерение да се върнат по-късно.
Като се върнали, автомобилът бил преместен. В. споделила с баща си за случилото
се.
След
случилото се Б. бил много разстроен.
Описаната фактическа обстановка се приема за установена от страна КнОС
въз основа на показанията на св. Ц.и А..
КнРС, както и КнОС обосновано е кредитирал пок. на очевидеца св. Ц., пред когото се е развила конкретната
случка, както и относно поредността на нанесената от страна на подсъдимата
обида. За начилието на такъв спор свидетелства и св.А., баща на подсъдимата,
уведомен от дъщеря си непосредствено сред случката без подробности.
Същевременно КнРС внимателно е преценил показанията на св. Ц.и обосновано е
оправдал подс. В. по част от обвинението-
затова, че същата е показла среден пръст на пострадалия, като е изложил
аргументирани изводи относно недоказаността на това действие.
При изготвянето на мотивите
си КнРС е обсъдил подробно доказателствения материал, обосновал е защо го
кредитира, като при тази си дейност не го е подложил на превратно тълкуване, нито пък
е игнорирал или изопачил част от него. КнРС е взел решенията си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, ръководейки се от закона и е положил максимални усилия
за събиране на пълния обем от доказателства, необходими за цялостно и
всестранно решаване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при
стриктно спазване на надлежния процесуален ред, гарантиращ тяхната процесуална
годност и възможността върху тях да изгради фактическите си и правни изводи. Първостепенният
съд в мотивите си се е позовал единствено на доказателствени средства, събрани
по надлежния процесуален ред. Вярната интерпретация на доказателствената
съвкупност е позволила на решаващия съд да достигне до верни логически изводи
относно фактите, имащи значение за обвинението.
В
заключение- при обсъждането на доказателствения материал КнРС стриктно е спазил процесуалните правила
и ясно е заявил на какви доказателствени средства дава вяра, в коя част и защо- в тази насока е спазил изискванията на
разп. на чл. 305, ал.3 НПК и не е допуснал нарушение на чл.14 НПК.
КнРС
е изложил и аргументирани доводи относно наличето на деяние по чл. 146, ал.1 НК
от обективна и субективна страна. Изложените съображения са пълни, точни и убедителни, почиващи върху правната
теория и практика и напълно се споделят от настоящата инстанция, респ. не
следва да се преповтарят. КнОС все пак намира за необходимо да подчертае
следното:
Несъмнено
отправените от страна на подс. В. към Г.Б. изрази имат обиден характер. Фактическият състав на престъплението по чл.146, ал.1 НК-
нанасяне на обида се осъществява чрез отправяне на думи или действия, унизителни за честта и
достойнството на лицето в негово присъствие. Извършителят на такова деяние изразява с думи личната си негативна оценка на лицето, по
отношение на което ги употребява, като пряката му цел е да засегне личната чест и достойнство на адресата
на обидата с цел да се въздейства пряко върху неговите вътреши чувства и
преживявания.
Доколкото предмет на
разпространената информация е субективно
мнение, за проверката му не съществува обективен критерий и е невъзможна
проверка относно истинността на обидния израз. КнОС счита, че в настоящия
случай, че отправените думи „педераст, копеле, ще те подпаля“ съдържат
съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за лично достойнство на
пострадалата и противоречат на добрите нрави.
Те съставляват негативна оценка за личността на пострадалия. Използаването
на посочените изразни средства и езикови форми, накърнява чувството за лична
чест и достойнство на пострадалия,
представлява отрицателна оценка и мнение за същото.
Деянието е извършено устно-
чрез отправяне на думи, отправени в присъствието на св. Ц.. Фактът на
узнаването на отправените думи е безспорен, доколкото Б. е присъствал на
момента на отправянето им и ги е възприел. Възприемането им е извършено пряко и
несъмнено. С оглед на последващите преживявания на пострадалия, същият се е
почувствал унизен с демонстрацията на липса на уважение към репутацията му и
доброто му име. Безспорно деянието е извършено умишлено, доколкото подсъдимата
е съзнавала обидния характер на употребените думи и съзнателно ги е употребила,
с цел да достигнат до адресата си, което е и сторено, и с намерението да
засегне честта и достойнството на пострадалия. Същата е действувала със съзнанието, че отправя обидни думи и че
обидата се възприема както от адресата, така и от намиращите се там свидетел.
Независимо от това тя, с ясното съзнание, че отправените думи са унизителни за
достойнството на пострадалия и че съществува възможност същите да са чути от
последния, е целяла те да се възприемат
от него и е направила всичко възможно за постигане на този негативна промяна на
обществената оценка за личността на пострадалия.
При определяне на наказанието КнРС
обосновано е счел, че спрямо подс. В. следва да се приложи разп. на чл.78а от НК. Тази разпоредба се прилага при едновременното наличие на определените в
същата предпоставки- за престъплението да се предвижда наказание ЛС до 3 години
или друго по- леко наказание, деецът да не е осъждан за престъпление от общ
характер и причинените имуществени вреди да са възстановени. В случая В. е била
осъждана за друго престъпление преди повече от 11 години, за което й института
на чл.78а от НК е бил приложен. Съгласно ППВС №7/04.11.1985г., т.4 на ППВС и
ППВС №2/2017 г. на ОСНК на ВС, т.7 и 8, наличието на предходно приложение на този
институт не е пречка за повторното му приложение при наличие на съответните
предпостаки, които в случая са налице. В този аспект разп. на чл.78а от НК
обосновано е приложена поради наличето на основанията, визирани в този текст и
същата правилно е била освободена от наказателна отговорност с
налагането на административно наказание „глоба” в полза на държава. Определянето
на размер над минималния, предвиден в закона- 1 500 лева в най- пълна
степен ще способства за постигане целите
на наказателната репресия.
КнОС счита, че присъденото
обезщетение в размер на 500 лева е несправедливо (тъй като е занижено), но
поради липса на жалба не намира основания за изменение на присъдата в
гражданската й част. Вследствие извършеното деяние въззиваемата страна Г.Б.
е понесъл неимуществени вреди, които несъменно следва
да бъдат репарирани. Безспорно в случая са налице елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като Б. като пострадал
несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност да търсят обезщетение за неимуществените вреди, причинени от
престъплението, респ. подсъдимата е длъжна да репарира виновно причинените му
вреди. Пострадалият тежко е изживял нанесената му от подсъдимата обида.
Почувствувал се е засегнат, унизен и ядосан. Страдал е, че е засегнато доброто
му име, лична чест и достойнство, още повече, че това поведение на подсъдимата
не е било инспирирано по никакъв начин от него и е извършено пред негов познат.
В този аспект определеното обезщетение е
справедливо, респ. не се налага намаляване на същото, с оглед на което и
присъдата в атакуваната й гражданска част се явява законосъобразна и следва да
бъде потвърдена.
В отхвърлителната гражданска част
присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.
Присъдата следва да се
потвърди в частта за разноските, доколкото разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК
правилно сторените по делото разноски са възложени на подс. В., както и в
частта за присъдената държавна такса за уважения граждански иск.
По
тези съображения и на осн. чл. 334 т.6
вр.чл338 НПК, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260003, постановена на 03.09.2020г. от Кюстендилския
районен съд по НЧХД № 1293/2019 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.