Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260033
22.10.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско
отделение на тридесети септември, две
хиляди и двадесета година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария
Маринова
Секретар: В.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 194 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. 194/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивна жалба на „ДЖИ ВИ СИ КОМОДИТИС ИНК", подадена чрез адв. М.П.,
против решение № 1533 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 806/2016 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените от
дружеството искове по чл. 45 ЗЗД : - против „ВИСТАМАР" ООД за заплащане на
сумата от 111 944,97 USD, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от незаконно задържане на моторен кораб „Катя” на пристанище
Констанца, Румъния, за периода от 17.11.2015 год. до 11.12.2015 год., а именно:
а) 18 450 щатски долара пропуснати ползи (неполучения наем за периода от
17.11.2015 до 02.12.2015 и 50% от неполучения наем за периода от 03.12.2015 до
11.12.2015г по договор за беърбоут чартър на м/к „Катя" от 12.11.2015
год.; б) 93 494,97 щатски долара загуби (разходи за м/к „Катя" в Констанца
в периода от 17.11.2015 до 11.12.2015), включващи: -67 773 щатски долара дневни
разходи съгласно договор за корабен мениджмънт от 12.11.2015 (100% от разходите
за периода от 17.11.2015 до 02.12.2015 и 50% за периода от 03.12.2015 до 11.12.2015);
-10 024,27 щатски долара разходи за гориво (100% от разходите на за периода от
17.11.2015 до 02.12.2015 и 50% за периода от 03.12.2015 до 11.12.2015); -13
745,25 щатски долара дисбурсментски разходи в пристанище Констанца (100% от
разходите в периода за периода от 17.11.2015 до 02.12.2015 и 50% за периода от
03.12.2015 до 11.12.2015);-1 641,67 щатски долара разходи за адвокатска защита
в обезпечителното производство пред компетентните румънски съдилища (50% от
всички разходи); - 310,78 щатски долара договорна лихва за периода от
08.12.2015 до 25.03.2016 върху сумата от 15 000 евро, предоставени като
гаранция с цел замяна на ареста на м/к „Катя', ведно със законната лихва върху
сумата от 111 944,97 щатски долара от датата на предявяването на иска /до окончателното
й изплащане; - против „СЕНИ" ЕООД
за заплащане на сумата от 26 822,32 USD, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от незаконно задържане на моторен кораб „Катя” на
пристанище Констанца, Румъния, за периода от 17.11.2015 год. до 11.12.2015
год., а именно: а) 4 050 щатски долара пропуснати ползи (50% от неполучения
наем за периода от 02.02.2015 до 12.12.2015, по договор за беърбоут чартър на
м/к „Катя" от 12.11.2015); б) 22 772,32 щатски долара загуби (разходи за
м/к „Катя" в Констанца в периода от 02.12.2015 до 11.12.2015, включващи:
-14 877 щатски долара дневни разходи съгласно договор за корабен мениджмънт от
12.11.2015 (50% за периода от 02.02.2015 до 12.12.2015); - 2 200,44 щатски
долара разходи за гориво (50% от разходите за периода от 02.02.2015 до
12.12.2015); - 3 017,25 щатски долара дисбурсментски разходи в пристанище
Констанца (50% от разходите за периода от 02.02.2015 до 12.12.2015); - 1 641,68
щатски долара разходи за адвокатска защита в обезпечителното производство пред
компетентните румънски съдилища (50% от всички разходи); - 1 035,95 щатски
долара договорна лихва за периода от 08.12.2015 до 25.03.2016 върху сумата от
50 000 евро, предоставени като гаранция с цел замяна на ареста на м/к
„Катя", ведно със законната лихва върху сумата от 26 822,32 щатски долара
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане; и ищецът е
осъден за заплати на ответниците сторените от тях разноски по делото, съответно
на „ВИСТАМАР" - 8 415 лева. и
на СЕНИ" ЕООД - 2 800 лева.
Въззивникът
е настоявал, че решението на окръжния съд е неправилно по изложени съображения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила,
за постановяването му в противоречие с материалния закон и за
необоснованост, като е молил за отмяната му и за уважаване на исковете с
присъждане на сторените по делото разноски. Оплакванията са, че въпреки
събраните от първата инстанция доказателства, изясняващи спора от фактическа
страна, съдът неправилно ценил част от доказателствата, стеснил предмета на
съдебна проверка и достигнал до неправилни и необосновани изводи както относно
фактите, така и по прилагането на закона. Съдът неправилно ценил част от
доказателствата, като в противоречие с процесуалните правила и смесвайки
въпроса за истинността на документа с този за представителната власт на лицето,
подписало се за „Юнитрейд Инвестмънт Лимитид“, изключил протокола за прихващане
от 03.05.2016 г. от доказателствата по делото. Отказал да кредитира договорите
за заем между ищеца и третите лица, смесвайки въпроса за истинността им
(неоспорена от ответниците) и този за реалното им изпълнение, както и поради
липсата на регистрация на заемодателите съгласно Наредба № 27/2014 на БНБ. При
вярна правна квалификация на исковете и вярно очертан фактически състав на
непозволеното увреждане, съдът стеснил предмета на съдебна проверка до
преценката за добросъвестност на ответниците само в момента на отправеното
искане за допускане на обезпечението и така неправилно приел, че същите са
добросъвестни при упражняването на процесуалните си права. Съдът не обсъдил и
доказателствата относно претърпените от ищеца вреди, като се ограничил
единствено до обсъждане на възраженията на ответниците за немореходност на
кораба в процесния период.
Въззиваемият
„СЕНИ“ ЕООД, чрез адв. Н., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който
е оспорил същата и по подробни съображения за нейната неоснователност и за
правилността на обжалваното решение е молил за потвърждаване на последното.
Възиваемият
„Вистамар“ ООД, чрез адв. Я., също е подал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по изложени съображения по всяко от оплакванията на
въззивника и такива за правилността на решението на окръжния съд, е молил за
потвърждаването му и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от
страните, чрез своя процесуален представител, е поддържала съответно въззивната
жалба и отговора и е настоявала за присъждане на разноските. В предоставения им
от съда срок, ищецът „ДЖИ ВИ СИ КОМОДИТИС ИНК" чрез адв. П. и „Вистамар“ ЕООД чрез адв. Я., са представили писмени
бележки, в които са развили съображенията си по съществото на спора.
Предявените
пред окръжния съд от ДЖИ ВИ СИ КОМОДИТИС ИНК" (GVC Comodities Inc) -
дружество, регистрирано съгласно законите на Република Маршалови острови против „ВИСТАМАР" ООД и против „СЕНИ"
ЕООД осъдителни искове са по чл. 3 ГПК вр. чл.
45 от
ЗЗД и чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за вреди, причинени
на ищеца от непозволено увреждане, вследствие
на поискано, допуснато и поддържано искане за обезпечаване на бъдещ
иск от ищеца „Вистамар“ООД, при последващо встъпване в производството на
ответника „Сени“ООД, при злоупотреба с процесуални права.
