Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. к., 13.07.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на шестнадесети
юни две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1036 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК и иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД чрез процесуалния си
представител твърди, че по повод договор за мобилни услуги от 24.11.2015 г.,
сключен с мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД, ответникът Е.П.К. бил абонат на
дружеството-доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ******и титуляр по
предпочетения мобилен номер ******с избрана абонаментна програма Н.29.99 лв., с
уговорен срок на действие до 24.11.2017 г. С допълнително споразумение от
05.04.2016 г. отношенията по повод титулярния мобилен номер ******били новирани, като абонатът предпочел да ползва абонаментен
план Н.60.99 лева за срок на действие до 05.04.2018 г. Към посочения договор
бил сключен и лизингов договор от същата дата, като абонатът взел мобилно
устройство S.модел G.S7 E.32GB B.на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 46.99 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор. Въз основа на посочения договор ответникът ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под абонатен номер № ******. Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще
му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“ За потребените от абоната-ответник услуги за периода от
01.10.2016 г. до 31.01.2017 г. Т.ЕАД издало следните фактури с абонатен номер №
******: Фактура № ******/01.11.2016 г. за отчетения период на потребление
01.10.2016 г.- 31.10.2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 217.00 лева (с ДДС), от които 50.82 лева (без ДДС) за
месечен анобаментен план Н.60.9 9лева; 0.03 лева (без
ДДС) роуминг таксуване (общо); 46.99 лева - дължима
лизингова вноска. Дължимата сума била платима в срок 16.11.2016 г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера. Фактура № ******/01.12.2016 г. за отчетения период на потребление
01.11.2016 г.- 30.11.2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 107.97 лева (с ДДС), от които 50.82 лева (без ДДС) за
месечен анобаментен план Н.60.99 лева, и 46.99 лева -
дължима лизингова вноска. Дължимата сума била платима в срок 16.12.2016 г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на
обща стойност 241.32 лева, фактурирани за два последователни отчетни месеца -
за месец 10/2016 г. и за месец 11/2016 г. Към всяка от фактурите имало
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните
номера. С Кредитно известие № ******/01.01.2017 г. за
извършена корекция по дълга била сторинирана сумата в
размер на – 21.64 лева (с ДДС) за върнати на абоната пропорционално начислени
при сключване на абонаментите такси, начислена била дължимата лизингова вноска
в размер на 46.99 лева и бил отразен незаплатения баланс в размер на 215.97
лева, за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане
възлизало на сума в размер на 241.32 лева. Поради неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на стойност 241.32 лева, на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Т.ЕАД
прекратило едностранно индивидуалните договори на Е.П.К. за ползваните
абонаменти и е издало по абонатен номер № ******на дата 01.02.2017 г. крайна
фактура № ******с начислена обща сума за плащане в размер на 1742.24 лева. В
издадената крайна фактура била фактурирана цената, дължима се за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план, в размер на
704.85 лева и била включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните отчетни периоди в размер на 241.32 лева. Поради
прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната
устройство марка SAMUNG модел G.S7 E.32GB B.били обявени за предсрочно
изискуеми. Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за
мобилен номер ******, „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД.“ При сключване на процесния
договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 1-во число
от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните фактури
срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да
заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг („Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“), били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими
след месец 02/2017 г., когато била издадена крайната фактура № ******/01.02.2017
г., съгласно уговорения погасителен план, както следва: За устройство S.модел G.S7
E.32GB Black, взето във връзка с мобилен номер ******, се дължала цената в
размер на 704.85 лева (седемстотин и четири лева и осемдесет и пет стотинки)
след месец 02/2017 г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно
изискуемите лизигови вноски, бил от м.02/2017 г. до
м.03/2018 г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „Т.Б.“ ЕАД, Е.П.К. се съгласил и приел общите условия на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
общите условия, Т.ЕАД имало право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Т.цени по начин и в срокове
за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги обусловило правото на Т.ЕАД (чл.75 от ОУ) да прекрати едностранно
индивидуалния договор на Е.П.К. „При неспазване на което и да е задължение по