Ищецът е претендирал, както следва: - от ответника „ВИСТАМАР" ООД - обезщетение за имуществени вреди в размер на
111 944,97 щатски долара, представляващи, причинени от незаконно задържане на
моторен кораб „Катя” на пристанище Констанца, Румъния, за периода от 17.11.2015
год. до 11.12.2015 год., а именно: а) 18 450 щатски долара пропуснати ползи
(неполучения наем за периода от 17.11.2015 до 02.12.2015 и 50% от неполучения
наем за периода от 03.12.2015 до 11.12.2015г по договор за беърбоут чартър на
м/к „Катя" от 12.11.2015 год.; б) 93 494,97 щатски долара загуби (разходи
за м/к „Катя" в Констанца в периода от 17.11.2015 до 11.12.2015),
включващи: -67 773 щатски долара дневни разходи съгласно договор за корабен
мениджмънт от 12.11.2015 (100% от разходите за периода от 17.11.2015 до
02.12.2015 и 50% за периода от 03.12.2015 до 11.12.2015); -10 024,27 щатски
долара разходи за гориво (100% от разходите на за периода от 17.11.2015 до
02.12.2015 и 50% за периода от 03.12.2015 до 11.12.2015); -13 745,25 щатски
долара дисбурсментски разходи в пристанище Констанца (100% от разходите в
периода за периода от 17.11.2015 до 02.12.2015 и 50% за периода от 03.12.2015
до 11.12.2015);-1 641,67 щатски долара разходи за адвокатска защита в
обезпечителното производство пред компетентните румънски съдилища (50% от
всички разходи); - 310,78 щатски долара договорна лихва за периода от
08.12.2015 до 25.03.2016 върху сумата от 15 000 евро, предоставени като
гаранция с цел замяна на ареста на м/к „Катя', ведно със законната лихва върху
сумата от 111 944,97 щатски долара от датата на предявяването на иска /до
окончателното й изплащане; - от ответника
„СЕНИ" обезщетение за имуществени вреди в размер на 26 822,32 щатски
долара, представляващи, причинени от незаконно задържане на моторен кораб
„Катя” на пристанище Констанца, Румъния, за периода от 17.11.2015 год. до
11.12.2015 год., а именно: а) 4 050 щатски долара пропуснати ползи (50% от
неполучения наем за периода от 02.02.2015 до 12.12.2015, по договор за беърбоут
чартър на м/к „Катя" от 12.11.2015); б) 22 772,32 щатски долара загуби (разходи
за м/к „Катя" в Констанца в периода от 02.12.2015 до 11.12.2015,
включващи: -14 877 щатски долара дневни разходи съгласно договор за корабен
мениджмънт от 12.11.2015 (50% за периода от 02.02.2015 до 12.12.2015); - 2
200,44 щатски долара разходи за гориво (50% от разходите за периода от
02.02.2015 до 12.12.2015); - 3 017,25 щатски долара дисбурсментски разходи в
пристанище Констанца (50% от разходите за периода от 02.02.2015 до 12.12.2015);
- 1 641,68 щатски долара разходи за адвокатска защита в обезпечителното
производство пред компетентните румънски съдилища (50% от всички разходи); - 1
035,95 щатски долара договорна лихва за периода от 08.12.2015 до 25.03.2016
върху сумата от 50 000 евро, предоставени като гаранция с цел замяна на ареста
на м/к „Катя", ведно със законната лихва върху сумата от 26 822,32 щатски
долара считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Твърдял е в исковата си молба, че е собственик на м/к „Катя”, плаващ под
флага на Того, регистриран като корабособственик в корабния регистър на Того. На 12.11.2015г. като корабособственик сключил
с „Юнитрейд Инвестмънт Лимитед”, Маршалови острови като чартьор договор за
беърбоут чартър на кораба за срок от 14.11.2015г. до 07.06.2020г. с определена
месечна наемна цена в размер от 27 000 щ.д. „Юнитрейд
Инвестмънт Лимитед” е сключило с „Астромар” ООД
договор за менажиране на кораба с договорено възнаграждение за корабния
мениджър в размер на 7 500 щ.д. месечно. На
13.11.2015г. корабът е пристигнал в пристанище Констанца, където е било
извършено предаването му на чартьора. На
17.11.2015г. е подадено до пристанището заявление за отплаване на кораба, което
е било отказано, като е връчен акт за задържане от 14.11.2015г., издаден от
капитана на пристанище Констанца по искане на първия ответник. На 18.11.2015г. първият ответник е подал
молба до Окръжен съд Констанца за обезпечителен арест на кораба като
обезпечение на бъдещия му иск против „Индивидуъл Технолоджи СА”-дружество,
което е бивш собственик на кораба. На
18.11.2015г. съдът по дело № 7345/118/2015г.
е допуснал предварителен арест на кораба до окончателното му произнасяне по
молбата. С допълнителна молба по делото „Вистамар” ООД е конституирало като ответници по делото
„Шипинг Лоджистик СА”-дружество, бивш беърбоат чартьор на кораба/както и
дружество, длъжник по облигационните отношения, предмет на бъдещия иск на
„Вистамар” ООД, чието обезпечение се претендира чрез
ареста на кораба/, както и „Джи Ви Си Комодитис Инк” като настоящ собственик. На 02.12.2015г. „Сени” ООД е встъпило като
страна по същото дело против тримата ответници с искане корабът да бъде
арестуван и като обезпечение на негов бъдещ иск против „Шипинг Лоджистик СА”, „Индивидуал Технолоджи С.А.” и „Джи Ви Си Комодитис Инк”. С определение № 759/03.12.2015г.
съдът по дело №7345/118/2015г. е допуснал безсрочен арест на кораба като
обезпечение на бъдещите искове на „Вистамар” ООД
и „Сени” ЕООД само против
„Шипинг Лоджистик СА”. На 08.12.2015г. „Джи Ви Си Комодитис Инк” е внесло
банкова гаранция в размер на 15 000 евро за „Вистамар” ООД и в размер на 50 000 евро за „Сени” ЕООД с цел замяна на обезпечителната мярка. С определение № 797/11.12.2015г.
съдът по дело № 7345/118/2015г. е
допуснал замяна на ареста на кораба с представените от ищеца банкови гаранции и
същата вечер корабът е отплавал от Констанца. С
определение от 07.03.2016г. Апелативният
съд в Констанца е отменил изцяло като назаконосъобразен ареста на кораба /прието е, че доколкото след 14.11.2015г.,
т.е. и към момента на подаване на молбата пред съда за допускане на
обезпечение, корабът не е в експлоатация от „Шипинг Лоджистик СА”-дружество,
бивш беърбоат чартьор на кораба/действието на неговия договор е прекратено/ и
длъжник по облигационните отношения, то и арестът
на кораба /като ограничаване на експлоатацията му/,
който има нов собственик, както и нов беърбоат чартьор, който експлоатира
кораба, не може да послужи като обезпечение на бъдещите искове против „Шипинг Лоджистик СА”, който вече не го
експлоатира. С молба от 02.03.2017г., ищецът е уточнил, че в посоченото обезпечителното производство
ответниците са злоупотребили с процесуалните си права, тъй като делото е било
водено с ясното съзнание, че м/к „Катя” е собственост на ищеца, срещу когото те
нямат никакви претенции, и с едниствената цел ищецът да бъде склонен да погаси
чуждо задължение, за да избегне по-големите вреди от ареста на кораба. Ответниците
знаели, че към момента на подаване на молбата от
14.11.2015г. до пристанището в Констанца и към момента на подаване на молбата
до съда на 18.11.2015г. и съответно към 02.12.2015г., че корабът има нов
собственик и нов беърбоут чартьор,
съответно, че не се експлоатира вече от техния длъжник „Шипинг Лоджистик СА” и
съответно, че не може неговият арест да служи като обезпечение на исковете им – знание - изведено от кореспонденция, водена от „Вистамар” ООД чрез
неговия адвокат Сам Джоунс и адресирана до ищеца, за периода от 13.10.15г. до
17.10.15г., с предупреждение, че ще арестува кораба в Констанца, както и последваща
кореспонденция между мениджъра на кораба „Астромар” ООД и „Вистамар” ООД – на
19.10.15г. с информация, че корабът е собственост на ищеца с предложение за
гаранция в замяна на вдигане на ареста, което довело до допълнителното
конституиране на ищеца като ответник в обезпечителното производство, след като било
узнато, че той е новия собственик на кораба и с единствена цел да
се удължи ареста. На
25.11.2015 год. ищецът и наемателят
на кораба „Юнитрейд Инвестмънт Лимитед"
поискали от първия ответник незабавен отказ от ареста с предупреждение за търпяните вреди, на което той не реагирал. За втория
ответник е посочено, че той също не е могъл да не знае за промяната в
собствеността на кораба, тъй като и двамата ответници са били представлявани
пред ОС-Констанца от един и същ процесуален представител, а освен това, в
молбата на втория ответник от 02.12.15г. като бъдещи ответници, освен бившия
собственик на кораба, са били посочени бившия му наемател и ищеца по настоящото
дело.