част ХІІІ от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, Т.има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи
условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният
договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на
договора за предоставяне на мобилни услуга. В чл. 20 от Общите условия било
посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика
по цени, съгласно действащата ценова листа на Т.ЕАД. Съгласно чл. 23, б)
месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен
индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на мрежата и се
предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването
на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на
всякакви допълнителни (извънредни) разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва
за всеки ден закъснение. В конкретният случай ответникът Е.П.К. подписал
договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер ******и не
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените
услуги, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени били фактури и в
срок не ги заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността
си. Представените фактури сами по себе си не били са основание за плащане, но
длъжникът-ответник сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, задължил се да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно
уговорения погасителен план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Ищецът
подал заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд к. и по образуваното ЧГрД № 263/2019 г. била издадена заповед за изпълнение за
исковите суми. Длъжникът бил уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
да признае за установено, че Е.П.К. дължи
на „Т.Б.“ ЕАД сумата от 241.32 лева
(двеста четиридесет и един лева и тридесет и две стотинки), представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ******за периода от
01.10.2016 г. до 31.01.2017г., ВЕДНО със законната лихва, считано от подаване
на заявление по чл. 410 от ГПК –
22.02.2019 г. до окончателното плащане, за която сума е била издадена
Заповед № 162 от 26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ЧГрД № 263/2019 г. по описа на КрлРС;
да осъди Е.П.К. да заплати на „Т.Б.“ ЕАД
сумата от 704.85 лева (седемстотин и четири лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м. 02/2017 г. до м.
03/2018 г. по Договор за лизинг от 05.04.2016 г. за устройство S.модел G.S7 E.32GB
B.мобилен номер ******с абонатен номер №******.
Претендира за
разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът Д.Е.С.,
чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска.
Сочи, че от
описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се
базирали, се твърдяло, че с ответника са в договорни отношения по два договора,
а именно: По договор за мобилни услуги от 24.11.2015 г., новиран
с допълнително споразумение от 05.04.2016 г., като с последното бил сключен и
договор за мобилно устройство, което ще се изплаща на месечни вноски. Ищецът
твърдял, че издал две фактури от 01.11.2016 г. и от 01.12.2016 г., които
ответникът не заплатил в срок. Твърдял, че с кредитно известие от 01.01.2017 г. била извършена корекция на задължението на
ответника и то било намалено на сумата от 241.32 лева поради неизпълнение на
задълженията по договорите от страна на ответника, ищецът считайки, че е в
правото си, прекратил едностранно същите и е издал крайна фактура от 01.02.2017
г., като била начислил обща сума от 1724.24 лева. Твърдял, че в тази сума са
включени дължими от ответника оставащи неизплатени лизингови вноски, съгласно
уговорен погасителен план в размер на 704.85 лева, както и била включена сумата
за потребление на мобилни услуги от предходни отчетни периоди в размер на
241.32 лева. Нататък в исковата молба ищецът цитирал разпоредби от общите
условия. Счита, че дори и да било налице задължение от страна на ответника, то
същото от така представените по делото писмени доказателства възлиза на сумата
от сбора на 704.85 лева по оставащите лизингови вноски и начислената сума за
предходен отчетен период от 241.32 лева или общо сума в размер на 946.17лева. Разликата
над тази сума било неясно от къде идва и защо се претендира. Оспорва иска
изцяло – по основание и размер.
От
събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че между страните са възникнали облигационни правоотношения
по повод сключен между тях договор за мобилни услуги от 24.11.2015 г. за предоставяне
на далекосъобщителна услуга, установено с представен по делото, както и това,
че ответникът бил абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги с клиентски
номер ******и титуляр по предпочетения мобилен номер *****с избрана абонаментна
програма Н.29.99 лева, с уговорен срок на действие до 24.11.2017 г. С
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, сключено на 05.04.2016
г. абонатът предпочел да ползва абонаментен план Н.60.99 лева за срок на
действие до 05.04.2018 г.
На
същата дата – 05.04.2016 г. страните сключили и договор за лизинг, по силата на
който ответникът-абонат взел мобилно устройство S.модел G.S7 E.32GB B.на
изплащане като страните се уговорили стойността му да бъде изплатена на 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 46.99 лева, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.