В резултат
на неправомерния арест на кораба от 17.11.2015 г. до 11.12.2015 год. ищецът, като корабособственик, бил поставен в невъзможност да
изпълнява основното си задължение по договора - да
предостави кораба на абсолютно разположение на наемателя
за търговска експлоатация, което довело до
ангажиране на отговорността му към него - заплащане на
разноските за кораба за
периода на ареста и неполучен наем за
същия период, съгласно договорките в сключените на 04.12.2015 г. и на 04.01.2016 г. допълнителни споразумения № 1 и №2 към
договора за беърбоут
чартър от 12.11.2015 г. и приложение №1 към анекс №2, като отделно
претърпял и загуби от сторените разноски за адвокатска защита в
обезпечителното производство в Румъния и в размер на
платените лихви по договорите за парични заеми, необходими му за заплащане на
гаранцията за освобождаване на кораба. В хода на производството е посочил, че
окончателните отношения с наемателя му са били уредени чрез прихващане с
протокол от 03.05.2016 г.
Ответникът „ВИСТАМАР" ООД е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил същата и по
съображения за добросъвестност на дружеството и липсата на злоупотреба с
процесуални права е молил за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Настоявал
е, че като кредитор по договори за доставки на оборудване на кораба е упражнил
процесуалното си право да обезпечи бъдещия си морски иск чрез ареста на кораба,
като при добросъвестна проверка преди издаването на акта за ареста от
14.11.2015 г. е установил, че корабът е
собственост на „Индивидуал Технолоджи С.А.” и с вписан подчартьор „Шипинг
Лоджистик СА”. Заличаването
от корабния регистър на Пристанище Варна на договора за беърбоут чартър на предишния
корабособственик е станало едва на
17.11.2015 год, което вписване съгл.
чл. 43 от КТМ е релевантно за узнаването му в качеството на трето лице. Оспорил
е и наличието на претърпени вреди от ищеца, както и връзката на твърдяните такива
с ареста на кораба по съображения, че ищецът сам се задължил да обезщети
наемателя си, че поради немореходност на кораба към датата на ареста той не е
могъл да извършва дейност, както и поради липса на действително извършване на
разходи - прихванати с насрещни задължения на наемателя едва в хода на производството
с протокола за прихващане от 03.05.2016 г. Настоявал е за относителна
недействителност на сделката по продажбата на кораба от 13.11.2015
год. и за недобросъвестност на ищеца, включително и поради
свързаността му с дружествата - предишен собственик, мениджър, наемател и за
извършване на прехвърлянето единствено, за да се осуети евентуален арест заради
натрупаните задължения за доставки на кораба. Оспорил е твърденията на ищеца за
периода на разменената електронна кореспонденция с адвоката Сам Джонс. Оспорил
е и договорите за заем и протокола за прихващане.
Ответникът „СЕНИ” ЕООД е оспорил исковете и по съображения за липсата на
злоупотреба с процесуални права, евентуално – по такива за липсата на претърпени вреди и
за връзката им с ареста на кораба, е
молил за отхвърлянето им и за присъждане на разноски. Навел е довод за
недопустимост на иска, доколкото ищецът не се легитимирал като собстевник на
кораба и с оглед оспорения акт за продажба. Изложил е съображения, че е
кредитор на подчартъора „Шипинг Лоджистик СА” по договори за доставки на кораба и че при добросъвестно упражняване на
процесуалните си права, се е присъединил във вече заведеното от първия ответник
обезпечително производство, поради което и не е причинил задържането на кораба
и претендираните от това вреди. Не е участвал в кореспонденция с ищеца, не е бил
уведомен за промяната на собствеността на кораба и на чартъора, нито е знаел за
условията на продажбата. Задържането на кораба е станало преди вписването на собствеността
и чартирането на кораба в корабния регистър, поради което самото задържане на
кораба от първия ответник също е било добросъвестно. От период преди
задържането, корабът е бил без съответните документи, даващи му право да плава
и да бъде експлоатиран, поради което не са настъпили вреди от невъзможността да
бъде използван. Направил е възражение за съпричиняване, доколкото ищецът е
можел да ограничи вредите като внесе гаранцията по-рано. Настоявал е, че
приобретателят на кораба и продавачът, както и чартьорите и подчартьорите са
свързани лица, чиито действия са със знанието и с цел да увредят кредиторите си
като ги лишат от единственото налично обезпечение на вземанията им, които макар
да не са срещу корабособственика, а срещу чартьора, могат да бъдат обезпечавани
със задържането на кораба. Вреди не са възникнали за ищеца, като той не е
извършил разходите и плащанията, а сам е преценил да сключи допълнителните
споразумения, за да обезщети наемателя си чрез прихващане в хода на
производството. Оспорил е протокола за
прихващане и договорите за заем.
Варненският апелативен съд
като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
Доколкото допустимостта на иска се
извежда от твърденията на ищеца, а той е поддържал да е претърпял вреди в
качеството му на собственик на арестувания кораб, то исковете са допустими и
постановеното по същите решение също е допустимо. Затова оплакването на
въззиваемия „Сени“ ЕООД за липсата на процесуална легитимация на ищеца, поради
недоказаност на твърдението му за в тази
насока са неоснователни.
По правилността на решението, с оглед оплакванията във
въззивната жалба и след съобразяване на доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Корабът
„Батя" е бил собственост на дружество „Индивидуъл Технолоджи С.А.“
Маршалови острови, плавал е под български флаг и е бил с вписан в българския
корабен регистър на корабите, наети на
беърбоут чартър, договор за беърбоут чартър с „Булминерал“ ООД с период на
наемане от 06.01.2012 г. до 06.01.2017г. и подбеърбоут чартър с „Шипинг
Лоджистик С.А." за срок от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г.
Корабът
е бил заличен от българския регистър на 17.11.2015 год. по молба на
корабособственика във връзка с прекратяване на договора за беърбоут чартър с
„Булминерал“ ООД и продажба на кораба, съгласно удостоверение на Дирекция
„Морска администрация – Варна“ от 09.12.2015 г. Според същото удостоверение, от
11.01.2012 г. мениджър на кораба е било дружеството
„Неавиборн“ ООД а от 13.05.2013 г. – „ВМ Интернешънъл“ ЕООД.
Видно от
акт за продажба от 12.11.2015 г., корабособственикът „Индивидуъл
Технолоджи С.А.“,
представляван от директора Дмитрий Сергеевич Крейс, чрез пълномощника си Даниел
Стефанов е прехвърлил100% от дяловете от кораба на приобретателя „Джи Ви Си
Комодитис Инк” – ищец по иска. Съгласно
непрекъснатия документален
запис за историята на Кораба „Батя“, издаден от Корабният
регистър на остров Ман, от 13.11.2015
год. корабът е върнат от беърбоут чартър в
България. Издадено е и временно
свидетелство, за временна регистрация
на кораб с име Катя, предишно име Батя, с ИМО
8000836 от 13.11.2015 год., в което като
собственик е посочен ищеца „Джи Ви Си
Комодис Ко“, на 100 %, под флага на Република Того. На 12.11.2015 г. новият корабособственик „Джи Ви Си Комодис Ко“ /дружество регистрирано на Маршаловите острови/,
сключил в
гр.Варна договор за беърбоут чартър
с „Унитрейд Инвестментс Лимитед“ /дружество, също
регистрирано на Маршаловите острови/ за срок от 14.11.2015 год. до
07.06.2020 год при ставка за
наема в размер на 27 000 долара на месец и
при договорено предаване на кораба на 14.11.2015
год. от пристанище в Констанца, Румъния. На 12.11.2015 год. между
беърбоут чартьора Унитрейд Инвестментс Лимитед и „Астромар“
ООД /регистрирано в България/ е бил сключен стандартен
договор за мениджмънт на кораб „Шипман 98“ за срок от 14.11.2015 год. до 07.06.2020 год., по който договор беърбоут
чартьора „Юнитрейд
Инвестмънт Лимитид“ поел
задължение да плаща на корабния мениджър възнаграждение от 7500 щатски долара
месечно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 43 от приложимия за процесните отношения Кодекс на
търговското корабоплаване /КТК/, обстоятелствата подлежащи на вписване в
регистъра имат сила за трети лица само след вписването им. В този смисъл е и чл. 20 от НАРЕДБА № 1 от
10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите /Наредбата/, в който се сочи,
че обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на корабите, имат сила
спрямо трети лица след вписването им. Според чл. 3. (1) от Наредбата, на вписване в регистъра подлежи всеки кораб,
който има право да плава под знамето на Република България; според чл. 4. (1)- регистърът на корабите се
състои от: т.3.
регистрови книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър (приложение №
3); според чл. 4, ал. (3) регистърът на корабите е публичен и данните в него са
явни; според чл. 6. - на
вписване подлежи всяка промяна на вписаните в регистровите книги данни и
обстоятелства;
Следователно,
за ответниците като трети лица, заради вписването на заличаването на кораба и
на договорите за беърбоут чартър с „Булминерал“ ООД и подбеърбоут чартър с
„Шипинг Лоджистик С.А." в българския регистър на 17.11.2015 г., датата на
промяната в собствеността и чартьора, настъпила преди вписването, не им е
противопоставима. За ответниците до тази дата следва да се счита, че собственик
и подчартьор на кораба са съответно вписаните „Индивидуъл Технолоджи С.А.“ и „Шипинг
Лоджистик С.А.“, независимо от продажбата на кораба по-рано, сключването на
нови договори за беърбоут чартър и за менажиране на кораба с посочено в тях
действие от 14.11.2015 г.
Дружествата - ответници са кредитори съответно „Вистамар“
ООД - по сделки за доставки на оборудване за безопасност по фактури от м.
07.2015 г., а „Сени“ ООД - на продукти и материали за поддръжка на кораба по
фактури от м. 06.2015 – м. 09.2015 г.,
т.е. за периода, в който корабът е бил собственост на „Индивидуъл
Технолоджи С.А.“ и при експлоатацията
му по договора за подбеърбоут чартър от „Шипинг Лоджистик С.А.", като фактурите са били подписани от последния.
С молба от 13.11.2015 г., входирана на 14.11.2015 г. в
Регионалната пристанищна Капитания Констанца „Вистамар“ ООД, представлявано от
адвокатите при адвокатско дружество Кристя и съдружници и посочвайки, че има
съществени материални претенции срещу собственика „Индивидуъл
Технолоджи С.А.“, е поискало задържане
на кораб „Батя“ в съответствие на разпоредбата на чл. 132 от ПП№42/1997 г за морския
транспорт. Същата гласи, че
пристанищните капитани могат да забранят отплаването на кораби от пристанища
или от други места за престой от националните водни пътища по искане на
Румънския морски органи, на пристанищните администрации и/ или администрации на
водни пътища, на други публични държавни органи
или на икономически оператори за дълговете на собственика или на
опериращия с кораба или на собственика на стоката, намираща се на кораба, към
съответните органи или икономически оператори. Предвидено е, че забраната за
отплаване на кораба не може да надвишава 24 часа от момента, в който наложената
забрана е продила действие, като след този период задържането продължава само
ако искателят е предоставил в капитанията на пристанището съдебно решение на
съдебните инстанции, които са компетентни да запорират кораба, подлежащо на
изпълнение. Предвидено е също така, че задържането може да се прекрати, ако
собственикът или, според случая операторът на кораба или собственикът на
стоката е доказал учредяването на достатъчна гаранция спрямо размера на
посоченото вземане и тя е приета от лицето, изискало задържането на кораба. В
същия текст е предвидено, че отговорността за искането за забраната за
отплаване е на искателя му. В същия ден, на 14.11.2015 г., в съответствие с O.G.42/1997 г., чл.
131 и чл. 132 от законодателството на Румъния относно морския транспорт и
вътрешните водни пътища, по искането на „Вистамар“ ООД, Капитанът на Пристанище
Констанца е издадал акт за задържане на кораб „Батя“ с флаг България и
корабособственик „Булминерал“ ООД /дружеството фигуриращо към този момент в
българския регистър на корабите като чатьор на кораба/. Не е било спорно по
делото, че искането за отплаване на кораба е отправено на 17.11.2015 г. и от
този момент е наложено задържането му за 24 часа. На 18.11.2015 г., първият
ответник, действащ чрез адвокатското дружество Кристя и съдружници“, е подал до
Окръжния съд в Констанца молба за учредявяне на обезпечителна мярка задържане
на кораб „Батя“, като обезпечение на иск срещу длъжника му - собственик на
кораба „Индивидуъл
Технолоджи С.А.“, /съгласно
представено извлечение от сайт, посочен в молбата/, за доставени на кораба
оборудвания за безопасност, съгласно представени фактури до представяне на
гаранция от 11 000 евро на
разположение на съда или до представяне на писмо за банкова гаранция за тази
сума /равностойност на дълга/. С решение от 18.11.2015 г. по гр.д. № 2747,
Окръжният съд в Констанца, преценявайки спешността на молбата и предвид искането
за отплаване на кораба от 17.11.2015 г., изтичането на мярката на административното
задържане на кораба, възможността корабът да напусне незабавно териториално
море и изгубване от молителя на възможността за учредяване на гаранция за
плащане на вземането, е наредил задържане в Пристанище Констанца на кораб
„Батя“ под български флаг, собственост на ответника „Индивидуъл
Технолоджи С.А.“ до решаване на
искането за учредяване на обезпечителна мярка – задържане на същия кораб,
съставляващо предмет на дело № 7345/118/2015 г. по описа на съда.
Междувременно, в периода от 12.11.2015 г. до 25.11.2015
г. е водена електронна кореспонденция от адвокат Сам Джонс, представляващ
„Вистамар“ ООД /твърдение на ищеца, неоспорено от ответника, а и посочено в
този смисъл в кореспонденцията/. В първото, адресирано до ел. поща ******@***.**
с копие до *******@***.** /„ВМ Интернешънъл“ ЕООД е мениджър на кораба до продажбата му/ писмо, адвокат Сам Джонс е посочил,
че кантората е ангажирана от „Вистамар“ ООД във връзка със сумата от 8 983
евро, които му се дължат за кораби „Лена „ и „Батя“ съгласно фактури и известия
за доставка, като се претендират и лихви и разходи за адвокат или общо
10 182,15 евро. Молил е този въпрос да бъде уреден преди пристигането на
м.к. „Батя“ в Констанца, за да се избегне нуждата клиентът му да арестува
кораба, за да обезпечи положението си. На 13.11.2015 г., адвокат Джонс е изпратил
писмо до адреса ******@***********.*** – адрес на “Сий Партнер“, в което е посочил, че желае да
запознае дружеството с посочената кореспонденция /препратен имейл/, тъй като е
узнал, че адресатът може в близко време да закупи м.к. „Батя“ от неговия настоящ
собственик – Индивидуал Технолоджи С.А. и от приложения имейл ще разбере за
иска на клиента му /„Вистамар“ ООД/ срещу кораба, който ако не бъде уреден
незабавно, корабът ще бъде арестуван в Констанца при пристигането му по-късно в
същия ден или в следващия. На 17.11.2015 г. /след издадената заповед за ареста
на кораба/, адвокат Сам Джонс в писмо до ******@***.**
и до *******@***.** /„ВМ
Интернешънъл“ ЕООД е мениджър на кораба
до продажбата му/ и копие до ******@***********.*** – адрес на “Сий Партнер“, е посочил, че е разбрал за
искането за отплаване на кораба и при условие, че искът на клиентът му, за
който е арестуван кораба, не е уреден, няма да разреши отплаването му.