Не
се спори, че въз основа на сключените
договори, абонатът ползвал услугите та ищеца, като потреблението на мобилни
услуги било заведено под абонатен номер ******.
По
делото е представена фактура № ****** от 01.11.2016 г. за отчетен период на
потребление 01.10.2016 г.- 31.10.2016 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 217.00 лева (с ДДС), от които 50.82
лева (без ДДС) за месечен абонаментен план Н.60.99 лева; 0.03 лева (без ДДС) роуминг таксуване (общо); 46.99 лева - дължима лизингова
вноска. Посочен е падеж на плащане на задължението по фактурата – 16.11.2016 г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера.
По
делото е представена фактура № ****** от 01.12.2016 г. за отчетен период на
потребление 01.11.2016 г.- 30.11.2016 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 107.97 лева (с ДДС), от които 50.82
лева (без ДДС) за месечен абонаментен план Н.60.99 лева, и 46.99 лева - дължима
лизингова вноска. Посочен е падеж на плащане на задължението по фактурата –
16.12.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера.
Представено
е кредитно известие кредитно известие № ******от 01.01.2017
г., с което е извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на – 21.64 лева (с ДДС) за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонаментите такси, начислена била дължимата
лизингова вноска в размер на 46.99 лева и е отразен незаплатения баланс в
размер на 215.97 лева, за предходните два отчетни периода, като е посочено
крайно задължение на абоната в размер на 241.32 лева.
Не
се спори, че поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 241.32
лева, ищецът, на основание чл.75, вр. с чл. 19б б. в
от ОУ прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Е.П.К. за
ползваните абонаменти и е издало по абонатен номер № ******на дата 01.02.2017
г. крайна фактура № ******с начислена обща сума за плащане в размер на 1742.24
лева. В издадената крайна фактура е посочена цената, дължима за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план, в размер на
704.85 лева и включена сумата за потребените мобилни
услуги от предходните отчетни периоди в размер на 241.32 лева.
Не
се спори, че съгласно установеното в т.12,
ал.2 от общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните
вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство SAMUNG модел G.S7 E.32GB
B.са били обявени за предсрочно изискуеми, поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги
Съгласно
чл.3 (2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер *****, месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и общите условия на „Т.Б.“ ЕАД.
Посочена е предпочетена дата на издаване на фактурата – 1-во число от месеца.
Не
се спори, че за предсрочно дължими са обявени месечните лизингови вноски, дължими
след месец 02.2017 г., когато е издадена крайната фактура № ******от 01.02.2017
г., съгласно уговорения погасителен план, както следва: за устройство S.модел G.S7
E.32GB Black, взето във връзка с мобилен номер *****- в размер на 704.85 лева
(седемстотин и четири лева и осемдесет и пет стотинки) след месец 01/2017 г.
Съответно периодът, за който уговорените лизингови вноски са били обявени за
предсрочно изискуеми е от м.01.2017 г. до м.03.2018 г.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Видно
от представения договор за мобилни услуги, между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на
абоната телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на
договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания
за договор, сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са
приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
С
договорите се установява, че ответникът се е задължил да заплаща месечна
абонамента такса за ползваните далекосъобщителни услуги, както и стойността на
ползваните далекосъобщителни услуги. Размерът на претенцията от 241.32 лева се
установява от представените и неоспорени фактури, включваща абонаментни такси и
роуминг таксуване.
При това положение и при липса на представени
доказателства за плащане, искът за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 241.32 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № ******за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2017 г. се явява
основателен и доказан в пълния си предявен размер и съдът го уважава.
Като
основателен и доказан в пълния предявен размер, следва да се уважи и предявения
осъдителен иск за неплатени лизингови вноски в размер на 704.85 лева по договор
за лизинг от 05.04.2016 г. С договора за лизинг ищецът е предоставил на
ответника мобилен апарат, като с положения си подпис абонатът е декларирал, че
му е предадена годна за употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на
съответните технически характеристики. С договора тази вещ е предоставена за
ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски
по описания в договора погасителен план, които е следвало да се заплащат. Установено
е, че ищецът е упражнил правото си, установено с общите условия да обяви
задължението за предсрочно изискуемо поради неплащане на месечните вноски на
уговорения падеж. В тежест на ответника е да установи факта на плащане.