Предупредил е, че ще трябва да поиска удължаване на задържането на кораба на
следващия ден, което значително ще увеличи разходите, както и че за избягване
на тези допълнителни разходи, трябва незабавно да се уреди въпроса, като при
липса на потвърждение за това, корабът ще остане задържан. Временното
продължаване на задържането на кораба от съда е станало на 18.11.2015 г., като
на 19.11.2015 г. в 13.54 ч. „Астромар“ ООД – нов мениджър на кораба е изпратил
до „Вистамар“ ООД и до адвокатските кантори - негови представители писмо, с
което ги уведомил за качеството си на мениджът на кораба, както и че корабът е
продаден на 12.11.2015 г. и доставен на нови собственици на 13.1.2015 г. и че
според Конвенцията за арест, Брюксел, 1952 г. корабът трябва да е притежаван от
дружеството –длъжник в момента на ареста /т.е. на 14.11.2015 г./, което не е
така, поради което и арестът е незаконен и новият собственик „Джи Ви Си
Комодитис Ко“ отказва отговорност за претендирания иск. Посочили са, че корабът е зафрактован за
плаване и за да се избегне увеличение на щетите на новия собственик /иск за
загубена печалба от посоченото плаване/, са готови да преведат и депозират сума
в размер на 15 395,62 евро по сметка на адвокатите, с цел корабът да може
да плава без забавяне. В отговор, на 19.11.2015 г., адвокат Джонс е посочил, че
корабът е бил арестуван от 14.11.2015 г., а това е първият имейл, с който се
споменава за продажба на кораба на 13.11.2015 г. и който получава след ареста
от страна, интересуваща се от кораба. Изразил е изненада, че никой преди това
не го е информирал за смяна на собствеността и че липсват приложени
доказателства за продажбата и
регистрацията в Того на посочените дати, като е поискал спешно предоставяне на
документите, за да може да отговори на проблема с обезпечението. На 25.11.2015
г., адвокатска кантора „Алтер ЕГО“, като
представител на „Джи Ви Си Комодитис Инк“ и „Юнитрейд Инвестмънт Лимитед“,
съответно собственик и чартьор на м/к „Катя“, е изпратила електронно писмо до ответника
„Вистамар“ ООД, в което е посочила, че на 14.11.2015 г. е бил сключен договор
за беърбоут чартър на кораба, намиращ се в пристанището и новият чартьор е
започнал преговори за фиксиране на кораба с товар в региона, като на 19.11.2015
г. бил сключен и договор за превоз, който бил развален на 24.11.2015 г., поради
което и двете дружества ще държат отговорен ответника за вредите от
неправомерен арест, които се изразяват в пропуснато навло от разваления договор
за превоз – 101 850 щ.д., демюрейдж по договора за морски превоз, всички
разходи на кораба в пристанището след датата на ареста, заедно с лихвата и
всички други разходи и пропуснати ползи и адвокатски и съдебни разходи.
Предупредили са, че при освобождаване на кораба до 24 часа, ще претендират 50 %
от описаните вреди.
Преди насроченото заседание на 27.11.2015 г., „Вистамар“
ООД е заявил до съда допълнително искане
за включване в обезпечителното производство в качеството на ответници и
дружествата „Шипинг
Лоджистик С.А." и „Джи Ви Си
Комодис Ко“ и учредяване на обезпечително
задържане на кораб Батя /в момента Катя/, обосновано с подписване на фактурите
от първия като беърбоут чартьор, който държи
плавателното и търговското управление на кораба и при съобразяване на
продажбата на кораба на 12.11.2015 г. на втория ответник. Посочил е, че
съобразно чл. 1, т.1 б. „к“ от Конвенцията за уеднаквяването на някои правила
за задържането на морски кораби /Брюксел, 10 Май 1952/, приложима и по
отношение на кораби, плаващи под флага на Република Того, разполага с правото
да задържи кораба, имайки предвид, че притежава морски иск срещу подбеърбоут
чартьора и за осигуряване противопоставимостта на обезпечителната мярка срещу
стария и новия собственик. Молил е за учредяване на обезпечително задържане,
което да съществува до окончателното решение по същество на спора или до
представяне на писмо за банкова гаранция от 11 000 евро и следвайки
задържането да бъде отменено от съда при получаване на сумите на разположение
на съда или на банкова гаранция. На 02.12.2015 г. вторият ответник - „Сени“
ООД, чрез авокатите от адвокатското дружество „Кристя и съдружници“, в
качеството си на кредитор по доставки на продукти и материали с цел
експллоатация и поддръжка на кораба
съгласно фактури, приети с подпис и печат на кораба от беърбоут чартьора „Шипинг
Лоджистик С.А.", държащ управлението
на кораба, е подало искане за встъпване като страна по делото за обезпечение
срещу ответниците „Шипинг Лоджистик С.А.", „Индивидуъл
Технолоджи С.А.“ и „Джи Ви Си
Комодис Ко“ за учредяване на обезпечително
задържане на кораба Батя /в момента Катя/ до окончателното решаване на спора
или до представяне на писмо за банкова гаранция за сумата от 90 000 лева
45 000 евро/, позовавайки се на правата си по същата Конвенция. С определение
№ 759
от 03.12.2015 г. по дело № 7345-118/2015 год. Окръжният съд в Констанца, е
уважил исканията на ВИСТАМАР ООД И СЕНИ ЕООД в частта срещу длъжника „Шипинг Лоджистик СА" /под беърбоут чартьора/ и учредил обезпечителна мярка
„задържане на кораб „Катя“ /бивш Батя/ до решаване по същество на правния спор
чрез иск по описа на компетентния съд в срок до 20 дни от датата на акта, като
е определил и гаранция в тежест на молителите в размер на 10% от стойността на
вземанията им. Съдът е отхвърлил молбата
за
конституиране като ответници в производството по
обезпечение на иск на „Индивидуъл
Технолоджи С.А.“ и „Джи Ви Си
Комодис Ко“. Окръжният съд е изложил мотиви
за съществуването на морски искове в полза на молителите – сега ответници по
делото срещу „Шипинг
Лоджистик СА" /подбеърбоут
чартьора/ и позовавайки се на разпоредбите на чл. 3, параграф 4 от Конвенцията
предвиждащи, че в случай на чартиране на кораб с предаване на плавателното
управление, когато чартьорът сам е отговорен за морски иск във връзка с този
кораб, ищецът може да задържи този кораб, е направил извода за основателност на
искането за задържане на кораба, включително при съобразяване на данните за
промяната в собствеността на кораба.
На 04.12.2015 г. между ищеца
и „Юнитрейд Инвестмънт Лимитед" /новият беърбоут
чартьор/ е било сключено допълнително споразумение № 1 към
Договора за беърбоут чартър от 12.11.2015
г.,
с което наемателят /беърбоет чартьор/ се е съгласил да не упражни правото си да прекрати
договора, при условие, че корабът
бъде освободен от арест преди 28.12.2015 год., а ако не бъде освободен в срока - възможността да прекрати договора незабавно, с писмено уведомление.
Страните са договорили освобождаване от плащане на наем от чартьора от
датата на предаване до датата на освобождаване на
кораба от арест. Със същото, ищецът
поел задължение да компенсира разходите на
наемателя /беърбоут чартьора/, направени
в периода от 17.11.2015 год. до датата /включително/,
на която корабът е освободен от арест и свободен да отплава: дневните оперативни разходи на кораба,
дължими от наемателя
на мениджърите съгласно договор за корабен мениджмънт от 12 ноември 2015 между наемателя
и „Астромар" ООД; горивото, доставено на кораба
в Констанца /ако има такова/,
доказано с разписки за доставка на гориво и фактури от съответните доставчици;
дисбурсмента на кораба в
пристанище Констанца, доказан
със съответните дисбурсмеитски сметки и фактури на корабния агент. Посочено е, че окончателните изчисления на разходите,
платими от ищеца на наемателя, съгласно чл. 3, ще бъдат направени от
страните в 14 дневен срок от отплаването на кораба
от Констанца или от прекратяването на Беърбоут чартъра.
В периода от 30.11.2015 г. до 04.12.2015 г. ищецът е
сключил седем договора за заем с дружествата „Сий партер" ЕООД, „Сий партер шипинг", „Навиборн" ООД и „Россбултранс"
АД, по които е получил сума в общ размер от 66 344,38 евро при договорена годишна лихва от 6%. Сумите са реално предадени, като данните
за тях са вписани в счетоводствата на страните по сделките и по всички договори
лихвите са платени от ищеца, като в тази насока е заключението на вещото лице Янка
Върбанова Лозанова по приетата съдебно –
икономическа експертиза. Тези документи са частни диспозитивни такива, поради
което не е допустимо оспорване на верността им по реда на чл. 193 от ГПК, а
авторството им не е оспорвано. Дори да са били
подписани от лица, без представителна власт за заемодателите, с вписването на
договорите в счетоводствата на дружествата, договорите са потвърдени, поради
което и възраженията на ответниците в тази насока са неоснователни. Без
значение за спора по делото е и обстоятелството дали договорите за заем са били
регистрирани по Наредби
27 и 28 на БНБ, поради което и констатациите на
вещото лице в тази насока не могат да служат за опора на изводи на съда за
изключването им от доказателствата по делото. Затова и оплакванията на
въззивника за допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение чрез
изключването им е основателно, като договорите подлежат на оценка с оглед всички
събрани доказателства.
На 08.12.2015 год. „Банка Трансилвания“ - Румъния, с две писма е информирала съда за откриването на сметки на разположение на
съда за сумата
от 15 000 евро в полза на Вистамар ООД и за сумата от
50 000 евро в полза на втория ответник
СЕНИ ЕООД, представляващи банкови гаранции с
оглед премахване на обезпечетилната мярка задържане на кораб „Катя“ /бивш м/к
„Батя“/, съгласно инструкциите, получени от собственика на кораба и за
гарантиране на каквото и да е задължение, разпоредено чрез съдебно или
арбитражно решение срещу дружество „Шипинг Лоджистик СА" спрямо което е произнесено съдебно решение за задържане
на кораба.
С
Определение № 797/11.12.2015 год по дело № 7345/118/2015 год., Окръжният съд в Констанца, по молба на ищеца от 07.12.2015 г. и след
удостоверяване на внесените от него суми общо от 65 000 евро, за които
банката е учредила гаранция, е допуснал замяна на обезпечителната мярка задържане на кораб „Катя“ /бивш „Батя“/.
На
11.12.2015 год. корабът е отплавал от
пристанище Констанца.
С решение от 03.02.2016 г. на Върховния съд на Република
Маршалови острови е осъдил ответника по бъдещия иск да плати на „Сени“ ЕООД
сумата от 41 861,14 щатски долара, ведно със законна лихва от 9% годишно,
считано от решението до окончателното изплащане.
С
Определение № 114/07.03.2016 год. по дело № 7345/118/2015 год. Апелативният съд
в Констанца е изменил частично определението
на окръжния съд, като е отхвърлил като неоснователни молбата на кредитора
„Вистамар“ ООД срещу длъжника „Шипинг Лоджистик“ СА и искането за встъпване
като страна по делото от кредитора „Сени“ ООД срещу длъжника „Шипинг Лоджистик“
СА. Апелативният съд е изложил съображения за приложимостта на Международната
конвенция от 10.05.1952 г. за уеднаквяването на някои правила за задържането на
морски кораби /Конвенцията/ и предвидената в нея възможност на кредиторите да
изискват учредяване на обезпечително задържане на кораба, за вземанията си от
чартьора при морски иск. За да отхвърли молбата за обезпечение, обаче съдът е
посочил, че съгласно Конвенцията, задържане означава обезпечаване на кораб с
разрешение на компетентен съдебен орган с цел гарантиране на морски иск, но не
се разбира задържане на кораб с изпълнителна цел, като това означава, че
задържането на кораба не представлява начин на принудително изпълнение, а начин
за оказване на натиск върху длъжника за плащане на задължението с цел избягване
на икономически загуби, предизвикани от липсата на експлоатиране на кораба. При
хипотезата, предвидена в чл. 3, ал. 4 от Конвенцията, при положение, че се иска
обезпечителното задържане на самия кораб, до който се отнася искът, за да може
задържането да изпълни този ефект, е необходимо корабът да бъде все още в
експлоатация от чартьора- оператор към момента на учредяване на задържането.
Тъй като в случай на чартиране с предаване на плавателното управление,
чартьорът се държи като истински оператор, той сам отговаря по иска във връзка
с кораба. В ситуация, в която договорът за беърбоут е преустановил действието
си и чартьорът-оператор не експлоатира кораба за който се отнася искът, не се
оказва никакъв натиск върху длъжника да заплати задължението. По случая,
„Шипинг Лоджистик СА“ е имал качеството на подчартьор на кораб „Катя“ на
основание договора за подчартиране, сключен с чартьора на кораб „Катя“,
дружество „Булминерал“ АД, но договорът за подчартиране е преустановил своето
действие на 12.11.2015 г. – датата на която е извършено прехвърлянето на
собствеността върху кораба от „Индивидуъл Технолоджи С.А.“ към „Джи Ви Си Комодис Ко“. Задържането било учредено по иск във връзка с кораб „Батя“, но за който
отговаря изключително „Шипинг Лоджистик СА“, а спрямо кораб „Батя“, „Шипинг
Лоджистик СА“ е загубил всякаква връзка.Така вече не съществувала връзката
длъжник-задържан кораб, който да осигури преследвания чрез учредяването на задържането
ефект, а именно принуждаване на длъжника да заплати задълженията.
На
04.01.2016 год. между ищеца и беърбоут чартьора „Юнитрейд Инвестмънт Лимитед" е
сключено допълнително споразумение № 2 към Договора за беърбоут чартър от 12.11.2015 г., в който ищецът поел
задължение да
компенсира разходите на наемателите за
периода от 17.11. 2015 год. до 11.12.2015 год. /включително/, като същите съгласно Приложение 1 към
допълнителното споразумение, са
определени в размер на 111 637.22 щатски долара включващи среднодневни
текущи разходи по бюджета, определен в Приложение В към Договора за менажиране
– 82 650 USD, (25 дена х 3306 USD.); гориво,
изразходвано за периода – 12 224.72 USD, допълнителен дисбурсмент (разходи в пристанище
Констанца) за периода - 16 762.50 USD. Предвидено е,
че наемателите
ще прихващат наема срещу неплатените разходи, дължими от корабособствениците, а плащането на разходите съгласно това
споразумение № 2 ще представлява пълно и окончателно погасяване на всички
искове на наемателите срещу ищеца, възникнали и/или свързани със споменатия арест
на Кораба в Констанца.
Съгласно
чл. 9 от Договора за корабен мениджмънт, наемателят „Юнитрейд Инвестмънт
Лимитед“ се задължил да осигурява на корабния мениджър средства за покриване на
оперативните разходи, определен в Приложение „В“ към същия договор, който предвижда дневни
разходи от 3 306 USD (или 99 180 USDмесечно, 1 190 160 USDгодишно), включващи
месечни заплати на екипажа, месечно мениджърско възнаграждение, отчисления за
провизии, резервни части, ремонти, комуникации, застраховки, смазочни масла и
др. (бюджетът не включва разходи за гориво).
Според
сметка, представена от корабния агент „Ривър брокерндж СРЛ", за периода 19.11.2015 год. - 11.12.2015
год. пристанищните разходи на кораба са в
размер на 15 341,80 USD, вкл. пристанищни такси, пилотаж, ползване на влекач,
швартоване, такси за различни разрешения и др.
Сумата е била платена от наемателя „Юнитрейд Инвестмънт Лимитед", съгласно
представената сметка на корабния агент „Ривър Брокъридж СРЛ" от 31.12.2015
г. за периода 19.11.2015 год. - 11.12.2015 год., фактура
№ 468/31.12.2015 год. за разходи за периода 19.11.2015 год. - 11.12.2015 год., електронно писмо на Ривър
Брокъридж СРЛ" от 15.01.2016 г. и 29 бр., първични
счетоводни документи за потвърждаване на разходите на кораба,
платежно нареждане за заплащане на
дисбурементските разходи в Констанца.
За
адвокатска защита в двете инстанции на обезпечителното производство в Констанца, ищецът
заплатил адвокатско възнаграждение общо в размер на 3 283,35 щ.д.
Според
заключението на съдебно-техническата експертиза
от в. л. Божидар Дяков, определените в Договора за корабен мениджмънт
оперативни разходи на кораба,
включително възнаграждението на мениджъра, са реални. В подкрепа
на този извод са представените по делото:
а) фактури на „Астромар" ООД за мениджърско възнаграждение за периода
м.ноември 2015 год. - май 2016 г. (фактури № 1/01.12.2015 год., № 2/30.12.2015
год., № 3 31.01.2016 год., № 5/29.02.2016 год., № 7/31.03.2016 год., №
9/30.04.2016 год. и № 11/31.05.2016 год. и банкови документи за плащания по
фактурите, б) документ за платени заплати на екипажа за ноември и декември 2015
год., в) документи за платени застраховки на Кораба.