Доказателства в тази насока ответникът не е представил и не твърди да е платил.
Не са ангажирани и доказателства за връщане на вещта. Именно предвид
неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг, на основание чл. 12 ал.
2 от ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за изплащане на устройството
са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер. Дори да не бяха
обявени за предсрочно изискуеми, договорът от 05.04.2016 г. е бил сключен за
срок от 23 месеца, а заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 25.02.2019 г.,
след изтичате падежа на последната вноска по договора за лизинг. По тези
съображения, цялата дължима сума по договора за лизинг, която е останала
неплатена се явява дължима и искът следва да се уважи в пълния предявен размер.
Спор по размера на лизинговите вноски няма, същите са уговорени с договор,
който съдържа подробен погасителен план. В него е посочена последна погасителна
вноска на 05.03.2018 г. Всяка от вноските е в размер на 46.99 лева с ДДС и се
претендират тази от м. януари 2017 година или 15 вноски по 46.99 лева, в общ
размер на 704.85 лева.
Неотносимо се явява
възражението на длъжника за недължимост на суми над
размера от 946.17 лева. Ищецът претендира общо тази сума като сбор от дължимата
стойност на предоставените услуги и дължимата стойност на незаплатените
лизингови вноски. фактът, че е издал фактура за по-голяма стойност е ирелевантен, доколкото разликата в стойностите не е претендирана нито в настоящия процес, нито в заповедното
производство. за прецизност следва да се отбележи, че от ответника фактура от
01.02.2017 г. се установява от къде идва разликата – на ответника е била
начислена неустойка в размер на 796.07 лева, която обаче не е предмет на
настоящия иск.
По
изложеното, искът следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.
ОТНОСНО
разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят
сторените в настоящото производство деловодни разноски, както следва: държавна
такса в размер на 75.00 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева и
възнаграждение на особен представител в размер на 150 лева или разноски в общ
размер на 405.00 лева.
Направено е
искане от ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и с
оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските
по издадената заповед за изпълнение. В конкретния случай разноските по
заповедното производство следва да бъдат редуцирани, тай като не цялата
претенция по това производство е предявена пред настоящия съд. Ищецът е доказал
разноски в заповедното производство в размер на 210.74 лева, съобразно с
предявената и уважена по исков ред претенция му се следват разноски в размер на
44.74 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено, че Е.П.К. с ЕГН ********** с адрес: *** дължи на „Т.Б.“ ЕАД, , ЕИК *****със
седалище и адрес управление:***, Б.П.С., сграда 6, законен представител: Д.К.К., заедно с М.С., сумата от 241.32 лева (двеста
четиридесет и един лева и тридесет и две стотинки), представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ******за периода от 01.10.2016 г.
до 31.01.2017г., ВЕДНО със законната лихва, считано от подаване на заявление по
чл. 410 от ГПК – 22.02.2019 г. до
окончателното плащане, за която сума е била издадена Заповед № 162 от
26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 263/2019 г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, Е.П.К. с ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, , ЕИК *****със седалище и адрес управление:***, Б.П.С.,
сграда 6, законен представител: Д.К.К., заедно с М.С.
сумата от 704.85 лева (седемстотин и четири лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м. 02/2017 г. до м.
03/2018 г. по Договор за лизинг от 05.04.2016 г. за устройство S.модел G.S7 E.32GB
B.мобилен номер ******с абонатен номер №******.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Е.П.К. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, , ЕИК *****със
седалище и адрес управление:***, Б.П.С., сграда 6, законен представител: Д.К.К., заедно с М.С. сумата от 44.74 лева (четиридесет и
четири лева седемдесет и четири стотинки), представляваща направени разноски по
ЧГрД № 263/2019 г. по описа на КрлРС
и сумата 405.00 (петстотин петдесет и пет) лева, разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.