По време на
престоя си в Констанца Корабът е бил зареден с гориво на обща стойност 38
483.01 USD, доставено от “Айлън
Петролеум"' на 20.11.2015 год. и на 02.12.2015 год. и платено от наемателя
„Юнитрейд Инвестмънт Лимитед", за което са предсавени: фактура № 003/15-402 от 03.12.2015 год на „Айлън Петролиъм“
за продажба на корабно гориво, заедно с разписка за доставка на горивото и
преводно нареждане за плащане по фактурата и фактура
№ 003/15-1340 от 24.11.2015 год на „Айлън Петролиъм" за продажба на корабни горива, заедно с разписки за доставка
и преводно нареждане за плащане по фактурата.
След
освобождаването на кораба, ищецът издал на наемателя фактури за наема, а на 03.05.2016 год. двете дружества извършили прихващане на взаимни задължения, съгласно протокол от 03.05.2016 год., с който задължението на ищеца
за заплащане на разходите на
наемателя за кораба за периода на ареста в размер на 13 1637,22 щ.д. /съгласно
приложението в допълнително
споразумение № 2/ са прихванати с част от задълженията на
наемателя за наем на
кораба за периода
11.12.2015 год. - 30.04.2015 год. в общ
размер от 126 900 щ.д. Протоколът е частен диспозитивен
документ, поради което не е допустимо оспорване на верността му по реда на чл.
193 от ГПК, а авторството му не е било оспорвано. Оспорена е била от
ответниците представителната
власт на лицето подписало протокола за „Юнитрейд
Инвестмънт Лимитид", което не е основание
за откриване на производство по проверка на истинността на документа, а и на липсата на представителна власт
може да се позове само представлявания, а не и трето лице. В тази връзка
изключването на протокола от доказателствата на осн. чл. 194 от ГПК съставлява
процесуално нарушение на първостепенния съд и документът следва да бъде ценен с
оглед всички доказателства по делото.
Възражението за немореходност на кораба в процесния
период /17.11.2015 г. – 11.12.2015 г./ е неоснователно, предвид установеното от
вещите лица, изготвили тройната съдебно-техническа експертиза, че на
компанията Astromar Ltd, Република Того /новият
мениджър на кораба/, чрез Venezuelan Register of Shipping Ltd (VRS) е бил издаден „Временен
документ за съответствие" № VRS-IDOC-179/15 със срок на валидност от
15.11.2015 г. до 14.04.2016 г. включително, както и от
Република Того - „Временно
свидетелство за управление на безопасната експлоатация на кораба и
предотвратяване на замърсяване" № VRS-ISMC-191/15 със срок на валидност от
16.11.2015 г. до 15.04.2016 г. включително. Според
обясненията на същите вещи лица, корабът не е разполагал с „Документ за
съответствие" и „Свидетелство за управление на безопасна експлоатация на
кораба и предотвратяване на замърсяването" към 14.11.2015 год. /датата на
издаване на административната заповед за арест/ и без тях корабът не е бил мореходен и
не е можел към тази дата да осъществява търговска дейност.
Предявените искове са по чл. 3 ГПК, вр. чл. 45
и чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди, причинени на ищеца от
злоупотреба с процесуални права в обезпечително производство – обезпечение на бъдещи искове на ответниците
чрез задържане на кораба на ищеца, производство - образувано по молба на първия
ответник, в което е встъпил и втория ответник.
Според чл.
3 от ГПК, страните следва да упражняват процесуалните права добросъвестно и
съобразно добрите нрави, под страх от отговорност за вреди.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са деяние извършено виновно,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и
деянието. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С
оглед на така очертания фактически състав по делото, следва да бъде доказан по
несъмнен начин от страна на ищеца, че е налице действие на ответниците, от
което като пряка и непосредствена последица да са му били причинени твърдяните
в исковата молба имуществени вреди.
Отговорността
по чл.
45 от ЗЗД се поражда с оглед основното задължение на всеки да не вреди
другиму. То произтича непосредствено от закона /чл. 45 от ЗЗД/. В този смисъл следва да се приеме, че противоправно се явява всяко
поведение, което нарушава изискванията на посочената императивна правна норма,
като при деликтите то се изразява в накърняване на предписанията на тази норма
да не се вреди другиму. При неговото неизпълнение за увреждащия възниква
задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да са
налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците, следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на тяхно
противоправно и виновно поведение и причинна връзка с настъпилите вреди. Вината
се предполага до доказване на противното, но всички останали елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност подлежат на доказване.
В
българското законодателство са предвидени разпоредби, даващи възможност за
защита на накърнени граждански права, включително и пред съд – например чл. 56,
чл.
117, ал. 1 от Конституцията, съответни разпоредби от ГПК, НПК и др. Когато
едно лице прецени, че са накърнени негови права и законни интереси, то може
свободно да упражни правото си на защита, респективно да се обърне към съда с
искане за защитата им, без да носи други последствия при неоснователност на
възраженията си, респективно претенциите си, освен тази за разноските по
делото, направени от другата страна в съдебния процес. Упражняването на правото
на защита на нарушени или застрашени права или законни интереси представлява
една правомерна дейност, която е конституционно гарантирана, а деликтната
отговорност по чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, се поражда само при виновно и противоправно поведение на
причинителя на вредата. Носителят на едно субективно право е свободен да
прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова
упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно.
Злоупотребата с право обаче е противоправна, тя е налице, когато правото се
упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на
други. Задължението за добросъвестно упражняване на процесуални права
нормативно е закрепено в разпоредбата на чл. 3 ГПК
и неизпълнението му е скрепено с отговорност за вреди. Добросъвестността е
налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то
съществува. Няма злоупотреба с право тогава, ако страната подава молба за
допускане на обезпечение на бъдещ иск със съзнанието, че защитава съществуващо
свое субективно право. Без значение е дали предприетата защита е адекватна,
съществува или не в действителност твърдяното субективно право, евентуално
нейната грешка при преценка на правото дали е извинителна или неизвинителна.
Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е
деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на
законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на
пострадалия /в този смисъл- Решение
№ 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2010 г., IV г. о., ГК, Решение №
758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК, Решение №
1347 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5006/2007 г., II г. о., Решение № 955
от 26.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 2012/2008 г. III г.о., Решение 59 от 04.05.2017 г. по гр.д. № 2817/2016 г. III г.о. и др./. Когато упражненото
процесуално право е правото на иск или право да се иска друг вид защита от
съда, не е достатъчно претенцията на ищеца да е била отхвърлена като
неоснователна с влязъл в законна сила съдебен акт, за да се приеме наличие на
злоупотреба с право, а е необходимо ищецът да докаже главно и пълно, че
ответникът е съзнавал, че претендираното материално право не съществува, но
въпреки това е сезирал съда с искане за защита, като е целял единствено да
увреди насрещната страна.
В
случая, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че ответниците не са действали при злоупотреба с право /т. е., че е
налице недобросъвестно упражняване на права/ с искането за допускане на
обезпечение на бъдещите им искове чрез налагане на задържане на кораба на
ищеца.
Това е
така, тъй като и двамата ответници са кредитори по сделки за доставка на
оборудване и материали за кораб „Батя“ и са се легитимирали като такива, като прeдприетите действия за обезпечаване на
бъдещите им морски искове за
заплащане на тези доставки с подадената молба от първия ответник и встъпването
в производството на втория, са предприети именно за да обезпечат вземанията си. Правото да задържат кораба, като
обезпечение на бъдещи морски искове срещу чартьора на кораба, е предвидено като
процесуално право в цитираните по-горе разпоредби на O.G.42/1997 г., /чл. 131 и чл. 132/ от
законодателството на Румъния относно морския транспорт и вътрешните водни
пътища
като
първоначално задържане по административен ред с акт на капитана на Пристанището за срок от 24 часа и в Международната конвенция от 10.05.1952 г. за
уеднаквяването на някои правила за задържането на морски кораби /Конвенцията/ - в съдебно
производство с акт на съда. Т.е. ответниците са упражнили предоставеното им от
закона право на обезпечение на бъдещи искове чрез задържане на кораб. Правото им на такова обезпечение е обсъдено в мотивите на съдебните актове на
двете съдебни инстанции, като същото е било и уважено от Окръжния съд в
Констанца, допуснал задържането на кораба на ищеца заради морски иск срещу „Шипинг Лоджистик СА“ /имал качеството на подчартьор на кораб „Катя“ преди продажбата на кораба/. В този
смисъл няма как да се приеме, че ответниците са знаели, че в тяхна полза не
съществува правото да задържат кораба /притежаван от корабособственика/ заради вземания по морски искове /за
доставки на кораба/ срещу подчартьора на кораба. Разгледаните в хронология
действия на ответниците не сочат те да са целели увреждането на корабособственика
– ищец. Напротив, първата изпратена
електронна поща от представителя на първия ответник адвокат Сам Джонс е още от 12.11.2015 г. /преди заличаването
на вписването на чартьора и подчартьора – длъжник „Шипинг Лоджистик СА“ от корабния регистър в България от
17.11.2015 г./ и е адресирана „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, който в този момент е бил
мениджър на кораба и с нея е извършено добросъвестно
уведомяване за наличието на кредитор - „Вистамар“ ООД, за вземанията му за доставки
на кораба, за претенциите му за
заплащането им с оглед избягване на евентуалната възможност за арестуване на кораба при
пристигане в пристанище Констанца при неуреждане на отношенията. Следващото
писмо от адв. Джонс от 13.11.2015 г. е адресирано до “Сий Партнер“, в
качеството му на дружество, което „може в близко
време да закупи м.к. „Батя“ от неговия настоящ собственик – Индивидуал
Технолоджи С.А“
и за запознаване на същото с иска на клиента „Вистамар“ ООД срещу кораба и с предупреждение, че ако не бъде уреден незабавно, корабът ще бъде арестуван в
Констанца при пристигането му по-късно в същия ден или в следващия. На тези
писма, отговор не е изпратен, като напротив на същите дати е извършена
продажбата на кораба от „Индивидуал Технолоджи
С.А“
– на „Джи Ви Си Комодитис Инк” и временното му вписване в корабния регистър на
Того. За тази продажба, включително и заради липсата на вписването в Българския
корабен регистър към този момент, ответниците
не са могли да знаят. Затова арестуването на кораба на 17.11.2015 г. при
отплаването му, извършено с акта за арест от 14.11.2015 г. на Капитана на
Пристанище Констанца, не е извършено при злоупотреба с процесуално право.
Напротив, последващите действия на първия ответник чрез адв. Днжонс също сочат на добросъвестност - предупреждение до
„ВМ Интернешънъл“ ЕООД /мениджъра на кораба преди продажбата/ с копие до “Сий Партнер“ за удължаването на задържането на
следващия ден в случай на неуреждане на претенцията на „Вистамар“ ООД и
евентуално избягване на разходи. Отговор отново не е получен. Иформация за
извършената продажба на кораба ответникът „Вистамар“ ООД /с пратено копие и до адвокатските
кантори – негови представители/ е получил с електронното писмо от 19.11.2015 г.,
пратено от новия мениджър на кораба „Астромар“ ООД, след образуване на обезпечителното производство в Окръжния съд
в Констанца и допуснатото
с решение от 18.11.2015 г. временно задържане на кораба
до произнасянето по молбата на „Вистамар“ ООД за обезпечение на иска. В отговора, на 19.11.2015 г., адвокат Джонс е посочил,
че корабът е бил арестуван от 14.11.2015 г. и това е първият имейл, с който се
споменава за продажбата му на 13.11.2015 г. и който получава след ареста от
страна, интересуваща се от кораба. Изразил е изненада, че никой преди това не
го е информирал за смяна на собствеността и че липсват приложени доказателства
за продажбата и регистрацията в Того на
посочените дати, като е поискал спешно предоставяне на документите, за да може
да отговори на проблема с обезпечението. Отговор не е получил, като едва на 25.11.2015
г., адвокатска кантора „Алтер ЕГО“, в
качеството на представител на „Джи Ви Си Комодитис Инк“ и на „Юнитрейд
Инвестмънт Лимитед“, съответно нов собственик и нов чартьор на м/к „Катя“, е
изпратила електронно писмо до ответника „Вистамар“ ООД, в което е посочила, че
на 14.11.2015 г. е бил сключен договор за беърбоут чартър на кораба, намиращ се
в пристанището и новият чартьор е сключил договор за превоз, който бил развален
и търпи вреди, както и че ще търси отговорност от ответника за незаконен арест,
тъй като според Конвенцията не може да се задържа кораб, който не е на
длъжника. Това е и моментът, в който първият ответник за пръв път е бил
уведомен за наличието на нов чартьор на кораба /при извършен вече към този
момент временен арест на кораба в образуваното обезпечително производство пред
съда/. Съображенията на първия ответник за привличането на ищеца като ответник
по молбата за обезпечение на иска преди заседанието от 27.11.2015 г. са
изведени от качеството му на нов корабособственик и увереността, почиваща на
визираните разпоредби на Конвенцията, за правото на ответника да задържи кораба
като обезпечение на бъдещия му морски иск срещу подчартьора – длъжник „Шипинг Лоджистик СА“. Със същите съображения, в
качеството на кредитор по бъдещ морски иск за доставки на кораба срещу подчартьора
– длъжник „Шипинг Лоджистик СА“ и позовано на
правото му по Конвенцията да задържи кораб на друго лице – корабособственик, на
02.12.2015 г. в обезпечителното производство е поискал да встъпи и втория
ответник по делото – „Сени“ ЕООД. Предприетите действия от ответниците сочат,
че същите са считали да разполагат с процесуалното право на обезпечение на
исковете им, чрез ареста на кораба, въпреки настъпилата /заради
непротивопоставимостта, след арестуването на кораба в пристанището/ продажба.
Затова не може да се изведе извод, че те са действали с цел да увредят новия
корабособственик. Освен това, претендираното от тях право е било и уважено и
ареста на кораба, собственост вече на ищеца, е бил допуснат на 03.12.2015 г. от
първата инстанция - Окръжния съд в Констанца за обезпечаване на вземанията по
бъдещите им морски искове срещу друго лице - стария подчартьор на кораба. Т.е.
увереността в правото им не е била лишена от основание и доказването, че те са
знаели, че не разполагат с такова право, а са сезирали административния орган и
съда с искане за задържане на кораба в обезпечително производство единствено с
цел да увредят насрещната страна не е доказано от ищеца. Т.е. не се установява по делото ответниците недобросъвестно
да са упражнили правата си на обезпечение и да са действали при злоупотреба с
право. Напротив, данните по делото, макар и косвени сочат на
свързаност между дружествата – нов и стар корабособственик, нов мениджър,
заемодатели. Актът за продажба на кораба е подписан за продавача „Индивидуал Технолоджи С.А“ от Д.С., който е бил съуправител с В.П. -директор на „Джи Ви Си Комодитис
Инк“ в дружество „Вайперс“ ЕООД, както и съдружник в „Астромар“ ООД – новия
мениджър на кораба и управител на дружеството заемодател „Сий Партнер“ ООД и на
„Навиборн“ ООД.
Липсва
противоправно поведение и елемент от фактическия състав на отговорността за
непозволено увреждане, поради което и исковете се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне. Като е достигнал до
идентичен резултат окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответниците сторените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение по приложени списъци по чл. 80 ГПК и доказани с договори за
правна защита и съдействие в размери съответно – на „ВИСТАМАР" ООД - 3 000
лева. и на „СЕНИ" ЕООД – 2400 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1533 от 19.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 806/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА „ДЖИ ВИ СИ КОМОДИТИС ИНК" (GVC
Comodities Inc) - дружество, регистрирано съгласно законите на Република
Маршалови острови, с адрес на управление Trust Company Complex, Ajeltake
Island, Majuro, the Marshall Islands, дейдстващо чрез пълномощника адвокат М.П., с
адрес *** да ЗАПЛАТИ на „ВИСТАМАР" ООД, ЕИК
*********, с адрес на управление Бургас, ж. к. „Победа" ул.
„Чаталджа" 52, представлявано от управителя К.С.– В. сторените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000
лева.
ОСЪЖДА „ДЖИ ВИ СИ КОМОДИТИС ИНК" (GVC
Comodities Inc) - дружество, регистрирано съгласно законите на Република
Маршалови острови, с адрес на управление Trust Company Complex, Ajeltake
Island, Majuro, the Marshall Islands,действащо чрез
пълномощника адвокат М.П., с адрес ***, да ЗАПЛАТИ на
„СЕНИ" ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление Варна, ул. „Александър
Дякович" 7, представлявано от управителя А.А., сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: